Повярвай, че изгарям за гласа ти,
копнея да разтворя сивотата,
да бъда нежен филтър за кръвта ти,
и пълнота във теб, сред пустотата.
С любов да разпилея чернотата, ...

Езар захлопна вратата след себе си и се просна отчаян на леглото.
- Вече си на четиринайсет, престани да се държиш като петгодишен хлапак! – долетя укорителният глас на майка му някъде далеч отвъд вратата.
- Няма! – изхлипа през зъби момчето, надигна се и хвърли диоптричните очила настрани, прекара ...

Знам...
Знам, че ако бях добра ученичка,
с уроците ти щях да стигна далеч.
Може би по-лесно щеше да е,
ако просто ми беше дал меч. ...

Как мога времето да спра?
И да се върна там, където днес е тихо.
Парцалената кукла е сама,
попила детски смях и страхове измислени.
Уж силни сме, а често коленичим, ...

Нощта се спуска
А останах сама
Къде си сега
Отвръщаш на чужди покани
а най-близката остави. ...

Европейската недъгава система,
я хвана бежанска екзема,
разкрачена се чеше тя до кръв,
за новите талази апетитна стръв!
Зърното налазиха го скакалци, ...

...Истински те обичам...
Сърцето ми изскочи и умря,
...после се роди и разтуптя...
Един поглед сля ни в едно,
...сълза проляхме едновременно... ...

Изгубената изба
Вечерта си шепти изветряло и тихо,
падат първите сънни сумрачни души
и отвън се разливат във хлъзгави стъпки.
Капки кръв... А дъждът ме праши ли, праши... ...

Тя е идвала често в съня ми,
и преди да я чувствам – я исках.
Пожелавах си я с години.
Много стихове ù написах.
Просълзяваше ме във песни ...

Най-накрая приключих работния ден. Нямах търпение да се прибера вкъщи и да се хвърля в топлите прегръдки на Валери. Умората от тежката седмица ме бе налегнала още в сряда. Но си обещах, че в петък ще си дам по-голяма почивка. Имах нужда, а и си я бях заслужила.
Отбих се през малкото магазинче на ъгъ ...

Недей веднага си отива,
Остани секунда! Цяла вечност.
В сърцето остани така влюбчива,
запази в душата твоята човечност.
Недей веднага си отива, ...

Да си мълчим - любимото
ни занимание
и единственото,
което най-добре
заедно правехме. ...

ЛЪЧ
Кой посегна на сетния ми лъч?
Кой изпрати ми мъгла?
Посадената в тебе злъч
блъска моята тъга. ...

Аз съм български юнак млад и
тарикат. Аз съм българин, който
искам да живея свободно.
Аз съм българин, който иска
да работи и печели достойно. ...

Със своето неподражаемо величие, красота, необятност и тайнственост, природата в продължение на хилядолетия задава един основен въпрос: Как се е появил животът? Изгревът сутрин, залезът вечер, морето, планината, буболечката, цветето, бебето в майчината утроба ‒ всички те ни предизвикват да питаме: К ...

Обичам мравките, обичам и розите. Дните са едни и същи в цветарския магазин. Хората идват, купуват си цвете и плъзват по задачи. Като мравки. А в същото време, мравките и те щъкат, и те наминават покрай моето магазинче. Все край розите обикалят.
Вкъщи си имах градинка. С розови храсти. Много ги къта ...

Лъжата пиршество организирала
и нали се иска тука ум,
блюда с измами им сервирала,
разбира се в най-скъпия костюм.
В прозрачна рокля на цветя, ...

И Господ, отгоре, от висините погледна,
и видя Той земята притихнала, бледна,
обвита от слоеве гъста омраза,
проядена, черна, цяла в проказа,
видя я жестока и грозно цинична, ...

Гледа в двете ми очи, тъй
сини ли? Зелени май.
А за устните ми каза,
че са малко късче рай.
За луничките ми каза ...

Право срещу мен
гол се задава денят,
премръзнал и леден.
Загръщам го с шала
на оцеляващата моя душа. ...

Поникваш в мен
без да съм те посяла,
като куршум във гърдите
те вдишвам,
като изповед, ...

In the realm of writhing maggots
Rule the sleeping kings and queens,
Loyal knights and slavish peasants
Give their essence for the kingdom’s wreath.
Wind may sunder stone or mountain ...

Няма училище как да обичаме,
няма оценка „Любов“,
ние се раждаме някак обучени
в святата тайна - живот.
Ала е трудно да бъдеш отличник ...

И свикнах ей така… Да те обичам…
и с обич във душата ще вървя,
с несресаните мисли на момиче,
със вяра и любов... и със душа.
Научих се! И мога да обичам. ...

Гласът ти ромолящ ако ме буди,
вълна от нежност мигом ме облива,
и вдъхновен като в години луди,
до вечер ще творя с искрица жива.
С дланта си малка ласкаво ли галиш, ...

От скитанията насън -
запомних само прерията необятна
на човешкото великодушие.
По каменистите пътеки на деня
ме догонват ласкавите погледи ...

Всички мълчат..
Мълчиш, аз вече май съм непотребна.
Къде изгубих себе си, не знам...
А винаги съм искала да съм небрежна,
сънувах и чертах живота си без срам. ...

На поляна тъй далече
от мъничкия сгушен град
стоеше тъничко човече-
окъсано, умиращо от глад.
Във всяка къща събраните деца ...

Ще си редя аз стихове и прози
напролет, в селска къща, чак до три,
а в утрото ще срещам с „Бог помози”
овчарите към близките гори.
Поляните, в които се разлиства ...

Преплела в клоните златни коси,
лежаща безмълвно между бели брези.
Отперила поглед към сиво небе,
със мъртви листа- покрити ръце.
Безизразно гледа падащия сняг, ...

Ти бе моят ангел, но и моят демон. Не подозираше, че присъствието ти ме погубва, но ме и лекува. Ти бе и светлина, и мрак, и сянка, и мъгла, и слънце. Ти бе светът, но бе единствена. Защо, мой паднали ангеле, защо след теб не посмях да обичам друга? Дали защото твоята убийствена красота още се явява ...

Песен № 3
Когато цветята увехнат
във тъжните есенни дни,
аз топлите спомени яхвам
и тръгвам след свойте мечти!... ...

Не зная чували ли сте как зимата звъни?
С божествен звън!Опасно нежен.
Омая в бяло,сребърни лъчи.
Лавини от екстаз и непорочна снежност.
Примамващ звън.Опияняваща магия. ...

Ооо, България, мила държава,
моя страна, в която родена съм и расла.
Сред горски пътеки аз скачах и играх,
България опознах.
Планините, реките аз видях. ...

Бездомни облаци се движат
по вселенското небе.
И ветрове за тях се грижат
по въздушното трасе.
Закриват слънцето с пердета- ...

Scream! Silence. Mother weep,
The little sailor’s gone forever.
Water. Fury. Drowning. Deep.
The seaman’s essence, lost. A Siren.
The cradle of waves, his home, now feels empty ...

Let us ask you, Mother, these chosen questions,
Most thought over, most mulled, most complex.
For we are yours, even if we are our own fathers,
And only you can banish the fears
that bother, that torment, that vex ...

С мечта за нежна красота,
в болка и във самота,
отпаднал тебе чакам аз -
спаси ме в тежък час.
Очите ти да видя, макар за миг, ...

Бербатов получи втория червен картон в кариерата си. Дали това е изолиран инцидент или симптом на по-сериозна „футболна болест” е предмет на анализи.
Само преди десетина дни гладко избръснат, свеж и елегантен Димитър разпространи снимка във Фейсбук как се наслаждава на морето. Поезия, романтика, сти ...