Безработица
Много мънкат, други се оплакват,
че няма работа затуй стоят.
Те така очакват -
на тепсия да е поднесат! ...

Уморих се да гледам,
как народа си мразите.
Време ви е вече
здраво да загазите.
Уморих се да гледам ...

По мегдана на моето време
Вървя из мегдана на мойте сезони
и срещам дни приковани с пирони -
полюшват се вишневи клони в розе,
и в локвички-сълзи шляпам с боси нозе. ...

Спиш ли, българино? Спиш
завит със завист и омраза.
Замръзнал и в безсилие мълчиш,
и псуваш Господ, че те е зарязал.
И стискаш в ледени ръце ...

Хиляди парченца
хиляди мечти
в хиляди моменти
и дори повече съдби.
Горящото сърце кърви. ...

Колко ли струва
Влажен есенен ден.
Виждам те застанал до мен.
Докоснал всякоя струна....
Плачът на цигулка - всяка дума. ...

Всичко си отива някой ден,
нищо не остава на земята.
Песента ни пята, недопята
друг подема подир теб и мен.
Като дъб от буря повален, ...

В мотелска стая с приглушена светлина
две тръпнещи тела се наблюдават.
Готови душите си да предадат на Сатана
и да изхвърлят всичко, що притежават.
Свян и опасения са погребани дълбоко. ...

Рисувам със усмивка и въздишка,
извайвам с прошка и сълза,
с най-нежната душевна нишка
портрета недовършен до сега.
Очите виждат във анфас, ...

Когато се погледна в огледалото, се чудя –
аз живея ли реално или във заблуда?
Всеки ден сменям маски,
навярно, за да свалям различни мацки.
Но лицето пред мен сега бе друго, ...

УЧИТЕЛ ПО НЕВОЛЯ
Проблясък в мрака
Разказът е вдъхновен от действителни събития и е (поне на пръв поглед) хумористичен. Основното ми намерение е да помогна поне на един учител да се почувства по-добре след тежък работен ден. Ако успея, значи съм постигнал целта си.
Авторът
- Добър ден – поздрави люб ...

Смисъла на живота ми
има своя любов...
В очите светулки си има.
Порасна бързо сина ми,
вече мъж е готов ...

Диря в морето остави нашата мимолетна любов,
вълните на душите ни сблъскаха се сякаш в скали,
от яростен тътен не чу ти моя зов
и остана в пространството викът ми към тебе, нали?
В лодката, която ни носеше леко по водите тъй топли, ...

Откровенче
Имало едно момиче, обичало да пише,
да пръска и усмивки, да пие все любов.
Освен това четяло, с наслада да въздиша
за щяло и нещяло. Светът не бил готов. ...

It's always this dogfight
we are caught in,
through burning skies,
dueling like true aces would.
Maneuvers are sickening, ...

Разкъсан
Нежност и мъка... порой от сълзи!
Сила и вяра, но не за тези очи!
Измяна и подлост... в пъклото нека гори!
Любов и омраза... Ти си и не си!

Не ме е страх.
От никого.
И от нищо.
Освен от Бог.
А той е в мене. ...

Ти си песен,
за мен отникъде
ненадейно дошла,
но превзела ме
цяла. ...

ЩЕ ОСТАНА ВЯРНА
Обичам разстоянието, което ме дели от теб
и времето стремглаво или безумно спряло.
Разказвай ми за всичко, недей да спираш Феб
и нека думите да донесат новото начало. ...

Северозапад
По път криволичещ и тук-там с дупки
пътувахме двамата с Дари.
Разлистени пролетни пъпки
прясно зелено в очите ни капваха. ...

По пътя на щастието витаем
и срещаме какви ли не пречки;
и всичко да имаме пак мечтаем,
а животът е пълен с погрешки.
След мечтите пак чакат мечти, ...

Омръзна ми, казвам Ви честно
да говоря, да пиша дори.
Думите ми изплъзват се лесно,
но не са чути уви…
Всеки заровил е нос ...

Вода. Пеещи фонтани.
Деца. Писъци и смях.
Лято. В разгара на сезона
аз и ти - на пейката сами.
Настъпващ здрач. ...

Ти си моят блян–
болка и копнеж.
Ти си дявол,
провокиращ ме все да те желая.
Ти си моят страх– ...

Тази сутрин в едно ламаринено заведение в Испания, пия кафе и размишлявам върху това колко прилича тази далечна страна на нашата.
Негативизмът е загнезден в българското съзнание до такава степен, че се е превърнал в национална черта. Странно е, че тази съмнителна черта служи за щит и оправдание за л ...

Погледът ù е прекрасен,
светещи като искри очи.
Замислени и търсещи,
говорещи дори.
Мигли като пеперуди, ...

*Happy birthday, Happy birthda-a-ay..*
Аз много обичам да карам колело. Ама имам предвид – наистина страшно много обичам. Понякога се чудя как функционира организма ми докато маневрирам нагоре-надолу по бургаската морска градина, без да се взривява.
Второто нещо, което обожавам е Скитълс. Никой не м ...

Задимена стая. Красива, чернокоса жена с размазан грим седи свита в ъгъла и плаче. Висок, привлекателен мъж пуши ожесточено цигара, крачейки от дивана до вратата и обратно. Дори слепец може да усети тягостната атмосфера между тези две души.
Жената се престрашава, откривайки кураж в решението, което ...

Красотата е любов с тъгата -
миг в мига на залеза несбъднат...
Тихият, нечут от никой вятър,
нежно с поривите ти прегърнат...

Помниш ли, Бруте как ръгаше,
а сега ножът ти е у мен?
Устните, с които другите целуваше,
валят, сняг кадифен...
Умирам, ти си убиеца ...

Ни съм в ляво, ни съм в дясно.
Хем съм вътре, хем навън.
Всичко знам - не съм наясно.
Ни будувам, ни съм в сън.
Горе-долу са нещата. ...

БЕЗПЪТЕН
Нищо, че бездомен е нали,
нищо, че се скита в мрака,
нищо, че сърцето го боли,
любимата когато чака. ...

ПРОСТОР
Обичах да я наблюдавам, когато простира. Вадеше чистите дрехи една по една. Беше ги подредила в легена и макар че бяха още мокри, току-що изпрани, стояха сгънати и готови за простора.
Ето, сега взема един потник, сигурно е на мъжа й, изтупва го внимателно, пооправя нещо по него и го мята на ...

Човек, който непрекъснато се обяснява в любов към парите, постепенно обезценява душата си до трийсет сребърника...
Щеше да е прекрасно, ако при търсенето на Щастието съществуваше подходяща пътна маркировка. Така поне щяхме да знаем, дали сме близо до него, или се отдалечаваме...
И глухонемият може д ...

Лятото ми шепне. Не плачи,
дори да знаеш, че ще си отида.
Следвай пясъчните ми следи,
и там ме чакай. Догодина.
Спомените все ще ти блестят, ...

Една любов
Не оставяй сърцето ми в болка,
върни се и спри близо до мен,
искам любов, макар да е глътка.
Къде си любов моя, ти си моя ден. ...

Есента настъпи, зимата зове.
Окапаха листата,
а Смъртта
с косата драска във гората
у кората на Семейния дъб ...