Усмивката е вечната действителност.
Едно поле, обсипано с цветя,
простряло се до лентата на нищото.
До хоризонта на една мечта.
Усмивката е моето спасение. ...

Привикнах да пея
приспивни песни на звездите.
Докато те няма.
Разказвам им за студените ти ръце,
които вплитат в косите ми лавандули. ...

ПОТОМЦИ
Осем Българии ние създадохме.
За тях, земя отвоювахме с кръв.
За това що курбан изядохме,
едва помним водача ни пръв. ...

Отмина вече впрегнатата коледа
Със снежен прах и звънкащо звънче
Сама пожертвана от порива
В живота да ни закълне
Пристига плахото ни щастие ...

ПАМУК
Усещал си си как
Стомахът ти е пълен със памук?
Сякаш в теб живее друг
И той пои със спирт ...

Изгубих първото весло
в една новогодишна нощ,
разочарован от подаръка си под елхата...
И аз - като децата - исках колело,
а намерих книга - за възрастни - ...

Човек. Това е думата, която обединява всички нас. Думата, която ни слага под общ знаменател и ни равнопоставя пред света. Именно поради принадлежността си към човечеството ние имаме равни права. Другите – хора, с права като моите, но с различни от моите възгледи и разбирания за света – различни от м ...

Не ви поисках от монетите.
Не ви поисках от банкнотите,
а стиховете на поетите,
на живите певци от нотите.
Не ви поисках от надеждата. ...

Танцуващи снежинки...
Пеперудeно-цветни с непринуден пируети...
Толкова леки... Неочаквано грациозни и бели..
Като въздушен танц на поети...
Танцуващи снежинки... ...

Не ми се спи.
Говоря със звезди.
Яздейки тъмното небе,
на групи ми намигат.
Унесено гледат земята. ...

Казах ти,
че се усмихвам във ухото на следобед.
Казах ти,
че с кървав плач съня ми е прободен.
Казах ти, ...

Урааа, ще сме добре през Новата година,
нали сме тези, що доят и стрижат...
Щели да ни плащат, както подобава, както в чужбина,
ала по-добре на тези, гдето задниците ближат.

Писателят унило зяпаше през прозореца сивото декемврийско небе, и се чувстваше в пълен синхрон с мрачната гледка. Сивотата го изпълваше все повече и повече като лепкава отровна паяжина, която улавяше и задушаваше и най-незначителния зачатък на ведрост и оптимизъм.
Напразно се опитваше да се вкопчи в ...

Пак сънувам сняг, шейни...
Но будилникът звъни:
- Зън-зънн – Хайде –
бързо ставай!
За школо не закъснявай! ...

Какво безсмислие ни е живота.
Ний теглим този свят в ярем!
Стоим във скотобойната, до скота,
докато някой ден умрем...
Като удавниците търсим сламка, ...

Малкото човече
якето облече.
На пръсти се вдигна
и шалчето стигна.
Шапка и ботушки, ...

А З Б Я Х
Аз пристан бях, до който не доплува
да вкусиш аромата на нощта,
изплетена от моите желания.
Аз бях уюта търсен на мечтите ти, ...

да броя ударите
на сърцето ти
да усещам топлината
на ръцете,
на дъха ти ...

Имало едно време в една много далечна страна прочут разказвач на приказки. Селцето, в което живеел, винаги било изпълнено с детски глъч, защото макар вече стар и немощен, той все още успявал да привлече вниманието на децата с чудните си истории. Всеки следобед мъдрият старец обичал да сяда на пейкат ...

Не трябваше да прося любовта,
щом така не се запалва огън,
туй куршум е... и преминал през цевта...
за да остави в мен самотен спомен.
Аз ходих по следите на нощта, ...

За погледа ти в тъмнината вперен,
за погледа ти, носещ мир безмерен
За погледа ти в моите очи потънал,
за погледа ти - усмивки, бури и вълни пожънал
За погледа ти в тихия есенен ден, ...

Защо да не е
'' От действителността се раждат
най-хубавите приказки"
Х.К.Андерсен
Кой казва, че е приказка безкрай животът? ...

Всеки си казва тези две толкова прости на пръв поглед думички. Думи,с които се надяваме да започнем на ново, на чисто и да оставим всичко лошо в миналата година. Искаме всичко, което не ни носи хубави спомени да бъде забравено и оставено в миналото... В съзнанието ни да останат само хубавите моменти ...

През януари съм снежинка.
И съм тиха!
И сгушена, и плаха, и сама...
родена в бялото на януарска зима,
през този месец винаги мълча. ...

Като лист от дърво аз се мятам на път към земята
и в безреда пикирам със ляв, или десен завой,
а душата самотна във полета с мен се премята,
все едно на кой хълбок ще легна за вечен покой.
Да отроня сълзата последна в пръстта от очите, ...

Вълшебните залези в Пустинята
на Марина...
***
На Залеза оранжевия мрак
прогони бързо сенките далече, ...

"НЕДЕЙ"
Музика и текст: Орлин Дочев
Аранжимент: Момчил Колев
Изпълнител: дует СТАНИОЛИ
Куплет: ...

Изгрява слънце
О,ето слънцето изгрява.
Изгрява то и ето казвам,
че всичко пак наред сега е.
Да всичко пак наред сега е! ...

И ето ме...
Не спирам да мъкна оковите.
Не забравям и не ми минава.
Сама се нагълтах с отровата
и търпя. Друго не ми остава. ...

Вятърът - палавник зъл,
колелета от тръни е подгонил в полето
с напрашени очи и пресъхнало гърло
и със синьо по коленете.
И косата ми дърпа ...

* * *
Ти не ме погледна на раздяла
с поглед, бликнал от сълзи.
Тръгнахме си. Буря бе отвяла
листите от нашите души. ...

Hope is...
Her, in the mind's eye
Dancing barefoot
On a carpet of broken glass
Of reality's mirror ...

Happy New Year, my friend!
An year more
For me, for you
What I adore
You love it, too. ...

There's nothing I can hear
Even your lovely voice
I'm far from you dear
It wasn't my coice
I fell from the paradise ...