Отвъд фалшивите неща... душата своя подарих на бриза.
Сетне вътре засиях. Лете с вятъра се чувствах близък.
И понесох се в света... без предателствата на жената - Юда.
Пак към себе си летях. Бях обсебен от красива лудост.
Не, не исках да се спра... Само Бог така ме милва. ...

Искаш ли паметник да оставиш
засади си секвоя.
Пирамидите тя надживява.
До второ пришествие стига.
Ако пироман не я изгори. ...

От утрото се чупи тъмнината,
щом светлината почне да сълзи.
Превръзка от разбудения вятър
милва просънувани мечти.
Клепачите попиват хоризонта, ...

Дали снегът е това, което чакам отдавна, или просто е сняг...
Дали ти си снегът, който снощи е паднал, тайно мисля си аз?!
По пътека вървя, все към тебе отивам, а не мога така,
във сърцето ми болка като нож се е впила, а пък ножът бе в твойта ръка!
Все картините свои рисувам в моя свят, досега не ра ...

Бяло, чисто и снежно –
сняг, във нас навалял.
Неочаквана нежност.
Непростима печал.
Бляскаво и красиво – ...

СВЕТИЦА
Непроменена остава ти съдбата –
кастрирала утробата на дните.
Важни са егото и твоята свобода.
От тебе бягат по чудо и вините. ...

В дългите самотни нощи,
когато вече всички са заспали,
само аз въртя се още
в празното легло до мене...
Мисля си сега за тебе ...

II
И що за лента беше това? Необичайно кратка и необичайно сива, освен за последните 2-3 седмици. Как започна всичко това? Как едно необикновено момче се докосна до тайна, пазена толкова ревностно през вековете и така намери смъртта си?
Всичко започна с една необикновена случка.
Отново началото на е ...

Сърцето казва едно,
ала разумът знае, че грешно е то.
Когато не знаеш кого да послушаш,
очите си затвори
и света без него си представи. ...

Аз не помня... И не зная. -
Откъде сме?... Откога сме?...
Колко дълъг е безкраят?...
Бързо или бавно гаснем?...
Накъде животът плува?... ...

Един за друг
Живота недей си пропилява,
търсейки идеалната жена,
защото неочакващ нявга,
ще те намери тя сама. ...

Ще дойда като тихи капки дъжд,
на облаче вълшебно ще приличам,
с очи на странник и на влюбен мъж,
поройно ще залея те с "обичам".
В прозореца от нежност ще струя, ...

Чуваш ли как пее тишината?
Нашата мелодия повтаря.
Държим се за ръце в минута свята,
а песента в душите се разтваря.
Чуваш ли как в ритъм на сърцето ...

Под всяко було на живота!
От всяко мъничко дете...
Под всяко камъче се крие
едно копнеещо сърце!
Сърце, което иска да обича. ...

Разцъфнал е животът,
аз те виждам там,
пред извора с моята мечта,
вземи от любовта.
Утихнали са дланите горещи, ...

Бурята
... Морето: сурово-красиво
в нюанси на сивия цвят...
Вълните: развеяли гриви
се блъскат напред и назад. ...

Живота си не разчертах на дати
и нито ден не сложих на кантара.
Добрият Бог хабер не ми изпрати,
та кротко крак да сгъна пред олтара.
Пилях се в кръчми, строфи и строежи ...

Гледам чашата си строго,
разливаща във мене огън -
нима от тебе имах нужда
да ме топлиш? Ти си чужда!
Не ми го причинявай, ...

Честита Нова година, приятели!!!
Благославям Живота всеки ден.
Обичам го такъв, какъвто е,
весел, тъжен, понякога комичен,
но никога скучен и безличен. ...

Ураган гониш с клоун-близалка във Пратера.
С въртележката детска смъртта си обвий.
Аз съм топъл юрган, ще те пазя от вятъра,
само стой си във къщи и чая си пий.
Търсиш братство във него да бягаш от брата си, ...

Земя като една човешка длан - България! Тя е моята родина! Тя е в мен, в езика, който говоря, в обичта, изпълваща живота ми! Българийо, ти си велика страна със славна и вечна история. Страна красива и горда с народа си.
Твоята история започва още когато славният хан Аспарух те е създал. Дошла си от ...

Той е Данте,
влюбен в Беатриче.
Играе в театъра
на своята самота.
Светлините на ...

Огън над казуалните сфери
Бушуващ в душите ни пламъкът черен,
в омраза обгръща затвор демиургски.
Орди безформени с ярост се спускат,
в ненавист пробождащи роби неверни. ...

Мислех си,
душата - диамант,
сърцето ми е златно,
в живота съм стажант
с ръцете непохватни! ...

Едно дете
присъдата научи!
Получи коледен подарък -
враг опасен, коварна болест.
Краят идва скоро! ...

Дълго чаках да просветне в зелено
светофарът на любовната ми лира.
Стига толкова - минавам на червено!
Който иска, нека протестира.
Може би ще бъда по-щастлива ...

Ти ли си?
Дали има някъде на таз земя -
цветна, дълга, необятна -
поне една, която може както тя
да ранява и превързва болната душа? ...

Ти бе всичко, което съм чакала...
Сякаш имах в живота си лъч!
От любов само с тебе съм плакала.
Чудо среща човекът веднъж...
Ти бе всичко, което съм искала... ...

СТУДЕНО
- Студено стана тези дни – казва моята събеседничка. Седнали сме на една пейка близо до пазара.
- Нормално е, зима е – казвам, за да поддържам разговора. Не сме се виждали едва от вчера, няма кой знае какво да си кажем. Нина, както се казваше жената до мен, се беше увила като матрьошка и изг ...

Странник срещнах
по пътищата Албионски
без лице и без посока.
Той видя ме и ми каза с глас като на пукащ сняг
под копита на елен: ...

«Седмицата трябва да има 8 дни, да има ден между събота и неделя.» Това си казах, когато се събудих на 22 ноември... мамка му! - Възкликнах... имам рожден ден, човече, но нямам приятели, с които да празнувам. Е, имам цигари и кафе... 12 ч. е все още, може да намеря някой, с който да празнувам... или ...

Писмо до майка ми
Шестнайсти декември
Времето,
на свойто колело,
по улиците бърза, ...

ЧЕСТИТА 2015-тата!
ДИСОНАНС – това е есе, което публикувах в Откровения и може и сега всеки да го види, но преживяният повод за неговото написване ме връща към един размисъл винаги, когато зазвучи Виенската филхармония – дисонансът продължава
_________________________________________________________ ...

Колко малко ни трябва Любов,
за да бъдем със тебе щастливи.
Малко истина, малко живот,
път, посипан със мисли красиви.
Колко малко ни трябва Любов, ...

Нощта падна,
слънцето тръгна си.
И пак болката гадна
на мястото обичайно застана си.
Защо ли, не знам и аз... ...

Такива като него нямат гроб!
Те просто се взривяват и се пръсват!
И в своя взрив отрекли цар и бог –
епохите след себе си разтърсват!
Такива като него само могат ...

Помни ме, добро момиче,
ще те помня аз докрай!
Аз все още теб обичам,
моля те - мир ми дай!
О, ангел, прогони тъмнината, ...

Когато някой ден
отмине Пролетта
и облаци напълнят
Небесата,
и със юмруци щом ...

Не ми е необходимо да си тук.
Където и да си, до мен достига
гласът ти, като част от всеки звук -
и ромон тих, и песен на авлига.
Не ти е необходимо да съм с теб. ...

Косите белеят, очите тъмнеят
и тиха умора в снагите тежи.
И да се разделят сърцата не смеят,
защото и обич в кръвта им лежи.
В душите ни, мое - с години - момиче, ...