В тягостна битка животът тече.
На върха на планината Слънцето пече и пече...
Не искам нищо и никого вече,
вече съм друга... вече съм твърде далече!
"Припева... на моята песен ...

Помниш ли времето, когато бяхме деца? Толкова прекрасно време! Красиво, невинно, безгрижно и весело. Много смях и шеги останаха в миналото! А сега?! Сега не мога да изляза от Фейсбук. Не, че не мога, но е толкова удобно да поговориш с няколко съученици, мама, тате, брата и двама-трима приятели, живе ...

Облог
От скъсаните ти обуща зеят пръсти.
И мислите ти зеят – на езици...
Загръщаш се, опитваш да не пускаш
змиите, които тръгват към очите ти. ...

Летя във фомата на нощна пеперуда.
Идвам тази нощ при теб,
гледам да не те събудя,
виждам - със съня си зает.
Не, няма да те будя! ...

Събуждам се с мисълта за него. Не защото е толкова прекрасен, какъвто той всъщност е. Събуждам се с усещането за надвиснало нещастие, чувство, непонятно за човека, легнал до мен. И не толкова мисля за новопоявилата се ненужна депресия, колкото не спирам да се чудя как Той може да е толкова щастлив. ...

Наблюдавали ли сте как расте дърво?
Първата година израства само стеблото. Клоните са два, най-много три и остават същите. На следващата година, ако е плодно, дървото цъфти за пръв път, но цветът пада и не вързва. Два- три клона щръкват като уродливи пръсти над другите. На третата година четири-пет ...

Малката Лия беше хубаво момиченце... порасна в красива млада жена. В косата ù блясък задържаха звездите, в усмивката й дишаше чистота.
Но какво стана, какво се случи?
Малката Лия в музиката си сгреши нотите, всичко започна да звучи фалшиво, хармонията се изгуби. В очите ù повехнаха поляни от цветя, ...

Краката ми тупкат. Тази вечер е сравнително спокойна, но аз имам странното усещане, че в коленете и глезените ми пирува цяла колония термити. Още два часа. Само два часа! Ох, още цели два часа...
Заведението е удостоено с посещение от развеселена компания. По закона на Мърфи пред двете свободни маси ...

Скъсява ми се хоризонтът,
все повече се приземявам
и само страхът от падане
ми дава сили в порочен кръг
да продължа да обикалям. ...

Не мога да Ти кажа ,,Обичам те,,
Затова реших да го напиша...
Някак са ми трудни думите,
от страх започвам да ги хълцам.
И уж, подредени, а като рибя кост, ...

Дали ще мога някой ден да стана,
тъй толерантен, че да прочета Корана –
без гняв и без гротескно лудо
желание, да го клеймосам с вуду?
Ще мога ли тогава чрез Талмуда ...

обичам те
и полетях към теб
но защо ли внезапно спрях
почувствах хладина
самота ...

Атанас Атанасов, по прякор Наското, простира прането на балкона. Не, че е мъж под чехъл, просто няма кой – жена му излезе с любовника си на кино, а чистите гащи на детето свършиха. Не, че е рогоносец - просто Наското е модерен мъж. Днес жена му му изневерява, утре ще дойде неговият ред. Животът е сл ...

Създай ме,
реализирай ме!
Вземи в шепата си част от Нищото,
докосни я с нежен полъх,
превърни я в мен. ...

Тръгна да я търси. Мама. Рошава, шарена, като дъга след буря, с аромат на росни треви, лавандула и дива мента по меката лъскава козина, и очи, потъмнели от вторачване в тъмното, оттатък Балкана. Понякога я сънуваше нощем, понякога за миг имаше усещане, че миризмата й на тънички нишки нежност се търк ...

Здравей, сестра!
Дано пристигне при теб това писмо, че последния адрес, дето го имам е от много отдавна. И тъй, реших да ти пиша, щото мама умря и я погребах бързо, бързо, че беше престояла три дни преди да я намерят.Не можах да ти се обадя, нямах ти телефона, а адреса после го намерих. Аз бях в Авс ...

Заглавието е взаимствано от пиеса,
но текстът няма нищо общо с нея
Жена ми любовник си хвана -
по-млад, по-красив, атлетичен.
Превърна се бракът ни в драма, ...

Всяко същество казва непрекъснато "това е нормално". Всички наричат различни неща нормални. Смятат, че щом нещо се случва ежедневно, то е нормално, но наясно ли са, че нормалното почти не се среща на този свят?! Нека се огледаме - всеки ден умират невинни и добри души, които заслужават почит, но пол ...

Лъжовно се живее в самота,
защото всяка връзка тя прекъсва
и носи болка, чувство за вина,
един от друг задълго ни откъсва!
Но смисълът на земния живот ...

Защо ли образите търся
в звезда, във нощната луна...
Защо сега да не потърся
лика на истинска жена?
Но знам ли аз - мъжът на възраст - ...

Когато се счупи пясъчния часовник
и последната песъчинка изтече,
не забравяй, че сам се поряза
и счупи своето сърце.
Няма да забравиш, знам, ...

Много българи дали са рушвет.
Как тогаз България да върви напред!?
Златният телец на почит е днес.
Тоз фалшив кумир е личният интерес,
когато не е законен. ...

Пенсионерска импресия
"Старци берат хмел" - филм - комедия, чешка
"Старци берат душа" - кавър, български
Режисьор, сценарист, продуцент - НЗОК.
"Старци берат хмел" ...

Нещата, които ме погубваха, спряха да ме погубват. Разбираш ли, и те се нуждаят от движеща сила. Нещо, което ти пàри, от което те боли и посиняваш целият. Белези от пръсти по сърцето. Достатъчен е един поглед, една дума, едни пръсти, за да лумнеш като кибритена клечка. После, колкото и да звъниш на ...

Пътуване
Пътувам, а с мене пътува
родена от болка сълза...
Тъжна картина рисува.
Душата ми търси роса... ...

Среднощен пристан
Самотни острови в съня си търся,
розово-златисти, диви брегове,
води кристални с палави русалки,
просторни небеса и тихи ветрове. ...

Ела при мене като слънце,
деня ми с радост да напълниш,
ела при мен като дъгата,
деня ми с цвят да го изпълниш.
Ела при мене като славей, ...

Трябва ми нощ, за да видя Луната.
Трябва ми ден, за да видя света,
в който познат - непознат те очаквах,
в който разбрах, че съм тръгнал към теб.
Трябва ми огън - да паля зората, ...

Заболя ме. Стана ми студено.
От високата си планина
слънцето се сурна срещу мене,
да ми каже лоша новина.
А луната гледа изкривена. ...

Как вървя през живота -
крача, влача, бързам,
но не плача.
Не плача, а крещя безмълвно...
От ехото на този вик пропадат планини и времена. ...

ОКОТО НА БУХАЛА
(Рубрика във в. „Здравей, Чирпан“)
ОТКРАДНАТИЯТ ТЕАТЪР
Неделя следобед. Босът дремеше и сънуваше. Сънуваше театър, театрална зала, обляна в много светлина, с луксозни дървени столове, облечени със скъп плюш, кристални полилеи, красива сцена с тежки надиплени плюшени завеси, златни ин ...

Не съм една от тридесет и две.
И делникът ми не е на квадрати.
Ще ми е скучно в осмото поле.
На седмото пък - нямало заплати...
Къде остава цветното в света, ...

Лунаетично
И ето паднала, луната, ниско
по гърбавия небосвод,
красиво натежава мръсна
от въздух мътен на невидим хоризонт. ...

Без теб моят свят е погубен
Сърцето ми - пареща болка.
В душата ми огън бушува.
Очите - молитва към Бога.
Светът ми без теб е погубен. ...

СЪЩНОСТ
На мама още къщата крепи се
на две асми, посрещнали ме с грозде.
Блуждае нейде погледът ù хрисим. ...
Вечеря с мен. А разговаря с Господ. ...

Формата – пранга ръждива,
впита дълбоко в плътта ми,
жадно разяжда сърцето,
влива отрова в кръвта ми.
Формата – умоверига, ...