В твоето червило аз видях
устни сладки, вишнево красиви.
И часовете в пустош аз броях,
живеейки в мисли тъй сънливи.
И очите ти искрящи в изумруд, ...

Слънцето вече се снишаваше и вечерният пурпур обагри небето.
Салваторе Самбатаро бе седнал на дървена пейка, разядена от влажна плесен и се взираше в постройката на фабриката си за мебели.
Пред него бе целият му живот. Още като съвсем малко момче Салваторе бе започнал да работи заедно с баща си. Пос ...

Нищо в живота смисъл няма,
освен движението - делата,
И радостта, която ги съпътства.
Творчеството що се ражда в жизнените
Ни "разходки"- то е източник на радост. ...

***
Тук, в тази празна стая вътрешният ми монолог ечи…
Сам със себе си облог си прави, даже се гълчи…
Мимолетно стряска се и се радва, като непослушно коте…
После драска, впива нокти, даже хапе - ох, каква си идиотка… ...

Седи си мирно и долу във всеки от нас
тихичко на никой нищичко няма да каже
там вплела се в честно сърцето му
дявола малка без крила от яд му изпива
до дъното светло заспива без капка ...

На белия лист те рисувам.
От думи извайвам портрет.
С очите красиви флиртувам -
от порива страстен обзет!
В гърдите ти виждам копнежа ...

МЕТАЧ НА ОТЛЕТЕЛИТЕ МЕЧТИ
Понякога съм труден за разбиране –
не отличавам плява от сено,
дали е овче? – или краве сирене,
на мене просто ми е все едно, ...

Момиче отдадено на далечните спомени,
чиято тежест отдавна огъва снагата ти
и хилядите индустрии са вече безпомощни
пред естествения ход на житейския статус,
помниш ли ония,вълшебни мигове, ...

Днес в твоите очи – планински езера –
намерих дом. За кратко, мила. Гост съм.
С една минута нежност ти ме завладя,
целуна ме със бяло благородство.
И тъй като съм гост, миговете свършват. ...

Ритмично срещат се телата
в приливане от бързо, в плавно.
Смъртта се чука с' Самотата,
Депресията се смее мазно,
Омразата с език бръсначен ...

Аморалните говорят за морал,
безгласните се считат за вокал,
безскрупулните – за ангели небесни,
грешниците пледират, че са безгрешни!
Агресивните представят се за мили, ...

Завря морето синьо
от жега нетърпима.
Брегът – обвит в омара,
приличаше на скара.
Налягали куп хора – ...

Вървя и няма път назад,
обърна ли се - тъмна бездна.
Пред мен безкраен листопад,
прозиращ под небето звездно.
Очите ми от сухота ...

Експериментално, за собствено удовлетворение в позалязващото ми вече "бандитски-диво" жизнено дивеене. И сякаш, май, не се давам, а?... Ползвал съм аудио речитативи прикрепени към официален софтуер за създаване на музика, без да разбирам за какво се "карат". Забавлявайте се.
ПП: Някой би ли превел?

В красивите си сънища те ваях,
в стиха си много плахо те целувах
и знам - не ще отида нивга в рая,
обичам ли те - адът ще си струва.
Раздадох си небето, до трохичка, ...

Ръми ли, ръми... . Слава Богу, заваля най-сетне при нас дълго чакания дъжд и кой ден вече - предимно и само ръми ... Елинпелиновски дъжд - “тихо, кротко, ден и нощ “ ... Ръми ли, ръми ... От съвсем млада, винаги - моят любим сезон е обаятелната ранна есен ... Макар и добре да знам латинската сентенц ...

Когато ми е есен, ми е лято,
когато ми е лято, съм щастлива,
денят е мил, красив и ароматен
и есенната шума се разлива,
но няма как да замъгли сърцето, ...

За какво ли да ме инспирира
този мрачен и навъсен ден?
Хладно е навън за халба бира,
люта е ракията за мен.
Чаят с ром за болните илач е, ...

Дъждът застреля цветните ни клони,
листата жънат сто цигулки вятър,
изтича времето, но карай, Джони,
да се напием с чисто, синьо лято!
Разреждаш ли годините с усмивка, ...

(За цената на безценното в човешкото творчество)
„Истинското изкуство винаги е там, където никой не го чака.“
Шарл Бодлер
Истинското изкуство никога не е било призвано да се харесва на всички. То не е витрина, а пропаст — и само онзи, който се осмели да надникне, може да открие себе си в нея.
Във вр ...

ИЗГОРЯЛА КЛЕЧКА ОТ КИБРИТ
Строих ли замъци от въздух –
каква безбрежна празнина?
Светът отново е премръзнал.
И ние нямаме вина. ...

Накрая той дойде. С отчаяни очи,
отчаяни очи и тежки стъпки.
Разплака всичко в мен. Усетих, че ечи
дъхът му… като побеснели хрътки.
А аз на най-високия си връх стоях ...

Тя тръгва на пръсти,
без вест и писмо.
Понякога шумно...
с хвърчащи предмети.
Но винаги иска... ...

Отдавна знам, децата на завоя
отгледани са сред мъгла.
Вълните бързи вишат се в прибоя.
Докосваме се в мътните стъкла.
В поле подземно няма слънчогледи. ...

Погалих я по косата, по лицето. Отвърна ми със същата нежност.
Засуети се около копченце на ризата ми, не се отказа, смело продължи надолу.
Бавно и нежно опипвахме голите си тела, страстта бушуваше в нас, не е от етикеция, но наистина не бързахме за никъде...
Потръпвахме блажено уморени от любов.
Сл ...

— Не, професоре Мартинов, моля ви, кажете ми, че се шегувате! Аз не мога да повярвам, че…
Тихомир почти изкрещя:
— В какво не можете да повярвате, Елена? Погледнете мен и вашия началник и ми кажете дали някой от нас прилича на хора, които се шегуват без причина! Преди няколко часа заех поста изпълни ...

Изгрей, моя дъждовнице,
в горещите ми обятия.
Бъди първа виновница
за всичките ми нещастия.
Недей, моя дъждовнице, ...

Иван Петров
– Ало! Добър ден! Господин Айсфелд? Много ми е приятно! Да, точно така е посочено и в телефонния указател: Айсфелд, Хорст, Кройцбергалее 31, телефон 361 17 19. Аз ли? Коя съм аз? Не, господин Айсфелд, не мога да ви кажа веднага името си. Животът ме е научил да бъда предпазлива и недоверч ...

С какво е слабо лявото?
С безсилието си навярно. Повечето хора са десняци.
С какво е силно лявото?
Със своята необходимост. Повечето хора са двуръки.
Защо е нужно лявото? ...

***
Тук, с тебешир рисувам на пътя,
кроя си живота да бъде щастлив…
Нарисувах си и слънце, и локва…
Не искам, този път да бъде трънлив. ...

Вървя през този град пречистена,
октомври взрян ми е в очите.
И знам – обича ме. Наистина.
Зад недоверието скрит е.
Но ме целува с пръска хладна, ...

Предговор:
Герои:
Елейара- дъщеря на сянката и слънцето
Мирандел- воин на Светлината,
Тенебрил- княз на Мрака ...

Додето вятърът, гората ампутира,
през урвите, дълбоки на баира…
Аз трябваше да тръгна от зарана,
край глухите въздишки на Балкана.
Да крача пак, през мокри барикади. ...