Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Виждат само опаковката.
След дъжд съм черната дъга -
Скочила с краката в локвата.
С аромат на момина сълза - ...
Ако Есента беше човек
щеше вятърно, боса да крачи навън.
С очи – ниско слънце, залязло в душата,
и коси от листа – като вехнещ сън.
Тя се смее със глас от стъкло натрошено, ...
Пак дойде лято, да поемаме на път
за да забравим делничните грижи,
пред нас като на длан лежи светът,
очаква ни по него да се движим.
По пътища незнайни да вървим, ...
Черната дъга!
Виждат само опаковката.
След дъжд съм черната дъга -
Скочила с краката в локвата.
С аромат на момина сълза - ...
Сметка без Кръчмарката наречена Съдба
На един мъж му дотегнало от системното мрънкильосване на съпругата. Най-вече по темата, как той не е в състояние да и осигури мечтания от нея жизнен стандарт. Колкото до него, въпросният съпруг имал военна подготовка. Имал внушителна осанка. Според собствените ...
"Белегът на душата"
всяка мисъл, всяка бурна диря.
И в онзи миг, когато звукът отминава,
в мен напира белегът на тишината.
...
Довиждане, май
Ще се превърне в минало.
Променлив бе —
ту слънчев, ту дъждовен.
Друг месец, мисля, не е имало ...
Мълчанието на времето
не тиктака ни звук, ни съдба.
Само сянка от спомен роден
се разлива във вечност една.
Времето мълчи. И в тишината ...
Забранени спомени
настоящето да не разбере
че обичали сме силно нявга
някой друг дълбоко от сърце.
Не обръщаме глава назад за спомен ...
С червило на бузките
Май приличам и на мама.
С обувки съм на ток.
Имам поглед най-дълбок.
Роклята е много сладка ...
Мислителски тъпизми 11
- Времето ще е толкова динамично, че само Господ знае, какво ще е...
2. Кръстиха я Патка, на деда й, Павел, и бабата Тотка.
3. Любовта е сляпа... затова често се спъва...
4. Умението как се люби жена, усвояват истински само надарените ученици... ...
Лятно щастие
с розови черти,
искам си морето, искам,
с лятото лети.
Щом в сърцето се разливат, ...
Вечният път
Този,който способен е,да съзнае
необятния безкрай и пустошта на Нищото,
може спокойно в своите мемоари
Надеждата с Вяра и Любов да разнищва - ...
16+ 20. По зорна доба. Сания отива в мейхането
Коран, сура Ал-Бакара (Кравата) 2:223
Слухове разни се носеха из Стамбул като листа, разпилени от есенен вятър. Вездесъщите зли езици шепнеха, пък някои споделяха и на висок глас, че Кадир бей си довел втора жена, ...
превръщам се във силует и плача.
Не ти обръщам гръб аз за разлъка,
не искам да ме виждаш плачещ в здрача.
Понякога пробождаш ме с жилата ...
Жена - Стихия
Гениално творение на природата.
Ъгъл от безкрайността и ....
Ничия принадлежност.
Но нощем сънувам цветни дъги. ...
и мисли скрити нямам аз.
Не е във моята природа
с лъжа да искам плътска страст.
Каквото казал съм и казвам ...
Небесен метроном
Доверчивата своя душа оскверних неведнъж.
За кого ли копривена риза безмълвно не плетох?...
Но лукаво ме сграбчваше демон в цъфтящата ръж!...
Все по-бързо, макар и накуцващ, животът ми тича ...
Аз — в моите очи
през юли съм аз,
като никога непонокнало
семе в полето,
една от вечно ...
Улицата
няма време на поспи.
Цял ден - върволица хора
и забързани коли.
Светофари и клаксони ...
Пътища
Пътищата, те не
Пребивават само
Вътре у човека.
(В неговия ум.) ...
След маратона
сякаш шепне към Бога молитва.
И аз вдигам успешно отново крила,
и отново със нея политвам!
А морето е бурно - прииждат вълни, ...
Послушните отроци на света
поемат път широк и блáжен.
Единствената им мечта -
да бъдат персонаж богат и важен.
Пред нищо не се спират те - ...
на дъното ми скрита е скръбта,
но в бялата ми същност с детска нежност
вълните още търсят радостта.
И казват ми, че на море приличам, ...
Те ...
Моята същност
аз съм просяк по-богат от земята,
аз съм този, които в неделя
сляп е загледан в луната.
Аз съм тозик, които сляп вижда, ...