Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
377 062 резултата
ИЗОБИЛСТВОТО НА БОЛКАТА
Автор: Љубинка Донева, Р. С. Македонија
Няма някой
от нейната храна да не е вкусил,
а тя, хитро ...
  126 
Защо мълчиш и колко ли ще струва
навътре из душите да поровим?
Сърцето ми не иска да кротува
и делниците сиви все го тровят.
Че ти мълчиш, но моите въпроси ...
  188 
О, ти, която си
самата същност на нещата,
самата природа,
не мога да съществувам без теб.
Ден след ден, след ден ...
  65 
НАЧАЛОТО НА ЛОВНИЯ СЕЗОН
Тъй както зайчето пищи,
приклещено от невестулки,
и както птицата лети
след изстрела на пресекулки, ...
  153 
- Третото нещо чакам да чуя, Богдане! – продума Шуна и все си стоеше така – тъмна, далечна, забулена, без лице, без живот.
- Третото ли? – заекна Асан ага. – Има и трето, вещице! Искам всеки от вас тука, мръсни българи, да падне по очи и силата ми да зачита! Никой прав да не остане! Да молите, да пр ...
  184 
Първата любов е като онази любимата ти чаша, която се счупи. Онази чаша, която първоначално толкова ти хареса, че започна всяка сутрин да си правиш кафето в нея, която стана част от ежедневието ти и на която лека-полека спря да обръщаш толкова внимание, но все пак всеки ден използваше.
И с времето с ...
  130 
езиковата
чистота Света̀ е и
небесност вае
езиковата
чистота Света̀ е и ...
  126 
Изгубени в значения,
желания
и мнения,
заседнали в понятия,
лъжи и съзаклятия ...
  113 
Мисля си, защо не може
ей така да съм щастлив –
честно, искам, мили Боже,
тъп да съм и мързелив.
А ми казват, че съм умен ...
  152 
Моят Бог е за мен самота.
Моят Бог е високи скали.
Моят Бог - той не е суета,
ами мисли - добри или зли.
Моят Бог е сияйна зора. ...
  97 
Безкрайни планини, реки и язовири,
като че ли българският дух неспирно твори,
и вятъра погалва горската зеленина,
и духът разпръсква живота по нашите земи.
Крачейки в полета от шарени цветя, ...
  101 
– Опа…
Аделина изтърва междуметието с тона на сапьор, който е направил грешка веднъж в живота си. Защото внезапното пропадане от небесните висини до недрата на ада си беше малка катастрофа, откъдето и да го погледнеш.
Звезделин, който се намираше насред съвещание с верния си Баал замалко да се задав ...
  185 
Никой тук не ме закача.
Ех, че готино е днес!
Камиончето ще влача,
Ала с друг съм интерес.
Бабите стоят на сянка. ...
  180 
В измислен свят с измислени морета
те приютих. Подобно на Калипсо...
Но корабът (прегризал сам въжетата)
отплава. И започна да ми липсваш.
Вълните бяха с цвят на нетърпение, ...
  169 
З нам какво ми е мечтата:
н ощем скитам сред звезди.
а стронавт ми е… душата,
м ежду космоси лети!
щ ом порасна, аз ще стана ...
  263  20 
Мисъл за любов потискам,
за неземна красота.
И страня от Маша – искам
да получа свобода.
Но от взора ѝ пленен съм, ...
  98 
Обещавам!
Само на тебе Татко мой да оповавам!
Дори да бъда хиляди пъти предаван..
От калта ще ме повдигнеш, за да ставам!
Да продължавам! ...
  139 
Лежах неподвижен в леглото си, увит в одеяла като египетска мумия.
Втренчено гледах тавана на спалнята. Навън студеният февруарски вятър сякаш свиреше в спуснатите щори, все едно навън бе - 57 градуса по Целзий, в Оймякон може и да е, но тук в Атина рядко пада под нулата. Пада не пада под нулата, ва ...
  230  13 
Болест тежка ме налегна
буца в гърлото заседна
и душата моя се предаде
и на страха се тя отдаде .
Аз не можех вече да се радвам нито да се смея , ...
  135 
Спирките пълни
чакат ли, чакат както всеки ден,
изморени възгласи размиват мощта на вика.
Улиците линиите си разширяват,
едва едва побират бунта все още несломен. ...
  125 
Любов моя! Любов моя!
Няма друга като теб!
Душата ми е твоя,
душата на поета!
Ти единствена си и това ...
  95 
20 ИЗРЕЧЕНИЯ
Толкова съм самотен, че не ми се излиза от вкъщи.
Няма кой да ми каже на Главната тихо: – Здравей!
И морето започна напоследък, и то! – да се мръщи.
Вълноломът се сгърчи, опустя ми любимият кей. ...
  199 
– Ани, сигурен ли си, че си готов? Искам да кажа, това все пак е баща ти.
– Баща ми е лесен. Обаче ти как можа да ги наговориш такива на майка ми? Нищо свято ли няма за теб?
– Не те разбирам. Вместо да проявиш малко съчувствие, ти се държа с нея все едно ти е разбила живота. Някога замислял ли си се ...
  152 
Когато Утрото изплува
от хълма ведро и добро…
Не знам защо, но ми се струва,
че то е – чайник от сребро!
А Слънцето – ...
  160 
И днес изглежда, всичко е наред.
Светът по-бял е, сякаш помъдрява.
Събуждам се, поглеждам: – Точно пет.
А, ето те и теб: – Не "Слънце", не изгрявай!
Защо във този час, за сетен път? ...
  142 
В безгрижните дни на своето детство,
с авери играем безбройни игри.
Смях и шеги, забавление, вместо,
безкрайни проблеми, грешки, лъжи.
В онези моменти, дали си оставал, ...
  111 
Когато слънцето целува
със златните си цветове,
когато любовта танцува
тъй нежно в твоето сърце,
поискай всички обещания ...
  110 
Погледнеш ли ме, вече се разсмивам,
смехът се възхищава и те търси,
и огънят ти в мене се разлива
като вълнуващ, неочакван бързей.
О, как се носиш в слънчевата дреха ...
  120 
Какво като навърших вчера дев`десет?
И да не стряскат - да ги превърнем в евро!...
Че се чувствам като на четирдесет и пет -
сигур` затова от този факт не ми е нервно...
И душата и мозъкът ми още са младежки, ...
  193  13 
Когато тръгвам пак по земни пътища,
аз пак подклаждам огъня "живот".
Забравил как пред мене зеят срутища
и жадно чакат сетния ми зов.
И дебнат всепронизващите бедствия ...
  90 
Не знаю как были дела в Афганах....
Ведь не ходил я с финкой на душман.
Но и меня побаливают раны.
А у меня довольно много ран.
И жизнь была - без пластики, без понтов. ...
  182 
– Докторе, вижте ги... Като ухапана от комар съм.
– Спокойно, ще мине. Само не ги чешете.
– Докторе, задникът ми е толкова плосък, че в леглото мъжът ми го ползва за масичка.
– Ами, помолете го да не поставя тежки предмети.
– Докторе, носът ми... Направо не мога да го гледам. ...
  302  15 
  208 
  131 
  185 
  158 
  178 
  143 
В
В
Днес си хапнах на закуска
ягоди със мармалад
два банана даже схрусках
овкусени с шоколад ...
  265  15 
Съдбата ми насам-натам залита,
пияна ли е? Аз горчилки пих,
а тя зад някой ъгъл вечно скрита,
четеше на тълпите моя стих.
И не остави чаша неизпита, ...
  120 
Предложения
: ??:??