​Аз съм самороден егоист,
изтъкан от злоба непукист.
Преди мен – едва ли нещо е било,
а след мен – безсмислено дори е то.
​Огледалата са ми храм, ...

През пурпурни жита ще мина,
ще снимам слънчогледи с очила,
ще намеря оазис в мъртвата пустиня
и с пясъчна патерица ще вървя.
Ще тананикам посивял куплет ...

Съмнявам се да знаеш колко съм различна,
за теб съм цветето със сините очи,
отдавна се познаваме в среда привична,
но в мен пораства крепост със затворени врати.
През лятото съм роза жълта и ухайна, ...

Летни перести, палави облаци
зад дърветата нахално махат,
но не съм с очилата си розови,
пеперуди не пърхат в стомаха.
Подозрителни котки ме следват, ...

Днес сирени пак ще вият
пет минути из страната.
И с очите - всички ние
ще погледнем към земята.
Ще застанем тихо прави ...

Привечерният въздух мъгливо проблясва
от скорошен дъжд,над градския парк.
Денят претоварен най-после угасва,
юнска вечер,рисува съзвездие „рак“.
На полу- вековната пейка облегнат, ...

Има болки на Земята,
Които нивга не умират.
Не можем да платим цената-
Раните не спират да пулсират.
Има думи неизречени- ...

Живее в мрака звяр от светлина,
не просто огън – дишаща стихия.
Във вените пулсира топлина,
която трудно може да се скрие.
​Той има сърцебиене и глас – ...

Заплахата от юг
Книга втора от пенталогията за Зиметария
Автор: Иван Бозуков
От автора, Историята дотук, Актуализиран зиметарски речник и Съдържание
От автора ...

На детето в мен
пожелавам
да продължава да пораства,
без да губи вярата си
в доброто, в любовта, в приятелството. ...

- От трън, та на глог! - казал глогът.
- Въпрос на усещане - отговорил трънът.

Не слушам що поповете говорят,
реалност – смърт и пръст... И друго няма.
Душите на любимите си хора,
аз търся сред вселената голяма.
Череши шепа на врабците хвърлих ...

(текст за песен)
Добър вечер, Любов!
Добър вечер, Любов,
пак разтварям вратата широко за теб.
Приседни, ето тук, недалече, Любов, ...

Ако искаш да зърнеш част от себе си,
можеш да потърсиш в думите на тези,
които те обичат.
Ще се видиш красив и добър и прекрасен,
но това не е всичко... ...

Май 1885 година. Източна Румелия.
,,Всяко нещо на тоя свят си има две лица – едното за пред хората на пазара, другото за пред Бога и ножа в тъмното.“
Седеше Кара Мехмед всеки ден пред кафенето си, пиеше каймакль кафе, и бавно подръпваше от чибука. И гледаше. Много неща бе видял за тия седемдесет и п ...

След толкова безгрешни намерения
пътeка с добродетели застлах.
А лудостта ми ли? Не знам... Вземете я,
впишете я в съдбовен алманах.
Не ме съдете, болката ми сляпа е, ...

В държавата ни става нещо лошо!
Не вярвам вече в този кабинет!
Цените скачат - с новия Бай Тошо,
и няма пак в държавата ни ред.
След първия воаяж на Румен Радев ...

ЧЕСТИТ ПЪРВИ ЮНИ, ПРИЯТЕЛИ!💖
Позволете си отново да бъдете
деца! Независимо от възрастта, въпреки натрупаните години! Те са само една цифра,
която не трябва да убива детското във Вас!
Подарявам тази песен и на малките, и на големите деца в сайта! ...

Детството ухае на топла курабийка,
на детски боси крачета по росна трева.
В очите им грее вълшебна искричка,
а в джобчето си крият калинка - мечта.
Те нямат си строги и сложни кроежи, ...

[Куплет 1]
Детството ухае на топла курабийка,
на боси крачета по росна трева.
В очите им грее вълшебна искричка,
а в джобчето крият калинка - мечта. ...

Помня моят малък Тончо,
беше точно пет години.
Той си имаше - камионче
и не искаше “градини”!
Скоро… тръгна да се учи ...

За мен оставаш си загадка –
неразбираема е твоята душа,
загадъчна и необятна,
държи ме в плен, събужда любовта.
Очите ти – една магия! ...

В тихия час, преди да съмне,
светът за миг притихна в мен.
Не знам накъде ме води този път,
но ела с мен…
Нощта си тръгва бавно на пръсти, ...

Обич
Аз съм беден поет, нямам нищо да ти дам
само стръкче обич и усмихната Надежда.
Може би със стиховете чувствам се голям,
с перо в ръка музата в чуден свят ме повежда. ...

Рейвън беше приклекнала между два водоливника на готическата катедрала и оглеждаше улицата под себе си. Откакто бе поела разследването на двете убийства на членове от своя вампирски клан, нощите ѝ преминаваха сред сенките на високите сгради. Тази вечер бе избрала катедралата в центъра на града зарад ...

Най-безполезното нещо, поглъщащо имуществото на вярващия – това е строителството.
Хадис
– Какво става със Сания? От пет дни не съм я виждал – попита попът една сутрин Вълкан.
– Това не е Сания – каза намръщен войводата. – Карма вършее из Стамбул. Слугите разправят, че из вертепите се появила нова дж ...

Интро:
В тихия час, преди да съмне,
светът за миг притихна в мен.
Не знам накъде ме води този път,
но ела с мен… ...

„По пътя от маймуната до сегашния си вид човекът е изгубил нещо изключително важно, може би най-важното. Заменил е нагона си към жизненост с копнеж по... „умъртвяването“ й!...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

В Началото бе Словото...
Разказвача
Радослав виждаше поляна...голям огън. Поне два метра висок..
Около огъня Оро..кръг се върти. Мъже и жени, в празнични носии, танцуват на светлината на огъня. А сенките им са огромни..играят и пеят. Навсякъде, всичко е енергия.
Енергията ги свързва директно с небет ...

Като буреносен облак
през юли съм аз,
като никога непонокнало
семе в полето,
една от вечно ...

Брифингът приключи скоро. Преди да се разотидат журналистите, заместник-министърът каза в микрофона:
- Имам една молба. Каня госпожата на вечеря.
Не каза коя е госпожата и къде точно я кани на вечеря. Защо изобщо го каза пред всички? Политически ход, за да уважи журналистическата общност? Или мил из ...

Мото:
Не мога да се спра, а и не искам -
истината за живота ме ранява.
До днес едва успявам да устискам -
мъст ожесточена в мен назрява! ...

Хвърчило-змей в небе се вие
без дъх останало хлапе,
от шепите си жадно пие
и смело втурва се напред.
В тревите росни босо тича, ...

В очакване
Усмивката ми се стопи, изчезна,
претвори се в есенни цветя.
И бледа длан към мене се протегна,
за да ми услужи с тишина. ...

Баба Меца
Тръгна Баба Меца
да краде медеца,
сбиран от пчелите
близо до елите. ...

Вслушай се…
Вятърът има ритъм.
Чуваш ли го…?
Всеки звук е живот.
Пристъпи в светлината на тези реки, ...

И стига...
И стига сме се лутали безверни,
не ни ли стига синьото небе?
Не ни ли стигат прашните камбани,
които бият заради нечие сърце? ...

Интро:
Вслушай се…
Вятърът има ритъм.
Чуваш ли го…?
Всеки звук е живот. ...