Казват, че мъжът трябва да предложи брак.
Да избере пръстен.Да намери подходящото място.Да измисли романтичен момент.
Свещи, цветя, красиви думи...
Общо взето – всичко трябва да бъде по план.
Е, аз си имах план.И то не от вчера. ...

Не хлопа тази врата. Тя помни.
От другата ѝ страна не чака дом,
а безименен простор,
в който всяка истина
умира от собствената си сигурност. ...

Изгревът ми заприлича
на разлял се розов крем,
а морето в мене тича
като празничен бохем.
Лятото върти, не спира ...

She arrived quite drunk.
Her grin was crooked – toothy, rotten... She even asked:
"How do you want your soul torn out?" – she swayed a tad.
A stench of carrion hit me... I nearly fell, it was that bad.
I said: "Ma’am... I’m glad I came to see you on this day. ...

Я разкажу вам про страну
где в храм пустили сатану.
На гибель сьIна гонит мать.
А поп велит вам убивать…
Андрей Макаревич (Машина Времени) ...

Тя дойде пияна.
Усмивка килна - озъбена, загнила... Даже ме попита:
Как искаш душата да изтръгна? - и леко залитна.
Дъх на леш ме блъсна... та за малко да се срина.
Рекох: Како... тъй се радвам, че днес при теб наминах. ...

Прероден си вече в наша кръв.
Сърцата бият днес за теб.
Благословен!
Тук си днес, тук е твоят дух.
Пет века помни тоз народ - ...

Тя дойде пияна.
Усмивка килна - озъбена, загнила... Даже ме попита:
Как искаш душата да изтръгна? - и леко залитна.
Дъх на леш ме блъсна... та за малко да се срина.
Рекох: Како... тъй се радвам, че днес при теб наминах. ...

The sea in your eyes is blue –
so calm and boundless.
It sheltered us both,
gave us love and tenderness.
And merged with the azure sky – ...

Капе климатикът –
мисли се за облак.
Мълния го удари.
Капе климатикът –
мисли се за рицар. ...

ПИСМОТО НА ДУШАТА МИ
[Verse 1]
Пиша ти не с моята ръка,
а с най-тихата мечта на струната.
Може би ще разбереш така, ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и седма
Към нов живот
Елуриите започнаха да се събират на мястото за отпътуване, отредено за тази на Танто, туртюп преди уговорения ден. Оттук - няколко големи успоредно разположени скални падини - трябваше да тръгнат представ ...

Не е шега, че песента
на барда спря... Една следа
от минал порив, ей така,
ти подминаваш в смях сега
открила грях, не радостта. ...

Като Дамоклев меч тя винаги виси над нас.
Отмерва всеки миг с везните на Темида.
Постъпки, мисли, чувства и слова -
незаличимо вписва в тройния регистър.
Безстрастен съдник на отминали дела. ...

Щом плуваш в капчица смирение,
ще се събудиш нов и чист,
животът ще е вдъхновение,
щастлив, непипан детски лист.
Ще си с небесен оптимизъм ...

Наслушах се на страдащи, измъчени "души"
оплакващи горещо своята неволя
че те наивни и добри били
и оковани по земята трябвало да бродят
макар че тъй неистово им се лети... ...

Душата ми не е пътека,
но я утъпкаха. Почти.
Каквото им хареса взеха.
Хвърчило пъстро от мечти.
От слънчогледите на юли ...

В последните си два живота съм самотен.
На глуха линия, в задънен коловоз,
текат годините, провлачват тежки котви,
случайни белези на времевата ос.
И някъде - в тунела на мечтите, ...

Днес Мадона, утре – грешница,
вчера магьосница, днес пък вещица...
Смятам, че пребързано отсичаш,
клетото девойче така да посичаш,
загубен в лабиринтите на Логоса ...

Гарги грозно грачат,
щом чуят моите стъпки,
и мен от всякакви хора
побиват ли ме тръпки.
Щом утрото настъпи ...

Поне бързо минава времето,
часовете като секунди, дните като часове...
Сезоните, годините бързо
минават- отминават, неусетно...
Поне бързо минава времето, ...

С теб искам да танцувам.
И да те прегърна искам,
а искам и да те сънувам,
и спомени гърдите да притискат.
С теб искам да танцувам. ...

It was just a dream.
Strange as a star without a sky.
Like a sky without space.
Like lightning without thunder.
It appeared to me in a night dream. ...

Това беше само сън.
Странен като звезда без небе.
Като небе без простор.
Като мълния без гръм.
Яви ми се в нощен сън. ...

Не помня дните,
в които влязохте в живота ми.
Помня само, че след вас
самотата вече нямаше
същото име. ...

Искам да съм усмихната, окрилена и защитена,
свободата да е във всяка моя клетка и сетиво.
От най-малкото да оставам напълно възхитена.
Животът за мен да бъде като интересно четиво.
Тръпчив вкус проникваше в моето тяло преди. ...

​Не знам защо се срещаме дори,
съдбата тихо води ме нататък.
В мен още чуждата следа гори,
вървя напред... но сам съм в пътя кратък.
​След тебе бях една река без бряг, ...

Работния ден на Ана беше ужасен, в момента работеха по проект, който имаше краен срок и всички закъсняха, защо ли? Защото продукта във фирмата на Ана беше съвкупност от junior product managers, които излизаха от университета. Имаше само един, който не беше junior, но пък той не беше работил другаде ...

Понякога мечтая да живея
в някакъв измислен свят,
където любовта не е присъда.
А нощем всеки звездопад
орисва ме със нечовешка нежност. ...

С автомобил, карта и книга на път
.......-----.......Ауу, днес тъжък ден, но ми олеква с мисълта, че се прибирам в къщи, при моето Данче, все ще ме развесели, я с някоя случка с колежките или салатка пресни домати, краставици, чушки, магданоз и сирене, аа, не е шопска салата , а салата на Данчето. И ...

Днес ще се гмурна дълбоко в недрата на така нареченото "общество". Провокира ме един коментар. Не знам дали моето мислене ще е в тон с нейното, но няма проблем. Всеки има своя глава и свои бръмбари. Та, всички тия глави, съответно - бръмбари, образуват общество. Според мен неправилно използван терми ...

Това беше само сън.
Странен като звезда без небе.
Като небе без простор.
Като мълния без гръм.
Яви ми се в нощен сън. ...

В сянката на чуждите очаквания живях,
преди да прогледна като новородено коте
и гласа си свой да чуя аз копнях,
всичко исках да подложа на съмнение.
Гордея се, че стана бързо. ...

Вълшебна сила има
за афориста рима.

Слънцето залязва,
времето тече,
Луната се показва.
Заблестява цялото небе.
Ръце се вплитат, ...

Колело от каруца
Мая тръшна входната врата толкова силно, че стъклото на стария шкаф в коридора иззвъня. Тя хвърли раницата си на пода, обувките ѝ излетяха в различни посоки, а самата тя се срина на дивана, заравяйки лице в една от възглавниците.
Баща ѝ, който тъкмо си правеше чай в кухнята, подаде ...

Корабът ми се разби в скалите -
Потъна на дъното на морето.
Кристални перли са ми сълзите -
Морска сирена със скреж в сърцето.
Вълните ме изхвърлиха на морския бряг - ...

Поетичната истина е вопъл,
недокосната и уязвима
като малко стъбълце
с вятъра се бори
и пълзи като змийче, ...

Има два вида хора.
Едните първо четат упътването и чак тогава започват да сглобяват.
Другите сме ние, мъжете.
При нас схемите се отварят чак когато останат три болта, две шайби и едно парче, което по никакъв начин не може да е останало, ама ето го – останало е.
Със съпругата ми си купихме ново легло ...

Животът ми – несресана мъгла –
простира върху мене мръсни дрипи
от ненаситни облачни вълма
с очаквания – докато пресипна.
Удавеният изгрев става блед, ...