РИСУНКА С АКВАРЕЛ
... тишина ли ме прикъта в дива есенна гора? –
или просто сбърках пътя? – не успях да разбера,
седнах на светулков дънер върху блага туфа мъх,
гледах как в земята тъне мравката с последен дъх, ...

На тази моя душа все й е тясно
това тяло, този град, тая планета.
Все търси, скита, препуска бясно,
не иска граници, нито въжета.
На тази моя душа все не й стига, ...

АВТОПОРТРЕТ
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
Върху кожата живот
рисувам себе си,
а някой друг държи четката ...

ДЯВОЛСКОТО БРАТСТВО НА ПОЕТИТЕ
Аз от смъртта не сещам вече страх.
Мен всичките ми песни са изпети.
По-чист от ангел, с дяволите пях! –
те – дяволи! – са всичките Поети. ...

Към днешна дата над 600 села са заличени
от лицето на България.
В много селища има цели улици с пустеещи и падащи къщи.
И всичко това, без война, без чума..
Последният камък, ...

В атака или във батака -
от нас, мъжете, туй се чака.
Жените искат с настървение
поредното ни нападение.
Имаме ли аргументи ...

Където Ти си,
светлина е и Любов,
и се мечтае!...
Където Ти си,
хляб и вѝно тачат се ...

АКО ТОВА НАРИЧАТЕ ЖИВОТ
… защо ми е пред мен да има път,
ако не зная той къде ме води? –
безмълвиците в тясната ми гръд
ми трупат само скърби и несгоди, ...

Коледно
Камина, огън, тишина!
Студ отвън и тъмнина!
Песен със познат рефрен!
Чаша вино, свят студен! ...

Съзнание е регулатор на инстинкт.
Стадо е инстинктивен колектив.
Общество е съзнателна кооперация.
Субективно е недообективно.

Мъжът:
- Прекрасна моя, дай ръка!
Лицето ти е тъжно!
Аз знам - на твоята душа,
докосване е нужно. ...

В мислите ми си
Виждам те в мечтите си на мъж,
мисля колко си прекрасна
и някак неусетно, изведнъж,
силите ми връщат се обратно! ...

Хензел и Гретел
се скрили
зад котела.
Баба Яга
се сетила, ...

Book: Алеша Бесконвойный
Алеша Бесконвойный
Василий Шукшин
Его звали-то не Алеша, он был Костя Валиков, но все в деревне звали его Алешей Бесконвойным. А звали его так вот за что: за редкую в наши дни безответственность, неуправляемость. Впрочем, безответственность его не простиралась беспредельно: ...

Вървя си с шлелифера из парка
и чудя се защо жените бягат...
Пуша си поредната цигарка
и панталони неудобни не ме стягат...
Представям си, че ставам птица ...

Кандилцето на безусловната любов
гори в гърдите ѝ от първия ти дъх.
Благословия майката е, дадена от Бог
и ангелско крило по земния ти път.
Те, майките, до болка си приличат - ...

Човек се ражда без да знае защо. Започва живота си в стерилна среда и пухени възглавници. Първото му впечатление е плясването му по дупето, после се пристрастява към биберона, после към играчките, после към хората наоколо, които го носят на ръце, после … започват неприятностите – дали защото млякото ...

Морето се вълнува в твоите очи,
потъвам надълбоко, виждаш ме нали?
Потъвам надълбоко чак до твоите гърди,
където малко слънце грее,
тихо радва се, копнее... ...

Правосъдието възтържествува
Беше даден ход на делото, след като
съдията и подсъдимият навършиха
години за пенсия!
Гатанка ...

Отидох днес на пазар за ушенца. По пътя рупах картофени кюфтенца. Спрях се до един щанд, обърсвайки уста. Ушетата там бяха украсени красиво с листа. Бяха елфически и няма спор - изящни чудеса. Щяха да ми ходят, но ако имах дълга лъскава коса. Погледът ми сетне на друго щандче неволно се закова. Трол ...

/поетът Дойчин Дойнов продава любовната си лирика за да въоръжава.... Има ли значение кого?.../
Любовните думи не са
нито гилзи за бойни куршуми,
ни олово за крехка душа...
Те са чисти, сакрални и чудни. ...

Реката си отива – като сън.
Реката си отива като спомен.
И дълго после в падналия мрак
тополите мълчат като на помен.
Мълчи тревата. Птиците мълчат. ...

А те се скупчиха виновни на пода...
Тръгнах надолу с езиче и устни, опипвах с устни, гъделичках с езиче. Мечтаното хълмче, потърах го нежно,... и нагоре към снежните топки, ръцете ми обгръщаха полукълбата, притискаха ги нежно, тя се поразкрачи малко за устойчивост, пипнах и размачках...Албена само и ...

БАЛКАНСКА РАПСОДИЯ
... и щом наметнат първите слани
в дъбравите ми сребърни савани,
и аз ще хлътна в зимните си дни –
пешак, нарамил родните Балкани, ...

Като слънце в дъжда, ти си моята светлина,
в сърцето ми гори, нежна и прелестна.
Когато гледам те, виждам звездите в нощта,
всеки твой поглед е мълния, която ми дава сила.
Ти си любов, която не спира да расте, ...

Благословение
Домът ми е гнездо, благословено
от ангелите тихо призори.
Лекуват тук крилото си ранено.
Душата им почива тук. Дори ...

Живеейки за другите,
живеем и за себе си...
И тъй почти решаваме
житейските си ребуси...
Живеейки за ближните, ...

1. Жена се обажда на мъжа си и с еротичен глас шепти.
- Тази вечер имам неустоимото желание да смуча нещо - а после веднага затваря телефона.
Прибира се жената, затваря външната врата на апартамента... и вижда голяма бележка закачена от вътрешната й страна.
"Миличко, я съм у Пешо, ще играем карти, н ...

Витоша планина
В края на града ни има планина,
в подножието е на нашата столица.
В дървета обагрени в различни цветове
и високите си покрити в бяло върхове. ...

ПРИЯТЕЛИ
„Морето само смелите обича“-това чуваше всяка сутрин Точица, като излизаше от къщи. Все още не можеше да разбере защо това е толкова важно за майка ѝ. Какво значи да си смел? Ами, ако си само хубав? Или умен? Или можеш да плуваш най-бързо от всички? Това не е ли важно?
Точица беше малка ора ...

Видях те да изгряваш отвисоко,
пламтеше в най-искрящата звезда.
И моята молитва бе към Господ -
от тази нежност пак да те създам.

На тебе, Генка!
Не наранявай –
макар
да имаш и
право! ...

Толкова си млад,
а животът как те е обзел.
Мислиш за тях, от твоя сън крадеш,
те да са добре – най-малкият,
а толкова голям. ...

Добре е да се живее, по-добре е да се умре, най-добре е да не се ражда.
Битие е телесно наличие, сетивно производство и мисловна липса.
Да бъда сапиенс или да не бъда хомо.

Линкин Парк-"Неопетнен"
(Албум:"From Zero")
Поставям ръка на устата си...
Не трябваше да казвам това...
Дадох ти шанс, но вече съжалих за това... ...

ЕВРОПЕЙСКА ЕЛЕГИЯ
... и – уж, съм кротък жител на Европа,
и гордостта ми всеки ден расте,
а моята дъска ще спре да хлопа,
когато спра да мисля въобще. ...

Аз съм една от онези лудите,
дето живее в своя си приказка.
Такава, съвсем различна от другите,
красива не, просто истинска.
Аз съм вятърна, неукротима, ...