Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Последната стъпка към залеза
Колко много мъже са осъмвали с тебе пияни?
Но безкрайните нощи на страст и на бурен кипеж
издимяха в небето и над покрива сприхави врани
чоплят мраморен свод над застинал и мрачен строеж. ...
Кръгозор
хххх
- Когато съм самотен – разговарям с кучето…
- Нямам куче…
- То и аз нямам… ...
Снежно хайку
прекосиха финала –
бяла неделя
----
вятър извая ...
Беседката на моята съседка
Във малката предблокова беседка,
със меката си плетка във ръце,
присяда вечер моята съседка –
плете наопак, сетне – налице, ...
Сираче
-Какво става сержант?-
-Има пулс,детето е живо,
само към столчето да отрежа колана,
ето я,поемете синеочка красива.- ...
Три пъти любов
Казвам се Огнян, огнена натура. Това обаче не ми помагаше в любовта. Три пъти се срещах и разделях с нея, за което безкрайно ѝ благодаря. Оказа се вярно, че затворената врата дава шанс да се отвори друга.
За първи път се влюбих в детската градина. Бях на пет и за мен Елвира беше най-к ...
Пролетта се върна
по корените плъзна мед и хоризонтът стана ясен
щом лъч от утринна заря разтури облачното влакче...
... Невероятно! Слънцето изгря, дъждецът спря да плаче,
под смръзналия кукуряк, врабче с оскубано калпаче ...
Лицемерие
привидно ласкавия ден,
а самотата се замисли
за фалша от деня роден.
Пречупи залезът небето ...
Докосвам тишината
и чувам влюбено сърце,
изящество е красотата,
безкрайност и едно небе.
Усещам пулса ти неравен ...
Добрите хора
На сто са двама-трима.
Надежда имаме, то се разбира,
обаче, как ни се сервира?
Все за герои-анти ний четем ...
C омраза, но ще ги обичате
каква ли сила все ме тласка,
да съм и лоша, и добра,
камшичен удар, плаха ласка.
В сто заклинания орисала, ...
Призвание
в небе от сатенен сапфир бистроросен.
Дарява нощта, безразсъдно прекрасна,
вълшебство, което блаженство ни носи.
Във утрин такава и аз съм родена, ...
Предизвестен пожар
като че търсеше бълхи.
Защо ли пък ти е бълхата?
Кимни два пъти и духни!
Но не, стои, пред мен изправен, ...
Ежедневки (22 и 23 част)
1. Маскирах се, като призрак... и вече 700 години така си живея...
2. Изпих погрешка 3 хапчета виагра... а жената ме похвали, че най-накрая съм направил нещо правилно...
3. Гмурнах се в дълбокото... и открих, че не мога да плувам...
4. Мечтая си да съм плъх... защото съм мишка... ...
Лоялност към проблемите
Отдавна отминаха тежките времена
за нашето племе човешко,
когато често пъпа се режеше със сърпа
по жътва през лятото жежко. ...
Възкръсване е всяка малка смърт
в измамно огледалния покой,
научих се на имане и нямане.
И колко лъже думичката "свой".
Сред тровещо душата дребнотемие, ...
Меден месец с Баба Марта
Животът ме постави пак на карта.
Заби във мен магарешки бодил.
Оженихме се снощи с Баба Марта! –
тъй не дочаках своя мил април. ...
Черно и бяло
Знам, че хълмът притихнал е само пореден портал,
но къде ли ще хлътна, когато през него премина?
Може би там, където накрая светът би успял
да живее в любов, без раздор и касетъчни мини. ...
Ключът за вкъщи
Понявга липсващият ключ
така – до ужас, вцепенява,
и дишаш като през маркуч
в добре заключената брава, ...
Из пещерите на съзнанието
А, май има и друга Минка? Къде е? Оппа, викат ме… Това е… Мама, да – мама е. Забравих името й и все я бъркам с Мама Зло от оня подкаст…
Мама… Майка ми… Какво иска? А, да ям… Да ям ли? О, вече съм седнала до масата. Време е за вечеря.. Така ли? А, да – преди малко си чатех с няко ...