О, юроде
"О, вий, неразумний юроде!"
Защо от всичко наше ви е срам?
Защо с лъжите си не спирате?
Къде ли e моралът ви, не знам!? ...

Магията на писането
В тоз живот на тебе се обричам
и ти си продължител на ръката.
В тайните ти искам да надничам,
завинаги дълбоко в сетивата. ...

Бавно ронят се листата
във среднощна тишина,
потънали са в суетата
пътеките на любовта.
Като кладенчета малки ...

Ти, светъл ден, не ме плаши,
с условия и разум.
Аз по Толстоевски реших
да ставам сутрин рано.
И по роса, и по слана ...

Пристигна баба Зима,
с бяла кърпа на главата.
Снежко за компания си има,
да ù мете отпред с метлата.
Като ,,бялата Кралица'' ...

Две думи само
Две думи само могат да ме сринат...
Отровена от болка ще се гърча.
След дългото изкачване ще ме завърнат
там долу, откъдето тръгнах... ...

А ти не виждаш там дръвчета - ябълки и круши,
няма бели облаци или падащи самолети,
нещо звучи - не, няма как да се вслушаш,
само сенки две привиждат ти се слети.
Колко ли много да е трудно, нека чуем - ...

Силуетa твой в нощта рисувам -
устни страстни, очи красиви...
Спомен изниква как ги целувам,
нежен спомен в дните сиви.
Продължавам в мрака да рисувам - ...

Не искам нищо повече от тебе.
Дори ако поискаш ще ти върна
усмивките, деня последен,
дори последната принудена прегръдка.
Задръж и любовта си, цялата, ...

Поглед в поглед, сякаш от свенливост е невъзможно да кажем си здравей...
и значи нещо.
Значи нещо, което после – поглед в поглед, и всичко наоколо се разтопява.
Поглед в поглед, а всичко извън е сива пепел, заобиколена от света.
Това усещане дали го имаше и ти? Дали усети безумната измамност на мига ...

Натрапчивите звуци
на тишината
заглушават мисълта,
пронизваща
е самотата, ...

За доброто ни старо приятелство дай да пием до дъно със теб,
за доброто ни старо приятелство сипвай водка с повечко лед,
нека пием до дъно, а ти ще ме гледаш дълбоко в очите зелени,
ще останеш ли днеска, ще останеш ли утре, ще останеш ли винаги с мене?
Ще останеш ли? Ти си ми нужна, ти ме подкрепяш, ...

Пенливо беше виното, игриво,
и погледът ти шареше по мен,
загърбил чувството свенливо,
към страсти буйни устремен...
Докоснатите струни в мен трептяха, ...

Параклис. Бягаща пътека
сред ласките на глог и дрян.
Тук свалям всяка чужда дреха,
по съвест влизам в този храм.
И в бялото на тишината, ...

Танц на светулки –
феерична магия,
бегъл лъч
и на мига –
неусетно изтри я. ...

Paradise
When she was just a girl
She expected the world
But it flew away from her reach
So she ran away in her sleep ...

SANCTUS REAL - "I'm Not Alright"
If weakness is a wound that no one wants to speak of
Then cool is just how far we have to fall
And I am not immune, I only wanna be loved
But I feel safe behind the firewall ...

HEINZ KALAU Die Verhaeltnisse
Die Verhaeltnisse,
in denen du
nichts Neues ueber dich erfaehrst,
die Verhaeltnisse, ...

Биаджо Антоначи - Представѝ си
----------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи ...

С теб пропуснахме толкова изгреви,
и прегръщахме чужди мечти.
С жадни устни любов не поискахме…
Все сред хората бяхме сами.
Бавно бързахме в друми отъпкани, ...

Сънят
Тъмнозелените, кадифени завеси бяха спуснати. Прозорците затворени, за да се изолира шумът от преминаващите по булеварда коли. В стаята беше тихо. Слънчевата светлина не успяваше да си пробие път през завесите, но все пак осветяваше, макар и слабо стаята. Тя спеше - дълбоко и непробудно, за пр ...

Часът за свиждане бе приключил. Голямата светла стая се изпразни. Обитателите на психиатричната клиника на улица „ Джеймс Баучер” 46 си отдъхнаха. Никой от тях не обичаше вторниците и времето за свиждане в тях. Жаклин обходи с поглед тихото помещение. Тя работеше тук вече трета година. Първоначално ...

Преглъщай тъгата смирено и бавно
като билка омайна, като стара сълза.
Най-добре ще усетиш вкуса ù на гладно.
Не питай защо, откъде е дошла.
Повярвай - проблемът е само задача, ...

Е какво пък, ще отида, ще седна
на някоя маса от края
и ще гледам със поглед размекнат
как се смее светът до премала.
Нямам смях и не знам да се смея ...

Докосвам устна мекота,
отпивам топлината дъхава,
пригалвам те с една мечта -
да разцъфтя по тебе мъхове...
Разливам страсти - водопад ...

Стига! Ни молба, ни сълзи в очите.
Няма да хуля съдбата си. Не!
Даже отново да бликнат сълзите,
аз ще ги спра, ще ги скрия.
Зла съдба от живота ме измами. ...