Не мога да намеря онова толкова дълбоко чувство, което ме кара да вярвам в себе си. Силна съм само на думи и това прекършва в мен всяка надежда. Тръшнах вратата на теб и всичко наше, оставих един живот, в който обичах само теб и за теб живеех. Продължих сама напред вярвайки, че съм силна и мога да с ...

НАЕСЕН В ПАРКА
Край нас разстлал се е квартален парк чудесен -
със борчета и клен, с липи и със бреза,
но защо ли в тази тиха златна есен ,
с красотата си навява ми тъга? ...

В България нищо не е както и каквото трябва да бъде !
Включително и ние - и недоволните, и доволните.
Защо е така ли?
Защото:
- не ни пука от нищо, докато не засегне нас лично или член от семейството ни; ...

(27.06.1986 - 09.09.2011)
Празна стая, без живот,
липсват листът и перото.
Млад поет, човек-народ
се катурна във леглото. ...

Как искам, много искам да ти подаря простори
със дъх на сол, със дъх на меки, сънени лъчи,
но птица аз не съм, а полетът е просто алегория
на онзи смисъл, който с първия ни дъх горчи.
Как искам, много искам дъжд за теб да сътворя, ...

Обичам леката ти утринна усмивка,
когато сънлива едва приплъзвам до вратата.
И погледа обичам ти, когато
ме видиш рошава и някак непозната.
Без думи те приканвам да останеш ...

Тъмни порои. Червени очи.
Огън в мене. Всичко гори.
Ставам стихия.
Вятър и бяс.
Всичко мога да срутя - щом съм обзета от страст. ...

Разхождам се по звездните пътеки
и често търся пътя към дома.
Защо ми бяха всичките успехи
щом черна дупка гълта ми съня?
Безбройно много звездни кръстопътя ...

Мога да те почувствам...
Мога да те усетя, ако искам...
Мога и да те имам,
но сякаш не искам.
Две тела в едно се слели, ...

... когато
се страхуваш
от високото -
не се опитвай
да летиш. ...

Празен съм като открито море -
покрито със светлина пространство.
Като хоризонт, изпълнен с пурпурна меланхолия,
отразена от огледалото на нощта
и закована от звездни лъчи в съня. ...

Живот – труден.
Живот – борба.
Живот, в който всички сме роби на властта.
Брат, брата си убива за пари,
а най-голямата алчност по високите етажи на властта се корени. ...

Накани се Бай Вътьо
днес гъби да бере
и бодро се запъти
към близкото дере.
Щом първата откъсна ...

Време е за виното последно.
Време е за чашата -
да се строши
и в нейните парченца
залезът да се оглежда. ...

Не, не искам аз повторно да те срещна,
със безчувственно сърце от лед!
Не искам аз отново да посрещна,
поглед сиво-празен и объркан мироглед!
Не я искам любовта, в която ...

* * *
Стичаш се по бузата ми.
Не искам да те трия.
Попиваш в мен.
Обич. ...

Зелено, всичко е зелено:
слънцето, заплело се в косите ти,
трапчинката на лявата ти буза
и кожата ти, лебедово мека,
с която тази нощ си казах: "Сбогом!" ...

ВЪЛЧИ ВРЕМЕНА
(басня)
Дошло разделно време,
да няма накъде!...
Властта да стане бреме... ...

ЗОГРАФЪТ
Там, върху белите платна,
изографиса своята душа,
нарисува заветната мечта
с багрите на цветната дъга… ...

Да се греши, разправят, е човешко.
Ала веднъж ли само ти сгреши!
И всеки път, след всяка твоя грешка,
веднъж дори не ми се извини.
Обичам те, макар че често бъркаш. ...

Беше сушаво чак на душата му, сигурно защото и земята се беше пропукала от жажда. Само по някое гущерче от време на време се шмугваше в пукнатините и нарушаваше мъртвилото на това диво място. Въльо вдигна поглед. Насреща му балканските очертания, заоблени като моминска гръд, неустоимо го изкушаваха. ...

Някъде в далечината на мрака, който ме обгръщаше, чух детски глас.
- Помощ! Чувате ли? Помощ.
Хълцанията и детското раздиране ме върнаха в съзнание. Боляха ме гърдите, но сега можех да си поема нормално въздух. Опитах да се раздвижа, но не чувствах половината от тялото си. Сякаш се бях вкаменил на п ...

Ранната утринна буря властно нахлу през отворения прозорец. Грабна завесите и, обвила се в тях, затанцува победоносно. Смаяната котка я гледаше с ококорени очи и настръхнала опашка. Даже изръмжа с присвити уши и, извила гръбчето си като дъга, полетя право към зейналата врата на гардероба. Люшнаха се ...

Снегът затрупва бавничко калта
и улиците черни побеляха,
досущ като във моята душа -
тъга и радост във едно се сляха.
Рисувам си живота на платно, ...

Любов голяма, колкото вселената обичахме се ала щастливи не бяхме
бях готова за нея да се боря с всичко изпречило се на пътя ми,
но ти не пожела...толкова ли трудно бе да повярваш в нас?
Добре, тръгвай тогава! Недей ме съжалява! Не ме мисли!
Всичко хубаво, бъди щастлив! ...

Аз до вчера лудях в твоя ден.
Бях по-жарка от огнено лято.
Бях вълна в необятно море,
птица бях горе с птичето ято.
Днес съм твоята морна лоза, ...

Шест малки сини очи.
Изнизваха се последните дни на юни месец, когато аз седях под прохладната сянка на лозите в предния двор, наслаждавайки се на отсъствието на учебни часове и на прохладния ветрец, галещ лицето ми. Внезапно върху глезените си усетих нещо топло, пухкаво и мъркащо – бременната ми ко ...

Престъпно е дори да не боли,
когато си отиваш от съня ми.
Боях се, че безумно ще горчи
и мислех, че ще рухне с теб света ми.
Очаквах, че небето ще пропадне. ...

Стоя на ръба на света,
силуетът ми танцува срещу мен,
ала дали и аз танцувам?
Облаците носят тишина,
песента ми някъде заглъхва ...

Едно за теб, едно за мен
“блещук” от горе долових...
И все едно подарък съкровен,
в душата си го пуснах и го скрих...
А ти, дете, какво направи? ...