Пей, запей! С прокълната китара
твоите пръсти танцуват във кръг.
Упоени да пием в забрава,
мой единствен, приятелю скъп.
Не поглеждай към нейната гривна, ...

Клаудио Балиони/ Мина - А ти как си?
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Claudio Baglioni
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Клаудио Балиони ...

Heinz Kalau Zaertlichkeiten
Etwas fuer sich
und den anderen tun.
In einem - zugleich.
Schoenste der Zaertlichkeiten, ...

Една мечта,
ставайки реалност,
цел ли е...
Красива ли остава
след това... ...

Много те обичам!
Искам силна прегръдка,
искам усмивка добра,
искам аз страстна целувка
и сладък сън през нощта. ...

Тази нощ те обичам и сякаш
полудяла е зимата вън,
иска скришно да влезе във стаята,
между нас да заспи зимен сън...
Аз обаче я мразя и силата ...

Есенен вятър.
Върху сухите листа -
дъжд от кестени...
* * *
Близват небето ...

Седеше в ъгъла, прибрал колене в скута си и тъжно наблюдаваше човека пред него.
Екзекуцията беше утре, а нещастникът не знаеше, че поради видимата им прилика щеше да бъде разпънат на негово място. Не знаеше, че законът за Пилат се измерваше в количеството злато, а не в доказването на вината.
Исус бе ...

Елена обичаше ранните утрини, когато градът започваше да се разбужда, да се прозява и протяга сънено, а неустоимият аромат на кафе крадешком да се промъква под праговете на пловдивските домове, изкушавайки първите минувачи. Сега тя бавно вървеше по улица „Иван Вазов” и сякаш покрай нея къщите оживяв ...

- Хей, къде се губиш бе, момиче?
Няма време. Бързо се събличай.
А така. Ей тук се нареди.
Бааавничко напред се наведи.
Длани на земята. Таза горе. ...

Съзира си не мога да опиша...
усещам, влиза злобата, ненавистта,
а любовта в душите ни се тиши –
по-мълчалива е от съвестта...
Усмивката на тихото лакейство, ...

Загубих се сред купища
имейли непрочетени,
и бяха все от теб -
вместо да
изпратиш нежност ...

Като шарена змия се точи,
гърчи се, издува гръб,
от очите бликнало поточе,
дълбае в острия му ръб.
Бариери спъват ме и падам, ...

Нима приятел да повикаш трябва,
когато пътят крие се в мъгла?
И волята и силата отслабва?
Той не усеща ли това?
Душата плаче, пясък те зарива? ...

Защо не ме взе с теб...?
Защо ме остави тук сред грехове и болки...?
Поглеждам към небето, вдигам ръце и крещя...
Къде си...?
Коя от всички звезди си...? ...

ЗАЛЕЗЪТ НА ЛЮБОВТА
Виждам залеза на Любовта,
опитомена от вчерашния ден,
и болката от бъдещата самота,
държейки свободата ми в плен. ...

"Маслина в чашата удави светлината"
Стайо Гарноев
Удави се в очите ми.
Хлапашки.
Все още ненаучил се да плува, ...

Все пак ми е мъчно,
раздяла е това…
Вярно, не вървеше,
но бляскаше искра.
Раздялата не искаш, ...

Рай
Къде съм аз сега, тук или там?
Сън ли е или прокоба,
завладяла моята душа.
Нямам болка, нито страх. ...

Колко пъти се взирах в твойте очи, без да зная какво изпитвам, колко ли пъти потъвах във тях и може би се влюбих... Може би обичах както никога досега, но нима оставих инатът да потъпче всички твои чувства и да захвърли толкова надежди и мечти? И остана един спомен за теб, който пари в душата ми и д ...

ЮНАЧАГА - РАБОТЯГА
Захапал като въдица целта,
един юнашки ден се активира:
- За пируетите на мисълта
ще трябва да ме черпиш каса бира! ...

Искам в тебе да се гушна
и двама да вплетем тела.
Обичам те, аз тихо да прошушна
и да се любим чак до сутринта.
И нека времето за нас да спре, ...

Животът е кратък, животът е миг,
ние се раждаме с болка и вик,
понякога плачем, друг път се смеем,
живота живеем тъй както умеем.
В този живот и тежък, и сложен, ...

Забранена обич
На Паоло Бианко от „Сънят на Паоло”
Откраднат миг в пресъхналите устни
с аромат на страст, импулси за живот.
Зад стените той не иска да я пусне, ...

Настана време продажно,
политици-лаици с дълги езици,
за да си вдигнат процента,
на народа, дето "вакса не гълта",
обещават евроцентове, ...

Ти бъди... бъди готов...
Любовта е пламък във очите ни -
тихо сливане със вятъра,
любовта е майка на сълзите ни,
дето всяка нощ целувки чакаха... ...

Залез на морето
В морето бавно погледът се носи...
Тъмнее вече морската вода...
Ситнят към къщи стъпалата боси.
Отиват да се срещнат със нощта... ...

Тъй както лотосови листи трептят над гнилост и забрава,
а пръските печал блатиста, цвета им бял не опетнява.
И както чашката лъчиста, безкрай... докрай Любов раздава,
но сякаш сянката единствено, покоят воден притежава...
Така във Лилия разлистена душата себе си познава ...

Не ме е страх
от друмите
трънливи,
от гарваните
черни ...

Подземен свят -
земен грях,
мутра, злобен бос,
истински тормоз.
Подземен свят - ...

В огледалото красиви пръсти
рисуват светлина,
цветно петно пада и става
на пеперуди,
ангели летят под нова луна, ...

Ти говори. Дълго разказвай. Аз съм тук и те слушам,
прежаднях за гласа ти в тази пустиня - мълчание.
Щастлива сълза в светлия ъгъл на мойта зеница се сгуши,
после хукна гола и луда, без да чака от мен покаяние
за затвора тъмничен, за отнетото право на бягство нетрайно. ...

Сънувал ли си слънцето през август в дъха на сините минути,
когато тишината бавно гасне и чезнат в златния ù рупор
изронени в ръжда – и крехки – от страст примрели слънчогледи,
а в карамелените шепи скрипти предчувствие за есен?
С конопени камшици лятото разсича пламналите хоризонти, ...

Градът е гробище.
В очите ми чудовище!
Аз бях роден човек,
но станах Сатана!
И робът в мен въстана, ...

Шанс давам
Шанс давам на надеждите безплътни.
Спасявам ги, не им обръщам гръб.
В невидимото праща ги умът ми
и ангели над мене бдят! ...

Ушите ми събраха обеци,
под тежестта им аз едва се влача,
поуки, опит, радости, злини,
усмихвам се, а искам да заплача...
Да помъдрявам - надали, уви, ...

Аз човек съм на тази земя,
щом дишам, работя, живея
и благодарен съм за това,
че тъй добре го умея.
Аз човек съм на тази земя, ...

Какво да ти кажа след всичко -
за тебе май думи не трябват,
ти искаше да си различна
и с нещо да ме зарадваш.
Ок, стани, махни се от леглото, ...