Едно момиче, малко и игриво,
като кокиче, така красиво и като пролетна роса - мило,
като Слънцето бе омайно щастливо,
винаги усмихнато, докато не срещна момче на страстта.
От онзи миг, в който го видя, ...

Липсата ти стана ежедневието на делника ми:
започвам да свиквам с неизменното ù присъствие.
Искам само да затворя страницата на чувствата
и да отворя страницата на равнодушието.
Ръцете ми – забравиха жадуваното тяло. ...

Ще се присмея аз на себе си.
Без повод ще се оправдая безогледно.
Ще те сънувам в царството на тишината
и в съня си ще те гледам премрежено.
Стрелките на огромния часовник ...

Цуцам си парцуца,
тегли ме теле,
дърпащо каруца
с тас на BMW.
Хапвам си сланинка, ...

Началото беше преди четири години. Но началото далеч не е останало в историята. Или дори не заслужава да остава в историята. Началото беше далеч по- малко интригуващо и завладяващо от случилото се впоследствие. А случващото се беше като бавна смърт с жадувани мъчения и недостижим завършек. Беше като ...

Макар и наранен,
макар и оскърбен,
надмогвайки обидата в тоз час!
Във мен намерих сили
на този светъл празник ...

No name
Здравей, мое утро,
привет, мое слънце.
И днес като вчера − пак безпорядък –
изгубени хора, с умрели мечти, ...

Искам твой да бъде изгрева.
Друг не е достоен
лъчите ранни да го галят.
Твой ще бъде знай и залеза,
че единствено във твоите очи ...

Курдисан в центъра на глупоста,
изкачвам се надолу, пропъждайки моята собствена неволя.
И, в бавния ритъм на дъжда, изгасям лампите,
канейки мислите на мойта воля.
В сенките на бляскавия свят проблясквам и се крия, ...

Натюрморт
Разцъфва като люляк
ароматен в градина
от слънчева светлина,
попива аромата сладък ...

Светът около мен ако се срине
Тогава друг ще изградя
В мене няма да загине
С вдигната глава вървя
Бог ще моля на колене ...

"В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола – старият Дявол
дома си на чашка абсент."
Така беше го Смирненски казал ...

Дните в санаториума минаваха бързо. Иван спазваше указанията на лекарите и с всеки изминал ден укрепваше все повече. Дороти разцъфтя. Даряваше го с ласки пред очите на другите, а той с дрезгав глас я мъмреше:
- Не тук! Виж, гледат ни!
А тя се смееше на наивността му и отвръщаше категорично:
- И тук, ...

Когато навън небето тъмнее
и бавно изгрява луната...
звездите тогава тихо се смеят
и ето - настъпва нощта...
Тогава вечер аз идвам при теб ...

Господи, помогни ми,
в твое име пиша тия рими,
ръката ти хвани ми,
правилния път покажи ми.
Ако трябва, накажи ме, ...

Пътешественичка
Подскочи катеричка малка
от нисък бор на по-висок.
Отронила се в миг шишарка,
цамбурна в бистрия поток. ...

Аз съм облаче самотно,
а ти си негово небе.
Аз съм капката дъждовна,
а ти си нейно езерце.
Аз съм зайче сред полето, ...

Когато се замисля колко кратък е животът и как лесно може да приключи, с колко болка и тъга, и радост, и мъка, и несправедливост, и най-вече добри приятели е изпълнен и как можеш да ги изгубиш само за секунда... приисква ми се да ви напомня, скъпи приятели, че вие не сте сами! Че сте важни и ценени! ...

Разочарование
Разочарование дълбоко изпитвам аз,
никой не е приятел в този труден час,
чувствам се като пристанище без лодка,
успокоение ми е само безполезна водка. ...

Пробуждам се от сънното дихание,
което ме обричаше на вечните копнежи,
размивам се, тъгата обладава ме.
Очи отварям и се оплитам в мрежа,
създадена от паяка на самотата, ...

Нощта е прибрала простора,
заспиват и птици, и хора.
Не спи само малкият Митко,
той мама и татко разпитва.
- Луната защо не е цяла? ...

Драска с лапи
пред прага на смелостта
огладнял страхът...
...
Накуцва, вие... ...

Превзе сърцето ми с милувка тиха
и мислите ми с вихрен конен бяг...
Сълзите ми гальовно днес отпиха
от свежестта на доверчивия ми сняг.
Превзе душата ми и с огнените трели ...

Навън вали. Загръщам се с топлото си одеяло. Искам да ме отнесе дъждът. Нежно е в този облачен пролетен ден. Като изваяни са белите облаци, разстилащи фини нишки. Студено е и тръпчиво. Някой тихо пристъпва на пръсти зад мен – с безшумни стъпки, с прозрачни нозе. Безплътно създание, фино, чисто, като ...

Празно.
Тъмно.
Глухо.
Тъжно.
Удряш глава о стената... ...

Минаваше осем вечерта. Вървеше по една от централните софийски улици, забързана към метрото.
По женски суетно се взираше, пътьом, в отражението си във витрините. Забързана. Замислена. Мислеща. Загрижена. Планираща. Проиграваща варианти в главата си.
Разминавайки се с почти неостаналите неприбрали се ...

Всеки ден по улицата крачи
с бастунче и стъпчици ситни.
Годините доста тежат му, значи -
гръб е привел и очите присвива.
С плаха усмивка до всеки спира ...

САМО МИГ
Отреден е в календара
ден, но стига само миг –
едно цвете – обич, вяра –
правят този миг велик! ...

СЛЕД ЩАСТИЕТО
Все тъй щастието гоня -
лъч от огледало, зайче бяло.
А страхът ми - черна броня
притиска ме без жалост. ...