Остарява вината ми, че не съм като другите.
А момичето в мен заприличва на зряла жена.
Светят нощем, в очите ми мокри, потърсили чудо,
овдовели щурчета. И ронят добра тишина.
Запиляха се някъде всичките стари приятели. ...

Надежда
Когато две очи отправени към тебе са,
уплашени, тревожни, молещи,
и виждат в теб жената, майката, надеждата,
опората и вярата от теб очакват. ...

- Ужасен студ! - изсумтя Но Щен Вълк и духна в лапите си, за да ги стопли поне малко.
- Бъррррр! - напълно се съгласи с него Вълк в Сянка и така потръпна, че чак опашката му се разтресе.
- Защо Той поне веднъж не измисли урок с по-малко зъзнене?! - измърмори през тракащите си зъби Но.
- Представяш л ...

Беден съм, казваш.
Сам.
Уморен.
Ето ти моята женска шепа - с три ореха
на нежната длан. ...

Като дойде скритото желание -
да не ме събуждаш!
Като дойдат похотта и сексът -
да не ме събуждаш!
И любовната въздишка като дойде - ...

Далече от всичко и всички,
по-далече от мисълта ни,
и малко встрани от оня път, знаеш го, Млечния,
какво ще попречи сърцето звездица да стане?
Какво ще попречи? ...

Хубавата песен
крачи по света.
Пеят я със думи.
Свирят я с уста.
Хубавата песен ...

Не ще остана равнодушен
пред твойта нежна красота.
В очите виждам плам бездушен,
но знаеш ли... дори така
в сърцето палиш огън жарък. ...

При минус 20
само Ти и олимпийският огън
стопля душата ми

ИСКАМ
Искам твоят дъх да ме докосва,
да ухаят твоите коси.
Сърцето ми без теб в земята пуста
не вижда взор сред ято от лъжи. ...

Не ми го казвай
1. Не ми казвай, че не виждаш ти
как светят очите ми
и все тебе търсят те.
Не виждаш ли, че обичам те? ...

По Долината на Лоара
... Най-прекрасната част от Франция бе посещението ми с Алекс по Долината на Лоара, която е река в Южна Франция и най-дългата река в тази невероятна страна. Замъците покрай реката са построени от френските крале Валоа през 12- ти и 14-ти век. Научих от Алекс, че по същото време ...

(На Сен- Санс)
Там, в кладата на твоя вечен огън,
изгарят спомени за цял живот,
достойни даже да докоснат Бога
чрез музиката ти, що няма срок. ...

Хвъркай, кон вихрогон.
От гърди излиза стон.
По живот неживян
и по свят невидян.
Хвъркай, кон вихрогон, ...

Мисля си защо е вярно това,
че прасетата се хранят добре.
Услаждат им се все хубавите ябълки.
А добрите хора като мен
се облизват от въшки и бълхи. ...

Планина–магьосница в прегръдка ме примамва,
тя сякаш знае всяка съкровена моя тайна.
Обгръща ме свежият ú аромат на смола
и изцяло пречистена, нова е моята душа.
Дървета разперват дълги клони–пръсти, ...

Крилата ми пърхат безжизнено свити,
снагата изтръпнала в неуспешен летеж,
очите присвити хоризонта не виждат,
това съм аз -
изцяло в палеж. ...

И нищо не остава вечно.
А нашето... Дали даже е било?
Насън откраднато, далечно...
Губи се между илюзии и живот.
А нашето... Дали било е наше? ...

Аз винаги съм прав!
Посветено с искрени, добри пожелания на всички "тарикати".
"Не ми говори, бе! О! Я се разкарай! Смотаняк!"
Аз винаги съм прав! Така е!
Аз винаги съм прав! Туй то! ...

"Как искам моят стих да бъде прост,
съвсем обикновен! Като тревата..."
Дамян Дамянов
О, нека моят стих да бъде къс...
но нужен! Като насъщен хляб; ...

Представям си и се пренасям
в моментите ти истински от начина ти на живот.
Наблюдавам ги с мислите си
и се обогатявам, пречиствам се
със смеха ти, ...

В кутия от стъкло прибра ме цяла.
Затвори ме с капаче, за да не избягам.
А аз отвътре гледам онемяла, бяла
и мъничките си крила едва протягам.
Как я направи тази клетка огледална, ...

"Сам"
Без къща, без постеля,
скитникът без пес остава сам.
Хляб си отчупва насила,
слабостта първа яде без свян. ...

Толкова невинна, когато те срещнах...
Сега безнадеждно влюбена в теб и всичко твое.
Обичаше ме ти, обичах те и аз...
Беше такава обич между нас...
Сега всичко е различно... тръгна си ти... остави ...

Обгърнала тревожната си радост,
бяла и мечтателна умирам.
Пишещa съм, онемяла в празност -
сякаш от забравен нощен влак излизам.
Лекувам болките сподавени ...

"Трябва да се борим до капка кръв за Доброто и Любовта, приятелю! За сиянието на земята. Сърцето ми плаче, защото те обичам, човече. За теб ще се моля, за да бъде запазена земята. Да бъдат запазени цветята, които са спектърът на изгряващото Слънце. Ще се боря за леса, където дъхът на горска ягода, д ...

Един самотен, тъжен Принц
косите скубе си и плаче,
отказва срещи с Баронеса Прим,
Ивон избягала с Барон Невзрачен.
Поникнали са му рога, ...

Нищо не искам! Може би
малко любов, но онази,
която ти дава импулс да живееш
и сила да бъдеш Човек
в един Свят, изтъкан от омраза и завист, ...

Закъсняла изповед
Така и не посмях аз да се влюбя,
безумно се боях от любовта.
Сърцето си не исках да изгубя
и да ме боли подир това. ...

Όταν θα δεις ένα αστέρι να πέφτει στη γη
όταν προλάβεις να κάνεις για μένα μια ευχή
Ίσως να ‘ναι πολύ αργά
ίσως μάτια μου να ‘ναι αργά
Όταν με ψάχνεις εσύ ίσως να έχω χαθεί ...

Чуй песента
Вярваш ли в магията?
Вярваш ли в магията?
В сърцето на малко момиче
и как музиката я освобождава, ...

Недовършена картина
Поглеждал ли си някога жена,
отблизо във очите кадифени-
те крият две засрамени слънца
от толкоз красота смутени. ...

/ по Хилина Кайзер /
Влизам в този град, където Миналото
замръзна във сенки.
Тука пролита Животът в сребристата
боя на оградата... ...