Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
386K резултата

Сутринта, след като бях твоя

Абаносена кадифеност скрита във шепи.
Октомврийско слънце,
отразено в купчинка дъжделиви мъниста.
Грозд,
натежал от неизказани усещания... на ръба на думите, ...
1.3K 6

Истинното Влюбване като влюбване

Замислих се, докато слушах музика, какво е влюбването. Ами много е сложно всъщност, ако е истинско влюбване - то не може да се опише. Понякога човек е щастлив и постоянно мисли за онзи, преобърнал нощта в страна на мечти. Но понякога блянът е само блян и си остава такъв. Тогава какво трябва да се на ...
3.2K 1

И ето, вече всичко сме си казали

И ето, вече всичко сме си казали,
дори и повече от нужното.
Крещяхме си. С мълчание наказвахме
и осъмнахме напълно чужди...
Аз - себичният, капризният и лошият, ...
774 5

Ще те изпратя

Ще те забравя -
толкова тежиш,
че няма как
във мене да останеш,
натрупаните спомени ...
1.9K 7

Ще си платя

- Добър ден! Искам да си платя...
- Имате по фактура доста красиви нощи, романтични, приказни... тайни. Изключително страстни целувки, докосвания... желания, о, имате и мечти... за тях ще трябва да платите малко повече, както и за всички дързости, които сте си позволили... Всичко е записано тук, нищ ...
1.3K 8

Una Promessa [Обещание]

Няма повече да сънувам гларуси
да летят със моята душа.
Няма повече да търся причината
защо дишам самота.
Няма повече да живея в главата си, ...
715 6

Увяхнала Роза...

Плаче една увяхнала роза
с пресъхнали черни листа.
От бодлите ù капе отрова,
рони се сълза след сълза...
Пада неволно счупената ваза, ...
3.3K 8

Звезден прах

Животът ли? Снежинка... Стопява се в безкрая.
Слънцата светят дълго. Изгасват някой ден.
В пулсираща Вселена... Напомням си да зная,
че нищо не изчезва. Звездите са във мен.
В безкрайни кръговрати се лутахме със тебе. ...
1.4K 11

Остави го

Сърцето ми умира, остави го!
Нека да потъне в тишина,
нека си отиде, разбери го,
смазваща е чуждата вина.
Сърцето ми си тръгва безвъзвратно ...
1.4K 2 8

Монолог без публика

Монолог без публика
Приятелство, ти седна пак при нас,
на ъгъла на масата, на разговорка.
Понякога засмиваш се на глас,
заглеждаш се във всеки поглед наш ...
840 2

За него

Нека другите да бъдат щастливи, нека всичко им е наред. Но за миговете, които в
съзнанието ми изплуват, нека мълчанието говори слова без ред. Аз знам колко знача за теб, защото ти ми показа какво е да обичаш и същевременно да не понасяш. И не се сърди,че отивам си сега, защото правя го за теб. Помни ...
1.3K 1

Защо...

Една жена във дрипи сиви,
окъсани от векове,
а устните ù вече сини -
край локвите от ледове.
Надигна поглед към небето, ...
644 3

Камъни

Мъжът седеше на пейката и си почиваше. Хората, които се разхождаха из парка, се правеха, че не го забелязват. Въпреки това главите неизменно се въртяха, а очите им се пулеха като на някои БЕМ-чудовища от комиксите.
Причината, поради която на почиващия мъж се спираха толкова погледи, бяха бижутата. Т ...
1.3K 4

Недовършен филм

Да, по-различна съм,
съдбата така е решила
и с мен, като на сън
дъното е изтрила.
Но докрай аз ще се боря ...
1K 3

Тетрадката

Спомените скъпи пазеше тя
в тетрадката с пожълтелите листа,
която с нея бе и в радост и тъга
и помагаше ù да се справя със света.
След време на любимия я подари, ...
1.2K 1 1

Като мен

От всяка своя кръв ли се отричаш?
От всяка нова нежност ли боли?
Така боли (до смърт) като обичаш
от всяко питане към себе си: "дали?".
От собствената вярност ли си страдал, ...
754 1

Къде е Коледа?

Къде е Коледа?
Сериозно питам, къде е? Струва ми се, че тя горката изчезна някъде в последно време. И уж я празнуваме, а тя като почетен гост не присъства. Къде ли се изгуби? Определено я няма вече. Може би се изгуби в пиянските истории край трапезата и преяждането като за последно. Може би суетата ...
1.7K 3

Романтично

(из цикъла „Вицове в рими”)
След няколко години брак
налегна ги голяма скука,
изчезна всякакъв мерак
в леглото. Сериали, клюки ...
808 2

Ръката

Плъзнах я леко по твойта коса -
лодчица малка в огромна вълна.
С пръсти докоснах устата,
бузите меки, брадата.
Плувах надолу, в безкрая, ...
1.2K 2

Толкова време се мина

Прочитам пореден ред от писмото,
което ти ми написа!
Помниш ли?
Много време се мина!
Там пише, че много ме обичаш! ...
1K 1

Охридски вечери

Бели Охридски вечери!
Песнопения дивни редят
калдъръмът, градинките,
езерото и Млечният път!
Като люлка е Охрид! ...
644

Щастливите хора

Щастливите хора не носят часовници,
обличат се в жълто, раздават мечти,
тъгата за себе си пазят единствено
и пият надежда от крайпътни реки.
Щастливите хора се радват на бурите, ...
2.7K 5

Кажи ми "да"

Всяка нощ тебе сънувам.
Всеки миг тебе бленувам!
Искам те - ти знаеш това!
Кажи ми "да"!
И на мига ще се озова. ...
962 3

За писането...

За писането (лично мнение)
Заставаш пред нея, днес е бледа. Гладката повърхност те кара да се замислиш какво точно да направиш, за да остане хармонична... и след като вече си бил там, в границите ù.
(А защо ли си мислиш, че след теб ще е нехармонична? Може би, защото е рано това да се знае...)
Писан ...
1.2K 3

Изгубен сън

И пътувам пак сама в безкрая,
обгърната в празна тишина,
на прозореца ръмящ стоя и мечтая
за дните стари, за онази красота...
Намерих те и бързо сякаш ти изчезна, ...
1.7K 3

Pazi kome zavadis

Stajala sam tamo
srecna i sama,
slobodna,nikome kriva,
a ni duzna,
a ona se ljubila sa tobom, ...
1.7K 1

Копнеж

Копнеж
Копнея за една целувка
от устни жарки,
мед събрали
сред бистрата роса. ...
1.1K 12

На Анна Дюлгерова

Малко момиченце в люлка люлее.
Разказва за чудни вълшебства.
Вечер тихо песни му пее.
Дарява обич и нежност.
В страна на приказките води свойта Петя. ...
1.4K 10

Обречена на болка

Лежа във моето легло
и гледам към звездите.
Желая да се слеят душите в едно,
но май ще си остана с мечтите.
От време на време към луната погледна ...
643 1

Моят път през пустинята

Вървя. Горещо е и усещам как обувките ми се пълнят с пясък. Вървя в тази пустиня откакто се родих и ще вървя в нея до смъртта си, но няма да я пребродя, защото тази пустиня се казва Вечност, а моят път - Живот.
В началото всичко ми изглежда лесно. Чувствам се лека, бърза и щастлива. Не съм сама. Има ...
3.4K

Не се сбогувам вече...

Защо ли все сбогувах се със теб?
Защо ли ръсех сол във живи рани?
И все така да ме боли, и да горчи
любов - посяла буйните пожари.
Защо се пепелих със думи в стих. ...
1.1K 12

Неразбран

НЕРАЗБРАН
Още помня аз деня, в който с нея те видях.
За първи път беше толкова влюбен,
а моят живот беше погубен.
Стоях на пет крачки от теб, ...
1.1K 1

11.12.2009.

11.12.2009
Какъв бе, а в какво се превърна?
Аз те молех за малко любов.
Сърцето ми с обич да обгърнеш.
Глух си за нежния ми зов ...
663 2

Рая - продължение

Лятото наближаваше, зелените листа на кестените изникваха с часове и обхващаха короните им, съцветията превръщаха дърветата в огромен белоснежен букет, жълтите клонки на върбите плющяха като камшици от все по-топлия вятър, въздухът миришеше на някаква нова, непозната игра. Любодраг и Рая си мислеха, ...
903 4

Грешно разписание

Грешно разписание
През много гари
е минала душата ти,
удавена в сълзи от
зла прокоба на съдбата . ...
1.3K 1