Валеше от два часа. Калният и студен дъжд обливаше малките, забравени от Бога, улички. Студът допълнително сковаваше жалките и очернени души на хората, пълзящи като плъхове по улиците на града. Мракът обгръщаше всичко – града, улиците, душите, включително и Нея. Тази вечер всички земни сили бяха сре ...

В душата ми се раждат бурно ветровете,
от сърцето ми изгрява слънцето горещо.
С поглед светъл покорявам световете,
с мисълта си в тайните прониквам вещо.
Усещам те върховно с всички сетива, ...

Ти гледал ли си нощем към луната
прииждащите облаци със дъжд,
и вярвал ли си сляпо във съдбата
и чувството, че точно този мъж,
ще бъде твоят рицар (без доспехи), ...

Животът ми е книга непрочетена.
Аз искам първо ти да я разгърнеш –
излишното във нея да зачеркнеш
и по-добра на мене да я върнеш.
Сама не мога – всичко ми е свидно, ...

Аз, един от вас
(м.р. 1 л. ед.ч.)
Родих се и повлече ме живота
по талвега, на своя неистов бяг,
за да ме изхвърли в плитчините ...

Подир пладне, в жегата,
под голяма круша,
не говорим, легнали,
а пък и не слушаме.
Свикнали на тихото, ...

„Красотата е агония,” казва една гейша в своите мемоари. Уви, агонията не е красота.
Всеки път, когато срещна бездушие, аз агонизирам. Боли ме – и от болката, и от безразличието. От тази агония, обаче, не се ражда красота. Напротив, красотата умира, лишена от доброта.
Всеки път, когато срещна съдниц ...

Ще се върна назад отново,
когато лошите мигове доминираха,
ще им дам, каквото вече имаха
и каквото имам най-много.
Ето ме, декларирам своето его, ...

Посветено...
Опитвах се да те заместя...
С какво ли не... и сам разбираш - не успях.
И причината ми бе известна
не се покрива любовта... ни с време, ни със прах. ...

Фон дьо тен с тъмен цвят,
по желание в обилни количества,
за да може да прикрием
всичко, което е под опаковката.
Скъпи етикети си слагаме наивно, ...

Всичко отминава...
Приятелка любима си ми ти,
но сега очите ти са пълни със сълзи.
Какво да направя ми кажи, как да премахна тъгата ти?
Нямяш вяра вече в любовта, отиде си със него тя. ...

Толкова много
Толкова ли много искам -
една протегната ръка!?
Толкова ли много искам -
да не съм сама?! ...

Теб те няма
Сърцето ранено бие в гърдите,
а след теб сиви са дните,
очите ми пътя не виждат,
давят се те в сълзите. ...

По скалистия сипей
и все по-нагоре,
дращят стрелките
на часовника стар.
Пелена на забрава, ...

"When you know that your time is close at hand
Maybe then you'll begin to understand
Life down there is just a strange illusion"
„... краят на осемнадесети век във Франция. Тежки времена, търсещи бързи решения. Народът се губеше в хаос, а главите падаха като круши. Париж бе удавен от дъжд и сълзи. О ...

България обичаш, но защо?
Задават ми въпроса твърде лично.
Ще отговоря твърдо. Сто на сто.
Не уклончиво. Категорично!
Майката в живота е една. ...

Отново гост си в моя сън,
отново, защо не си реалност?
Когато крачка направя навън,
да те зърна тайно се надявам.
Защо си тръпка, ...

Любов
Не се завръщай, любов,
дори след теб да викам и стена.
Не се завръщай, любов,
дори след теб по корем да се влача. ...

Песен от албума "Танц на белия делфин'' - издаден през 1994 година
аранжимент, акордеон и вокал: Румен Христов

In the days of my youth
I was told what it was to be a man,
Now Ive reached the age
Ive tried to do all those things the best I can.
No matter how I try, ...

От всичко ми е писнало.
Вървя с разсеяна усмивка
и знаеш ли какво си мисля?
За тебе само и за стихове.
И стихчетата ми буксуват, ...

и гледам навън тъмнината.
Мисля си за тревата,
която отнема на хората правата.
Онова растение, което уж калява,
а всъщност много хора наранява. ...

Поне опитах
Събудих се с мисъл една,
че искам тебе да видя.
Да зарадвам моята душа,
да тръгна по твоята диря. ...

В моя свят така вълшебен
аз приказка за теб шептя.
И в твоите очи красиви
аз цялата ще изгоря!
Луната приказно сияе ...

Изпепеляващ поглед огнено поглъща
всичко, което пламъците видят,
бъдеще не чертае и минало не връща,
а сами искри над мечтите прелитат...
Изпепеляващи думи в душата се впиват, ...

Крачка. После още една. И още една. Улицата се приближаваше заедно с автобусите, колите и камионите. А животът се отдалечаваше. Не че щеше да ми липсва. Нямаше нищо, което да ми трябва. Та кой би искал живот, пълен с лъжи? Не и аз. Но никой не ме питаше. Не така вървеше животът. Така свършваше. Свър ...

По пътеката позната,
що отвежда в морски бряг,
аз срещнах те в ранна утрин
и подадох ти ръка.
После нежно, всред вълните, ...

***
ще те чакам...
моя незряла красавице,
съвест моя,
презряла вината... ...

Заключвам в думи своите надежди,
мечтите си, и мъката си даже.
Потребен си ми! Трябваш ми по спешност!
Нали си знаеш колко си ми важен!
От бърза твоя помощ се нуждая, ...

Вече есен е,
но дочувам от парка,
онзи смях, онези гласове,
вече есен е,
но още виждам в парка ...

Нощ на спомени
Незабравима, дива...
и все пак забравена във тази нощ,
когато се завръщам тъжна
при вас, спомени, неизживяни. ...

Леден полъх.
Смътен спомен предначертава бъдещето,
навявайки, че всичко е преднамерено настояще.
Неясна тревога превръща уплахата в тъжна замисленост,
далеч от умисъл и конкретни действия. ...

Изминаха дванадесет години,
но още мъчиш нощния ми сън.
Нахлуваш в мен, рисуваш ми картини,
а спомен бе, захвърлен тихо вън.
И тази нощ отново те сънувах... ...

Очи големи колкото маслини,
поглеждаш във тях и виждаш огледало,
душата ти изплува и животът ти започва отначало.
За раждането, радостта, доброто,
надеждата крепила те до днес ...