Цветни улици. Нощ. Светлина.
Звън разпилях в тишината.
Аз съм скитница на тази земя.
Свободна съм. Родих се от вятър.
Пътувам. Препускам. Летя. ...

HEAVY * METAL * ROCK

Дали животът е странно и сложно нещо, или е нещо толкова простичко и съвършено?! Не, съвършено едва ли и не мисля, че всичко е толкова елементарно. Да, лесно е да се носиш по течението с попътен вятър. Но противопоставиш ли му се, става сложно. А това е всяко едно „Защо?”. Всяко следващо „Защо”, кое ...

Колко тежи душата? Няколко грама. И по-точно толкова, с колкото олеква човешкото тяло след смъртта. Не помня точно колко, но не беше много. Напоследък усещам душата си натежала. Не знаех, че тъгата тежи. Не знаех, че съмненията, объркването и полуживите мечти тежат.
Казват, че тъгата е мъдрост. Вярв ...

Обичам те
Обичам те, когато си със мене,
впил поглед нежен в моите очи.
Когато ти усетиш, че пленена,
оставяш ме със своите мечти. ...

Защо ми се случва всичко това,
защо трябва да страдам така?
Защо не може малко да ми потръгне,
защо трябва животът ми в мъка да се превърне?
Не мога повече така, ...

Малките часове… Часовникът на стената беше спрял преди ден – два и когато си го навих, отново не го сверих. Искам да си се чувствам извън времето. Тук, в моята стая, в която премина огромна част от безумно дългия ми и меланхоличен леко скучен живот.
Сега си лежа в леглото, имам половин свита цигара ...

В живота всеки е самотник,
ковач на своята съдба...
И няма бряг за тази самота...
За един живот едва започващ,
едва зараждащ се, а предрешен, ...

Още от древността дълбока
тя е истина непроменена
и се среща по земята широка,
дори и понякога да е недооценена.
Бог е Светлина, но и любов, ...

В безпътни нощи
те мечтая -
копнежно влюбен,
постоянно търсещ.
Без срам, ...

Тя се събуди на земята в една стая. В мига, в който отвори очите си, пред нея се появи същият мъж, който я бе омаял, с широка вампирска усмивка на лицето си. Ейми се стресна скочи и побягна към вратата. Стаята беше малка, мрачна без прозорци и каквито и да било предмети. По стените имаше лишеи и мух ...

Тези очи недовиждат.
Мразят да гледат. Реално.
Често привидно примижват.
Всъщност се давят.
Фатално. ...

Заля вълната
сенки от летящи птици
слънцето отново пише йероглифи

Бях забравила...
Бях забравила своята гордост,
там където, не стъпват мъже...
Ти по моста напираше смело
А аз дори ти подхвърлих въже...! ...

Радостно подскачат птичките,
раззеленяват се тревичките,
весело шумят рекичките
и усмихнати са всичките.
Гледам вън усмихнати дървета, ...

Слънцето пак се оглежда в очите ми.
Издайник. С онзи златен, магичен нюанс.
Сърцето затворих и исках да тичам.
А ето ме днес. Вятър притихнал съм само.
И може би някога... пак ще обичам. ...

Върви си Вълчо из гората
и търси Шапчица червена,
но хоп - изскача му козата,
не червена, но пък заблудена.
- Здравей, козичке сладка! - ...

- От какво Ви е писнало най-много?
- От евтини хора в скъпите ми чаршафи.
Проницателността в погледа на събеседника ми беше типична само за две същества на тази планета - породистите ротвайлери и кинорежисьорите.

ПРИМАМКА
Жена ще ме примами в своето котило.
И цял живот ще И, доказвам, че съм мъж.
А после - дом. Любов. Деца. Въже - бесило.
Във старостта ще кажат: ...

Моята представа за битието
есе
Във Вселената съществуват три феномена: човекът, историята и любовта. Те са уникални по своята същност и взаимосвързани.
От тези три, най-вече изпъква човека, защото той създава своята история, той може да изпитва чувството любов и не на последно място по значимост – ч ...

Откривам щастиe във всяка мисъл,
родена в утрото огряно от лъчи.
Магьосник някакъв деня ми е орисал
да свети в мен със ярки светлини...
И даже жълтият трамвай със нервни хора, ...

ЗАВРЪЩАНЕ В АКРОПОЛА
Денчо Славов
Трета част
След половин час задъхан и изпотен съм в партера на триетажна бяла сграда, в която се намира офисът на хуманитарната организация. Каралайн е висока късо подстригана блондинка, която наскоро е завършила специализация в медицинска академия. Въпреки слабата ...

What can I do? Какво мога да направя?
Will I be getting throught? Ще успея ли да продължа напред?
Now that I must try Сега това което трябва да направя
to leave it all behind! е да оставя всичко в миналото!
Did you see Видя ли ...

Часовникът удари 12 полунощ. Аз лежах в голямото балдахиново легло, самотна, без да мога да заспя. Изведнъж прозорецът на стаята изскърца. Чух стъпки по дървения под и бледа сянка се промъкна по него... Усетих как леглото ми пое тежестта на друг човек... Странно, но не се уплаших... Този човек, него ...

В днешната културна традиция е добре познат мотивът за саможертващия се герой. От екрана и страниците непрекъснато виждаме как понякога от групата приключенци един остава, за да забави злите сили и да спаси приятелите си, а единственото, което ни се показва от тази саможертва, е предсмъртният вик на ...

Tarantula/ Faithless
Down in the shadows of your deepest secrets
I sleep next to the precepts you hold most dear
Your heart is in my province hour upon hour
I shiver when you feel the cold, ...

Дайра вървеше покрай насипа, превила се срещу силния вятър и се канеше да премине празното пространство между пресечките на двата квартала. Веднъж преминала, стените на отсрещните сгради щяха да ù дадат малко повече защита срещу блъскащия я вятър. Тя се огледа - беше пусто - сниши се и приготви авто ...

Rihanna - Haunted
[Verse 1:]
The steps on the stairs
Aren't really there
Feel like there's someone watching me ...

Смъртта дойде при мен
с твоите очи,
погледна ме и ме прониза
като кинжал, като куршум в сърцето.
Смъртта дойде при мен ...

Отново пак започнах да живея,
усетих Твойта сигурна ръка.
За щастието наше вече не копнея,
защото то пристигна у дома!
И чувам как сърцето ми пропява, ...

Аз утре не знам къде ще се събудя!
Не искам и да знам какъв ще бъда с име друго?
Просто ще се събудя и ще тръгна. - Накъде?
Не ме бива да играя в отбор. Искам всичко!
Не, аз наистина не се шегувам. Готов съм! ...

Преплетените вени на града
тъмнеят сънено-асфалтни.
От стрехите
наднича тишина.
Луната спуска ...