Две години, изпълнени със щастие
Две години, изпълнени със смях
Ние сме заедно вече две години
И все още има мъничко страх
Две години, в които не сме сами ...

Отдадох се...
на сладката привързаност
и в безнадеждност потопих сърцето си.
Потънах кротко в детската наивност
и се примирих в очакване ...

Пак кротичко вали. Небето плаче.
И всяка капчица му е сълза.
Тъга ми ляга. Ти си надалече
и сигурно си като мене сам.
Браздулици в стъклата ми се стичат – ...

Прокламирай, прокламирай
всяко нещо, що в ума ти дойде,
нека има време да се развие.
И имитирай, имитирай
своя кумир, тази нова мода, ...

Ден първи
Аз не спя... събуждам се рано с мисълта за теб.
Ароматът ти е пропил кожата ми...
Колко трудно ще те измия от себе си, колко трудно ще те приема в мен.
Спя, но не сънувам... ако сънувам - ще бъдеш ти. ...

Исках да ти подаря куплет,
който да обикнеш, щом погледнеш.
Да пламва той със прелестен сюжет,
в глътката ти въздух да приседне.
Исках да използвам думи стилни, ...

Мъча се сега и казвам - по-добре е да умра, любовта умира в мен, защото не разбирам какво изпитваш към мен, не знам какво чувстваш ти, не знам дали те боли, болка чувстваш ли ти, моля те, кажи, но знай това, че аз те обичам и когато те няма, от болка умирам. Ако някой, някога те пита за мен, кажи му ...

Горещи сълзи по мокрото лице се стичат.
Не е същото без теб.
Едни и същи думи се изричат.
Не е същото без теб.
Липсваш ми безкрайно много. ...

Небето някак ми изглежда празно,
а зная - то на птиците е храмът.
но те си имат собствени крила,
а аз без тебе вече нищо нямам...
Животът ми - от грижи посивял, ...

Топлеше ме само мисълта за това, че може да пише името ми върху нещо, което сама бях направила, породено само от поривите и импулсивността ми, (която не притежавах като качество в ежедневието ми)... И ето, че седя сама и пиша, с единствената цел да направя нещо по-съществено от това - да оставя мисл ...

Не изгасяй пожари
от залези,
не пречупвай
усмивки от лед…
Аз съм ти ...

*Дъхът на мъртва мараня*
Линеали в ехото на гръм,
сърдечност безметежна...
Едничка лудост суха - трън,
набиваща ни нежност. ...

Познах те, още щом те срещнах.
А аз сама за мен не знаех,
че в моята глава
горещи мисли могат да витаят.
Не знаех, че в сърцето свито ...

Съжалявам...
Кога ще спреш да ме виниш?
Ще можеш ли въобще да ми простиш,
че оставих те сега
да тънеш в самота? ...

Погледнато за мен - игра -
бързо се превърна в сълза,
не закъсня и твоята мълва...
Остави ме, мога и така.
Харесвам те... ...

Обичам те
Дали очите си ще скриеш
и погледът ще помрачи
във светското страдание
една любов обречена. ...

В очакване
Виждам лицето ти, устните тръпнат,
ръцете треперят теб да прегърнат.
Затварям очите си, картини танцуват,
любов помежду ни в краски рисуват. ...

Пътят води към залеза... Стъпките кънтят в тишината на безумието... Носи се ухание на влажен мъх. Дърветата го тачат като бог на живота, но ти знаеш, че той е просто твоят начин да сънуваш. Убиваш мислите си с действия. Машинално, без желание и сърце. Бъркаш в джоба на природата и вадиш оттам плода ...

Химера
"Гласа си ти изпращам вятърно"...
Мечтите си, изпращам ги на път
от терасата... С криле на чучулига...
С надеждата до теб да долетят!... ...

Гората е застинала в дълбока тишина,
но някой стъпва в полумрака смело -
прекрасна, нежна, чувствена жена,
която идва, за да види своя мил Ромео.
Присяда тя до бистрата река ...

Кой със черна боя нарисува
тази тъжна, смирена жена?
На трапезата често гостува,
толкоз тиха и толкоз добра.
Други болка в деня ни посяват, ...

Изгаря ме... Не искам да се случи...
По-тъжна стана тъжната игра...
Така и не успяхме да научим
след кой валеж да минем под дъга...
Долита глас - на шепнати желания... ...

>>> Две очи проблясват в мрака,
>>> две сълзи се стичат бавно...
>>> Загуби го, нали? А потърси ли вината?
>>> Не плачи, със сълзи няма да го върнеш,
>>> отиде си, тъй далече е от теб, ...

Не си сама
Студена си...
Лъха хлад от теб...
Чувстваш се сама...
Ела и прегърни ме, ...

Погледни към вечерното небе,
остави сърцето да съзре
изкрящите звезди,
красивите нощни очи.
Докосни земята мека, ...

Може ли едно сърце,
поднесено с топли ръце,
болката да предположи
и просто да отложи
любовта за някой друг път? ...

Мъничко сребърно кръстче се белееше на пода на празната, покрита с тишина стая на високата кула... Сякаш мълчаливо кръстчето напомняше, че нечия ръка бе изтръгнала от гърдите си вярата, бе я заменила за смъртта...
Човекът заживя над смъртта, захвърляйки кръста... Tой прие, че е недостъпен за нея... ...

Нощ безкрайна, обрекла ме на самота.
Теб те няма, а аз съм пак сама.
Скитам се безмълвна, жадуваща за топлина,
но намирам само студ и празнота.
Сърцето ми от мъка ще се пръсне, ...

Прости ми!
Искам да се изповядам!
Във мен е цялата вина.
Прости! Да знаеш само колко страдам!
Платих аз най-високата цена! ...

В няколко мига,
посипани
с дъх
на
крайпътна ранимост, ...

Влюбване...
Някой нещо
тихо ми прошепна...
или... трепет бе
от влюбени върби, ...

Във кръв гореща къпе се Човека,
потръпваш в студ мъртвешки,
празен поглед виждаш отсреща,
пронизва те писък див.
Разпадаш се и в себе си чувстваш, че не си жив. ...

Разлети вопли се кискат, сякаш със метален глас, в ъглите. Ъглите, по които текат мислите… пристъргват точно на мястото, където колебанията ми се срещат със поривите… и от вопли се превръщат в задъхване.
Натрапчиви мисли приемат превъплащения на многолики уплахи в разширените ми зеници и успявам да ...