Скитницата и вятърът
Те седяха сгушени на пейката - тя и вятърът, който безпощадно раздираше косите й, но тя не го усещаше... сякаш бе статуя. Нея я раздираше една друга болка - в душата, която беше обладала цялото й тяло, крайниците й се бяха вкочанили от студа... да, навън бе ужасна зимна виелица. ...

Вратата се отвори и в чакалнята влезе някакъв мъж, който сякаш се беше търкалял по земята. Той седна на пейката до другия мъж, който четеше вестник.
- Блъсна ме кола – оправда се новодошлият, когато другият го погледна. – Изхвърчах на няколко метра. Помислих си, че ще умра.
Мъжът извади кърпичка и з ...

Ако има кътче на земята,
при което вечно ще се връщам,
то е кръстено със имената:
"роден град" и "бащината къща".
Там е спряло времето за мен – ...

>> На терасата излизам да пуша... не ми е вече студено... светлините извън града не са вече сиви и студени, вече са толкова красиви и достижими... преди тази гледка ме нараняваше, напомняше ми за моя път към теб... но сега този път е толкова близо! Не ми е студено - мисълта, че ще те видя утре, ме т ...

СЛАВЯНИНЪТ
Добромир излезе пред дървената, вкопана наполовина в земята, селска хижа.
Наблизо се носеше шумът от триещите се едно в друго стъбла и листа на тръстиката, в блатистите площи на околните меандри.
На югоизток проблясваше в златистия си цвят узрялата ръж, насята върху нераждалата още земя, ...

Днес разбрах...
Днес разбрах, че любовта ти
е лъжа!
Днес разбрах, че любота ти
е самота! ...

Познавам те, не разбираш ли?
Обичам те, не чувстваш ли?
Моля те, не ме поглеждай - много ме боли,
този студ никога не съм усещала преди.
Спомените плачат, миналото пак да върнат ...

Сънувано...
Чувам камбани в съня си,
чувам нечути слова -
чувам над мене гласът ти,
как тихо ми вика: - Ела...! ...

ОГЛЕДАЛО
На стената срещу мен виси парче стъкло.
Сигурна съм, че има такова и над твоето легло.
Може би е скрито в гардероба ти
или във някой прашен скрин. ...

Научих се да мога да се радвам,
когато радостите оредяха...
Сама на себе си да изповядвам
греховни мисли, дето ме гнетяха...
Отучих се да плача и да страдам, ...

Капки кръв се стичат от очите.
Сърцето препълнено е със сълзите.
В душата на едно прекрасно дете
всичко красиво с лекота се чете.
Тъгата и болката в душата напират. ...

Дървото, казват, имало душа.
И аз привикнах да общувам с нея.
Длетото и резците са неща
скимтящи. Ала могат и да пеят,
докато раждат образ на жена, ...

Тази нощ
някой дръпна луната.
Нареди й да спи.
Забрани й да спира във нашата стая.
После в облаци скри и безброя звезди ...

Мечта
Да вярваш сляпо в туй, що чезне в пустите поля на твоята душа,
и не просто да гледаш, а очите си да смееш да дариш,
там своето сърце във жертва да оставиш,
а разума навеки да забравиш. ...

Ж И В О Т Ъ Т
Животът е злато - вълшебно богатство!
Животът е нашият път през света.
Но има ли смисъл да живеем напразно,
щом нашият път е ключът към смъртта? ...

Обичам те, защото си различен -
нещо повече от другите си ти!
Знаеш, че от мен си най-обичан
и че с теб ще бъда, дори и да боли.
Някак за човек си нетипичен... ...

Когато ти си с мен в тиха и студена нощ, гореща тръпка плъзва в мен. Когато ти си с мен в ранна утрин, денят ми е прекрасен. Когато ти си с мен в миг на радост, чувства още по-силни нахлуват в мен. Когато ти си с мен в печален ден, тя, скръбта, си отива. Ти си тази, която прави живота ми красив, ти ...

Ти не знаеш...
Ти не знаеш как боли,
когато любовта си тръгва.
Ти не знаеш как кърви
сърцето... крещи и не млъква. ...

Искам да съм кафеварка
във самотния ти кабинет.
Та в почивката ти малка
дойде ли и моя ред,
със кафето да напомням ...

Светлините изгасяха мрака.
Булеварда превърна се в плаж
и коли като прилив заляха
с много нерви и малко багаж.
Вълнолома минутно растеше. ...

Безкраен блян са мечтите ми.
Безкраен зов са очите ми.
Безкраен вик е душата ми.
Безконечно е търпението ми...
И ето, аз имам: ...

Ние сме две тъжни, самотни сърца,
загубили се в тази Сивота.
Копнеещи за ласки и думи нежни, страстни.
Загърбили живота свой,
отдали любовта на деца и дом. ...

Егоистично
Всеки ден нещо пропускам.
Губя нещо.
Пренареждам приоритети.
Забравям имена. ...

Да литне в ясните простори,
да влезе в тъмни коридори –
душата тръпне и се бори,
живее в своите раздори.
Душата иска да ми каже, ...

Надвиквам тишината,
мрак е зората,
когато носиш ми лед.
Къде се загубих,
в смъртта ли се влюбих, ...

Доскоро бях
една такава гръмната -
на лапи четири
в небето, стръмното,
набоден таралеж - ...

Раздяла
Няма път назад.
Думите остават на устните.
Сълзите застиват в очите.
Гордостта държи тялото. ...

Тя... онази, с красивото име. Живее на последния етаж... щастливка е.
Тя, с огромния прозорец, обича да говори на слънцето, обича да гледа града, улиците, хората...
Тя е там, на прозореца.
Тя, която мечтае да тича кална и мокра в дъжда.
Тя, която МЕЧТАЕ... ...

Юрганът нещо ме боде,
сама съм - времето ме стяга.
Проклета да е тази нощ,
когато и сънят ми бяга.
Звездите ми гнездят в очите, ...

Аз пращах ти неспирно СМС-и,
в които питах: "Миличко, къде си?...",
и чаках ти с любов да отговориш:
"О, миличък, какво за теб да сторя?..."
Тогава ще почувствам, че го искаш, ...