Подарявам сърце!
Ех, няма ли кой да го вземе...
Подарявам го, Господине.
Смилете се... умолявам Ви!
Изтерзано е то, ...

Защо проплака, облако неканен?
Нали е слънчево и съм щастлива?
Нали си имам бряг и пак съм жива?
Защо си в мен и ми отваряш рани?
И тежък стон във бузите попива? ...

Живея в някакво
безумно измерение
без форма,
край или начало.
- Не лъжеш ли? - ...

На кръстопът за теб живях
и кръстопътно те обичах,
и в този кръстопътен грях
аз всички роли разсъбличах.
Останах гола, непорочна, ...

Ето го и първият април.
Кога дофтаса бре, дембил.
Нощта пак студена се оказа,
странно, защо ли, но не е омраза.
Нощта пристъпва бавно, бавно. ...

Жулиета не е жива...
аз съм просто жена...
не толкова красива,
но мога да бъда деня и нощта...
Жулиета не е жива. ...

Среща
И ето пак настана час
да се срещем отново ти и аз.
В таз софийска сган,
прахолясала от плам, ...

Кафето във устата ми горчи,
подреждам карти час след час,
гадая пак къде си ти
и припомням твоя глас.
Кафето във устата ми горчи... ...

Не се страхувам от нищо, ако знам че ме обичаш,
дори любовта на друг не ще ме плаши,
не се страхувам, щом ти в любов на мен се вричаш,
не се страхувам от сълзите ни наши...
Не се страхувам на път като тръгваш, ...

Ако бе от пръст създадено, превърнало се би сърцето ми в гробище. За всяка любов изчезнала във времето, изкопала бих безименен гроб, за да запазя само хубави спомени. Посадила бих розови храсти - та нали и розите носят същите уханно-болезнени имена като любимите някога...
Но, уви, не е подходящо сър ...

Хубаво ми е да съм сама!
Не си ми нужен вече ти!
Щастлива съм сега,
макар че вътрешно боли!
Хубаво ми е онези спомени да пазя, ...

The Blood,The Sweat,The Tears
by Machine Head
Yes I've walked the path thats righteous
Many men have walked before
Yeah this pain cell the broken shell ...

Светът е за двама - животът е драма,
герои са нужни, уви, за това,
във драмата своя намерих героя,
ала в живота - останах сама.
Години наред ме крепеше надежда, ...

Ill Nino - My Pleasnat Torture
Why?
Is everything starting to crumble?
And all of my wrong was forgiven.
I ask you why? ...

Обичаш ли, недей да казваш сбогом,
не може просто тъй да се сбогуваш,
обичаш ли, докрай обичай, даже да боли,
бори се, вярвай, зная, че си струва.
Лесно е да кажеш "съжалявам", ...

За вас и... за мен
Събирам си мигове
и състояния.
Най-хубавите от тях –
подарявам. ...

Защото ми е хубаво със теб,
сега ще трябва да си тръгна.
Нарамвам сълзите си и няма лек,
със който любовта си да обгрижа.
Не си парцалената кукла, ...

Ще почакам навън да се мръкне,
ще си сложа по-нова премяна,
ще поседна в кварталната кръчма,
но... пак няма да има промяна.
Ще ми бъде пак тъжно лицето, ...

Защо толкова бързо забрави?
Защо така ме остави?
Нима не знаеш колко те обичам?
Нима не знаеш, че само в тебе се вричам?
Ти стоиш пред мен, ...

ЗАКЪСНЯЛА ГОТОВНОСТ
Късна августовска вечер,
любов във въздуха трепти,
но защо ли аз не чувствам вече
надежда за сбъднати мечти?! ...

Напомняш ми за болката след залеза,
за тъмнината, плашеща ме нощем,
сковала сетивата ми в парализа,
с вкус на болни страхове и още нещо.
Предвкусвам пак неистово желание, ...

Автори Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)
„Здравей, мила непозната!
От няколко дена гледам снимката ти. Написах ти и писмо за да се запознаем, но все не се решавам да го изпратя. Днес обаче ще се престраша. Колкото и клиширано да звучи, но ми хареса от пръв поглед. Като визия. А и в съче ...

Калиспера, Агапи му,
калиспера...
Изричам години
тези думи... с мисълта
да видя сянката на ...

Чужд си ми, за кой пореден път...?!
В постелята не идвай да ме галиш,
всички чувства в мен дълбоко спят
и не можеш с нищо ти да ги разпалиш...
Сковани са ръцете във безкрила тишина ...

Чаках ли те... или просто се надявах,
че съществуваш нейде по света...
Любов и вяра всекиму раздавах...
не исках нищо в мене да пестя...
Отде да зная, че ще дойдеш ...

Разбиват се, разбиват се мечтите
във твърдите скали на ежедневното.
Остава само синкав прах в очите
и през сърцето се пропуква бездна.
В душите ни, в душите ни е тихо. ...

МЕЧТА
О, Господи, недей така така с ирония
от необята да ме гледаш,
да осъждаш сладката агония
на очакване и надежда. ...

Душата ми... Река дълбока.Бездънна яма, пълна с чудеса.Извираща от нечия голгота,преливаща с човешка грехота!
Душата ми е песен на звъника.Като шампанско в чашите се лейи като славей винаги отлита,помолиш ли я втори път да пей!
Душата ми! Душата ми е книга!Накъсани са жълтите листа.Но никога не казв ...

Потъвам в мрака...
в сълзи обляна,
душата ме изгаря
и все още спомена за тебе пазя.
Споменът за твоите две нежни думи ...

Доказано е.
Вселената се разширява.
Не питай защо се отдалечаваме един от друг.

Пазарът е пълен до пръсване.
Изобилие, цвят и ухание.
Плодове и зеленчуци.
Лятото се е изсипало върху сергиите.
Време е за консерви. ...

Място имам ли
сега и тук, сред вас?
Не зная.
Но всичко, що съм споделила,
е истина до края. ...

Обтегната върху грифа на времето,
забравена в ъгъла на пространството,
късана и завързвана,
бременна с музика,
прашна от мълчание, ...

Тишината на пустинята в мен зове твоето име. Всяка частица от златния пясък прошепва истината на моето сърце – искам те! Повече от всичко на земята душата ми стене за пътя към теб. Няма време, в което мога да обясня чувствата ми към теб. Няма величина, която би могла да ти прикачи стойност... дори б ...

Някъде сред завивките, където сгушенa в теб, те обичам по своя срамежлив начин, докосвам картата на твоето тяло. Предавам се, затворила очи, на желанието да усетя близостта ти. Прегръщам те с парещото си докосване и усещам мириса на твоята любов. Еротика, събудила ме рано в слънчевото утро, кара сет ...

Не мина много, може би година
и Милохнев се влюби в дъщерята
на местен благородник. Скоро сватба
с отбрани ястия, с реки от вино
вдигнаха. Дарени пребогато ...

Първи час от твоята любов минава, сякаш загубил своя бяг през думите, изречени на глас. Не забелязвам земята, която ме заобикаля, защото виждам само теб. И в теб потъвам, загубила покоя в своя ден. Без дори да забелязвам, аз съм в твоя плен. И потъвам някъде дълбоко в излизащите от устата ти слова, ...

Още по ръцете благодарни разлята
тръпне нежността на тялото уханна.
И топлата усмивка на луната
омагьосва ме с дъха на утрин ранна.
Обичам слънцето в лицето ти сияйно ...