Edward Lear
Едуард Лиър (1812–1888) e бил английски артист илюстратор и писател известен със своите литературни безмислици в поезията и прозата и специално с неговите лимерици, форма на поезия, която той е популяризирал.
Бухала и Котката е може би неговотo най-известно произведение от безмислиците. ...

Кажи, защо нахлуваш във съня ми?
Защо не ме оставяш да поспя?
Всяка вечер се явяваш
и няма мира моята душа.
Кой си ти? ...

10:37 am. Град Видин.
Момче на 20 влиза в сайт за лично творчество от домашното си PC. Любител фотограф е.
Включва апарата си към компютъра посредством USB-то, кликва на иконата, копира снимката и я пейства на страницата в сайта.
Кликва на бутона "изпрати". Чака.
Готово. Снимката е изпратена. Кликва ...

Само миг и си тръгна нощта,
ехо, откраднато от тишината,
от задъхани спомени подлудява
в този ритъм със мен и луната.
Само миг и се стекоха дните ...

МИГ НА ОТКРОВЕНИЕ
Звучи цигулка с чувствени струни.
Светлина от свещ трепти.
Чаша вино докосва жадни устни.
В топъл блясък кристалът искри. ...

Разстрелваха те хиляди куршуми,
разсичаше те вражи ятаган,
ти прокълната бе със чужди думи,
със кръв плати си за живота дан.
И рицарски доспехи ти тежаха, ...

> Отново на Тани
>
> Обсипвам те с целувки във мечтите си;
> ръцете ти целувам с топлина...
> и галя нежно пламъка в косите ти; ...

The Pretenders - I`ll Stand By You
(Oh yeah, yeah)
Oh, why you look so sad?
Tears are in your eyes
Come on and come to me now ...

Всеки обича в този прекрасен живот!
И съдбата човешка е като нежния спомен -
предвещаващи есен, листи окапващи,
жилки, горещото на лятото поели,
шумът на Земя, на птиците нощните пориви, ...

petroкam & Албиция
Бързо потъвам. Смъртта ме притегля.
Сламка ми трябва. Трошица любов.
Кредит от теб, позволи да изтегля.
Плащам с живота си, ...

Всичко е толкова безсмислено,
щастие, любов - всичко е измислено.
От този свят получих само презрение,
не получавах прошка дори след извинение.
След теб за мен започна ада, ...

КОСА
ОСТАВЕТЕ СЛЪНЦЕТО ДА ИЗГРЕЕ ВЪТРЕ
Гледаме се хищно един друг..
задъхвайки се...
Вървим гордо навлечени в наш'те зимни палта.. ...

Празни очи
От отдавна очите ми са празни
и не търся красотата там навън.
Живея с малките надежди крехки,
че в някой сън ще намеря сили ...

Толкова се уморих да мръзна,
застинала от детските си страхове.
И ако трябва да вървиш към тази бездна
сърцето ми неще те спре.
А твоето от него няма да изчезне ...

Месеците са четири.
А сезоните - дванадесет.
Разбъркано към теб летя.
Да потъна в мекия ти глас, не мога...
Затова реших: ...

За вас не знам,
но аз смятам да крещя,
ще крещя, докато Някой не ме чуе,
прегърне,
утеши ...

Опиши ме с думи,
с песен ме изпей,
махни стената помежду ни,
в чашата любов налей.
С устни ме изпий, ...

В студената постеля лягам чужда,
изтръпнала от няма празнота...
И ледените ласки не събуждат
ни порив, нито стон на любовта...
Сатенът ме прорязва със самотност, ...

Ти си тук и аз съм с теб.
Най-после сме заедно.
Няма вече "нея",
няма вече "него",
няма интриги и лъжи. ...

"Животът е любов", казал е народа и е бил прав донякъде. Всяко велико събитие в човешката история започва с една любов. Най-хубавите песни и стихове са написани от нечие трепнало сърце при вида на любимия човек.
Но дали наистина всичко е любов? Най-вероятно не. Все пак хората са различни, както и ми ...

Кити стигна до работата, извади ключовете и отключи офиса си... Включи компютъра, започна да преглежда папките със задачи, останали от петък... започна с нежелание, в някакво очакване... Той не идваше и не идваше - нещо необичайно за него, винаги цъфваше на вратата и точно 5 минути след като тя влез ...

The Saints are coming
There is a house in New Orleans
They call the rising sun
It`s been the ruin of many a poor boy
And God I know I`m one ...

От война се завръщам...
Коя ли? Поредната...
Не ме питай добре ли съм...
Само убивах...
От стрелбата куршумен съм, ...

Лъжа
Спомням си аз многократно
за онзи топъл, слънчев ден,
в който простичко и безвъзвратно,
светкавично отрече се от мен. ...

Аз тръгнах си...
Ядосан от лъжата бе тогава -
и с право, с право може би.
Но трябваше ли да ме удариш?
Нима проблема с това реши? ...

Премери ли с бръснача на прецизното
дали сега си влюбен в който трябва?
Помисли ли, че давиш се в несбъднато
желание... кървящо с нова рана?
Ти вкуси ли диханията с устните, ...

ЛЮБОВТА
Мечтая да повярвам аз отново,
че щастие дарява любовта.
Щом ненадейно, искрена, спонтанна,
похлопа тя на моята врата. ...

Колко хубаво и сладко е да лъжеш!
Днес мъничка лъжа, утре по-голяма,
вдругиден лъжата става грях...
Колко мило, колко сладко...
но с тебе бях за кратко. ...

Бяло и черно, такъв е света,
върти се на всички страни.
Измисля истории, а после руши
и малкото с труд изградено.
Така че когато започваш отново, ...

Научи ли се как да те целува?
Тя научи ли цвета на твоите очи?
Тя така ли те ревнува -
Както те ревнувах аз, дали?
Тя знае ли любимата ти поза? ...

Уморих се от фалш и лицемерие
и да отмъстя за всичко имам намерение.
Трудно е да бъда най-добрата,
когато в очите ми често напира сълзата.
Знам какво е да мразиш и обичаш. ...

Когато разбрах, че те няма,
отказвах да повярвам, че съм сам.
Изгубен в себе си, търсех
теб някъде там.
Падайки немощен в ръцете ...

ОБИЧАМ ТЕ
Дълго време се залъгвах.
Вярвях, страдах и си тръгвах.
Съществува ли любов - не зная,
но да си до мен мечтая. ...

Да предпочетеш друга
Какво ще трябва да значи това -
да виждаш искрицата и възторга
в очите на любимия до теб, но
те не са породени от теб, ти ...

Капките се стичат по стария улук
и като часовник секундите броят.
Иска ми се отново да си тук,
ръцете - замък от мечти да построят.
Дъждът припява стара песен ...

Разточителна на грим бе моята съперница,
с душа, прокажена отдавна,
лъстива и красива леконравница,
която ме измести моментално.
Кажи, любими, по-добра ли беше тя ...

ПРЕДИЗВИКАНО
Аз, беднячката, си имам само мечти.
Плета си от тях килимче... такова,
което после поръсвам със звезди.
Много нежно стъпвай по тях... ...

Отново вкъщи се завръщам, Мамо,
но чувствам хлад и липса на уют.
И търся вечно силното Ти рамо,
подкрепящо ме в мигове на смут.
Докле съм жив Ти в мене ще живееш, ...

Учителят Сън-нь седеше в удобна поза и съзерцаваше глъбината си; а очите му се спускаха към горещия хоризонт на пладнето. Тънката бреза иззад лявото му рамо се беше привела над него, но така и не го докосваше. Глъч и тропот прогласиха околността и група ученици изкачиха хребета, като наобиколиха в т ...