Не виждаш ли - пак идва есента,
и лятото отново си отива,
ще тръгнеш с него, аз ще сьм сама,
постой със мене буден, не заспивай.
Аз искам да те гледам цяла нощ, ...

МНОГУ СЪМ... ОНУЙ
Многу съм гени... чакай, чи ни мога да са сетя за думата... генитален ли беши... ге... а, гениален! Значи - толкуз многу съм гениален, чи са принудих да спусна инструкция на жината: кат` приказвам нощем на сън, записвай сичку. Ни съ знай от коя трънка ши излези заек!
И тя си записв ...

Ще се влюбиш във мен и небето,
ще отрони последна сьлза,
ще разцъфнат цветя и дървета,
и ще стане по-весел денят.
Ще се влюбиш във мен и морето, ...

Ние сме страхотен клас
няма други като нас
веселяци сме чудесни
уроците за нас са лесни
няма ние да се променяме ...

Ако не можеш да чуеш
как птиците пеят,
ако не можеш да литнеш
със тяхната песен на юг,
ако не можеш сърцето си ...

Залъгвах се, че срещам любовта,
и много често мислех, че обичам,
пожар разпалвах в своята душа,
крила си слагах, да, но не политах.
Защото в своя устрем бях сама. ...

Защо ти е жена, щом имаш дванадесет капризни фукли. Нима ти трябвам, не ти ли стигат тези твои горди кукли? Безжизнени марионетки, отвън – дърво, отвътре – кухи. Лицата – съвършени, очите им – безжизнени и сухи. Усмивките – замръзнали в последен стон, с последния каприз, излишен знак за алчността, в ...

Вечерта помолих зимата за мъничка услуга.
(Аз ще си мълча пред другите сезони във замяна.)
От нея тази нощ не искам нищо друго –
да ми позволи за кратко само в царството ù да остана.
Готова съм между висулките да се наместя. ...

Все политам назад като вятър,
полетял над гори и усои,
като някакъв таен ваятел,
завладял си ти чувствата мои.
Сред море от лица и любови ...

Защо нарани ме толкова силно? Защо ли боли ме така непосилно? Не мога да виждам, да чувам, да мисля. Сега ненавиждам усмивката чиста, която до вчера ме даряваше с радост и бе тя за мене единствена сладост. Очите зелени сега не говорят, така са студени, за милост не молят. Сълзи от очите ми бавно се ...

- Пу, че ситно са сплетени тия решетки, нищо не виждам. Но ти, братко, май нямаш нужда от светлина, все в ъгъла стоиш?
- Да, защо не. Добре ми е тук, мога да виждам ярките квадрати, които сянката на решетката образува в средата на килията.
- Хм, странен човек си ти. Не ядеш, едва пиеш по глътка води ...

Там, във гората
зърнах я аз.
С коси от позлата
и с ангелски глас.
Тя пееше песен ...

Когато бе тук
в очите ти ангелски не можех да погледна
кожата ти гладка не смеех да погаля
В прекрасния си свят небесен
животът ти минава като песен ...

P. Diddy & Keyshia Cole - Last Night
[Diddy]
Last Night
(Last Night)
I Couldn't Even Get An Answer ...

Lepa Brena-Otvori se,nebo
Negde daleko u carstvu greha
ti nocas putuj s njom
ostavi ovu zgazenu dusu
da pati u boli svom ...

Сърцето разбито крещи:
"Върни се, обич, върни!"
Сърцето, с рани отровни,
рони кървави сълзи, огромни!
Обич! Къде си отиде? ...

Щом душичката остане празна,
без живот с другия – единен,
преживява се като омразна
в път, превърнал се в пустинен.
Свиква самота да я измъчва, ...

Чудните липи
Красиво е. Красива, топла нощ,
окъпана в сребро.
И нито звук навън...
ни шепот, ни даже трепнало листо ...

Още няма шест...
Застинал е далече хоризонтът,
далече, много далече -
застинал в красиво очакване...
Раздигат се сенките вече ...

ДВЕ СЪРЦА В ЕДНО
/Този стих го посвещавам на мъжа който съм обичала и продължавам да обичам най-истински от цялото си сърце и душа/
Една любов, с нищо несравнима,
по своя род, за нас неповторима.
Два свята в едно се сляха ...

Нощ е...
Отпивам чайче с вкусен мед,
а мисълта ми препуска из Пространството.
В нощта е тихо...
Една тиха балада гали Душата ми ...

Събуден сън от рози
Разбита нощна тишина, събуден сън от рози...
размита лунна светлина, отнет покой.
И пак си мисля за това -
по-често виждам пълната луна, ...

на именниците
Като бели коне препускат мечтите ми
по полетата неразорани.
Те препускат игриви, завихрени,
волни и неоседлани. ...

Въображаеми случки с полезна информация
( Случка първа )

Казвам се Люси, Людмила Димитрова. На 32 години, неомъжена. Работя в банка вече 8 години. Истината е, че вече започвам да си задавам някои екзистенциални въпроси. Вкл ...

Събудих се от някакво кипене...
Загадка бе за мене то.
Усетих, че ми е студено,
облякох зимното палто
и в кухнята отидох да погледна. ...

Безпаричието се среща
в ъгълчетата, дори
и няма мир покой
за бедните души!
Богатите - не помагат на съдби, ...

Таванът е небе, но без звезди.
Понякога проблясват парещи искрици,
когато в ъгъла натрупаните мисли
изпридат в паяжини дълги спомени.
А тишината остава песен недопята, ...

Разголила душата си пред мене, в ранната пролетна утрин, улицата моя тихо шепне с гласа на толкова отминали години... Поняса ме над сънените къщи, покрити с влажна сива пелена, над пристана-баща самотен същи, очакващ накой да се върне у дома. "Децата" му заминаха отдавна, с първите листа на есента. ...

Восъкът от забравената свещ се стичаше по ръба на масата. Навън бушуваше буря. Светкавици осветяваха черното нощно небе, а гръботевици раздираха спокойния шум от ромоленето на дъжда по прозореца. Момчето стоеше неподвижно, а студеният му, изпълнен с омраза поглед, бе втренчен някъде в пространството ...

Родителите - защото те ни закрилят, дават топлината, която е нужна на всяко дете. Дават надежда, светлина, и голямо кътче обич която пазим в сърцата си.
Приятелите - защото те ни помагат в нужда: може да споделим болката и радостта с тях. Подкрепят ни във всяко едно отношение. С най-добрия приятел м ...