Първият ми Рокерски събор (Перник)
Станах рано на изпит да ходя, бързо се оправих. Имах среща с една приятелка, с която кандидатствахме заедно. В кафето тя препрочиташе оттук-оттам темите, а аз стоях замислена. Защо трябваше да ходя на изпит, който не исках да взимам: та аз не искам да съм адвокат! ...

(миниатюра)
- Желая те, Мила! Обикнах те!
- ехото донесе отнякъде вик! Тихо
небето въпросително отгоре погледна
и обви я с воал на пътеката звездна. ...

"Св. Константин и Елена" < 13.02.2007 > Късния следобед...
С всеки изминат метър усещаше вълнението и тръпката, всяка крачка го доближаваше до най-бленуваната прегръдка. Синята прегръдка. Представяше си всеки детайл от срещата, която бе бленувал вече толкова години. Когато доближи пясъка, събу синьо ...

На...
Бяхме двамата с теб...
сами в този миг на света...
Сърцето ми с трепет
осмели се да отправи молба. ...

Животе, боря се със теб, да знаеш!
Ако мислиш, че лесно ще се дам,
да ме захвърлиш някъде в небитието...
Лъжеш се!
Грешно си разбрал! ...

Потърсих те във ласката на вятъра,
потърсих те и в слънчевия лъч...
Не те намерих в песента на славея,
нито в милувката на летен дъжд.
Не те открих и сред звездите, ...

Дарявам те с обич, но малко съм тъжна.
Понякога всичко ни плаши, нали?
Стаявам се в себе си, всичко ме мъчи,
но няма да кажа: "безкрайно боли".
Поставям в сърцето си ново начало, ...

Котенца мили, къде сте се свили,
Никола ви търси: иска да играе.
Сигурно някъде пак сте заспали,
като ви намери той ще признае:
...

Опари ме дъхът на залеза –
проскърцва в мен,
покрит с ръжда
и винаги боли,
като сбогуване, ...

Студ... кое начало е, кое е край?...
Какво апатия е, ами сила?
дали е източник душата,
свободен ум или е бариера?...
За голотата казват - срам, ...

Стая. Четири стени.
И един живот затворен.
Телевизорът мълчи,
паяците са доволни.
Два прозореца - закрити, ...

Отдавна не се бях заглеждала в огледало -
Лицето повехнало, отдавна немладо,
зъбите - под всякаква критика всички.
това не е само въпрос на парички.
Косата, нещастната - рядка и права, ...

За някои съм просто голяма будала,
че личните права не можах да отстоя.
Не можах свободата да си извоювам,
но с живота не мога да спра да воювам.
...

Когато те видях за първи път
Когато те видях за първи път,
от погледа ти литнаха две птици,
погалиха лицето ми с крила
и върнах ги във твоите зеници. ...

Нощта е плакала навярно много дълго,
че цялото небе е в сълзи...
За нещо страдала е истински безумно,
щом падат те чертаещи следи.
И разказва всяка как нощта обича, ...

Пазете мъжете, тези нежни крехки създания!
Най-добрата ми приятелка реве по цял ден – мъжът й й изневерявал. Петрова от втория етаж и тя реве. Нейният пък я зарязал с две малки дечица и хукнал по някаква руса. Викам й – изру ...

Не ме наранявай толкова жестоко!
Убий ме, за да не боли!
Хайде, забий ми ножа по-дълбоко!
Убий ме, за да не виждам твоите две очи!
Обичах те, но с мен се подигра. ...

Ранена от лъжи,
ранена от измами,
по пътя на сансара
душата ти блуждае
в моя кръговрат, ...

ЖИВОТ КАТО ЛЕГЕНДА
"Единственото задължение на хората е
да осъществят Личната си легенда."
"Алхимикът" , Паулу Коелю
Взаимни целувки с малко ласки любов ...

Докосва като звук -
усещаш го, но той не съществува.
Залъгва с шепот жадния ти слух
или насън ти се причува?...
И после - болка... по шията - следи от него; ...

Самотна
Не знам коя съм
и какво искам.
Не знам какво търся.
Лутам се безцелно, ...

Замислена си. За какво ли?
Въпросите са в твоята глава.
Изричат устни: „ Давам обичта си!”
И други палещи слова.
Прескачат думите. Тревожни. ...

Две души сме с теб родени,
но от живота ний сме разделени.
Ти жива си и помниш онзи ден,
мен вече няма ме и съм все студен.
Варвяхме през поля зелени ...

Аромат от косите си;
сън от съня си;
дъжд от сълзите си;
звук от гласа си. -
Давам ти всичко. ...

Няма да зная
Кой знае бъдещите си грехове -
за да ги избегне?
Кой помни на своето детство мечтите?
Кой знае какво ще му донесе щастие - ...

Импресия
Изтичала скришом по речния пясък,
луната се къпе сама под върбите.
Далече в небето дочува се плясък
и листи се ронят, прегръщат тревите. ...

Там, нейде на света, живели две сърца, срещнали се те и всичко било тъй добре. Любов голяма там царяла, но накрая така си изгоряла .
Мъгла навън се спуска, бягаш на далеч, а аз съм вънка,
кога при мен ще дойдеш ти, заедно да съм със теб и твойте мечти. Разделени двама сме със теб, ти без мен и аз бе ...

Осъден съм да те обичам, но нямам право на това,
защото друг обичаш ти сега и аз оставам настрана.
*****
Беше моя, но те изгубих заради наивността голяма,
красивата любов погубих, без да знам, че втора няма! ...

само е тъга
защо ли
толкова повярвах
и се доверих
мислих си ...

Животът е несигурен и кратък.
Животът е без право на повтаряне -
едно въже усукано от пясък,
катерене, пропадане, измаряне.
Животът е съдба, която пази ...

Хоризонтът завърза морето
в края на мойте очи.
Танцуват птици по въжето,
Небето се пълни с пенливи вълни.
Животът пак е надвикан ...

В. Чуевски
Гори, гори, моя звезда
Гори, гори за мен звезда
Гори усмихнато приветна
Ти си за мен звезда заветна ...

Неделна сутрин.
Събуждат ме топлите ти устни,
шарещи по тялото ми.
И сякаш като в сън
докосват се ръцете ни. ...

Докосваш ли я, както мен преди,
а думите, те същите ли са за нея?
Не ми казвай, няма нужда от лъжи,
обичаш я, пред тази обич аз немея.
...