Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
388.4K резултата
Колкото и мрачна да звучи, това е истината, не я ли прозираш?
Когато надеждата умира бавно,
когато спомените разкъсват душата,
когато болката убива славно,
когато времето спре да тече
и единствено сълзите продължават да се стичат, ...
Възможно ли е човек да е абсолютно сам, съвсем сам на целия този огромен свят? И ако е така, защо по дяволите, този човек трябва да съм аз??? Нима съм толкова ужасна??? Не, не искам да мисля така… и без това ме боли достатъчно силно! И отново тоя шибана мисъл сковава съзнанието ми! САМА! ВИНАГИ САМА ...
Опит
Избирам символ нов – цунами, бяг, порой,
разруха, чайка няма търси бял прибой.
Така със гняв кръвта сърцето бие, рони...
О, страшен миг след буря, тих зловещ покой. ...
Живеем в свят на окови, тежест и лъжи,
живеем в заблуда обвинявайки правителството ни.
Раждаме се! Умираме!
Извървяваме своя път без цел.
Хулим, говорим, съдим другите ...
Единствена
Дали за теб съм чаканата бяла истина,
която тихо си изплакал в нощен час,
или в безумство съм мечта измислена -
без име и лице, без звънък топъл глас?! ...
Какво от туй, че ти не ме обичаш,
какво от туй, че ти не ме разбра,
какво от туй, че ти за мен не мислиш,
какво от туй, че отново съм сама!
Няма да се моля и да плача, ...
забрадка сива в небето - сълзици пророни,
отдолу се кискат озъбени – старите тръни,
а вятърът, луд и настръхнал, тревата подгони.
Без теб залъка сух е - преглътнат насила,
водата безвкусно горчи и с ръжда ме пропива. ...
Мракът се спусна над града. Черни облаци скирха луната. Беше нощта на черните ангели.
По пустата улица се чуваха самотни стъпки - мъж на около тридесет години вървеше спокойно,
потънал в собственте си мисли. Не подозираше какво го очаква. Срещу него се зададе жена -
висока, с дълга черна коса, грижл ...
С очи изпиваш задните ми части
от танца страстен що поклащат се в такт.
Изтичат като пръснати мъниста
по ризата ти с вратовръзка на петна.
Наместваш тайно очилата тъмни, ...
Прозорецът ми - цял покрит с цветята на студа;
прозорецът ми гледа към нежнобяла прелест.
Изящни клончета отърсват от себе си снега
на вятъра улавят всеки трепет.
Почти като замръзнала картина-сън ...
Търся лицето му - в бледата пълна луна,
очите му - дълбоки като реката,
на чиито бряг плача сама...
Синият Дунав обича сълзите ми.
Денем слънцето гали вълните му; ...
Ех, някога, забравих колко някога,
венец от плитки свиваше ми мама -
корона тежка на принцеса лятна
с петички боси, с почерняло рамо...
С усмивка щърба ябълково слънце ...
Тихо пак при мене се завръщаш,
щом лампите в квартала мрак покрие.
Влизаш без да чукаш в мойта къща,
до мен присядаш - за да ме завиеш.
Усмихваш се, а погледа ти пари. ...
Фейлетон
Шест деца имам. Ама аз въобще не съм виновен. Не, че търся оправдание, нито се хваля с това, нито се оплаквам, чисто и просто констатирам. Констатирам, констатирам, ама моята като стартира, освен пътя от родилното д ...
Ставам сутрин с мисълта за теб,
излизам от къщи и отново мисля за теб,
не знам какво ми става,
но не мога да спра да мисля за теб.
Отивам в свободния с надеждата да те видя, ...