Дълъг булевард във безкрая се точи,
забулен от сива мъгла,
и с бордюри криви уверено сочи
света и нашата съдба.
Надежди, копнежи, мечти, идеали, ...

Сънувах сън - ловяхме пеперуди
В разцъфналите, дъхави поля!!!...
И бяхме влюбени и млади, бяхме луди,
и вярвахме във хиляди неща!!!
А любовта ни буйна, непокорна, ...

- Защо не спиш? - във будния прозорец
нощта рисува силуета на жена,
за кой ли път,отново и отново...
- Очакването гони ли съня?
Оставих си открехната вратата - ...

Изгарям усмивката ти
в камината от спомени.
Заличавам топлите ти
думи от дневника в съзнанието
си. ...

- Може ли да те докосна?
- Защо?
- Защото умирам да го направя.
- Защо?
- Защото те харесвам. ...

Тичах след теб, по вълните от грях,
и усещах в течението дълбок мрак,
но продължавах без капчица страх,
с надеждата да те видя пак.
Усещах водовъртежи, ...

Ще бъда
Слънцето,
топлещо те в студените
дни,
Луната, ...

Не мога да спра
да те жадувам,
бленувам, сънувам.
Не мога да спра
да те желая, да се ...

Хей,мило момиче, обърни се и виж. И, не, не отричай, защо сама да стоиш!? Обичаш го, знаеш, кажи му тогава. Недей да нехаеш, любовта си остава. Обича те той - това е тъй ясно, и в дъжд и в зной държи се прекрасно! Не можеш да бягаш от своята болка. Сама да оставаш - защо? Още колко? Че ти си за него ...

Предадох те, поне така си мислeх,
и хиляди сълзи излях,
пред теб лъжи измислих,
за да скрия този мой грях.
Предадох те, а бях ти обещал, ...

За тях ние сме поредните глупаци, които си взимат горещ
шоколад - най-скъпата напитка от кафемашината и разливат
половината, като си четат sms'ите в скъпия си телефон, докато
те - двама или трима - пият евтиния лимонен чай, събирайки
жълтите стотинки от джобовете си. Да, ние ги мразим, дори не ...

Граала-тази ценна, тежка чаша,
кръвта Христова в себе си събрала,
която вля се в Майката-Земя,
за да спаси Човека от Тартара.
Тъй търсена и толкоз недостъпна, ...

Изпи ти, без да трепнеш
горчивата си чаша -
веднъж ти каза жрицата:
“Безсмъртна е душата”.
И тръгна смел, спокоен ...

Подари ми мойта бяла Коледа,
но не защото сняг вали навън -
стопи ледът в сърцето ми
със поглед, с думи, с нежен сън.
Вървя и спъвам се във погледи, ...

Когато времето достигна своя край,
заваля.
Чист и пухкав, недоказан,
бял и лек,
непредвиден, неповярван ...

Снежинките поръсиха очите ти
и стана толкова студено...
и просълзи...
в душата ми...
А аз те гледах, гледах... гледам...

Аквариумът,
във който живееше златната рибка,
сега си почива във шкафа,
самотен и сух.
Гладните котки отдавна не вярват на чудеса.

Любовно електричество разтърсва
слетите ни тела.
Прекосявам с пръсти лицето ти
и се спирам на миглите -
като разпръснати стъкълца ...

Ти погледна ме смутено –
студено,
безразлично
и всичко моята душа разбра:
виждаш думите ми иронично. ...

В моите очи
прогледна ти
съдната вина
и стопи се в прахта
като пролетна роса. ...

При последния танц на Слънцето и Луната си прошепнаха словата: Слънце: Аз не искам да съм твое огледало! Луната: Дори и сърцето ми да се е предало? Слънце: Аз не искам да съм твоята награда! Луната: Дори и душата ми ледено да е скована? Слънце: Аз не искам да съм твоите окови! Луната: Дори и змийски ...

Помниш ли онези дни, когато бяхме влюбени; когато все седяхме заедно; когато те обичах... Ти беше моя лъч в мрака, моето цвете в пустинята, моята единствена и истинска любов, без коята аз не можех. Защо сега си само спомен? Защо угасна нашата любов? Дали на този свят друг има, когото да обичам аз та ...

Ще те срещна тази нощ в съня си,
плахо ще ти се усмихна,
с нежност ръката ти ще взема
и до сърцето си ще я притисна.
Ще те целуна бавно по челото, ...

БОЛИ...
Боли ме, защото съм сама.
Боли, защото в мен е пусто.
Не вярвам вече в любовта,
нито в което и да е чувство! ...

Непрекъснато се нося над земята,
сякаш съм лек, прозрачен хелиев балон,
все търся на небето широтата,
във непрекъснат полет, с птиците в синхрон...
Около мене хора теглят ме тревожно: ...

Колко
много лета...
Живях като мост.
Спокойно другите
през реката да минат. ...

Усмихнат ме поглеждаш,
в очите ти съм толкова безсилна.
За ръка към Ада ме повеждаш.
Не ще потръпна – аз съм силна!
Не ще издам ни стон, ни звук. ...

НОЩна Одисея
Ще отроня една сълза и ще продължа,
колко е трудно, бавно, да вървя,
поглеждам синята луна,
близо съм, а не мога ... и пак вървя ... ...

Птички малки са те,
малки с добри сърца.
Весели, щастливи,
смели и силни.
С техните крехки телца ...

В тази тъмна нощ
морето е обляно в
блестящ разкош.
Лунната светлина, падаща
върху капките вода, ...

Искам в черно да бъда облечена.
Кървави сълзи нека да роня.
Сега разбрах - на самота съм обречена,
да обичам и вярвам, аз просто не мога.
От мойто сърце е далеч любовта... ...

Тъмна е моята душа... черна магия в нея витае. Съска,говори на глас, дърпа ме... иска да бъда с нея! С нокти разкъсва моите мечти, тъпче ги бясно с крак... смее се, вика, сумти... -Не, мила!!! -Ти ще останеш в мрака!!! ...Хайде, любима, с тебе, в сделка да стиснем ръка! Давам ти моето тяло, в замяна ...

Песента е написана през октомври 1984г., вдъхновена от прожекцията на ням документален филм, направен от мой съученик за класа ми. Реших, че една песен би паснала на чернобелите кадри, в които си оставахме вечно млади...
Мин. год. направих клип от този филм, който може да се свали от , както и всичк ...

И в края на краищата, както казва един персийски мъдрец, любовта е болест, от която никой не иска да оздравее. Който се е разболял от нея, не се опитва да се възстанови, а който страда от нея, не желае да бъде лекуван.
Защо става така, когато съм влюбена започвам да си задавам много въпроси, а един ...

Как да те забравя аз се питам,
отлетяло време, прекрасни мигове,
как да затворя аз очите
на това безкрайно влюбено дете.
В огледало виждам пак дланта, ...

Защо забрави ме, кажи?
Защо не ме потърси ти?
Какво направих ти сега,
ако знаеш само как боли!
Опитах аз да те забравя, ...

Неусетно
Цялата нежност на дива череша
прелива в ухание. Утринен хлад,
тръпка и полет... Kопнеж и надежда
запалват звездите, мечти – водопад. ...

Не се сърди
На П. който умря в Ирак
Не се сърди,
художнико,
не се сърди, ...