Аз отдавна смених те с машина,
днес почиваш в бюрото сама.
Ти през толкова бойни полета премина,
толкоз мои войни прежива...
И по белите листи оставяше мълком ...

Допряла пръсти в огнена жарава
на бели нестинарски стъпала,
нощта безмълвна твоя жрица става.
Копнения извират от стагата
и лягат тихи, бели на жарта, ...

Последен опит да сме смели и добри.
Последен опит да сме себе си самите.
Догарят пожелания и истини в очите
и тръгват като роби сетнешните дни.
Край нас растат тревите, бягат и крещят ...

Искам да говоря!
Не знам защо да мълча не мога...
Какъв е смисълът да се опълча...
... и да остана сам...
Доброто в кучешкия поглед, ...

Тичам..
а от стъпките ми няма следа,
само рани след себи си виждам
обръщам се -
пак съм сама ...

Кръв
Студеният януарски вятър я пронизваше като нож. Вървяха двамата - тя и баща й. Говореха с кратки и безлични изречения; тя се опиташе да го успокои, че всичко ще е наред. Не вярваше. Не успяваше. Той вървеше бавно, задъхано, по лицето му болната руменина от студа му придаваше още по-уплашен вид. ...

На границата на съзряването
ни брулят ветровете.
Замислени над остаряването
забравяме, че в небитието
няма ветрове да ни пронизват ...

Моя тиха, моя тъмноока,
нощ с надиплени коси,
не прикривай моята посока,
а със лунен лъч я освети!
Не мами с миражи нежни ...

Подреждам
като пъзел
буквите в нощта.
Душата на
прозореца ми ...

Големи, черни петна катран откри доктора в моя - напук - дроб надран. Тялото в агония свиреше деветата симфония, И пак на пук цигара паля, на доктора пръст ще извадя, защото съм тук, за да живея, а не стерилен да вирея.

Даскалът целомъдрен,
с умни думи дарен,
ала в мозъка ударен,
на простотията верен,
сочи маха с пръст, ...

Ние знаем, че реката, ще ни покаже пътя за коридора на мечтата, където е скрито нашето съкровище, Ние знам, че реката ни води през нашите предели, и все пак този път сме поели. Там някъде в мракът се вслушваме за ромоленето на водата, за нейният тих напев за нежният припев, който ни съобщава посокат ...

Минаваха бавно дните,
постепенно влюбих се аз,
от невинно приятелство
нещо повече исках аз.
* ...

Кратък миг, усмивка нежна.
Едни очи прекрасни, снежни,
не можах да срещна, пак и този път.
Мълчи небето и птиците
не пеят вече. ...

ПЪТУВАНЕ ДО БЯЛОТО НИЩО
Част Първа
Отдавна чаках това пътуване. Повода не беше толкова приятен, но все пак се радвах на възможността да избягам от сивото си ежедневие. Гъделичкаше ме мисълта, че ще видя свят различен от моя. ...

Капка на овяхнало листо,
паднала на земята -
това съм аз сега.
Стоя и чакам
да дойде росата, ...

Пълзя в своята кожа и чувствам пътя напред.......
Тези рани,тях не бих могла да излекувам. Объркана съм и не зная кое е истина и кое лъжа.
”Там” е нещо вътрешно във мен, което дърпам под повърхността. Чезна объркана от тази липса в моето сърце, властта и този страх, който няма край!
Контролирайки се ...

(миниатюра)
Последният му дъх
бе разтворил книгата на спомените...
у тях...
другите...

Погледът ми се спусна надолу по отсрещната сграда. Низините не се виждаха от мъглата и тесния поток аеромобили. Погледнах нагоре - никой не може да различи дали е ден или нощ. Мегаполът излъчва толкова много топлина, светлина и енергия, че естествените лъчи на слънцето почти никога на достигат гражд ...

-Изчакай ме...
продумах й тихо,
-Не мога!
промълви ми тя...
-Добре не бързай... ...

Навсякъде е толкоз
бяло
такава чудна
красота.
Проскърцват стъпките ...

пиано арфа
нежна музика лети
усмивка в очи

Стотака днеска „чукнах” вече аз
(всъщност повече са, но ги крия),
ама нали жена съм, с младеещ глас
опитвам мъничко поне да прикрия.
Преклонна цифра, добре закръглена, ...

- Пишеш за смъртта...
Над електронната ни, интернетната обвивка
животът мига.
Вечерта студена. Дори живакът до прозореца
се свива. ...

Баба Нуша…..на крушата

Искам аз история да ви разкажа
кратък филм във стих да ви покажа,
как мойта мила баба Нуша ...

Ноемврийски сняг
сутринта заваля,
леко прехвърча
и ми влезе във врата.
Шапката наложих ...

Във последния дъх я открих
и я сплетох във свойта корона,
станах неин възлюбен жених
пред света, съвестта и закона.
Слънчев лъч ни кумува, и цял ...

Отминавам всяка дума и хула.
И очите си, вече затварям,
да не гледам, как се изричат...
ако можех и да не чувам.
После тихо във себе си казвам, ...

виновен си....
за дните пълни със лъжлива наслада,
за мечтите пълни с лъжливи дела,
за сърцето хвърлено в дълбоката яма,
за душата ограбена,от днес до смъртта... ...

Помниш ли целувките,
в прегръдките топяхме се почти,
помниш ли вкуса на устните,
които шепнеха ти:"остани"?
Нима вече ме забрави ...

Полъхът есенен бързо отнася
пожълтели листа от дървото на дните.
Пронизваща мисъл в мъгла кондензира
острите пръски от спомени бегли.
А мъглата във сняг се превръща и пак ...