Денят ми е свеж, и е светъл и топъл,
във очите припява нежна усмивка.
Стъпвам с токчета ситно и влюбено
по тротоара просълзял от въздишка.
Открито и щедро флиртувам със вятъра, ...

В морето от лица аз търся теб.
Забрави ли ме в твоя край далечен, защо ми отреди така съдбата строга споменът по теб да бъде вечен? Да чуствам нежните ти ласки ръцете ти протегнати към мен очите - блеснали от щастие, да галят с поглед моето лице. Обичам да си спомням в тишината за топлотата и за неж ...

Насред полето зелено
извисява се гордо
вековно дърво.

Впило здраво корени ...

Навън валеше проливен дъжд. Вятърът пронизваше със своето лошо настроение и най-начумерените клони на отдавна живеещи дървета.
Неведнъж Теранс си бе задавал въпроса, който и тази сутрин влезна нахално в мисълта му.
Вече изминаха седем месеца откакто Тамара я нямаше, но той така и не успяваше да наме ...

- Не ви разбирам, странна госпожо? Вие ми предлагате толкова пари в замяна на всички мои бъдещи болки, страдания и нещастия, така ли?
- Да, така е. Радвам се, че възможно най-точно сте разбрали думите ми.
- Но коя сте вие, госпожо?
- Може да ме наричате Сивата Отвъдна.
- Що за име е това? ...

...Слънцето нахлува от твоя мъничък прозорец и иска да те събуди, да ти каже, че идва нов ден, нова светлина... и сякаш ти казва да станеш, че те чакат нови неща, които само чакат да ги откриеш... ами, ако не искаш? Ако не искаш да виждаш никого... не искаш да срещаш новия ден... ако не искаш живота ...

Сам ли си? Винаги сам...
и заспиваш самотен и тих,
и се будиш, и тъжен ,и ням,
на ръката със написан стих.
Сам ли си? Винаги сам... ...

На тоз затворен коловоз
влак е нявга дерейлирал,
а днес хлапакът бос
тук другари е намирал.
В изоставената гара ...

От радост лишена,
от обич и смях,
със сълзи дарена,
тя тънеше в прах!
Кат дреха ненужна ...

Реката от изгубени надежди
отмива калния, подронен бряг,
във който впити, грозни коренища
подхранват изкорубения ствол
на нещото, наречено живот. ...

Коледа наближава и е време всеки да направи равносметка. И така, сядам, и започвам да мисля. Какво преживях, какво пропуснах, и за какво съжалявам. И така, умът ми тръгва да пътува през най-скритите кътчета на съзнанието. Връщам се назад към себе си, за да мога от себе си отново да тръгна.
Измина ощ ...

шрифт
| + | - |
EVANESCENCE LYRICS
"My Immortal"
I'm so tired of being here ...

за послeден път
знам,
че за последен път ще потърся утеха в любовта ти
знам,
че за последен път мога да те прегърна, ...

Остатъкът от езеро
в черупката на прозореца ми
се разплиска,
разгневен от внезапното събуждане
на вятъра, ...

Аз по мъничко умирам със смъртта на всеки слънчоглед,
денят изтича през очите ми и се счупва във ресниците.
И светът отвъд е тъмносив наглед,
и лютиво-кисел е на вкус и на мирисане.
А разковничето е зарито някъде дълбоко във душата ни, ...

Наричат с гордост Свобода
възможността си да избират
между гордостта и любовта
и гордо в тази битка да умират.
И със свобода клеймят ...

Поема за светилата
Луната попита звездите:
Къде е моето слънце...?
- Защо винаги, когато се събуждам,
любимото ми Слънце спи? - ...

ПТИЧИ ВОПЛИ
Да беше птица, свила се под стряхата,
в сърце горещо бих те приютил.
И като моряк, освободен от вахта,
загледан към брега със поглед мил, ...

Събудих се от крясък в ада...
обляна в кървави сълзи.
Видях, че тихо страда
едно дете... и как пълзи.
Поисках всичко да забравя... ...

БЯЛА ПРИКАЗКА
Моя бяла и нежна одежда
изтъкана с най-чистата вълна,
вплела в себе си любов и надежди
в силуета на сянката тъмна. ...

Нещо има им на всички днеска,
хората са сякаш болни, слепи,
тресе ги тях материална треска
и вълнуват ги неща нелепи.
Коли, прически, нови дрешки - ...

...на моя Динозавър...
През други светове и грехове,
През пясъчните бури на душите,
През птичите посечени криле,
През залезите,светли като изгрев, ...

Ще увъгля дървото на живота ти,
виж то се е запалило, гори,
но аз ще го полея с вода,
за да изтине в черни дървени въглища...
после тихо ще си отида, ...

* * *
Зачезна към морето неочаквано. За няколко дена. Едни приятелчета минаха да го вземат неочаквано. Бяха тръгнали към Каварна. Поредният концерт. Не можеше да пропусне подобно изживяване. Завърна се посреднощ. Навън – тъмно. Апартаментът – празен. Да се съдереш от тишина. В стаята му – ред и чист ...

... Справи се някак. Забележително. Дори в края ускори темпото. Разтвори прозореца на АЙСКЮто. Я, виж ти - АЙЯ се беше появила! Цветенцето срещу името й беше позеленяло. И не се обаждаше. Сигурно е в сайта. АЙЯ беше причината да се регистрира и той. И въобще да попадне на него. Да започне да чете. Д ...

СЪДЪРЖАТЕЛНО
на Наско от Казанлък и на всички в "Откровения"!
-Ти, буден, по това време!
Зяпнал прозорец. Рано. Съвсем сутрин.
-Хей, няма ли да намалиш това!...- долетя от другата стая. - Още в седем ли… ...

МОРЕ
Ден.
Море и пясък,
слънчеви стрели,
красиви, ...

Песните, които...
Сплетох плитка от музика,
от топъл глас и от спомени,
навих я в тежка корона,
поставих шнола от корени. ...

В пролетни вечери, красиво облечени
от аромат и зелени поляни,
и под дръвчета в цветчета накичени,
НИЕ СМЕ ДВАМАТА, НИЕ СМЕ ДВАМАТА.
В летните нощи, от страсти изплетени ...

Има ли начин не знам,
няма начин - ти вече си ням.
Животът суров е с теб,
но така е... сърцето вече е лед.
Очите студено гледат там, ...

Не се обичах много,
не се имах за нищо особено -
просто жена - обикновена и тиха,
но не знаех, че за някого
не съм била просто жена, ...

Светът ми е разтърсен до основи,
избавен е от всяка прозаичност -
напиращият помежду ни огън
разлива се във дива еротичност.
За миг реалността изгубвам ...

Да бях си кротко седнала на бира
с един (отнесен малко) млад поет,
а не в шамарите да се навирам
и да раздавам правосъдие наред...
Да бях си тихо пушила цигара, ...

Ако бях магьосник щях хиляди неща да променя. Ако бях, поне за миг бедите с добро щях да заменя. Живота не е лек, в тез тежки времена. Навсякъде смърт и кръв - убити все нови имена. Защо не спрем кошмара и си подадем ръце. Да покажем, че има съвест във всяко човешко сърце. Ако бях магьосник щях хиля ...

Боли за теб и не мога да го отрека!
Боли от погледа ти безразличен,
от ледения допир на думите ти
с мойте тъй дълбоки рани...
Боли дори и от смеха ти, ...