Душата ми е съд,
изпълнен с твойта обич, Боже!
В хармония и нежност сътворен светът,
единствено във любовта ти е възможен!
И пия жадна красота, ...

Не, не смущавай съня ми!
Не ме събуждай от щастието!
Остави ме да си играя с цветята,
да си говоря със Слънцето.
О, Разуме, ...

Ти питаш ме защо така
постъпвам или пък говоря.
Ти питаш ме защо тъгa
или пък радост ме спохожда.
Накуп въпросите събрала ...

Годините тежка умора
на плещите мои тъчат,
когато любимите хора
поемат обратният път,
когато коварна раздяла ...

Съдбата... ме е хванала в капан
и аз се мятам като тигър в клетка.
Блъскам се в дебелата решетка
и после падам, цял във кръв облян.
Съдбата... хванала ме е в капан. ...

С тебе от нулата почнахме двечките...
С твойто креватче и куклите само.
Имахме два-три чувала със дрешките,
знаеше само една дума: Мамо...
Лека-полека със всичко се справяхме... ...

Малките ми пръстчета те намират в тъмното
и те галя безчувствено и без глас.
Не знам каква бях и трябваше да бъда,
но това тук май не съм аз.
И се взирам в очите ти - дето много обичах, ...

Пазя във себе си скрито,
още искрата на детството.
От моминството ми свенливо,
доверието, още в менe e живо.
И мечтите ми, всичките ...

Защо всичко е толкова сложно,
защо любовта ми с теб е нещо невъзможно.
Казваш, че ти напомням за всяка твоя бивша,
а понякога се чувствам така излишна.
И често се чудя толкова ли много искам да съм с теб, ...

Бохемски вечери... Чаши кристални...
Думи провлечени, смешно-банални.
Дамите скрито поглеждат... Дискретно.
Очите открито говорят... Директно.
Душа отпусната. Задръжки няма. ...

Постеля мека аз ще ти направя
двамата ще легнем тихо сред трева,
буйните цветя ще са ни стените
покрив - гъстата гора.
С косите си лицето твое ще покрия, ...

Дълъг булевард във безкрая се точи,
забулен от сива мъгла,
и с бордюри криви уверено сочи
света и нашата съдба.
Надежди, копнежи, мечти, идеали, ...

Сънувах сън - ловяхме пеперуди
В разцъфналите, дъхави поля!!!...
И бяхме влюбени и млади, бяхме луди,
и вярвахме във хиляди неща!!!
А любовта ни буйна, непокорна, ...

- Защо не спиш? - във будния прозорец
нощта рисува силуета на жена,
за кой ли път,отново и отново...
- Очакването гони ли съня?
Оставих си открехната вратата - ...

Изгарям усмивката ти
в камината от спомени.
Заличавам топлите ти
думи от дневника в съзнанието
си. ...

- Може ли да те докосна?
- Защо?
- Защото умирам да го направя.
- Защо?
- Защото те харесвам. ...

Тичах след теб, по вълните от грях,
и усещах в течението дълбок мрак,
но продължавах без капчица страх,
с надеждата да те видя пак.
Усещах водовъртежи, ...

Ще бъда
Слънцето,
топлещо те в студените
дни,
Луната, ...

Не мога да спра
да те жадувам,
бленувам, сънувам.
Не мога да спра
да те желая, да се ...

Хей,мило момиче, обърни се и виж. И, не, не отричай, защо сама да стоиш!? Обичаш го, знаеш, кажи му тогава. Недей да нехаеш, любовта си остава. Обича те той - това е тъй ясно, и в дъжд и в зной държи се прекрасно! Не можеш да бягаш от своята болка. Сама да оставаш - защо? Още колко? Че ти си за него ...

Предадох те, поне така си мислeх,
и хиляди сълзи излях,
пред теб лъжи измислих,
за да скрия този мой грях.
Предадох те, а бях ти обещал, ...

За тях ние сме поредните глупаци, които си взимат горещ
шоколад - най-скъпата напитка от кафемашината и разливат
половината, като си четат sms'ите в скъпия си телефон, докато
те - двама или трима - пият евтиния лимонен чай, събирайки
жълтите стотинки от джобовете си. Да, ние ги мразим, дори не ...

Граала-тази ценна, тежка чаша,
кръвта Христова в себе си събрала,
която вля се в Майката-Земя,
за да спаси Човека от Тартара.
Тъй търсена и толкоз недостъпна, ...

Изпи ти, без да трепнеш
горчивата си чаша -
веднъж ти каза жрицата:
“Безсмъртна е душата”.
И тръгна смел, спокоен ...

Подари ми мойта бяла Коледа,
но не защото сняг вали навън -
стопи ледът в сърцето ми
със поглед, с думи, с нежен сън.
Вървя и спъвам се във погледи, ...

Когато времето достигна своя край,
заваля.
Чист и пухкав, недоказан,
бял и лек,
непредвиден, неповярван ...

Снежинките поръсиха очите ти
и стана толкова студено...
и просълзи...
в душата ми...
А аз те гледах, гледах... гледам...

Аквариумът,
във който живееше златната рибка,
сега си почива във шкафа,
самотен и сух.
Гладните котки отдавна не вярват на чудеса.

Любовно електричество разтърсва
слетите ни тела.
Прекосявам с пръсти лицето ти
и се спирам на миглите -
като разпръснати стъкълца ...

Ти погледна ме смутено –
студено,
безразлично
и всичко моята душа разбра:
виждаш думите ми иронично. ...

В моите очи
прогледна ти
съдната вина
и стопи се в прахта
като пролетна роса. ...

При последния танц на Слънцето и Луната си прошепнаха словата: Слънце: Аз не искам да съм твое огледало! Луната: Дори и сърцето ми да се е предало? Слънце: Аз не искам да съм твоята награда! Луната: Дори и душата ми ледено да е скована? Слънце: Аз не искам да съм твоите окови! Луната: Дори и змийски ...

Помниш ли онези дни, когато бяхме влюбени; когато все седяхме заедно; когато те обичах... Ти беше моя лъч в мрака, моето цвете в пустинята, моята единствена и истинска любов, без коята аз не можех. Защо сега си само спомен? Защо угасна нашата любов? Дали на този свят друг има, когото да обичам аз та ...

Ще те срещна тази нощ в съня си,
плахо ще ти се усмихна,
с нежност ръката ти ще взема
и до сърцето си ще я притисна.
Ще те целуна бавно по челото, ...