Всеки ден и всеки миг
Пазя тази тайна от теб.
Прости ми.
Мисля за теб, желая ти добро
И ти дарявам любов. ...

Любов, една дума толкова сладка,
любов, една дума толкова кратка.
Любов, това какво е? Колетна пратка?
Тя идва казват, после си отива,
туй обяснение след малко с нищото се слива. ...

Чрез Интернет
се вписваме в Европа,
чрез него
покоряваме света
чрез него казвам:”Хопа! ...

Подигравателният кикот на шампанското
заглъхва във уюта на кристала
и догорялата сълза на свещите
застива там, където беше спряла.
Горчивата въздишка на вечерята ...

Думи, пак облечени в рими
на листче, без име - на теб подарен.
Не искам много - една усмивка подари ми
за да бъде и моят ден от теб озарен.
Само тъй мога да ти кажа колко много те обичам ...

Слънце и прозорец,
миризма на кожа,
смазка и метал,
поскърцващ звук,
дърво изстрадало, ...

Душата ми е морска раковина.
Дълбока,гладка,седефено-чиста.
Към нея морето - рояк детелини,
ту лудо,ту тихо и нежно се плиска.
Понякога я подмята и - Хоп! - На вълната. ...

Ненавиждам очите ти звездни,
свели поглед пред мойте очи.
Ненавиждам косите ти нежни,
вече спрели да бъдат коси.
Ненавиждам ръцете ти гонили ...

Утро...
Отварям очи и стартирам...
Бойлера щраквам, пералнята спирам...
Пускам котлона и вардя кафето,
да е готово, щом стане мъжлето. ...

Отиват си от живота
Весела Кънчева
Отиват си от живота
не само родителите,
но и връстниците- ...

Пръстен за обич
Весела Кънчева
На твоя пръст
искам да сложа
пръстен за обич- ...

Две хубави очи
Весела Кънчева
Две хубави очи
аз гледах всеки ден,
две хубави очи ...

Природа, красота, синее си небето
И тихичко се чува на синигерче гласчето
Седи на тънко клонче и пее свойта песен
А падащо листо напомня ни че иде есен
Прекрасно, изрисувано синигерче красиво ...

Окована във вериги,
захвърлена във самота
в затвор умирам бавно,
затвора тих на любовта.
Пак окови тежки влача ...

Стаята
Бялата стая пълна с легла.
За всеки кошмар по едно.
Всяко покрито със бяло зебло,
прикрило вдървена снага. ...

Тишина
Тишина - злокобна
Самотата раздира моя сън
И ме измъчва
Тишина - жестока ...

Дали е вярно туй що казват-
че ставаме найстина по-силни
единствено от раните,които ни убиват
в моментите ни най-лабилни,
когато чувстваме,че изход няма ...

Небето потъмня,облаците обгърнаха радостта ми.
усещам че ще вали,ще има буря,
придружена с много мъка,сивота и забрава.
А аз те обичам,а аз те желая
но природата ми подсказва чрез тази стихия ...

I Will Aways Love You
If I should stay
I would only be in your way
So I'll go but I know
I'll think of you every step of the way ...

Оптимизмът ми си бе наивност.
На хората доверие раздавах.
Усмихвах се!И всеки поздравявах...
Опарих се!
Затворих себе си в черупка... ...

Като радикал свободна...
Весела Кънчева
Четвърт век съм вече тука-
четвърт век във Института,
дълъг срок- не е шега, ...

Предателство и обич
Весела Кънчева
Когато осъзнах - изумена,
че и най-близките ми хора
могат да ме предадат... ...

И как безгрижен бе денят ти днес,
и как говореше с дърветата,
кълвеше зрънца по прашните чакълести пътища,
летеше ти наволя из небесата...
И реши да си починеш...защо,защо реши така, ...

Мили звездици-мои сестрици
Весела Кънчева
Мили звездици
мои сестрици..
Искам да литна ...

Ето пада пак нощта
Не спира да кипи кръвта
Във мрака дяволи танцуват
Над покушението ти те пируват
Лежиш безсилен с поглед към луната ...

Не те искам отново при мен!
Независимо как се завръщаш...
В животът ми вече на вид подреден
ти яростно влизаш и пак преобръщаш.
Ето,тръпката силна,чувствата нови ...

Обърна се играта срещу мен
и се превърнах в губещ,
без вина и основни грешки
се оказа,че аз няма да финиширам,
а си оставам някъде след старта ...

Дните отлитат безвъзвратно,
а ти не си до мен,
бие сърцето напразно,
спомена гори в душата.
Искам да си тук до мен, ...

От чуждите пришествия събирам своя ад,
където безтелесното изгаря във страдание.
И нямото вълшебство е спомен скъп, назад
по пътя пуст останал. Кристалното сияние
в миражни измерения разтваря се студено, ...

Хищни дракони зелени
пак душата ми разпъват –
търсят хора набедени,
но логично пак се спъват,
а умело се преструват ...

Безсънието прокуди ноща ми
и превърна я в мрачен ден,
а деня,превърна се в нощ,
със светлината си заслепява очите уморени!
В камината остана само пепел ...

Търсиш ме в среднощни спомени,
където съм безсънна и будувам.
Заспиваш с мислите за мен, но късни,
защото в моите отдавна друг сънувам.
Желаеш моите среднощни страсти ...

Дарявам ти щастие - неопаковано-
не съм го подвързала,
панделка цветна отгоре му
даже нямах да вържа...
Какво пък? Реших във очите си ...

Слънчице, така си далече,
а те докосвам със длан!
С нежни лъчи ме обгръщаш
и ме обичаш, аз знам!
Ти се усмихваш в съня си, ...

Минават край вечните сгради.
Такситата на деня.
Животите жълти.
По старите улици,
през черните локви. ...

Кратката история на един фестивал …и неговата публика
Пътуваме за Ниш…Настроението в автобуса е приповдигнато.Отиваме на поредния международен хоров фестивал.Дамите от хор „Златна лира”-Търговище са много интересни и по свое ...