Защо се случи всичко това
в живота ми аз не разбрах –
да срещна две черни дула,
(а имаше в тях толкова смях.)
Дали защото много живях, ...

Amor que me desgarras, que me partes de miedo
Que a veces te me escapas y de pronto no encuentro
Amor de tantas dudas Y remordimientos
Que a veces me callo, que a veces me creo.
Amor que es tan letal como una puñalada ...

УСМИХНАTAУСПЕШНА
УДИВИТЕЛНА
Да живееш така, че да правиш другите щастливи, да обичаш, да помагаш, да създаваш, твориш и умееш - към това се стремя аз.
Животът тече, времето минава, а човек е във времето и част от живота, с цел да му се наслади и заедно с това да достави наслада на околните. Когато с ...

Сега, когато пиша тези редове,
пред тебе свято се заричам:
сърце ми силно все ще те зове,
сърце ми нежно все ще те обичa.
Първата ни среща аз не помня, ...

Не мога да не кажа за животът,
че играй си с човешките съдби,
принудени по неговата свирка те да тропат,
нестинарски танц дори.
По живи въглени да ходят, ...

Мечтая,някой ден да се събудя,
очи широко да отворя
и от радост да закрещя:
"Това е сън !Това е сън !"
Да няма вече болка в гърдите, ...

падам, а край
мен минават
хора... и не виждат
как умира в мене
любовта, и без да забелязват отминават ...

Приятелю, бил ли си влюбен ти някога? Моля, кажи, ти бил ли си слаб и изгубен в този свят, изтъкан от лъжи, от ненавист и бясна омраза, а искал си ти да запазиш своята любов чиста, свята... Прокълнат съм аз от съдбата, отритна ме тя, звезден мрак се стеле в очите ми... Как да запазя аз своята любов ...

Аз бях на двадесет и пет,
а тя – почти на деветнайсет,
аз – недоучил млад поет,
тя – гимназистка в осемнайста.
Съдбата, старата клюкарка, ...

/тогава чух строячите-на-гробници да пеят/
Попитах те: “Ти вярваш ли, че съществувам?”
Погледна ме ... но вече не те чувах...
¯ ¯ ¯ ¯ ¯ ¯ ¯ ¯ ¯
Тогава...

Преди да заспя, още преди
да затворя очите си,
шепна нежно и мило
и те каня в съня си.
Рисувам със мисъл - ...

В нозете ми пътечка криволичи
от мравчици, забързани за някъде.
Организираност и дисциплина
в труда си мравката намира.
Кой и тук така умело е вкарал ред? ...

Добре дошла.
Не чукай.
Влез.
За теб домът ми е отворен.
Аз чаках те и вчера, и нощес. ...

Ти идваш в сънят ми тревожен
да търсиш там стара следа,
та път да намериш възможен
към моята тъжна душа.
...

Господи, Ти превърза ми раните!
Ти отвори небесни врати
там където болката, няма я
и където надеждата перлена
от любов във усмивка трепти! ...

Взех живота на шега, причинявах болки, без да осъзнавам. Живеех за мига, не преставах да те наранявам. Ти след мен вървеше, клетви в любов редеше, а съвестта ми нищо не я гризеше. СЕГА БОЛИ!!! ТОЛКОВА БОЛИ!!! Колелото на съдбата ми се завъртя - преди ти се влачеше от болка, а сега Аз нямам сили, без ...

Аз помня всяка наша среща
и пълните със страст очи,
а в тез очи от толкова нещастие,
проблясваха по две сълзи.
За мене ти едва ли ще си спомниш, ...

От днеска спирам да говоря
и думичка неще да промълвя.
Не се сърдете и не ме винете,
за всичко е виновна любовта.
Изгаря ме със буйния си огън, ...

Докоснати
камбаните на църквите в неделя
разлистват радостта
на тез кипариси,
закрилящи ...

" The Real Life"
I wanted to find somewhere to hide
Аnd I opened up and let those fears inside
Аnd I wanted to be anyone else
Оnly to find that there was no one there but me ...

Луната излиза на улица. Издига се горе. И още. Луната е тъмна бездомница. Луната се влива и в теб... Дали ще мога тази нощ, за тебе, Някоя, да се помоля... Дали ще мога с всяко светло по улиците, със поетите брадясали, и с помощта на белите бездомници, за малко с теб да поговоря... Или във делниците ...

Гузните
Гузните се мятат
като демони от кръст,
трижди трескаво пресмятат
подготовката за мъст. ...

Белите коне оседлай, за път се стягай, пробивай чрез мен, пробивай чрез мен: ще те откарам с лодката на сънищата в страната на спомените. Там, където бяха и ще бъдат, и са. Разкопчай циповете на стандарта, нашият ред чака отпред. Белите коне оседлай, циповете разкопчай, скочи от скалата право в река ...

Нощни улици съблюдавам.
Или по-скоро как зората
руши останалите мрачни сенки,
които се крият по ъглите,
като стари, ...

Да тичам в стъклени ръце, Банално... омръзна ми. Да се провличам, извивам, впивам, увъртам, втривам в думи тежки, не желая. Да разбирам, не, не мога, да бродя от врата на врата като скитаща сянка, да се сливам с нощта и мракът, да поглъщам, както тъмнината превзема светлината, да изтичам през шепите ...

отново съм там..
на нашата пейка...
отново си спомням
нашите мечти...
отново плача, ...

Такава съм...
Очите ми бадемови са тъмни бездни,
в които факлите на искреност горят,
пред тях се ширват хоризонти неизвестни
и те усмихнато ги следват, понякога сълзят... ...

Аз съм най-красивото момиче на света. Да, това е самата истина! Красива съм, обаче не защото мерките ми са 60-90-60, не защото
имам изваяни крака и пищен бюст. Нямам и теменужено сини очи, дълбоки като езера, нито пък руси коси, които се посипват
като слънчев водопад. Не!
Аз съм най-красивата на све ...

Имам си море
Морето ми е малко
Но се давя в него всеки ден
И всяка нощ се възкресявам
...

Земята е студена
Но сядам
Вътре в себе си крия полу-умрели
Варварите за които бях забравил
...

Една вечер наех лодка
И по реката стигнах далеч
Но в огледалото когато поглеждам
Разбирам, че нямам възможности
...

вървя обезумяла
от болката нанесена
като куршум в сърце...
търся път по който да вървя
и да забравя раните нанесени ...

Животът ми е малка частица,
бисер фалшив на една огърлица,
ключът за сейф заял в ключалка,
шарена стръмна пързалка.
Животът ми е капка в морето, ...