Твоят дъх ме стопля.
Устните ти са горещи.
Изгарят ме със плам.
А аз съм студена.
Сърце от лед. ...

Часовника тик-така...
Минутите се нижат в часове...
Аз стоя в ъгъла и плача.
И се надявам да се върнеш при мен.
Какво направих? ...

Звучи пиано.
Тихо.
Тишината...
Цигарен дим
и музика ...

Любов
Ние тръгнахме като изгрели
две слънца.
Накъде?
Все едно. ...

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ
Бе тъй горещо, и слънцето печеше,
като присъда върху синята хартия,
и куче би изплезило безпомощно език.
По навик дърветата на пук стърчаха ...

Отражение
Сред моста се спрях безработен.
Бездомно, с цигара унесен стоях –
безцелно...
и злобно, безделно самотен. ...

Сега идваш при мен
и молиш за прошка!
Очакваш една целувка
да оправи нещата?
Не,скъпи! ...

-Добро утро, любов моя! - казвам ти както всяка сутрин.
Събуждайки се до теб.
-Добро утро, любов моя! - отвръщаш ми,
целувайки ме с копнеж.
Не го правим по задължение ...

Пред теб стоя разголена.Уязвима.
Дрехите ми падат една по една.
Не се срамувам да ме видиш.
Не се страхувам да стоя пред теб така.
Приближих се. ...

Да вярвам във приятелство, което ме отрича,
В приятели, които виждат в мен ненужна вещ,
Отказвам се да бъда вашта захарница,
Когато изведнъж кафето почне да горчи...
Отказвам да съм ви приятел-еднодневка! ...

Имах всичко... за което другите мечтаеха. Младост, красота, пари и любовта. Имах щастие в своите длани, а аз го търсех в една лъжа. Изведнъж загубих много, заради малкото което дадох. Не съзнавах колко много имам, и от глупост любовта ми отлетя. А аз само нея исках... но не защитих я с нищо, пуснах ...

Ще бъда лошото момиче,
най-лошото от всички на света,
ще бъда кошмарът от съня ти,
и повярвай...ще покоря деня ти!
Ще направя така,че да лазиш по земята, ...

Останала сама с вината
обгръщам сянка на страха,
влязна неканена в дома ми
сред лъчите на деня.
Останала сред тишината ...

Препрочитам мислите ти.
Преписвам буква по буква
твоето име.
А отвън покрай нашата къща
тичат, забравени, дните ни. ...

Слънцето залязва.
Денят си отива.
Появяват се светулки
по две срамежливо.
Отпуснато лежи ръка ...

Исках да скрия и малкото любов.
Да открия нещо ново.
Да започна нов живот.
Продължих самотно към стъкления ров.
Когато паднах, ...

През сълзите мрачни търсих теб отново.
Крещях от болка,
За теб да се предам готова.
Смятах, че себе си спасявам.
Молех се на Бога! ...

Изгревът небрежен,
стъпките в снега,
погледът ти нежен,
стопяващ и леда.
Вървим безмълвно, ...

Миг прекрасен , но изгубен.
Миг потънал в самота.
Миг забравен, чакащ да му
дойде реда.
Мига прекрасен си отиде, ...

Виж слънцето, как осветява ярко твоите лъжи.
Виж слънцето, как отразява моите сълзи.
Не аз не плача заради тебе,
аз плача заради себе си и заради това, че ти повярвах.
Заради това, че доверих ти се, ...

Стих след стих за теб редих,
окъпах се в мастило.
Всички мисли аз ти посветих -
и дявол беше, и светило.
Рисувах пъстри пейзажи, ...

Дори да можех да си тръгна,
да успея да избягам,
все във страх ще се препъна,
че самотна нощем ще си лягам.
И ето падам, а те няма! ...

Любов и страст, и желание
и миг на безтегловност...
този път без страдание.
Това съм аз - дали е реалност?
Закачка и усмивка, и щастие. ...

>> Защо са ми скъпите дрехи и обувки?
>> Защо ми е марковият парфюм?
>> Защо са ми всичките тези глезотийки
>> след като ще имам нов дом?
>> Защо ми е червилото с блестящи частици ...

Да вдигнем чаши
- мъката си
в тях да потопим,
сълзите със пиянство да удавим
И болката ...

Копая гроб!
Днес
ще заровя
тленните останки
на своите разкъсани мечти, ...

Ти гледаш в други две очи
и обич пиеш до насита,
а в мойта чаша пак блести
последна капка недопита.
Целуваш друга във нощта ...

Смешно ли ще ти звучи,
ако ти кажа, че се чувствам наранена;
Смешно ли ще ти звучи,
ако призная колко много всъщност ме боли;
Смешно ли ще ти е ...

Като роса пада в ръката ти
детската сълза.
Толкова чиста, нежна, непокорна.
И блясва слънчевата светлина и
сякаш дете седи пред теб и се ...

Не ме мрази
Ти толкова добро ми стори
стоя до мен в трудни дни,
с агресията ми всеки ден се бори,
прощаваше и долните лъжи. ...

Започва вече често да вали,
въртят се облаци като кълба
на баба ми от преждата.
Часовникът по-често ми шепти,
че вече идва есен. ...

Хора без маниери,
разни лицемери
заобикалят ме.
Приятели аз нямам.
Сега го осъзнавам. ...

В парка, на пейката стара
старец мълком си седи,
стигнал последната гара,
другите хора следи.
Дребни хлапета се смеят, ...

Есента е като старост страшна -
все връща те към миналите дни
и отваряш ти раклата прашна
с пропукани вече стени.
Събрал си в нея живота си цял - ...

Сякаш виждала съм те преди
и пила съм от светлите очи...
Да! Останали са в тях следи
от обич, която мълчи.
Тези ръце съм ги галила ...