Красиви са разплаканите ми очи.
В тях една сълза блести.
Блести за този, който, сърцето
не иска да пусне на небето.
Красиви са разплаканите ми очи. ...

Слънчевите зайчета се гонят,
като хлапета в моите коси,
вятър сълзите застинали прогони,
усмивка плаха пролетта ми подари...
Подгонено от бризове далечни ...

Може би понякога се губя сред късните мъгли на есента, а може би понякога нарочно в тъмното разхождам се сама... Отнесена от вятъра вечерен, с коси попарени от нощната слана, в мислите си връщам се при тебе, но спомените носят ми тъга... И ледените погледи се впиват, изгарят ме, но вече не боли... и ...

Едно дете стой само, беэ майка, беэ баща на прага на смъртта и чака да му подадеш ръка. Но ти си твърде уморен от суетата на твоя ден. Эаслепен от блясък и раэкош едвали можеш да го раэбереш. А то, с последни сили ти прошепва: "Помогни!" Но няма кой да чуе пресъхналото му гласче, сподавено в сълэи. ...

Есенните ветрове се гонят по улиците пусти на града. Изгубени, студени, сиви хора с празни погледи се връщат у дома. Едно листо се спуска от дървото и пада върху твърдата земя... И спомням си за огненото лято, и мислите ми губят се в нощта. И може би сред празните витрини, и бързите коли, и сивкав з ...

Краката на пешеходците правеха резки махове в своя бяг по начупените тротоари. Бездомните кучета и котки, отдавна предусетили случващото се в момента, бяха заели местата си под високите стрехи. И хората по автобусните спирки се бяха скупчили един до друг, в общото сухо, подобно на новородени птички, ...

очи вперени
във небесата, чакат...
ето, заваля!

Сега са излишни въпросите, и няма да питам,
Господи, колко пред мене са дните и нощите,
и колко все още така ще боли, сама разбирам,
не помагат сълзите, и крясъците на птиците.
Потичат сълзи, като сезон се изнизват очите. ...

Благодаря за твойте изневери,
за пръстите, промушени навън,
за погледите, в друга спрели,
за бягствата на моя сън.
Откривайки те само знам коя съм - ...

Смях и тишина
"посвещавам го на теб Джейни"
Лъч светлина от безкрайни цветове,
нека вдъхна в очите ти.
Усмивка от топлина и искренност, ...

Но с общо начало
Тя затвори очи. Не можеше да гледа ясно, беше прекалено бяло, беше прекалено светло. Снегът покриваше уличните лампи и те бяха като чадърчета, готови да приютят измръзналите от студа.
Беше тихо, нищо не се осмели да наруши този покой. Тя тръгна бавно по затрупаната със сняг пътека.. ...

Н А П Р А В И С А М
Билковият чай вдигаше ароматна пара, а кекса, дето го забърка снощи, примамливо ухаеше на ванилия. Ружа Сербезова отпи глътка чай, гризна кекс и доволно вдигна крака върху табуретката. Ето, това е живот ! ...

Любов... или нещо, което го няма...
Потънала в бездна и заровена в яма.
Като ехо далечно гласът й се чува,
но в материалният свят вече нищо не струва!
Всеки по малко надеждата губи, ...

Преди пет години съдбата ни срещна
запознахме се и всичко спря дотук..
Но с времето и двамата разбрахме,
че сме създадени един за друг.
Бяхме заедно, бяхме щастливи, ...

Все още вярвам в чудеса...
В небесните знамения...
Във Неговата светлина...
И Неговите откровения...
И вярата, че сме деца ...

Видях я, крачеща в студена утрин, спечелила поредна битка трудна, с разрошени коси, с усмивка бледа: за всеки воин сладка е победа! Спокойна, тя вървеше сред тълпата, а болка причиняваше земята, че в кръв окъпани, нозе, ранени за миг не насладили на почивка напред обаче бяха устремени, че знаеха - п ...

Една любов при мен дойде в нощта
и пламъка запали, на свещта
погали нежно моята коса,
докосна устните ми радостта!
И ме поведе тихо в тъмнината, ...

В малката люлка лежат в пелени
осъществените мои мечти,
ти - малко човече, любимо дете,
протягащо мънички, детски ръце.
С очичките малки ме гледаш сега - ...

И заваля...
Открадна от косите ми небето
снега - и го завихри. Злобно го посипа
над угарите черни, по полето.
Врабчетата под стряхата притихнаха. ...

Невен
Невен - нежно цвете, сладък ден!
Слънце мое, ти разкри се, в мисли мои вкорени се,
с топла капчица роса, омая ме бисерната ти красота,
къде беше тя, къде беше тя? Кажи ми оо, безкраина синева, ...

Изровено от старите ми тетрадки
от ученическите години
Съдбата на човека
Да бягаш, да се криеш, да залягаш,
крака да влачиш и опитваш пак, ...

ВЕЧЕРНО СТИХЧЕ
Затвори очета, сладко се наспи.
Затвори очета, хайде, ти поспи.
Затвори очета, трябва да поспиш.
Затвори очета, виждам как летиш. ...

СУТРЕШНО СТИХЧЕ
Стана рано бай Марин,
маже филия с маргарин.
Новите чорапи обува и
към завода задува. ...

ОБЕДНО СТИХЧЕ
Когато, тогава се усмихнеш:-)
и целувка нежна ми дадеш
ще бъда твой, ще бъдеш моя
и всичко ще си е наред;-)

За смърт на кино
като дете
плачех.
Не знаех,
че е игра. ...

Като котка
да ходя по покривите
бих искала!
Да пресичам пътища
и черни мисли; ...

Откачих крилете си –
не трябвало
да се връщам назад
в развитието си.
Вързах ги на хвърчило. ...

На моята планета няма
сълзи от разпилени спомени.
Не зее там дълбока яма,
препълнена с мечти изгубени.
Там няма болка, няма рана, ...

Празен лист, неозаглавен стих, непрочетена книга - така изглежда в началото си всеки човешки живот. И както всяко ново начало е трудно и несигурно, така и животът е непредвидим и плашещ със своята неяснота. Първите изречения в новата книга написват родителите. Те са главните му автори и от тях завис ...

Влюбена в картина
На С. който умря в Ирак
/те бяха цял взвод/
Не мога да забравя
оня ден в Багдад, ...

Никой няма да избяга от присъдата си...
Присъдата ни, ще бъде изпълнена...
Ноща се вмъкна в студената ми стая...
И телевизора ме насочи към мисъл една,
Как на този грешен свят, без съд, ...

Българинът продължава да се плаши от философията. И има основания за това, защото тя – философията продължава да тъне в своето идеологическо лоно…макар и не съвсем…Щом чуе думата “философия” на нашенецът му прималява под лъжичката, още повече пък ако е минал университетското образование, очите му по ...

(
Съвременен прочит на индийската
медитативна философия
)
На Ласка ...

Сезоните събличат свойте дрехи, мълком.
Като актьори във театър, играят драми,
усмихват се, обичат, после плачат тихо.
Сезоните без време си отиват винаги.
Съблече се и есента, изплака сълзите, ...

- То аз ти казух –дъще мъ нидей
ъм ти не чуваш, свойто знаиш,
що трябваше ти този търтей …
ама зима гу вечи, ши си траиш.
Татку ти е същия, пуглидни гу ...

В усмивката ти нежна,
ангел криещ се безгласен.
Моята кралица снежна,
майка със товар ужасен.
Толкоз много отговорна, ...

Ще хапя силно!
Ще хапя злобно!
Тъй както хапали са мен...
Прости ми, Боже,
ако можеш, ...

Спомняте ли си, като бяхме малки деца?
Как мечтаехме за този час?...
А сега всички сме със свити сърца
и всеки е с по малко треперещ глас..
Дори когато заговорим, ...