( да се чете гневно и жално ...
ама ако може и с усмивка :) )
Сине майчин, дойди при мен
виж се какъв си се окепазил,
един левент бе и така стъкмен ...
Горчива целувка изпраща луната. Най-тъжна милувка докосва земята. Защо да мечтая, защо да бленувам? Частица от рая... не! В ада пътувам. Лъч светлинка през прозореца влиза. Нима съм сама във поредната криза!? Дали на земята дошла съм със цел? Колко болка в душата е сънят ми довел! Да съм обичана, гр ...
Позволи ми да те обичам
За да получиш нещо красиво,
Първо би трябвало да имаш очи,
Но да не виждаш само бяло, черно и сиво,
А и нюансите в пъстроцветните дъги. ...
Общо нищо няма между нас,
винаги се караме и си крещим на глас.
Като Слънцето и Луната сме със теб
толкова близо и толкова далеч!
Ти искаш едно, аз мисля за друго - ...
Във недоспалите очи, проблясна ден.
Сърцето уморено е. Мълчи, във две очи
безсънни, нощите се будят. И търсят.
Няма да говорят, онемели са звездите,
не търсят пътища, не чакат изгревите . ...
Не вярвах, че ще дойде този ден,
във който взорът мой ще те съгледа,
и те възприеме като човек обикновен,
а аз не ще объркам словореда,
когато ти говоря притеснено. ...
Океани
Океани делят се пред очите,
облаци рисуват два студени силуета,
целувките преди били звездите,
сега от любовта остана една разплакана комета. ...
От тичане се разраниха нозете ми,
да бягам след абсурдни копнежи.
Да обича умори се вече сърцето ми,
само едничка самотата е в него.
Ще отрежа мечтите си - бели крила, ...
Помръкнали очи – в борба за къшей хляб...
Мъгла обвива мъката като в пашкул,
пашкул студен и мрачен, непрозрачен...
Светът простенва от абсурд,
лица, загубили надежда и любов, ...
Мечтае унесен клошарът квартален -
бутилките бирени, вече изпразнени
търкалят се звънко в нощта...
Мечтае за миналото свое, и спомените мили
предъвква във захлас... ...
“So let it be written
So let it be done…”
Metallica
Моузес дишаше прахта, а плътта му гореше в огнена баня. Слънцето бе превзело небосклона и лъчите му раздираха всеки зараждащ се облак. Пирамидата се разстилаше изпод нозете му, незавършена, ала вече страшна.
Дебелият дървен прът се завъртя в ръцете ...
Събирам всички мигове като скъперник...
Откраднатите ласки, нежността...
И приютени в светлото безвремие,
душите ни се сливат в светлина...
И приютени в мрака топъл, ...
Денят ме грабва и обличам дневната си кожа
със остри таралежови бодли...
Нито от дума, нито пък от жест ще може
през този ден да ме боли...
Ала от болка вечер иде ми да вия... ...
Дойде в моя живот и моите мечти
Бързо, изневиделица се появи
Като ураган, дори лавина
Мина през мен и ме опустоши...
За кратко беше огън - изгори ме ...
Ето какво ме вдъхнови да напиша това стихотворение:
Въженцето със малък клюн опъна,
То вързало бе дънера дебел,
Задърпа силно, ала се препъна,
Но стана, продължи към свойта цел! ...
Две души в една се слели, а пък моята - линее. Колко още дни, недели тя пред тебе ще немее? Колко още ще те чака млада, буйна женска кръв? Тръгва вече, тръгва влака с порива ми луд и пръв. Колко още сълзи ще се слеят с нощите ми тихи и безсънни? Даже и звездите вече ми се смеят, че те чакам тука с у ...