Мотивът – това е вътрешна подбуда за действие, свързана с някаква потребност и
прояваваща се в динамична насоченост на поведението. Следователно мотивът и
потребността са тясно свързани, взаимозависими . За да има нужда, преодоляване
на липсата на нещо субективно или обективно необходимо, трябва да ...

Надеждата е минзухар - гори в полето на душата. Необятната... И нито вятърът или сезоните, като ръка могат да го угасят. В душата ни градина минзухари.

В един единствен миг
съзирам
богатство по- голямо
от цялото съкровище
на Соломон. ...

Няма да позволя да ми го отнемеш
чуваш ли, няма!
Няма да позволя да ни разделиш
и в това няма даже капчица измама!
Няма да позволя да навлезеш в живота му отново ...

По коловози от чувства,
пътуваме с експрес във първа класа.
Семафори от светила,
съзвездия са в картата на сетивата.
С едно премигване в очи, ...

Господи,
колко дълга нощ.
И това пълнолуние...
Бездушна кръглата луна
блести като прожектор. ...

Мисля си за теб
и умирам бавно -
без лек!
Любовта ти за мен е
като чаша с отрова, ...

Защо избягах?
Защо изгубих себе си?
Тогава те обичах,
а сега ми трябва
прошката ти....... ...

Рекламите разтварят свойто цвете
над вече празния перон.
“Вратите се затварят…Отстъпете..”
Сълза пътува в първия вагон.
Без пътеводното небе, ...

Китчето Холи живеело в далечния син океан. Плувало нашир и длъж и опознавало големия свят. Много често по голямото и гладко гръбче на китчето кацали уморени чайки. Те му разказвали истории, видени по бреговете на океана, а Холи слушал и мечтаел да види чудесата на сушата.
-Кое е най- хубавото нещо, ...

Отпих си глътчица вода
от извора на спомените
детски
и цъфнаха в душата ми
цветя. ...

Ще помня винаги очите ти блестящи
и споменът за тебе вечно ще гори.
Ще пазя спомените винаги изкрящи,
не ще забравя болката дори.
Ще пазя спомена за времето, когато ...

Оставих те
Обръщаш се- и всичко се стопява,
оставаш сам и вече те е страх.
Преследвах те през всичко лунно,
през слънцето, през ледния екран. ...

Опразнената ни душа
Умората разгражда сетивата
и болката гъмжи във такт.
Огън вие в празнината
и вятърът свиреп шепти. ...

По улицата тясна,
прегърнати един до друг вървим.
А мисълта от ясна,
по-ясна се разгръща. Уж мълчим,
но всъщност ...

Тя неотклонен страж е на душите наши.
И като сянка вечно ни следи.
Със мрачния си облик все ни плаши.
С присъствието си наблизо ни гнети.
За вярващия е представяне пред Бога. ...

Смъртта дойде, без дори да попита.
Взе живот, който не беше готов.
Взе душа, която не биваше да отлита.
Дори не я попита за последният й зов.
Смъртта дойде без прдупреждение. ...

Въртележката така се завърта понякога, че заставаш на противоположната страна и се питаш как, по дяволите, стигна там?! Знам отговора много добре – в търсене на нещо ново и различно, в опити да запълня една празнота, която неизменно се появява при всеки – рутината. Като рутинна проверка рано сутрин ...

Недей пита коя съм аз,
нищо, че сърцето ти с мен е заразено.
Недей изрича думите на глас,
когато не си ги мислел сериозно.
Недей ме сравнява с другите жени, ...

С дъх на лято,пясък и вълни-
безспорно нещо, което си отива.
Оставаме единствени, сами.
Мечти и спомени в едно се вливат.
Забравените мигове изплуват. ...

Във храма тих пристъпвам плахо,
запалвам свещ от друга свещ.
Ръце преплитам в мрака,
загледана във погледа горещ.
Аз моля Господа да те забравя. ...

Звездите се подреждат
загадъчно
и чародейно
във многомерната координата
на живота - ...

Направих всичко, за да те забравя.
Внушавах си какво ли не дори,
но мисълта за теб не ме оставя
и все така ужасно ме гори.
Припомнях си софизми и максими, ...

Една китара звънна за последно
и струните се свиха в колапс.
Прегракнаха гласчетата им медни,
до скоро пели рокендрол и валс.
Увиснаха, загубили опора, ...

Знам, че трябва да спра,
но после как ще мога да
продължа.....напред....?
Полудявам като си мисля
за теб.............за нас.....! ...

Прегърни ме силно...нощта е самота.
Погали ме...някъде навън вали.
Целувай ме...докато спя.
Ела...във мене се гушни.
При другите не ходи, ...

Замислено и тихо момче
с големи тъжни очи,
чийто поглед прониква в мен
и нежно ме разтърсва
с неосъзнатата си чувственост. ...

Когато свърши любовта,
ти става някак страшно и студено
и сърцето бие някак много уморено.
Когато свърши любовта,
угасва в нощното небе най-ярката звезда ...

Чуваш ли,
пропяха вече първите петли...
Нощта
се къпе в утринни лъчи -
вълни ...

Телефонен звън изкарва я за малко от мислите й.Тя вдига слушалката, но следва само мълчание. Мълчание, тишина, пак мълчание и пак тишина. Тя знае кой е...
Живеят близо един от друг, а ги дели страшно разстояние. Чужди са, ужасяващо чужди...Преди време бяха прекрасна двойка, всички в училище им завиж ...

Пръст във пръста,
кой маже да каже
откъде се започва
и изобщо има ли край?
Скитник - ...

-Така със теб ми се говори!
-Ти, май си се напил!
-Дори и бира днес не съм отворил,
а трудно бих се и решил,
когато с теб ми се говори. ...

Славей пее в моята душа.
Спри, не прекъсвай песента -
песен за обич, за любов.
Недей, за края ти да си готов.
Виж в очите ми зората, ...

Недей,
недей се събужда.
Не разваляй
съвършенството на мига,
когато те гледам ...

Събуди се в една тъмна стая, толкова тъмна, че не можа да определи къде точно свършва. Понечи да се надигне и тогава чу гласове, идващи, като че ли от нищото.
- Ето, събуди се- каза твърд мъжки глас.
- Хайде, елате да го пос ...

Разбери, обичам те до полуда.
Щом те погледна, просто ставам луда,
душата няма мира
и сърцето започва силно да пулсира.
Разбери, за мен си моята звезда, ...

Дните ни
са като малки перлени мъниста,
прехвърляни
през пръстите на времето
подобно броеница ... ...

На всички мои Жени,
които мен чакат в нощта,
които ме търсят в деня.
На всички, които сърцата съм крал,
на всички, които имах...или съм желал. ...

Земята ми е тясна.
Не се побира душата
във кафеза,
който ми поставят другите.
Бунтува се, ...