Завръщат се... на миналото спомените тъжни...
болят ме пак... не ми остават никак длъжни...
Надвиха ме... опитвам се очите да не плачат...
след себе си - подтисканата дълго мъка - влачат...
Как само миг – и времето назад се ...
Ти вървиш, a аз до теб пристъпвам...
Всеки по своята тъмна пътека,
трънясала, сенчеста или безпътна,
водеща до никъде - търсеща утеха.
Слъце няма... Лъч единствен даже. ...
Изпратих те с поглед и в очите ми заваля... Тази вечер беше дълга и кратка...и последна...Музиката дънеше по прозорците...чашите кънтяха от наздравици..Тост след тост за Него...и всички бяха тук заради Него.Вички които го обичаха и уважаваха... Тя се надяваше просто на мъничко парченце от вниманието ...
Душата ми е бродница
По пътека мъглива се скита душата,
нахлузила стара, закърпена дреха,
обгърната с вехта и бледа надежда
и бисер-сълза - сълза за утеха... ...
03.07.2006
Seule...Toujours seule...
Горската тъмнина прегърна бащински мрачния му силует. Мирисът на борови иглички и на влажна дървесина сякаш го привикваше да открие скрита в гората тайна. Той влачеше босите си крака и те ставаха все по-кални и по-кални. Вода се стичаше по цялото му тяло. Дългите ...
ДЪЛГИЯТ ПЪТ ДО ЗЕМЯТА
Той летеше вече трети ден в Космоса. Сам. Беше съвсем сам. Имаше авария на кораба и приятелите му трябваше да използват спасителната капсула. Един трябваше да остане и някак си всички стигнаха до извода ...
Получихме писмото, дъще клета,
сълзите ти говорят вместо теб,
за бедност, оковаваща нозете,
за къшеите стар мухлясал хлеб.
Права си за туй, че в тази зима ...
Греховни сме и греховете наши
в друго време, нявга ще платим,
наливаме живот в големи чаши,
отпиваме любов без капка грим.
Часовникът безмълвно отброява ...
Ела със мен да търсиме реката! -
Защото знам, че има свят по-вечен
зад смисъла посредствен на нещата
и аз на него знам, че съм обречен!
Реката - символът на мойто детство, ...
Когато излязох за пореден път този ден, отново видях странния старец на пейката. Попитах се защо все седи там и ме гледа някак втренчено и тъжно. Реших, че имам още малко време, седнах до него и го поздравих. Той ми отговори някак отвеяно. Едва сега забелязах колко стар бе той всъщност. Дълбоки браз ...
Към лудостта, от болка устремена?
Нали прекъснах този бяг,
макар че пак си раздвоена
в душата нежна като първи сняг?!
А огънят? Нали го аз разпалих ...
Baby, now I'm gonna get my message to you
And I hope that you believe that it's true
And maybe take some time but all that's in your mind
You can make it come true
And it's crazy, that the people wait for someone who's strong ...