Есента си капе в унил листопад.
Няма златни паради – умират мечтите,
като листове сиви сред лихата смрад,
на размекнала тиня и корени сити.
Дървета и корени – проза и стих. ...

Животът, е хазарт
и аз, играя.
И ти играеш.
Пък и той...
И те. ...

Защо те срещнах? Аз не зная,
но чувствам трепет всеки миг,
дъхът ти бистър ме омая
и вдишвам твоя светъл лик.
Очите ти са толкоз тъжни, ...

Защо да те обичам,
като вече всичко свърши?!
Защо в мислите ми пак си ти,
не разбра ли, че нямаш място там?!
Защо не ме оставяш да бъда същото момиче, ...

Боже, дай ми сила
в този свят на Антихриста,
Сатаната да надвия,
да живея с съвест чиста!
Ти бъди ми светлината, ...

Защо ли багрите тъй потъмняха,
загубили отенъка на своя блясък?
Сега пред нас любовната картина,
сякаш някой е засипал с пясък.
Вкусът на страстта е някак си подправен, ...

Навън вали,
и отново всичко в мен крещи.
Защо отиде си от мене ти?
Защо сърцето ми разби?
Много дъжд днес се изля, ...

Зората, сивото такси,
Дървета спящи...
Първи автобус.
Това значи, че
с тъмен грохот ...

Толкова дълго време се борих сама със себе си... Да, обичах те, но преди. Сега
все едно сърцето ми е изстинало. Всеки път, когато ме целунеш... на мен ми се
иска да не си ти. Всеки път щом се доближиш и ми се усмихнеш, вместо да ти
отговоря и аз със същото, на лицето ми се появява една неискрена, тъ ...

ТЪГА МОЯ
Не се погубвай, не умирай,
тькмо те открих, Тъга моя,
сьс сьлзлива вечност ме опивай,
при теб ненужен е покоя. ...

Две устни студени
две горещи слова
две очи натъжени
две сълзи след това
две тела разпоени ...

Празнота...
С празнотата се спогажда най-добре
Съществува от преди света
Съществува и днес в моето лице -
Изразът му, вледеняващ на мига. ...

Не те харесвам, бе. Капиш?
Какво, че лъскава ти е колата?
А този гел как го търпиш,
замазва ли ти празнотата?
Махни се, пич, върви си. ...

Денят си ти за моите очи,
с ухание на пролетни цветя.
Mелодия си ти за моите уши,
на горски славей в песента.
Tи слънцето си в моите мечти, ...

Враждуват тази нощ небето и морето!
На хоризонта сплели в битка,
своите ръце...
Луната – техния свидетел,
чайки и гларуси – овенчават, ...

Срещу мен седиш:
не искаш погледа ми да зърнеш!
Не, че те обичам,
но мислех си, че времето може да върнеш!
... Но ти си тръгна! ...

Навяваш ми скука
дори и тъга.
Как тихо капеш по улука,
изпълнен целия със самота.
В тебе надежда не виждам, ...

Последният звънец удари,
"Кълна се..." зазвуча
и класната прошепна тъжно:
"Порастнахте, деца!"
Петте години отлетяха ...

От Небето Падат Баници
Какво става на всички
Когато загубят своя път
Когато болката ги поваля
И им се приисква да умрат ...

Пълзи бавно болката,
Разлива се.
Тялото ми се гърчи,
Може би тя е близо.
Не зная кой е наоколо, ...

Ех, Маричков, Кирчо?...
Отвикнахме да търсим красотата,
забравихме и радост, и любов.
Едно на нула води суетата,
а нулата - безсмисленият, сух живот. ...

Вървях по пътя прашен и утъпкан,
вървях със мъка, влачех си нозете.
Съзрях пред мене стрък потъпкан,
изхвърлено, на две превито цвете.
Наведох се, посегнах да го взема, ...

Pleven,
Райската градина
От север – вятър
от юг – пак вятър
от изток, запад – също вятър ...

Шерше ла фам,
На чаша чай с приятели
Жената
която никога няма да видиш
никога няма да пипнеш ...

Сънувачи
Сънуваме, сънуваме, сънуваме, сънуваме
Сънуваме
Сънуваме
Сънуваме ...

Днес ставам на 23!
Ден така обикновен!
Ден, обсипан с лъчи!
Днес съм щаслива, но за кратко, уви!
От утре пак ще съм същата, ...

Мисьлта помолих в пространството
да те потьрси... Завьрна се...
Сьс снопче сльнчеви льчи...
Усмивката вьв времето изпратих.
Да те познае... Непозната... ...

Случайно погледнах в очите ти,
за да започна да потъвам в бездната на душата ти.
Без да искам дочух думите ти,
за да ме омагьосаш със... слова.
Но аз знам, че думите ти бяха истински! ...

Ще мога ли да те забравя?
Не питай ме сега, че трудно
ще е, зная, но ще се опитам да направя това!
Едва ли с мен ти някога ще бъдеш,
с таз, която най-много те обича на света, ...

Отивам си!
Отивам си! Не искам да ти преча.
На друга своята любов даряваш ти.
Аз нямам право да и я отнемам, мкар при тази мисъл сърцето да боли.
Аз зная, че щастлив си с нея, ...

Топла Длан
(Огън и Лед)
Тръгваш, а навън е горещо...
Зарината в жар, мисля си нещо...
Тръгваш, а в мен става студено... ...

Едно пясъчно човече,
скита се само пясъчното човече.
Не иска да е само вече.
Горкото пясъчно човече.
Очи като бисери има то, ...

В онези дни,
колко щастливи бяхме аз и ти.
А сега,
къде отлетя радостта?
Силно изгаря ме болка в нощта, ...

Отново с тебе бях и с теб се любих,
там в хижата, сред гъстата гора.
На кожата от мечка те положих
и те поведох във страната на страстта.
Пак твойте длани нежно ме докосват ...

Летенето във въздуха е
може би приятно,
целува те ветрецът, леко хладен,
а мислите се реят в необятното,
неподредени при свободното ти падане. ...