> 20 години. И четири нощи. Вече.
>
> Имало едно време.
> В Америка.
> Енио Мориконе. ...

Беше октомври и този месец беше много топъл както всички месеци, през които бяхме заедно ти и аз. Всичко беше като в приказка - бяхме заедно само ти и аз, но ,както във всяка една приказка, идва и лошата част - един ден се появи ТЯ, невинно карасива ! Ти се влюби в нея още в мига, в който я видя, а ...

Представи си жената! Не красивата и грозната, не слабата и силната, не умната и глупавата! Представи си жената...
Онази си представи, която те кара да настръхваш, онази, която те кара да чувстваш, онази, която те кара да иск ...

Усмивка бледа,
пробуждам те в малко, теменужено човече
и блясък бегло се промъква в очите.
Ръката ми опива се от нежност.
Не казвам гласно.. ...

Нощта е мрачна или бледа, сива.
Нощта е винаги еднаква,
а ти си тази, гдето е красива,
а ти си тази, гдето ме очаква.
Денят е светъл, топъл и студен. ...

Когато дъждовете уморени
от старостта си побелеят,
когато облаците изтощени
последната сълза излеят,
когато и водата бърза ...

Безмълвно няма
и силна
Е
любовта,
в която ...

@@@@@@@@@@@@@@@@@
- Господи, защо си позволил да израсна тук между скалите, високо в планината? Аз съм Слънчоглед и моето място е долу в нивата при моите събратя! Чувствам се самотно! Едва устоявам на силния вятър! Огън пада от небето около мен! Гръмотевиците ме стряскат денем и нощем!
@ Ти си самор ...

Този разказ искам да го посвета на моята много добра приятелка Пепи, която много обичам и искам с всичко възможно да и помогна в този труден за нея момент.
С красиво лице е и с добро сърце е. Но върху лицето и има безброй белези от сълзи, мъка и страдание,а в сърцето и огромна и неописуема болка. В ...

Пътят на една самотна душа

Ани вървеше по самотната тъмна улица на нощен Бургас. Беше около 23 часа през декември. Главната улица, макар и през лятото в този час да е изпълнена с хиляди хора - шумна и весела, сега беше напъ ...

Денят си тръгва малко уморен
и вечна нощ настъпва сива,
но ако ти не си до мен,
защо да съм красива...?

"...девойката която..." -Р.Бърнс
Благодаря ти!
Пренесох те на ръце през преспите на зимата
(без теб нямаше да успея),
беше до мен когато палех камината ...

ИМПРЕСИЯ
Поглеждайки го, ясновидецът ще забележи
потискащите сиви обръчи на горестта,
обгърнали астралното му тяло.
Ще види ясно мъртвите възторзи и копнежи, ...

През локвите със смях
отново ще притичвам
такъв, какъвто бях
преди да те обичам.
Писмото си любовно ...

Ти, който ме убиваше без думи,
изтръгна бавно корените в мен,
засипа и затлачи всички друми,
че пътят ми да бъде разрушен.
Със вик прекърши гордо смелостта ми, ...

Изплашена до смърт...
Страхът дълбае
пробойни рани
по изнурено съзнание.
И пир на вещици ...

"I've got a ticket to the moon but I'd better see the sunshine in your eyes"-"Ticket To The Moon"-E.L.O
"Аm Ende Stehen Wir Zwei"-Lacrimosa
Поредната изпита чаша. Поредната порция алкохол за пресъхналите ми чувства. Поредното стигане до дъното. Поредната бутилка "Трите мечки" лишена от своето съдърж ...

Хората обичат да си разказват истории, чиито поуки не винаги достигат до разума им, а аз искам да разкажа една история, видяна през моите очи. Човекът се мисли за най-интелигентното и чувствително творение, но това е така, защото замаян от гордост, не проумява, че и други живи същества разбират свет ...

Не си отивай.
Земята няма да помни следите от сълзата,
която я напои. Като болка.
Не си отивай.
Небето няма да прегърне птиците, ...

Цветята умират преди да разцъфтят.
Любовта угасва преди да изгрее.
Животът отминава преди да се родиш.
И всичко потъва в омарата
на голямата илюзия Надежда. ...

Моят свят си ти,
но твоят свят преплита прави,
построени от подредени точки,
които препъват мечтите ми.
Безкраят към който те водя ...

Казано е да прощаваш
седемдесет по седем пъти.
А колко можеш да грешиш?
Прощавам, защото обичам.
Ти защо мълчиш? ...

Когато си на Земята,
търсиш утеха за очите.
Златистият облак,
облян от слънчеви лъчи,
не е поглед към Небето, ...

Човек не може да чуе посланията на Небето.
Шумът на дъждовните капки
заглушава шепота на звездите.

Обичай ме,
за да остана красива.
В тишината на смълчаните думи
искам да видиш лицето ми,
посипано със лунен прах. ...

При теб ще дойда с последния дъжд
и с капките, окъпали небето,
ще отмия твоята тъга,
родена от забравата на битието,
в което хора, гари, дъжд, мъгла ...

Не ме търси сред хората,
в шепота на думите
и смеха на децата.
Аз съм другаде -
между Небето и Земята ...

Не тъгувай за отминалия листопад.
Не поглеждай към падащия лист,
защото не всеки полет е във вярната посока.
Погледни нагоре и забрави земното притегляне.
Ти не си част от листопада, ...

Когато вечерта прекърши смеха на деня,
а нощта запали факлата на изгрева,
тогава и ти ще тръгнеш към себе си,
потърсила не ден и нощ, а просто Светлина.

Пред лицето на водната стихия
на колене една жена стои,
заровила пръсти във пясъка,
сякаш за да се вкорени
и свърже ведно със земята, ...

Понякога, когато съм сама
и нещо правя,
усещам полъх сякаш,
лек... неуловим
за сетивата, ...

Вървя, а стъпките ми оставят
невидими за очите следи,
за да може отново по нишката
утре тялото да върви.
И да гледа ...

Ти си градът, в който се родих,
Далеч от теб, сега света открих
но образът ти светъл не помръкна.
Явяваш се пред мен понякога на сън,
представям си те и на яве ...

ПОСЛЕДНО СБОГОМ!
/МОРЕТО - красив последен кадър от един човешки живот/
Здравей, приятелю стар, аз се върнах.
Идвам при теб след толкова време.
Много мъка и радост аз преживях, ...

Раждаме се и умираме сами.
Но сами ли тръгваме?
Живеем – не сами,
проклинаме срещу това
да сме сами. ...

В дълбочината на болката
споделяме виното
от искрящата чаша,
препънала мечтите към перлата,
затоплена от горяща страст, ...

Милорад Павич: ПРИКАЗКА ЗА ХАЗАРСКИЯ КЮП
Един хазарски четец на сънища, който бил още ученик в манастир, поръчал подарък кюп и го сложил в килията си. Вечерта пуснал в него пръстена си, но като го потърсил на сутринта, не го намерил. Колкото и да пъхал ръка, не могъл да достигне дъното.
Тъй като кюп ...