Трябва да те притежавам.
ДА, безумно е признавам ...
Как кажи да се владея?
Трябваш ми, за да живея!

Горда съм, че те имам,
горда съм, че си до мен,
горда съм, че прощаваш грешките
допуснати от мен,
горда съм, че ме обичаш ...

Усещам как забива се в сърцето,
усещам бликналата кръв,
усещам на камата острието,
усещам как раздира мойта плът.
И чувствам как разбива се сърцето ...

С поглед жаден те търсят моите очи уморени,
поглед жаден и тръпнещ, поглед натежал от бреме.
Потича от очите ми сълза, тя след себе си води поточе
и поточето бликва, и след миг се превръща в река.
А сърцето от болка разбито, на парчета е станало то ...

Пийвам си бира,
замислен за света,
с уста си свиря,
гледам във мига.
И що да видя във мига? ...

Сиви щурци,бетонни
Не чух щурците да свирят.
Нощта бе пълна с луни.
Желания, любов, заклинания...
Не чух щурците да свирят! ...

ЕГН - е
Имаш ЕГН?
Аз нямам.
Носиш белезници?
Аз не. ...

Незнайно как мисълта ми все към този плаж се връща,
първата целувка в идеалистична се превръща!
Дори сега когато аз си спомням,
тайнствено сладостна тръпка по тялото ми преминава,
сякаш всичко това в момента става! ...

В сянката на отминалите дни и
в лъчистата светлина на изгряващия ден,
виждам в красивите очи огромната любов,
която изпитват те към мен!
Искам кротко там да пренощувам, ...

ПРЕДЧУВСТВИЕ
Под мартенското слънце
на пейката самотна
до тихата алея
край езерцето китно ...

Желая те, тъй като може да желае
земята – синия небесен свод.
По хоризонта ласки времето чертае,
а щрихите са като тайнствен код...
Целувката е запечатана в пространство, ...

"О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?...Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..." Паисий (1762) О, неразумни юроде, поради что?! Нима България – страна на забрава – страна на поквара и на древна слава за тебе нищ ...

Дали ще видя пак очите ти красиви,
езерата две от огнена вода?
Нали отново ще те видя, мила,
изневиделица сред гъстата тълпа?
Цената беше тъй висока, ...

Всяка вечер чувствам диханието ти. Нежно дразни ухото ми с леки, почти еротични напеви, докосва игривите кичури коса с кадифяна милувка, прекарва ръка по гърба ми, докато целия настръхна от желание... Тогава се събуждам, паля цигара и дълго издишвам дима в такт с пулса на сърцето ти. Ледените въздиш ...

Когато си далече от мен
В очите ти отново искам да потъна,
да се вгледам до болка в познатото лице.
Иска ми се винаги до теб да остана...
Позволи ми да ти кажа, обичам те поне. ...

Едно сърце за теб тупти,
едно сърце за теб пулсира,
във клади огнени гори,
сърцето твое да намира!
Едно сърце за тебе би умряло, ...

Не мога повече така,
да те чакам в самота!
Ще страда моята душа,
но не ще изгние в самота.
Животът е пред мен, ...

Душата ми плаче, сърцето се къса,
миг след миг времето лети над нас,
душевна рана се разтваря пъстра.
Облаци черни изливат гнева си тоз час,
птиците клети обзел ги страхът, ...

Душата ще е чиста, листът пък червен
от кръв ще е пропит той ще е душа в душата
и здраво стиска шията на любовта
от нея хванат в безпощаден плен.
Здраво вкопчили се в смъртна схватка ...

Черно кат Смъртта бавно крачи тя към мен, неспирна е страстта, иска да ме вземе в плен. Ден след ден пристъпва, нощ след нощ ще ме зове! В бялата премяна тя настъпва, мене иска пак да окове! Иска роза да ми подари, нежно да погали моята душа, до сърцето тя да се докосне и кръвта ми да разгори, песен ...

СЪДБА НА ВЕЩИЦА
Ние палехме огньове
и рееха се песните над тях,
събирахме се в китните дворове
и се лееше магичен смях. ...

... Животът е доказал, че всеки човек проявява необикновена смелост, когато бива изправен пред необичайни обстоятелства и се бори да ги преодолее с цялото си същество. Дава всичко от себе си и в крайна сметка успява. Но малцина са тези, които осъзнават, че всяка болка е преодолима и когато се изправ ...

Страдам
Повярвах в тебе, а съм сама.
Политна птица, студа довя...
Ще бродя тъжна с тез крила.
Защо тъгата в мене пося. ...

Защо, когато реших да те забравя,
те срещнах отновo?
Защо дълбоката рана
да се отвори е готова?
Защо, когато пред мен беше, ...

Сянка гората днеска преброди
търсейки нещо красиво,
хиляди левги обходи,
но всичко бе диво.
Храсти прерови, тревите отвя, ...

Полъх от спомени в душата живей
и пак се потапяш в него,недей!
Той ти носи само тъга,
малко по малко умираш сама.
Не прави грешките отново, ...

Пожертвах всичко за теб, себе си дори.
За тебе тихо плачех нощи и дни,
пред теб стоях с поглед студен,
а сърцето плачеше вътре в мен.
Исках да скрия болката голяма ...

Морските сини вълни мокрят телата сплотени,
от любов не ме боли и няма сълзи солени.
В любовна прегръдка ни свари изгряващата луна
и тръпна в очакване да ме направиш жена.
Готова съм да бъда твоя. Знам,че ти си за мен. ...

Нима има нещо по-красиво от залеза на морския бряг,
нима ще се почувствам аз щастлива, ако без теб го посрещна пак.
Без теб всичко е различно и тъга има в очите.
Аз още те обичам, ела и върни ми мечтите.
Нека прегърнати на брега залеза да гледаме пак. ...

В глезена
на гъста борова гора
е скрита
тайнствена врата,
която води ...

Пак вали и студено е навън, а в душата ми е мрак.
Питам се сега, как на сърцето си да кажа, че с него Ти се подигра!
Кажи ми как да отговоря, моля те, кажи ми!
Нощ и ден за тебе пита, нощ и ден тебе чака!
Пак вали и по улицата аз вървя, а тъгата от очите ми не слиза... ...

Купуваш и продаваш любови,
търгуваш с невинни човешки души.
Просто така - под тезгяха,
а фактурите - на другата пряка.
Купуваш и продаваш животи, ...

Обичам разходките нощем. Обожавам красотата на града по това време, наслаждавам се на спокойствието му и се чувствам сам, което често ми е необходимо. Звездите със своята яркост засенчват всички лоши помисли, а луната сякаш се отразява в очите ми, съобщавайки по този начин на самата себе си, че я гл ...

Научи се да бъдеш щастлив
Моля те, много те моля,
не погубвай себе си.
Знам, че е трудно,
но моля те - ...

Душата ми е като лотос -
плуващ във вода,
полюшва се,
понякога,
течение ...

Обсебени от своите желания
не можем себе си да променим,
приемаме живота си за даденост
забравяме, че ние го творим...
А после - вечер подир вечер ...

Утро бе.
Слънцето ми се усмихна.
Щастие във вените ми бликна.
Слънцето ми се усмихна
с твоята усмивка, ...

Седя като в тъмна стая,
седя на остров сред вълни,
седя в пустиня, само жега,
седя сред ледени стени.
Вратата мога да отворя. ...

Светът се завъртя,
изхвърли битието,
остана нейде да виси
и станаха така недостижими
съвсем човешките мечти. ...

Всеки ден си отивам по малко.
Всяка нощ пак се връщам, и пак…
Всеки ден на парчета накъсана,
все вървя ту напред, ту назад.
В лабиринт от житейски проблеми, ...