Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Малкото цвете

Аз съм малко цвете... Случайно попаднах в твоята градина.
И аз не помня как,един ден просто се събудих там...-насред
многото цветя.В началото не виждах останалите.Чувствах се
единственото и най-красиво цвете.
"Ах,колко е хубаво тук!"-помислих си аз! Така започнах да ...

Adelinka

Проза

1.3K 5

За един миг

От човешката душа се изтръгна една дълбока въздишка. Беше отворила голямата врата и пред нея се яви гледката на всичко онова, за което някога беше мечтала. На разстояние от само една единствена крачка. Една крачка, за да има всичко. И все пак тя не се решаваше. Как е възможно, разсъждаваше, да имаш ...

Nerthus

Проза

1.8K

благодаря ти

трябва да ти кажа ,че ти си тази която за първи път ме накра да чувствам онова чувство което хората наричат любов.да така е ти си!С тебзапърви път бях напълно щастлив,защо не знам,може би единственото което исках беше ти.Дори за краткото време в което бях около теб ти направи така че не аз на теб а ...

madme

Проза

1.5K 3

Гибелта на добрият глупак

Добър човек беше Наско,добър ама глупав.То и глупоста му го утрепа,ама така го утрепа че и добротата му не му помогна.Удави се бай ти Наско като пале в чувал,щото и да плува не може,нали е глупав.Всичко почва от там дето попа в наше село реши да води търговията.Каза ми ти попа че ще е търговец и тов ...

madme

Проза

1.3K 3

Ти така и не дойде...

Слънцето изгрява над брега, осеян с хиляди черупки на миди. Бурята вилня дълго тази нощ, за да изтръгне и преобърне сърцето на морето, а може би това беше една груба, неразбрана милувка. Само морето знаеше или поне така се надяваше студеният вятър.
Ти така и не дойде...
Скрита в сенките на огромното ...

`Fallen_Angel`

Проза

1.7K 2

историята на две същества въртяща се около парче шунка

ДА погледнем нещата от човешка гледна точка!Седя си аз на стола в кухнята и с нескрито удоволствие дъвча парче шунка...ама го дъвча това парче шунка като гладно прасе маруля..ако можете да си го представите..Простоизцяло и напълно запленен от мисълта колко ми е вкусна шунката не обръщам никакво вним ...

madme

Проза

1.1K 4

18+ Усещане за любов

Тази нощ ти ме заведе в един неземно красив свят.И толкова силно те усещах в
себе си аз.Не ме интересуваше какво се случва,с тебе бяхме сами-само ти и
аз.Тялото ми докосваше твоето,усещах как пари кожата ти.Всеки допир ме караше да
изпадам в екстаз...Усещах целувките ти по цялото ми тяло,леко хапеше ...

Adelinka

Проза

1.9K 8

мисъл в полунощ

Аз съм само прашинка в този свят !
Всичко може да се случи без мен или с мен ...
Цялостната картина на живота не е никак "розова" !
- Както смятат за съжаление повечето хора !
Животът не е никак лесен - точно това ме кара да бъда по - силна ! ...

eleto

Проза

1.3K 1

Мразя те!

Мразя те!Мразя те от дъното на душата си,до кръв...
Толкова много те мразя,че бих те убила,но и бих умряла с теб,за да сме заедно поне в смъртта си;бих проронила гореща сълза над замръзналото ти тяло,ако знам,че ще те заболи!
Толкова ужасно много те мразя,че омразата ми към теб е единственото,което ...

FiGHTeR-4u

Проза

2.9K 8

Прелюдия в ре минор

Прелюдия в ре минор
Струните се късаха една по една, но той свиреше...
Беше луд, но гениален. Имаше дарба свише и тя бе неизменна.
Публиката го обичаше, защото винаги импровизираше. Не свиреше никога едно и също произведение. Не свиреше нищо дори на големите композитори. Той бе уникален. Никой не зн ...

atanas_dvk

Проза

1.2K 10

Преди...

Преди... Преди не намирах никога точните думи.Преди...понякога дори не знаех
какжо искам да кажа.Преди не знаех какво чувствам...Но въпреки това преди бе
толкова по-лесно от сега. Преди..когато бях малка имах много мечти.Вярвах,че съм
една малка принцеса,вярвах,че когато порасна при мен ще дойде при ...

Adelinka

Проза

1.2K 4

Цветчето на Черницата

Цветчето на черницата То се ражда за трети път , отново от същата пъпка . . .
Отново през пролетта , но малко по-късно от предишната година и седмица преди
да се роди за първи път преди три . . . Със задоволство установява , че сега е
на по-високо място от преди и най-сетне е над онова толкова досад ...

Милора

Проза

1.2K 1 2

Какво може да Ви се случи на чаша кафе

Тъмна сцена.Пълна тишина,като в пропаст.Тихо , някъде много на далеко се чува тъжна музика.Бавно прожектора почва да осветява средата на сцената.И се появява на преден план една малка кръгла маса с обикновен , скърцащ , дървен стол.На него седнало русо момиче.Изглеждащо много отчаяно.Сложило ръце на ...

SaD

Проза

1.7K 3

В очите на поета

Слушам онази прекрасна музика, зачетен в мъртвия поет. Казва ми много, но искам
още нещо.Гледам брадясалото му лице, бръчките му...Гледам лицето на корицата
–все още посрещащо мен. Лицето, посрещало всякакви гости,всякакви неканени
типове,с бутилки или без тях, всякакви отрепки, всякакви стари мъртъ ...

henryoliver

Проза

1.3K 7

Трилър

Тя крещеше истерично.Беше застанала на вратата на стаята и крещеше.Той не слушаше думите, те винаги бяха едни и същи и повода беше един и същ.Тя крещеше и звукът на гласа и се впиваше в съзнанието му.Стана, отиде до нея и я удари през лицето.Леко я удари, ако я беше ударил силно сигурно щеше да я уб ...

Libra

Проза

1.2K

Все още е светло...

Все още е светло. Все още...
Слънцето вече започна да показва своето варварско великолепие и бавно, но непреклонно слага край на този ден.
Ден, като всеки друг.
Ден, побиращ безкрая, но само за нея.
Колко странно! Дори безкрайността си има край. А защо всеки си мисли обратното..? Е, хубаво е да си е ...

safira

Проза

915 1

Една от онези нощи

Беше една от онези нощи, в която всеки очакваше да се случи нещо лошо, когато е опасно и те хваща страх, че някой може да посрещне утрото сам, с разбито сърце и откраднати мечти.
С всяка следваща минута мракът ставаше по-плътен, небето по тъмно, звездите угаснаха от скръб, стопиха се в чернотата. До ...

_zAvInAgI`tVoQ_

Проза

1.6K

друид отшелник

Отварям очите си... отново събуден от шума, който чувам вече повече от пет
хиляди години. Този на пръв поглед приятен звук, който унася в сън. Но само
унася... не можеш да заспиш... Духовете на гората шепнат, викат те далеч от
реалния свят, далеч от живота. Друид ме наричаха или поне така мисля. Заб ...

DeSanN

Проза

1.3K 2

Когато я карам, някак

Карам си.
- Как я караш – пита това момиче.
- Просто я подкарвам,някак си.
- На умен ли се правиш – пита същото момиче.
- Не. ...

henryoliver

Проза

1.1K 2

Много кратко за една болест

Посърналата му същност се бори доколкото може с болестта. Гърдите му кашлят в тихата стая. Този човек е написал стотици разкази, говорил е пред огромни аудитории, защитавал е хора и каузи, правил е милиони неща, които е можел и да не направи, а сега умира сам в стаята над тихата улица.
Кашлицата, да ...

henryoliver

Проза

1.2K 4

Небесен Лик

Гледам небето, луната, броя звездите ала времето бавно отминава. Виждам твоите очи две прекрасни огнени кълба, устни нежни меки топли леко влажни как копнеят да ги целуна... Виждам едно красиво тяло изваяно сякаш от млечният път. Да виждам теб в небесния простор как танцуваш развяваш косите си усмих ...

simbata

Проза

1.2K

смъртниците

Представи си…..представи си приятелче..просто си го представи. -Седяхме там и не
вярвахме на очите си! Просто не вярвахме…нямаше на какво да вярваме,или просто
не можехме да го проумеем. Стояхме изправени четиримата на ръба на една
котловина..тя..такова. .тая котловина всъщност беше кратер. А вътре ...

madme

Проза

1.1K 6

Светлина в Сърцето

Беше ден болезнен за мен, беше мрачно в моето сърце, нямах сили да се боря със живота. Беше тъжно, нямаше пламък, нямаше огън, нямаше нищо. Чувствах самота. Тя ме бе обгърнала отвсякъде и не искаше да ме пуска. Оттегчен, стоях в един бар, пиейки бира, тъжен, сам, изгорен от дълбоките изневери... Но ...

simbata

Проза

1.2K 1

Какво си говорят дърветата нощем?

Аз мисля, че когато децата по света облекат пижамките си и заспят в топлите легла, дърветата започват да говорят на човешки език. Най-малките дръвчета казват:
- Какво ли правят децата сега?
Старите дървета отговарят:
- Те спят и сънуват сънища.
- Какво е сън? Ние не знаем. Ние не спим – говорят дръв ...

Ronie

Проза

3.9K 13

Дневник на един български опълченец

1878 г. - 1918 г.
“Искам веднага да те опровергая теб, който четеш този дневник, ако мислиш, че историята е поредица от случки, довели до някакво събитие, тя е животът на хората, които са я случили. Тук ще опиша именно своя живот, който посветих на Майка България, както хиляди незнайни като мене мъж ...

Stella

Проза

2.5K 4

Една крачка

Както най-дългият, така и най-късият път започват по един и същи начин - с една
стъпка. Стъпка, която не е малка за теб и голяма за човечеството, а дори
обратното. Стъпка, която правиш след като си открил вратата - началото на своето
пътешестие. Тази врата може да се сбърка много лесно сред множеств ...

`Fallen_Angel`

Проза

2.1K 3

Ковчег

Те носеха тежкия ковчег, където беше положено безжизненото ми тяло, а аз се
смеех отстрани на тази пародия. Процесията напредваше бавно, докато небето
пригласяше на хлипанията им с далечни гръмотевици, а на сълзите им с лек ръмеж.
Ех, такъв пейзаж найстина би ми бил по вкуса, но... Слънцето печеше п ...

`Fallen_Angel`

Проза

1.6K 8

Дани

Посвещавам този разказ на Марго и Ваня – две слънца в моя живот.Обичам ви, момичета!

-Ела тук, Дани, стига си досаждала на хората!
Дани непрекъснато се губеше от погледа на майка си, обикаляше из парка, играеше си с непозна ...

stephanova

Проза

2K 4

Призракът от имението Шейс

Старото привидение се беше настанило удобно в любимия си люлеещ се стол и скърцайки с него, мислеше за отдавна минали неща. Роден в далечната 1840-та година с името Бенджамин Стюард, той беше член на голяма аристократична фамилия. Животът му премина в изтънченост и дисциплина, но не беше скучен чове ...

нико

Проза » Разкази

2.8K 9

Защо?

Още един задушен юлски ден. Слънцето безмилостно пръска лъчите си по земята и
всичко наоколо е като пустош - празно, сякаш всичко живо се е изпарило от високите
температури. Отново скука и отново си мисля за теб. За пореден път препрочитам
писмата ти и за кой ли път си казвам "Стига!" и отново ги пр ...

bEtt

Проза

1.4K 6

Много кратко за един дъжд

Заваля онзи летен дъжд, който те кара да си спомняш. Хората извадиха чадърите си, за да опазят всичко в тях, което не желаят да бъде мокро. Облакът се усмихна, а Слънцето го помоли да се отмести.
- Този дъжд прилича на сбогуване – каза Хенри.
- Този дъжд е един от всички дъждове – усмихна се някой.
...

henryoliver

Проза

1.3K 1

Целувката

Късно вечерта точно след големия концерт на известната рок група Алек тъкмо се беше разделил с приятелите си и вървеше по тъмната улица близо до блока, където живееше. Беше прекарал невероятно и още си тананикаше мелодията на любимата си песен от групата. Но не това го вълнуваше толкова, колкото фак ...

^Parallax^

Проза

2.4K 12

Любовта и омразата

Един ден бях тръгнала на училище и тъкмо си мислех, че трябваше да напиша есе на тема „Любовта и омразата” за часа по литература съвсем ненадейно пред мен на улицата изникна един огромен сандък – голям колкото стая.
В начало ...

Ането

Проза

2K

Разговор

-Обичам те!
-Не, не ти вярвам! Порастни! Мисли много преди да говориш – това е единственият ми съвет!
-Обичам те!
-Нараняваш ме така! Ти не можеш нищо да ми дадеш. Не си способен да се интересуваш от другите хора, мислиш само за себе си.
-Обичам те! ...

stephanova

Проза

2K 3

Споменът На Болката

Мрака и тъмнината се спуснаха за броени секунди над малкото
притихнало градче.
Черните облаци надвиснали над тъмните улички,
се готвеха да излеяд своята мъка и злоба.
Днес нощта беше по-тъмна от всякога,Луната се бе скрила, ...

JoinMeInDeath`F

Проза

2.5K 7

Споменът За Болката

Мрака и тъмнината се спуснаха за броени секунди над малкото
притихнало градче.
Черните облаци надвиснали над тъмните улички,
се готвеха да излеяд своята мъка и злоба.
Днес нощта беше по-тъмна от всякога,Луната се бе скрила, ...

JoinMeInDeath`F

Проза

3.2K 3

Червеният панталон

Признавам, че обичам да чета много…стойностни неща, истински.
Но не обичам хората, общуването с тях ме уморява. Около мен постоянно има хора и аз ставам все по-уморена. Затова през деня мечтая за мига, когато вечерта ще ост ...

Фройд

Проза

2.3K 7

18+ Лятна вечер

Мъжът седеше в кухнята и вечеряше. Хранеше се лакомо, поглъщаше храната с неголеми залъци хляб. Изглеждаше отегчен, дори не забелязваше, какво яде. Монотонният живот, който живееше, го правеше безразличен към всичко заобикалящо го. Сутрин ставаше, закусваше и отиваше на работа. Работеше в строителна ...

Романтик

Проза

2.3K 7

Танц

"Едно, две, три и се завърти!" Това дочух, разхождайки се натъжена и унила по една тъмна уличка, близо до синьото необятно море. Заслушах се и спрях. Не се чуваше нищо друго освен силно тропане и пляскане в равномерен такт, ако спомените ми не ме лъжеха това бе 7/8. Преди доста години се занимавах с ...

SaD

Проза

1.7K 4

Русокосата принцеса

Сега ще ви разкажа историята на едно момиченце, което за неусетно време се превърна в жена. Знаете ли, най-мътният спомен за нея е, когато още бе сплетена на две дълги руси плитки и играеше с други момичета и момчета в квартала. Всички бяха еднакви - деца. Имаше обаче едно момче, което се открояваше ...

SaD

Проза

1.4K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Малкото цвете

За един миг

благодаря ти

Гибелта на добрият глупак

Ти така и не дойде...

историята на две същества въртяща се около парче шунка

18+ Усещане за любов

мисъл в полунощ

Мразя те!

Прелюдия в ре минор

Преди...

Цветчето на Черницата

Какво може да Ви се случи на чаша кафе

В очите на поета

Трилър

Все още е светло...

Една от онези нощи

друид отшелник

Когато я карам, някак

Много кратко за една болест

Небесен Лик

смъртниците

Светлина в Сърцето

Какво си говорят дърветата нощем?

Дневник на един български опълченец

Една крачка

Ковчег

Дани

Призракът от имението Шейс

Защо?

Много кратко за един дъжд

Целувката

Любовта и омразата

Разговор

Споменът На Болката

Споменът За Болката

Червеният панталон

18+ Лятна вечер

Танц

Русокосата принцеса

Опашка