Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Искам да си щастлив

Обичам те,обичам те толкова много,че дори аз самата не мога да осъзная колко
е.Но защо трябва да си такъв?Защо всеки ден ме нараняваш с думи,макар и
неволно..Защо във всеки един момент ми причиняваш такава болка каквато никoй не
ми е причинявал до сега.Разбирам,зная,не ти е било лесно.Всеки ден от б ...

Adelinka

Проза

3.5K 7

Никога , наистина никога

Никога , наистина никога
/ Това всъщност не е разказ , това по скоро е импресия /
Гледам в тъмнината и мисля .Мисля и плача тихо в ноща .Плача от мъка , плача от болка . В миг плача от самота .Аз самата съм сълза .
Една сълз ...

Етчи

Проза

1.3K 4

Изпитанието на живота

Диана стоеше и с усмивка си мислеше Странно нещо е живота , винаги ни поднася изпитания и чака да види колко можем да понесем от неговия изпит .
Тя се усмихваше сега , защото премина проверката на живота си с вдигната глава и чиста душа .
Всичко беше вече в миналото и спокойно , без угризения можеше ...

Етчи

Проза

2.1K 15

Тя и той

Тя се обърна към него, поглеждайки го умолително. В погледа й се четеше
отчаяние, мъка, тъга, всичко наведнъж. Тя не искаше нищо освен да срещне поне
още веднъж неговият поглед, поне още веднъж да види усмивката му, още веднъж и
той да я погледнеше с този мистичен поглед, с тези светещи очи, сякаш т ...

chernoo4ka

Проза

1.9K 2

Симеон Стълпник

Често ми е задаван въпроса: "Защо врачани са избрали деня на св. Симеон Стьлпник за свой празник? Какво свързва града със Светеца, като даже и параклис няма на негово име?
Ще изкажа мои предположения, защото загадката се кри ...

muzevir

Проза

1.9K 2

Трифон Зарезан

Друг християнски празник, тачен от врачани, е Трифон Зарезан. Отдавна битува мнението, че във Враца виното е повече от водата. Рязането на лозята се е смятало за облагородяване. То има хилядолетна история. Още в древността рязането се е смятало за религиозен акт.

muzevir

Проза

2.2K 1

Празниците

Врачанинът уважава християнските празници, но не са му чужди и друговерските. От християнските празници е избрал няколко, които празнува типично по врачански. Един от тях е Голяма Богородица (28 август), който е известен с врачанските теферичи.

muzevir

Проза

2.6K

Оставям те

Толкова дълго време се борих сама със себе си... Да, обичах те, но преди. Сега
все едно сърцето ми е изстинало. Всеки път, когато ме целунеш... на мен ми се
иска да не си ти. Всеки път щом се доближиш и ми се усмихнеш, вместо да ти
отговоря и аз със същото, на лицето ми се появява една неискрена, тъ ...

Adelinka

Проза

2.7K 8

Кафенетата

Във Враца, като областен център на почти цяла Северозападна България бяха събрани всички държавни, обществени и частни учреждения. Естествено е, че интелигенцията тук беше голяма. Наличието на много банки, съдилища, учебни заведения, войска, фабрики обуславяше различните съсловия. Поради това, че по ...

muzevir

Проза

1.5K

Когато наливахме основите

На 5-ти септември съветският ботуш стъпи в България, защото СССР ни обяви война.
След няколко дневни сражения с полиция, жандармерия, и цялата българска войска (тогава бяха няколко армии) смелите и безстрашни бойци от НОВА в ...

muzevir

Проза

2.2K

залезът на Иракли

Сутринта към 8:00 часа…
- Какъв е тоя залез!?
- Хей, хора! Станете и вижте има залез…
- Какви гъби си ял снощи та чак сега те хващат, а? Е със сигурност са страшно добри, за да ги говориш такива щуротии…хехехе
- Не бе хора, станете и вижте Залезът е пред нас!!! ...

figaro

Проза

1.7K

Гостенката, която ми помогна да направя избора си

В този следобед докато пиех кафе ми се звънна на вратата. Зачудих се, не очаквах
гости. На вратата ми се появи тя. Красива и студена, както винаги, бих казала
съвършена, ако знаех какво е съвършенство. Не я бях виждала отдавна. Седнахме,
направих й кафе и се заприказвахме за живота, за любовта и раз ...

IceMoon

Проза

2.1K 7

Караконджо

Караконджо е герой от много по-късно време. Като малък лежал от детски паралич, което дало отражение в ходенето и говора му. Като ходеше си влачеше краката и говорът му беше провлечен. Казано е, че когато Господ взема едно, дава две. Щедро го бе дарил с мързел и добър апетит. След многогодишно учене ...

muzevir

Проза

1.6K

Дането и Сали

Ще бъде голям грях, да не кажа престъпление, ако не опиша една малка част от хората, които придаваха колорита на Враца. "Сериозните" хора на града ги наричаха "шашави". Етикет за хора с известни умствени недостатъци. Аз мога да се съглася до някъде, затова защото всеки един от тях си беше по своему ...

muzevir

Проза

1.6K

Дамата в червено

Седях на бара... Чаках новият ми приятел да дойде, за да ми разкаже как е минал
поредния му скучен ден. Изведнъж срещу мен се появи дим... Но дим, толкова
гъст,че не можех да виждам нищо. Сякаш за миг изчезна целия свят. И когато стана
отново светло срещу мен седеше една жена... Една жена, толкова к ...

Adelinka

Проза

1.3K 6

Миналият Великден

Десет и половина... След по-малко от два часа светът ще трябва да се престори на
различен. След половин час ще забият камбаните около този двор и той поне веднъж
в годината ще ми се стори благословен. Остават ми само пет минути, в които да
поседя на старата пейка, взирайки се в дърветата препречили ...

preziosi

Проза

1.5K 2

Тихо свири джаз...

“Джаз... – хубави хора в кофти настроение”
Тихо свири… онези ноти танцуват на повърхността на локвите. Стъпват на пръсти като малки балерини. Като дами с островърхи обувки стъпват нотите в локвите и се разливат, плуват, полепват по всичко наоколо. Там на ъгъла до онази тухлена сграда един мъж свири ...

sinner

Проза

1.7K 4

Танас Емшерията

Нисък, с малки мустаци, облечен с дрехи алафранга. Кръчмата му се намираше на площада срещу касапските дюкяни. Малък, опушен дюкян с няколко маси. В ъгъла димеше по цял ден скара с дървени въглища. От скарата в кръчмата цареше полумрак, а от комина се разнасяше над целия площад приятния аромат на пе ...

muzevir

Проза

1.5K

Мито Данин

Много героични подвизи ставаха през времето, когато във Враца бяха разквартирувани братята освободители.
Част от тях бяха настанени в училище "Софроний Врачански", до самото пазарище. Срещу училището, във Военния клуб, се по ...

muzevir

Проза

1.4K 1

Дели папаз

По онова време, когато Враца беше 18000 жители имаше три гробища - български (сега старите гробища), турски над (Окръжната болница) и еврейски (между Бутов дол и Бистрец). Българските и еврейските съществуват и сега, а турските само като наименование на местност. Погребенията на покойниците ставаха ...

muzevir

Проза

1.5K

Затворничка 2

Гората беше гъста и тъмна. Страшна и опасна, толкова много че тя побягна.
Не виждаше път, дори малка пътечка не се забелязваше. Трънаците и бодливите храсти нараняваха нозете й, късаха дрехите й, дращеха по лицето й. Кървави капки се стичаха по тялото й. Тя беше уплашена, много уплашена и наранена. ...

Етчи

Проза

1.2K 3

Дългаджията

Хюсеин беше типичен анадолски турчин. Слаб, кокалест, клюнест със сини изцъклени очи. Мързелив и сиромах, той обичаше да продава мурафетлъци. Живееше сам в къщата, останала му от дедите и сигурно строена в дните на османското нашествие. С други думи "сиромах човек с чорбаджийки табихети". Особено се ...

muzevir

Проза

1.3K

Директорът

Беше един горещ, зноен ден в началото на месец юли. Температурата на въздуха не мога да зная, защото тогава го нямаше Минчо Празников. Единственото метеосъоръжение в града беше грамадния термометър, който се намираше на стената между аптеката на И. Симеонов и хотел - ресторанта “Белата мечка”. За съ ...

muzevir

Проза

1.1K

Миалко пръдливио

Висок, слабоват, със сини цъкливи очи и руси засукани мустачки, Миалко беше типичен представител на славянската раса. Вятърът от призрака на комунизма, който бродеше из Европа, го бе довял във Враца. Емигрант, белогвардеец той се препитаваше с неквалифицирана работа - режеше дърва, внасяше въглища и ...

muzevir

Проза

1.2K 1

Самотата

Вървя и за пореден път се скитам толкова сама.Вървя и всичко,което виждам пред себе си е тъгa.Как да съм щастлива?
Чувствата бликът в мен,но не мога да ги изкажа..Просто думите никога не са били,и ми се струва че няма да бъдат,
достатъчно силни,достатъчно убедителни,за да опиша какво изпитвам в моме ...

Adelinka

Проза

1.4K 8

18+ Горчо

Горчо беше една колоритна личност на Враца. Живееше в Згориград. Това не му пречеше почти всеки ден да гостува на кемерските кръчми и да отдава почит на Христо Ботев. Транспортът му беше един голям добре охранен магарок. Горчо бе висок и добре сложен за годините си. Облечен в типичните згориградски ...

muzevir

Проза

1.3K

Големата дума

Като махленски арбитър последната дума беше негова. Винаги започваше с "Шъ кажа големата дума!"
В славните години на колективизацията агитатори под път и над път обясняваха колко хубаво нещо е колективизацията. Няма синури, ...

muzevir

Проза

1.3K 1

Приказка с край (Част Втора)

- Господи! – успя да изрече и се свлече до едно дърво на студената земя. – Това не е възможно… когато вчера те видях…
Той вдигна ръка и я прекъсна:
- Вчера ти ме гледаше с твоите очи…
- Ти не изглеждаше така…
- Изглеждах така, както винаги съм изглеждал. Опитай се да си спомниш. Вчера не беше толков ...

Moira

Проза

1.4K 6

Щурецът

Странно творение на природата е щуреца. Ден и нощ непрекъснато свири. Живее безгрижно и не мисли за утрешния ден... Трудът е за мравките, а свирнята - дар божи за Щуреца.
Така безгрижно, като щурец си свиреше и живееше Кадри ...

muzevir

Проза

1.8K 2

Мио мекичаро, Философо

МИО МЕКИЧАРО
Мио Мекичаро беше сам самичък. Сиромах македонец, попаднал у Враца след събитията. Беше работлив човек и помагаше на хлебаря Лазар Македонецо. Нощно време ловеше маята и сутрин, когато тестото беше готово, Лазар ...

muzevir

Проза

1.3K

Затвори очите си

Затвори очите си!
Навън е ден, но ти затвори очите си и ела, за да помечтая с теб. Открадни ми, открадни ме, открадни ни. Вземи всичо, което не сме аз и ти и го хвърли някъде назад, някъде, където ще го забравим. Нека остане ...

slanceto

Проза

2K

Приказка с край (Част Първа)

11.Август, 10:50ч.
Не, не беше забелязала, че я наблюдава. Всъщност не го беше забелязала. В момента имаше толкова други неща, за които трябваше да мисли. Ето така, тя изпускаше повечето от нещата в живота си. Ния извърна г ...

Moira

Проза

1.5K 7

СЪНЯТ

СЪНЯТ
Вървяха бавно, за да не паднат в снега. Беше кишаво и кално и едно подхлъзване не би било особено приятно. Но те не мислеха за това в момента. Беше толкова хубаво да са заедно, някак съвсем естествено и спокойно. Той се усещаше напълно свободен, въпреки учестеното туптене в гърдите. Мислеше, ч ...

Epitaphios

Проза

1.3K 1

Лумпата

Името му беше Ангел, а прекорът Лумпата. Това беше купешка дума Лумпен, взета от библията Мордохаева. Професията - воденичар, а имотното му състояние — една воденица-караджейка с два камъка. На единия мелеше жито, а на другия кукуруз. Като всеки воденичар, той беше хитър сиромах с голямо сърце. Обла ...

muzevir

Проза

1.9K

Първи ден след отпуска

Край! Свърши ми отпуската... от днес пак на работа.... Чепикът е гланц, ръбът на панталона е остър като бръснач Солинген.... .нямам вина за двете половини муха решила да каца там....... Стегнат съм като изстребител преди мисия, като... А бе я остави сравненията... като Пич съм........ където стъпя т ...

Huckleberry

Проза

1.4K

Разкази без край (Илюстратор на Приказки)

Разкази без край (Илюстратор на Приказки)
Перото на шапката се бе накривило,оправих го и влязох.Видът на къщата отвън ме бе подготвил за това което е вътре.Погладих мустаците си ,но не се огледах в огледалото покрай което мернах с периферното зрение,че минавам.В тази приказка не бе важно как изглежд ...

Huckleberry

Проза

2.1K 1

Турашко

Дребен, слаб, с юнашки мустаци, хитрец, който близо седем години е воювал по бойните полета с 35-ти пехотен полк. Пословичната храброст му беше донесла множество медали, с които бяха накичени пилешките му гърди. Геройството му го бе издигнало до полкови адютант. Злите езици говореха, че е бил кашава ...

muzevir

Проза

1.4K 1

Ромощинката

На един Зарезан, след добро разливане във Вълчиновата кръчма, започнали хвалбите. Всеки хвалел стоката си. Вълчин си хвалел палашите, Тошо Бакьовото - конете и фаетона си, Марко Бошнако - чифтето си. Сиромах Кото, който нямал с какво да се похвали, решил да блесне с възможностите си. Похвалил се, че ...

muzevir

Проза

1.2K

Шивачите

Колоритни личности бяха двамата шивачи Ангел и Кото. Дюкянът им се намираше до фурната. Двамата бяха направили акционерно дружество, като капиталът на единия беше тежката ютия, а на другия възглавницата за гладене. Шевната машина беше обща. Поне два пъти седмично разваляха акционерното дружество, ка ...

muzevir

Проза

1.6K

Глас от прозореца

Сутрин изчаква да отмине шума на пиковия трафик, отваря широко прозореца, и започва да говори, понякога с часове, докато не прегракне, или дъжд не я принуди да се скрие.
Коментарът й по повод кампанията за изтребване на безд ...

Lunatic

Проза

1.6K 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Искам да си щастлив

Никога , наистина никога

Изпитанието на живота

Тя и той

Симеон Стълпник

Трифон Зарезан

Празниците

Оставям те

Кафенетата

Когато наливахме основите

залезът на Иракли

Гостенката, която ми помогна да направя избора си

Караконджо

Дането и Сали

Дамата в червено

Миналият Великден

Тихо свири джаз...

Танас Емшерията

Мито Данин

Дели папаз

Затворничка 2

Дългаджията

Директорът

Миалко пръдливио

Самотата

18+ Горчо

Големата дума

Приказка с край (Част Втора)

Щурецът

Мио мекичаро, Философо

Затвори очите си

Приказка с край (Част Първа)

СЪНЯТ

Лумпата

Първи ден след отпуска

Разкази без край (Илюстратор на Приказки)

Турашко

Ромощинката

Шивачите

Глас от прозореца

Опашка