Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Рани

Тя се будеше всеки ден с ясно съзнание за това, което я очаква - отново тази тъпа, съсипваща болка… Дали заради есента, която бе настъпила като зловещ повей, носещ усещане за край, или заради наближаващата зима, която сякаш идваше да каже - “След мен нищо вече няма да е същото…“. Но то отдавна не бе ...

Tourniquet

Проза

2005-03-16T20:08:29+02:00 1.9K 3

Очаквана среща

Шосето се гърчеше неукротимо, правейки болезнени опити да понесе стоварващата се върху него сила от плющенето на едрите капки дъжд, завалял през нощта като из ведро. Тъмносивият му цвят се изгубваше бавно, сливайки се постепенно с цвета на плисналата се върху него бяла дъждовна пяна. Цветовете се пр ...

joanna_vas

Проза

2005-03-15T23:20:21+02:00 1.4K 2

Нещо за теб ...

( След дълги вътрешни борби така и не се осмелих да нарека това произведение "ЛЮБОВ"... )
Кое е по-грешно? Това, че аз те искам или това, че ти ме искаш дори по-силно? Искам те изцяло и напълно, реален и ... мой. И всъщност най-боли от факта, че би могъл да бъдеш. Но други две очи ме даряват с безкр ...

Tourniquet

Проза

2005-03-15T20:04:41+02:00 2.9K 3

Триумф на болката

17май, `91
Беше прекрасен слънчев ден, сравнително топло и
приятно за дълги разходки. С Андрей бяхме излезли малко да
походим из парка, преди да отидем на партито по случай
рождения ден на наш близък приятел Мишо. ...

Елзи

Проза

2005-03-14T17:58:08+02:00 2.1K 5

Принцът, просякът и уличницата

(от цикъла „Кръчма „Зелената котка” – неизвестно вече кой номер :)

Когато влязох, балната зала още не бе започнала да се пълни. Тук-там разни навлеци се оглеждаха лакомо в търсене на поредната титулувана особа, към която да ...

Wizard

Проза

2005-03-13T19:14:18+02:00 2.4K 2

Бора

Бора
Силата на положителното мислене е силата на човешките възможности. Премесена е с много оптимизъм, вяра, че нещата просто трябва да станат. Мисля, че и доза лудост е нужна за всяка голяма победа. Субстанциите са много. С ...

slanceto

Проза

2005-03-11T21:14:36+02:00 1.8K 1

Моят Египет

Имам чувството, че съм била тук и преди. Чувствам се вкъщи, а не на чуждо място. Музиката ми харесва, природата ми харесва, вятърът ми харесва. Хората тук ме харесват. Египет е красива страна. Много цветове има в дрехите на жените, в музиката им, в морето им, но хората тук са бедни, а това означава ...

slanceto

Проза

2005-03-11T20:52:05+02:00 2.4K 2

Усмивката

Има толкова различни усмивки на този свят.
Всяка от тях носи своята специфична форма, цвят и излъчване и по своему дава облика на душата, побрала се до последния дъх в самата нея. Придава на лицето игрива живинка, по която ...

joanna_vas

Проза

2005-03-10T23:47:20+02:00 1.6K 3

Месец Март

И както всяка година, този март нещата се повториха.
Отново беше сама. И отново всички тези неща да и се струпат. Винаги месец март. Понягока се питаше, дали не е прокълната. Не, че вярваше в такива неща... Но по какъв начин ...

DiVa_82

Проза

2005-03-08T13:51:44+02:00 1.8K 1

11 часа

Часът е 11, нещо в мен трепти. Някаква странна празнота ме изпълва и кара да се
оглеждам стреснато. Да, наистина е 11 и все пак нещо не е както трябва, нещо
липсва, нещо .... "Час като час", говори логиката и разумът в мен. Да, но все
пак, нещо не е както трябва, погледът ми инстинктивно търси телеф ...

Dulo

Проза

2005-03-06T23:15:56+02:00 1.3K

Близка среща със ...

Юда отвори вратата на кафенето, пристъпи плахо и огледа недоверчиво хората вътре. Имаше точно една свободна маса. Той се настани и зачака. Все още изпитваше колебание относно тази среща, но любопитството го измъчваше. От друга страна си задаваше и въпроса, дали цената не беше твърде висока? Струваше ...

Greenish

Проза

2005-03-06T12:00:45+02:00 1.9K 6

Неосъзнати чувства

- Някога не си ли помислял, че между нас може да се получи нещо? – каза Надя, облегната на парапета на терасата, огряна от меката светлина на луната.
- Ами то вече се е получило – отвърна Тони твърдо – едно чудесно приятелст ...

marii4eto

Проза

2005-03-05T16:42:48+02:00 1.9K 3

Приказка за мартеницата

Приказка за мартеницата
Някога, много отдавна, край морския бряг имало селце. Винаги, когато мъжете излизали с лодките си за риба, едно момче седяло на пясъка и ги изпращало със замислен поглед. Те не знаели нищо за него. Изглеждало на не повече от шестнадесет години и сякаш никога не напускало своя ...

Plamena

Проза

2005-03-02T22:36:25+02:00 3.4K

Аз, днес

Чудя се. Чудя се, ядосан ли съм тази вечер, та да псувам? Тъжен ли, та да плача? . Или пък романтичен?...

Реших! Ядосан съм! Мамка му – тоя път ме ядосаха! Майната му на всичко и всички. Майната ви! Майната ми и на мен! Ха, ...

Paste

Проза

2005-03-02T20:47:59+02:00 3K 8

Кървав залез

Ръцете и – тъй нежни. Очите и изпълнени със сълзи, бляскащи на слънчевата светлина, озарявайки полето в небесно син цвят. Пухкавите и устни, които трепереха заради риданията и. Сълзите се стичаха по бузите и и скигаха до устните и. Тя болезнено преглътна и нежно докосна лицето му. Искаше да говори, ...

Blade

Проза

2005-03-01T21:26:29+02:00 1.7K 1

Еуфория

Момчето погледна останките от огромния небостъргач, разрушен до основи. Огледа боклуците и останките от хора, които се въргаляха около него. След това продължи пътя си.
Дълго време войни раздираха света из основи. Докато не дойде деня, в който бомбите се изсипаха от облаците право върху хората, разд ...

Blade

Проза

2005-03-01T21:25:56+02:00 1.7K

Да откриеш истинската любов

Pepi_87

Проза

2005-02-26T20:38:00+02:00 1.9K 1

Идилия

Наближаваше девет. Слънцето бавно се спускаше към хоризонта, а редките, разхвърляни тук-там по небето облаци, бяха станали ярко червени и сякаш изгаряха във въздуха. Лекият вечерен вятър подухваше и правеше лятната жега малко по-поносима.

Dulo

Проза

2005-02-25T21:01:15+02:00 1.4K 1

Нощ без теб

Не можеше да заспи. Поредната нощ, в която той беше сам. Поредната нощ, в която не можеше да мигне.
Тъмнината и тишината бяха единствената му компания. Беше объркан. Никога преди това не се беше чувствал по този начин. Не можеше да откъсне мислите си от нея. Те вилнееха из главата му като буря, неви ...

тони

Проза

2005-02-25T19:54:42+02:00 2.6K 3

Един безполезен човек

Не ми се пише, не ми се живее, не искам да виждам, не искам да дишам. От както я загубих нищо не ми се прави, всичко ми изглежда така безразлично, така сиво и мрачно. А колко хубаво беше докато тя бе жива. Любовта задвижваше света, а сега само спомени и спомени. Да, точно така спомени за отминали вр ...

тони

Проза

2005-02-25T19:47:19+02:00 1.9K 3

Разговор

Тя си вдигна ръката и с нежните си пръсти докосна лицето му. Чувството, което изпитваше беше неповторимо - сякаш вдишваше безсмъртието, породено от любовта която тя му даряваше. След това тя се отдръпна и седна до него. Така в продължение на няколко часа не промълвиха нищо докато той и каза:

тони

Проза

2005-02-25T19:17:46+02:00 1.9K 1

***

В дъното на душата ми се крие нещо зловещо. Нещо лошо. Нещо нечовешко. Нещо разкъсващо светогледа ми, каращо ме силно да мразя. Да мразя себе си. Теснотата на кожата си. Жалкостта си на човек. Безсилието си. Младостта си.
В ...

Dark_Haho

Проза

2005-02-25T19:12:38+02:00 2.1K 4

Просто една история

Боже, какъв цвят! Тъмночервен. Като кръв. От онази, най – гъстата. Която се стича от най – дълбоките рани точно преди да спрат да кървят. Една такава тъмна. Почти черна...
* * *
“Дали хората ги боли, когато усещат как кръвта ...

Далия

Проза

2005-02-24T09:18:39+02:00 4.8K 30

Та-Ти

Аз съм Анди и съм на една годинка.
Татето ме нарича Квадратно Слънчице, Изумрудено Синче, Гуци-Гуци и с още други имена, които галят душичката ми. Аз си го наричам Най-Доброто Тате На Света. С думи не съм му го казвал, защото все още се правя, че не мога да говоря.
Порастналите хора си разменят звуц ...

ANG

Проза

2005-02-23T00:05:21+02:00 1.7K 3

Илюзия ...

Цигарата димеше в пепелника пред нея, а неговата беше в ръката му. Един кичур изсветляла кестенява коса падаше небрежно, закривайки отчасти лицето й и хвърляше бегла сянка върху мрачните й, тъмни очи .
Не говореха. Сякаш думите бяха излишни пред предстоящата раздяла. Той заминаваше утре, а тя за пръ ...

Tourniquet

Проза

2005-02-22T22:40:13+02:00 2K 6

15 Септември 2004 година

Някой хвана ръката ми миг преди да изкача на един дъх стълбите към училищния вход на първия учебен ден.
Обърнах се , усмихвайки се щастливо , готова да срещна приятелско лице.
- Мила ...
Анита ме гледаше по - бяла от платно , устните й на няколко пъти трепнаха , опитвайки се да кажат нещо . Вече не ...

Tourniquet

Проза

2005-02-22T21:34:37+02:00 2.6K 13

Когато любовта убива

Тя бе 15 годишно момиче с маслинено-черни очи. Не бе много висока. Имаше дълга черна коса и красиво бяло лице. Бяха и казали, че той не е много красив, дори грозен. Въпреки това тя искаше да го види, макар и само от любопитство....... Беше хубав пролетен ден. Тя пиеше сутрешното си кафе в кварталнот ...

mimiobichamiro

Проза

2005-02-21T18:02:46+02:00 2.3K 2

С черни очи

Тя хвана котвата и я намести. Връвта я дръпна рязко и замалко не падна. Беше с изкрящожълта грейка в тон със ските и щеките, разбира се. В ушите й се виждаха слушалки тип “тапички”, от които се чуваше музика или може би по-скоро джънгър.
Не носеше шапка. Всъщност мразеше шапките може би напук на май ...

Keri

Проза

2005-02-19T13:50:03+02:00 2.3K

Раздялата

Небето и земята се бяха слели и прегръдката им беше силна и болезнена. Валеше.
Трудно виждах пътя, чистачките на колата не успяваха да изтрият пороя от сълзи,
които небето изпращаше.Тъга обгърна душата ми и притиснах Николай до гърдите си.
Усетих как млякото намокри блузката ми. Протегнах ръка към д ...

mem

Проза

2005-02-19T01:18:01+02:00 2.6K 3

Надежда

Тя стоеше до прозореца загледана в звездите,някак неестествено големи и ярки за
тоя сезон.Светеха за нея,показваха пътя...В обърканата й душа се промъкваше
някак на пръсти,една дълго таена надежда... Преплете дългите си изящни пръсти,за
да не изпусне отново мига.Сълзите,като бисери нежно и бавно се ...

Nadya

Проза

2005-02-17T14:49:58+02:00 1.5K

Това, което снимките не казват

Тази история е предавана вече няколко поколения в моя род. Пътувала е с магарешка каруца по калдъръмените улички край варненското пристанище в началото на века, преплавала е Босфора в третокласна каюта на турски параход, а още по - преди се е влачела с изранени нозе по прашните пътища на подивялата ...

drop_of_water

Проза

2005-02-15T18:09:59+02:00 2K 1

За край

Късно е. Може би минава полунощ, а може би утрото чука на вратата. Той се събуди бавно...от нещо и познато, и далечно. О, да! Това е телефонът. Вдигна може би след петото позвъняване. Който и да звънеше, явно искаше да се свърже на всяка цена...
- Ало!
- Здравей! – каза женски глас - познат, нежен и ...

DiVa_82

Проза

2005-02-15T13:58:35+02:00 2.3K 5

Същност

Тримата братя вървяха по пътеката. Бяха близнаци, или поне родени в един и същи ден, но във всичко останало бяха различни. Първият беше ням, но имаше много проницателен поглед. Можеше да чете мисли и да споделя своите. Нямаше кой знае какво тяло. Обаче лицето му... Лицето му беше привлекателно, имаш ...

Ендериал

Проза

2005-02-15T08:04:13+02:00 2.1K 7

14-ти фувруари(неизпратено писмо)

14-ти февруари! Сам ли си? Сама ли си?

Да!?
ОК! Няма лошо! Убито самочувствие?! Бриджит Джоунс 2 или 3?! Неудачник 102 или 103?! ОК!
Тя ще е с друг?! Той ще е с друга?! Ама Тя и Той с главното „Т”, нали?! ...

Paste

Проза

2005-02-13T22:11:58+02:00 2.7K 6

Огледалото

Не знам защо, но откакто се помня никога не съм стояла с часове пред огледалото,
както правят повечето жени, че и мъже... Истинският ми образ е някъде вътре в
мен, а това там, отражението ми се струва някак неестествено, фалшиво... Ако ме
попитате: «Какво най - много харесваш от лицето си?», ще отго ...

Nadya

Проза

2005-02-13T21:38:49+02:00 1.5K

Късове жива храна

Късове жива храна
"Вчера, 1 октоври 2092 година,
всички водосборни басейни на Земята
бяха окончателно изолирани..."
Из печата ...

Insect-

Проза

2005-02-13T00:05:17+02:00 1.8K

Разговор в утринта

И кво сега? Оклюмал си се и създаваш проблем след проблем. До кога бе?

Не ти пука?!
Как де не ти пука?! Мамка ти, колкото и да не ти пука ти си част от система. Тъпо звучи, но е така. От теб зависят всички. И ти от тях. Про ...

Paste

Проза

2005-02-12T10:04:09+02:00 1.8K

Страх

Птиците пееха своите песни по клоните на хилядолетните дървета. Потоците бълбукаха радостно, а пчелите жужаха около току-що разтворилите се цветя, сякаш бяха крайпътни гостилници и всяка имаше своя собствена табела. Всяка табела беше украсена по различен начин – неповторима сама по себе си – жълти, ...

Ендериал

Проза

2005-02-11T22:34:45+02:00 1.5K 2

МАЙОРЪТ

Ето какво се случи: тъкмо бях стигнал до офиса и се оказа, че съм си забравил ключа. Джобът ми беше празен и се сетих, че е останал в другото палто. Това ме ядоса, но за кратко. След двадесет минути щеше да дойде моят съдружник и да отвори. Само двадасет минути. Нямаше смисъл да го чакам. По-добре д ...

Чинаров

Проза

2005-02-11T17:39:10+02:00 2.3K

БОЛКАТА

Сестрата влезе в стаята, запали ослепителната светлина и се насочи към легло N 3. Застана пред таблата и повдигна въпросително вежди. - Защо ме викате? - Боли ме, сестричке. Уморените и очи се присвиха и добиха ядосан израз. - Вече ти бих една инжекция! Най-рано след два часа! - Наистина го боли - о ...

Чинаров

Проза

2005-02-11T17:37:43+02:00 1.8K 2