Проза

41,7 резултата

Неосъзнати чувства

- Някога не си ли помислял, че между нас може да се получи нещо? – каза Надя, облегната на парапета на терасата, огряна от меката светлина на луната.
- Ами то вече се е получило – отвърна Тони твърдо – едно чудесно приятелст ...
1.9K 3

Приказка за мартеницата

Приказка за мартеницата
Някога, много отдавна, край морския бряг имало селце. Винаги, когато мъжете излизали с лодките си за риба, едно момче седяло на пясъка и ги изпращало със замислен поглед. Те не знаели нищо за него. Изглеждало на не повече от шестнадесет години и сякаш никога не напускало своя ...
3.4K

Аз, днес

Чудя се. Чудя се, ядосан ли съм тази вечер, та да псувам? Тъжен ли, та да плача? . Или пък романтичен?...

Реших! Ядосан съм! Мамка му – тоя път ме ядосаха! Майната му на всичко и всички. Майната ви! Майната ми и на мен! Ха, ...
3K 8

Кървав залез

Ръцете и – тъй нежни. Очите и изпълнени със сълзи, бляскащи на слънчевата светлина, озарявайки полето в небесно син цвят. Пухкавите и устни, които трепереха заради риданията и. Сълзите се стичаха по бузите и и скигаха до устните и. Тя болезнено преглътна и нежно докосна лицето му. Искаше да говори, ...
1.7K 1

Еуфория

Момчето погледна останките от огромния небостъргач, разрушен до основи. Огледа боклуците и останките от хора, които се въргаляха около него. След това продължи пътя си.
Дълго време войни раздираха света из основи. Докато не дойде деня, в който бомбите се изсипаха от облаците право върху хората, разд ...
1.7K

Да откриеш истинската любов

1.9K 1

Идилия

Наближаваше девет. Слънцето бавно се спускаше към хоризонта, а редките, разхвърляни тук-там по небето облаци, бяха станали ярко червени и сякаш изгаряха във въздуха. Лекият вечерен вятър подухваше и правеше лятната жега малко по-поносима.
1.4K 1

Нощ без теб

Не можеше да заспи. Поредната нощ, в която той беше сам. Поредната нощ, в която не можеше да мигне.
Тъмнината и тишината бяха единствената му компания. Беше объркан. Никога преди това не се беше чувствал по този начин. Не можеше да откъсне мислите си от нея. Те вилнееха из главата му като буря, неви ...
2.6K 3

Един безполезен човек

Не ми се пише, не ми се живее, не искам да виждам, не искам да дишам. От както я загубих нищо не ми се прави, всичко ми изглежда така безразлично, така сиво и мрачно. А колко хубаво беше докато тя бе жива. Любовта задвижваше света, а сега само спомени и спомени. Да, точно така спомени за отминали вр ...
1.9K 3

Разговор

Тя си вдигна ръката и с нежните си пръсти докосна лицето му. Чувството, което изпитваше беше неповторимо - сякаш вдишваше безсмъртието, породено от любовта която тя му даряваше. След това тя се отдръпна и седна до него. Така в продължение на няколко часа не промълвиха нищо докато той и каза:
1.9K 1

***

В дъното на душата ми се крие нещо зловещо. Нещо лошо. Нещо нечовешко. Нещо разкъсващо светогледа ми, каращо ме силно да мразя. Да мразя себе си. Теснотата на кожата си. Жалкостта си на човек. Безсилието си. Младостта си.
В ...
2.1K 4

Просто една история

Боже, какъв цвят! Тъмночервен. Като кръв. От онази, най – гъстата. Която се стича от най – дълбоките рани точно преди да спрат да кървят. Една такава тъмна. Почти черна...
* * *
“Дали хората ги боли, когато усещат как кръвта ...
4.7K 30

Та-Ти

Аз съм Анди и съм на една годинка.
Татето ме нарича Квадратно Слънчице, Изумрудено Синче, Гуци-Гуци и с още други имена, които галят душичката ми. Аз си го наричам Най-Доброто Тате На Света. С думи не съм му го казвал, защото все още се правя, че не мога да говоря.
Порастналите хора си разменят звуц ...
1.7K 3

Илюзия ...

Цигарата димеше в пепелника пред нея, а неговата беше в ръката му. Един кичур изсветляла кестенява коса падаше небрежно, закривайки отчасти лицето й и хвърляше бегла сянка върху мрачните й, тъмни очи .
Не говореха. Сякаш думите бяха излишни пред предстоящата раздяла. Той заминаваше утре, а тя за пръ ...
2K 6

15 Септември 2004 година

Някой хвана ръката ми миг преди да изкача на един дъх стълбите към училищния вход на първия учебен ден.
Обърнах се , усмихвайки се щастливо , готова да срещна приятелско лице.
- Мила ...
Анита ме гледаше по - бяла от платно , устните й на няколко пъти трепнаха , опитвайки се да кажат нещо . Вече не ...
2.6K 13

Когато любовта убива

Тя бе 15 годишно момиче с маслинено-черни очи. Не бе много висока. Имаше дълга черна коса и красиво бяло лице. Бяха и казали, че той не е много красив, дори грозен. Въпреки това тя искаше да го види, макар и само от любопитство....... Беше хубав пролетен ден. Тя пиеше сутрешното си кафе в кварталнот ...
2.3K 2

С черни очи

Тя хвана котвата и я намести. Връвта я дръпна рязко и замалко не падна. Беше с изкрящожълта грейка в тон със ските и щеките, разбира се. В ушите й се виждаха слушалки тип “тапички”, от които се чуваше музика или може би по-скоро джънгър.
Не носеше шапка. Всъщност мразеше шапките може би напук на май ...
2.3K

Раздялата

Небето и земята се бяха слели и прегръдката им беше силна и болезнена. Валеше.
Трудно виждах пътя, чистачките на колата не успяваха да изтрият пороя от сълзи,
които небето изпращаше.Тъга обгърна душата ми и притиснах Николай до гърдите си.
Усетих как млякото намокри блузката ми. Протегнах ръка към д ...
2.6K 3

Надежда

Тя стоеше до прозореца загледана в звездите,някак неестествено големи и ярки за
тоя сезон.Светеха за нея,показваха пътя...В обърканата й душа се промъкваше
някак на пръсти,една дълго таена надежда... Преплете дългите си изящни пръсти,за
да не изпусне отново мига.Сълзите,като бисери нежно и бавно се ...
1.5K

Това, което снимките не казват

Тази история е предавана вече няколко поколения в моя род. Пътувала е с магарешка каруца по калдъръмените улички край варненското пристанище в началото на века, преплавала е Босфора в третокласна каюта на турски параход, а още по - преди се е влачела с изранени нозе по прашните пътища на подивялата ...
2K 1

За край

Късно е. Може би минава полунощ, а може би утрото чука на вратата. Той се събуди бавно...от нещо и познато, и далечно. О, да! Това е телефонът. Вдигна може би след петото позвъняване. Който и да звънеше, явно искаше да се свърже на всяка цена...
- Ало!
- Здравей! – каза женски глас - познат, нежен и ...
2.3K 5

Същност

Тримата братя вървяха по пътеката. Бяха близнаци, или поне родени в един и същи ден, но във всичко останало бяха различни. Първият беше ням, но имаше много проницателен поглед. Можеше да чете мисли и да споделя своите. Нямаше кой знае какво тяло. Обаче лицето му... Лицето му беше привлекателно, имаш ...
2.1K 7

14-ти фувруари(неизпратено писмо)

14-ти февруари! Сам ли си? Сама ли си?

Да!?
ОК! Няма лошо! Убито самочувствие?! Бриджит Джоунс 2 или 3?! Неудачник 102 или 103?! ОК!
Тя ще е с друг?! Той ще е с друга?! Ама Тя и Той с главното „Т”, нали?! ...
2.7K 6

Огледалото

Не знам защо, но откакто се помня никога не съм стояла с часове пред огледалото,
както правят повечето жени, че и мъже... Истинският ми образ е някъде вътре в
мен, а това там, отражението ми се струва някак неестествено, фалшиво... Ако ме
попитате: «Какво най - много харесваш от лицето си?», ще отго ...
1.5K

Късове жива храна

Късове жива храна
"Вчера, 1 октоври 2092 година,
всички водосборни басейни на Земята
бяха окончателно изолирани..."
Из печата ...
1.8K

Разговор в утринта

И кво сега? Оклюмал си се и създаваш проблем след проблем. До кога бе?

Не ти пука?!
Как де не ти пука?! Мамка ти, колкото и да не ти пука ти си част от система. Тъпо звучи, но е така. От теб зависят всички. И ти от тях. Про ...
1.8K

Страх

Птиците пееха своите песни по клоните на хилядолетните дървета. Потоците бълбукаха радостно, а пчелите жужаха около току-що разтворилите се цветя, сякаш бяха крайпътни гостилници и всяка имаше своя собствена табела. Всяка табела беше украсена по различен начин – неповторима сама по себе си – жълти, ...
1.5K 2

МАЙОРЪТ

Ето какво се случи: тъкмо бях стигнал до офиса и се оказа, че съм си забравил ключа. Джобът ми беше празен и се сетих, че е останал в другото палто. Това ме ядоса, но за кратко. След двадесет минути щеше да дойде моят съдружник и да отвори. Само двадасет минути. Нямаше смисъл да го чакам. По-добре д ...
2.3K

БОЛКАТА

Сестрата влезе в стаята, запали ослепителната светлина и се насочи към легло N 3. Застана пред таблата и повдигна въпросително вежди. - Защо ме викате? - Боли ме, сестричке. Уморените и очи се присвиха и добиха ядосан израз. - Вече ти бих една инжекция! Най-рано след два часа! - Наистина го боли - о ...
1.8K 2

Часовник

- Какво е душата? – попита тя и подпря главата си с ръце. Сякаш й тежеше...
- Душата е часовник. – отговори той. Като че ли въпросът не го изненада въобще.
Тя погледна ръчния си часовник – малък, без цифри, само с две камъчета на шестицата и дванайската, с тънка сребърна гривна вместо кожена каишка. ...
2K 4

Тъжната принцеса

Имало едно време една много тъжна принцеса. Нищо не я радвало, нищо не можело да я накара да се усмихне поне за миг. В такова лошо настроение я заварил летният бал. Тя не очаквала нищо хубаво от него, но решила да отиде, за да се разсее поне за малко.
2.2K

Черно Слънце

Пустинята има свое дихание, което може да се усети само нощем. Само когато използваш собствените си нозе .
Само когато от три дни си без вода и храна.
Присъствието на Смърта изостря сетивата и в сърцето ти възкръсва плъмъка ...
2.1K 1

Любимото ми нещо на този свят

Ще бъде много хубаво ако поне веднъж в този скапан живот ми провърви! Просто ще стане чудесно, ако не всичко свършваше със спринцовка във вената, отнесен от собствените си халюцинации.
И тогава спрях, погледнах, видях и си ...
2.3K 3

Любовта

Ела към мен. Приближи се. Погледни в очите ми. Красиви ли са?
Вгледай се в тях. Хипнотизират те, нали? Вече си готов на всичко да ме имаш. Направи крачка напред. Протегни ръка. Усещаш ли нежността на допира ми? Харесват ли ти ръцете ми? Когато ги докосваш, си представи, че са върху тялото ти и го ми ...
2.3K 1

Само Аз

Само АЗ
Пак ли ме гледаш с изненада! Какво - не вярваш, че се върнах отново?! Не се плаши, не бягай от мен! Знаеш, че само аз те разбирам, само аз мога да те обичма какъвто си и да съм до теб винаги. Ти никога не си ме обичал, никога не си изпитвал нищо друго освен омраза. Но не искаш да ме изгубиш! ...
2.1K 2

Лястовицата

Беше старо,стабилно,вековно дърво.На пролет-удоволствие да гледаш как разцъфва,лете-примамливо сенчесто,есен-шарено,красиво и същевременно навяващо тъга,зиме-почти голо,някак самотно изглеждаше.Беше наистина прекрасно да се губиш в нежната му ,опияняваща зеленина или пък да хербарийзираш някое от го ...
2.8K 17

Промяната 1

Джеси седеше в тъмната стая, мислейки за изминалия ден. Тя не беше направила нищо, за да помогне на някой или най - малкото, за да се гордее после с постъпката си. Тя не се интересуваше от мнението на другите и правеше това, което сметнеше за правилно. Страх я беше само да не остане сама, без прияте ...
1.6K 2

Островният Люк

Преди много години на брега на Аляския залив имало едно малко рибарско селце. Местните жители го наричали Бюрк на името на най -известния им гражданин, който прекосил половин Америка, за да стигне до Апалачите изкачил се на един от най - високите върхове в планината, само за да откъсне билката, коят ...
1.4K

Същественото е невидимо за очите - 9

(последно от цикъла 10 разказчета: "Същественото е невидимо за очите", допълнено със заключение)
Друсам една джисемка на приятел от София – пълна обърквация. Кажете си трите имена, ЕГН - казвам ги. Утре в 10 сутринта сте на запис за вечерното шоу. Туй рече некакъв глас в другия край на жицата и затв ...
1.5K

Същественото е невидимо за очите - 8

Защо не прочетох в очите на Къде Ми Е ЧукЪТ исканите 50 лева?
Защото друго ме тресеше в момента.
Приключваше обяда ориз с горски гъби. Изведнъж забелязах нещо подозрително – МЕСО! “Няма грам месо в манджата, не бой се”, ме уверяваше при поканата Къде Ми Е ЧукЪТ.
- Какво се изцъкли? А-а, малко пилешк ...
1.4K