Проза и разкази от съвременни български писатели

42.4K резултата

Как се топли супа...

(по действителен случай ;)
Върнах се от даскало, прегладняла като люлински клошар. Направо организмът ми беше озверял от липса на хранителни вещества. Втурнах се в кухнята и първото нещо, което съзрях беше салата от домати и магданоз. Наполовина изядена. Вкъщи такова нещо се прави само като има голя ...
2.3K 5

АНГЕЛ БЕЗ КРИЛЕ ІІІ

Ангел без криле
( трета част )
Погледна отново през прозореца, отпусна завесата и се върна пред креслото. Седна и пак впери очакващи очи в писмото, но не успя да прочете дори и ред. Хвърли листа на масичката и остана така – вперен в него, но с боязън, изпълваща съзнанието му... не се осмеляваше да з ...
1.6K 9

Слънчеви фигури

Мъжът на отсрещната седалка се поклащаше в такт с потракването на пътническия
влак. При всяко ритмично движение на тялото, роякът черни мухи се надигаше, като
плътен черен контур, който за миг се отлепва от собствените му очертания, унесен
в помръдващото си лепкаво бръмчене, в очакване на тялото, ко ...
1.1K

Старият берлинчанин

Старият берлинчанин

Берлин. Зимата на 2003г. Отново работя като преносвач на покъщнина на поредното берлинско семейство, което се мести “на друг адрес”: този път заминават за Швейцария. Млад медик и жена му – културолог. Ка ...
1.2K 4

Съдба и болка,за цял живот

Съдба и болка , за цял живот
Седях и се взирах в снимките. Бяха правени преди повече от 16 години и дори и сега, гледайки ги, преживявах и чувствах тогавашните емоции. Какви години бяха, наситени с много труд, старание, лише ...
1.5K 12

ФЕЙЛЕТОНИ В АЗ-ФОРМАТ-2

Как ме впрегнаха в политическата каруца
предизборен фЛИРтон
Случи се така, че загубих статута си на крайно незаинтересован от политиката и безгрижен човек.
Бяха тежки години. Родих се по време на пътя към развито общество, учих по време
на преустройството, дообучавах се по време на новата демокрация ...
1.2K

ФЕЙЛЕТОНИ В АЗ-ФОРМАТ - 1

ФЕЙЛЕТОНИ В АЗ-ФОРМАТ
Фейлетонистът
Като за начало не смятам да ви се представям със строги биографични данни, поне не рождено място; ръст сутрин и вечер; кила в наядено, ненаядено и преяло състояние; брой лимби отзад (отпред не питайте); номер на обувките с изрязани нокти и неизрязани; поне не пове ...
1.3K 2

АНГЕЛ БЕЗ КРИЛЕ ІІ

Ангел без криле
( втора част )
Вече пет дълги и безкрайни минути треперещите му пръсти държаха писмото и се колебаеха дали да разкъсат плика... Нямаше подател, само неговото име стоеше там – ситничко написано в десния ъгъл. “От нея е!” – плаха мисъл прокънтя в съзнанието му, след като разпозна почер ...
1.2K 3

Хората Забравят Истинските Си Потребности.

В днешно време в яда си, грижите и забързания ден
хората забравят истинските си потребности.
И в един "красив" ден, незнайно как... заради болест,
мисъл, дума, разговор или просто...
"защото му е дошло времето" те разбират, как за краткият ...
1.8K 1

АНГЕЛ БЕЗ КРИЛЕ І

Ангел без криле
( първа част )
- Времето сякаш е спряло... Съдбата е поседнала кротко на стрелките и не им позволява да трепнат... А ти така ми липсваш! Очите ми жадно отпиват миговете на нетърпението... В гърдите ми се надига въздишка и... и на устните ми се ражда твоето име... Липсваш ми! Липсва м ...
1.6K 10

От всичко или от нищо...

Мракът дойде рано, носен от жулещите езици на студа. Земята беше скована в безпощадна, суха зима, и смразяващ душата хлад. По улиците на града нямаше никой и само окапалите листа на дърветата танцуваха във въздуха, носени от воя на ледените ветрове. Из въздуха витаеше някаква нотка на скрита печал и ...
1.5K 1

ОТРЯД ЗА БЪРЗО РЕАГИРАНЕ

ОТРЯД ЗА БЪРЗО РЕАГИРАНЕ
или
Спете с най-новите гащи
фейлетон
“…Безлюдно и на пъпа на града! Тишина с привкус на натрапчива чалга. Някаква супергърла си дере гърлото и си тресе деколтето пред чалгосаната вече клиентела на заведението на края на града. ...
1.8K 2

Ангел...

Седях една вечер на тераса, а детето ми дойде и седна в скута ми.
Вдигна главица и ме погледна с големите си сини очи.
Аз се наведох и целунах русата му косица.
То погали бузата ми и попита :
-Мамо, ангелите съществуват ли? ...
1.4K 1

За теб!

Скъпи мой,
Ето навън пак настъпва ден, слънцето изгрява и всичко се пробужда изтърсвайки от себе си спомена за нощта. Но в мен не е ден… напротив сега започва вечната нощ, вечният мрак нахлува в душата ми. Теб те няма… ти си отиде… колко хубава беше тази нощ, нощ на мечти и обещания. Ти отново дойде ...
2.2K

между Любовта и Омразата

Защо си губя времето в спомени и мисли за теб? Как да си те върна, като всичко пак ще е фалшиво? Защо съдбата ни срещна? Ти ме
оплете в мрежите на своята нежност и ме остави да повярвам, че имаме бъдеще заедно. Донесе ми само страдание и ме нарани
дълбоко. Замина си, без дори да се замислиш. Душата ...
2.2K

Волската опашка

Волската опашка
Годината бе 2004-та, мястото - село Варихлебарково, домът на семейство Житкови. Бай Стамат Шкембето, Житков по фамилия, и побратимът му, селският дон Жуан дедо Пенчо седяха под шарената сянка на лозата и отпиваха неразредено вино. Черешите, които играеха ролята на мезе, отдавна бяха ...
1.7K

Умираща

Ето още една безсънна нощ. Стоя сама в мрака и единствената ми мисъл е за него. Сълзите се стичат бавно по лицето ми, без път, без цел и без посока. Спомените за миналото не искат да излязат от ума ми и само ме карат да страдам. Накъде да поема? Да се скитам сама в тъмното, не искам. Обичам го и тов ...
1.7K 9

18+ В бунгалото

В бунгалото съм, сама, в леглото под дебелите завивки, само по бельо, слушам как дъждовните капки сякаш се опитват да пробият ламаринения покрив и да ме достигнат, както аз искам сега да достигна теб, да те докосна, да се вгледам в красивите ти тъмносини очи, които толкова много ми напомнят за морск ...
2.1K 1

18+ В търсене на изчезналата девственост – Част 2

Дефлорацията : невъзможна
Още знам какво направи миналото лято
-Извинявай, че закъснях, доня Милка!-опита се да смени темата Асен Джуниър III. Знам, че с това наруших патриархалните традиции на фамилията, но бях принуден да ...
2K

Какво нещо са децата

Знаеш ли... вчера като се прибирах в автобуса имаше едно бебе. Невероятен сладур...
Винаги съм харесвал огромните им очи и... чистотата в тях. Имат най-неповторимия
поглед – сякаш те поглъщат, изпиват и веднага разбират какъв човек си...
Та въпросното бебешорче се заиграваше с мен от време на време, ...
2.2K 2

Споделяне

А тебе те няма...
Обичам да се разхождам... Няма значение на къде, просто ей така – да вървя без цел и без
посока. Всъщност понякога има цел, но целта не е мястото до което ще стигна, а самото вървене.
Разтоварващо е... десния крак пред левия после левия пред десния и така до безкрайност.
Вечер, ког ...
1.5K 1

Да бъдем заедно, въпреки всичко!

Да бъдем заедно, въпреки всичко!
Живяла някога със своето семейство млада девойка, хубавица. Винаги била облечена в бяло и това издавало нейната невинност и крехкост. Тяхната къщичка се намирала в планината на един висок хълм, до който се стигало много трудно.
Всяка сутрин младото момиче ходело да с ...
1.8K 4

Мистър Финч

Мистър Финч стоеше пред огледалото. В краката му се търкаляха най-различни маски, всичките на животни. Имаше всякакви – пилета, кучета, камили, слонове, дори и една маска, силно наподобяваща птицечовка. Точно в този момент мистър Финч си беше сложил една маска на крокодил. Влечугото така пасваше на ...
2.4K

Руско чудо

Не ми се сърдете твърде много:))
Опит 1 за разказ
Доволна, мама Силви сготви вечерята.Днес се очакваше да пристигне голяма изненада, по случай 20 годишнината от сватбата й с татко.Той скоро се появи твърде весел, погледна мама влажно и хващайки я за ръката я поведе безмълвно по стълбите.Трябва да се ...
2K 6

Следдъждовна импресия

Дъждът се изсипа като из ведро.
После спря така бързо, както и дойде,
и се усмихна лятно слънце.
Въздухът стана свеж и приятен.
Подканва те да излезеш навън. ...
1.1K 1

Мистър Денди

Есенните листа закапаха по влажната улица. Вятърът пригласяше на стичащата се в канавката вода и галеше с ледени ласки оголените дървета. Сивото небе, намусено от дъждовните облаци, стенеше, а дъждът поеше земята. Суха, тя усещаше нечии стъпки да отекват в тишината. Той вървеше, потънал в размисли, ...
1.8K 2

Виновен.

Виновен съм...
Всичко се случи един следобед. Бях леко отегчен и реших да се разходя край реката... бавния танц на водата с речните камъни и музиката на птиците слят с шума на развени клонки от вятъра... прекрасен е - за миг докосваш самото съвършенство на природата.
Та вървях си аз небрежно наслажд ...
1.7K 1

Из дебрите на литературното творчество

-Мо, напоследък се създадоха напрегнати дискусии, които по форма си остават препирни, но по своето съдържание касаят творческия процес – започва Лъки разговора си с мен, за да ме изненада със своето решение, продължавайки: - Самата аз съм силно обезкуражена да пиша и да публикувам в общости, където ...
1.1K 7

Приятел

Приятел
Когато бях на 11 години, прочетох една приказка, която ми направи силно впечатление. Сюжетът и не ми допадна особено, но някак по детски се привързах към двамата главни герои. Дълго време, преди да заспя, измислях истории, в които те участваха...Пет години след прочитането на приказката, ког ...
2K 1 7

разказ на две

Преди да се родя, и след това /разказ на две гуми, две свадби и осем гонещи вили за сено
Първо Състезание!
Да!
Беше Маратон!
Нечовешки Маратон! ...
1.5K

Кралицата Майка /разкази без край/

Време
Голи, равни брегове,
множество слънца и розово море.
Орденът на трите ешафорда,
тук е с мисията отговорна. ...
1.5K 1

някога в страната на компютрите

НЯКОГА В СТРАНАТА НА КОМПЮТРИТЕ
Лаптопчо LG искал нова DVD записвачка.
Отишъл при дядо си.
-Дядо Правец, имаш ли DVD записвачка?
-Не, нямам, Лаптопчо. Питай майка си Интел. Аз имам само флопидисково устройство. ...
1.4K

Нашето Време

Аз съм слънцето, което те гали. Аз съм вятърът, който те докосва. Аз съм огънят, който те изгаря. Аз съм всичко,което би
желал да съм и въпреки това аз съм невъзможното. Не ми е нужно друго. Накарай ме да повярвам, че се усмихваш само за мен, че забелязваш
само моите очи, че си тук Да чувам гласа ти ...
1.5K

Запази Душата Ми

Иска ми се на мога да опиша моментното си състояние възможно най-ясно. Не знам как успявам да запазя равновесие. Присвивам
очи, стискам зъби, само и само за пореден път да не издам чувствата си. А какво ми е всъщност? Боли ме, сърцето ми изгаря
от съмнения, които оставят пукнатини, а през тях прокап ...
1.6K

Смешно, трагично, реално..

Не мога.. не мога да откъсна очи, не мога да стана, не мога да направя нито крачка.Стоя полужива-полумъртва в тази стая -
затвор и не правя нищо.Отчаяно сам свела глава,примирено съм скръстила ръце.Аз!Непокорната,гордата-тази,която никой не можеше
да спре,тази,след която всеки се обръщаше.
Тoва аз л ...
1.8K 4

* * *

Обикновен делничен ден.Обикновени хора.Минават някъде покрай мен.Студено е...
Работен ден.Бързат хора.По улицата върви жена на средна възраст,с голяма чанта в ръка.
Може би учителка... .Мъж черномурен,спретнат.С дълъг шлифер и маркови дрехи.
Може би банкер... .Млада дама,с официален,елегантен костюм ...
1.4K

Историята на една сълза или поклон пред една майка

Една сълза се плъзва по лицето ми...сълза, извикана от спомена за най - прекрасния човек , когото съм познавала.За майка ми. За тази, която ми дари живот, а после ми отдаде и своя, в който имаше толкова малко радост, и толкова много грижи. Още една сълза тръгва по пътя на първата. За онова неповтори ...
2.3K 14

Притча ...

На Мама...
Притча за момъка мислител

Живеел в едно селце, забравено от цивилизацията, високо горе в планината един момък. От бебе за него се носели легенди. От малко момче за него се разказвали истории и не свършвали негови ...
1.3K 3

Житейския калейдоскоп на една съвременна жена

1.8K 9