Проза и разкази от съвременни български писатели
Нова страница
- Какво имаш предвид?
- Помисли си само, нашата плът и кръв тръгва по собствен път. И не ни иска за свидетели. Оставаме сами със себе си. Двамата, и никой покрай нас.
-Глупости говориш! – намръщва се, но ме прегръщ ...
Колко малко е нужно за да убиеш щастието на човек
Анди е добър!
На Николай
Вали сняг. Минувачите, забързани, замислени, минават покрай нас, без дори да ни удостоят с поглед. Всеки се е запътил за дома – там, където ще стопли душата си сред близките, и тялото край огнището. А моят дом и огнище си ти, само ти ме сгряваш, само ти възпламеняваш страстите, загнездени ...
Последно Сбогом
Коледа по холивудски
Коледа за всички
Великата стихия
Преди да се появи човека, в далечното скрито минало, цялата Земя била един необятен океан. Океан без острови, без континенти, без земя. Единствените обитатели на този свят били вълните и нестихващият вятър. И ...
Вярвате ли в ангели?
Филип доста се колебаеше дали да тръгне, облегнат на прозореца. Навън декемврийското време бе мрачно, но не особено студено. “Ще преобладава ниска купеста облачност… бла-бла бла… на места се очакват валежи от дъжд, ко ...
Тъпа автобиография на един тъпанар (весела приказка)
Имало едно време,през девет планини в десета (и по добре) в едно смрадливо сметище едно семейство Хамави.За ужас на всички останали им се родила първа рожба – малкия Хамчо.Идвали да го ...
Коледен беглец
В тихата нощ...
Сърца...нежни като цветя се молят за вечни ...
САМОУБИЙСТВО....
Тя бе толкова красиво момиче, бе дори моя най- добра приятелка..., а смъртта най безмилостно ми я отне!
В разказа си ще я нарека Джулия...
Джулия беше от село, едно бедно селско момиче, което бе таи красиво, но сърцето му страдаше, нещо го мъчеше, какво бе то? Тя не бе навършила дори сед ...
МойтЪ ПълнЪ АфтубиуграфиЪ
(Тук е казано истината и само истината... хайде 80% от истината - стари 90 %) Сега много от вас се чудят какво му е толкова важното на този, който е само на 26 години и вече си пише ПълнЪ Афтубиуграфия. Така, ...
Малкият Джо..
Албум на спомените
Случвало ли ти се е
Да тъгуваш без да разбираш мъката .
да търсиш отговори на въпроси, които никога не са задавани?
Случвало ли ти се е да се сгушиш кротко в болката си и да намериш мир.
да разкъсаш собствената си кожа за да надвиеш егото си .. ...
Минало
Едно дете
Един ден на даскало
Пропастта на живота....
- Отвори вратата! -странен глас се вмъкна в главата ми и ме откъсна от реалностт ...
Обитателите
Мили Дядо Коледа...
през миналата година не бях много добро дете, признавам! Дори дете не бях, въобразих си, че съм голяма вече, но ето, че пак ти пиша. Детето в мене е живо, макар и скрито зад безброй врати. Не, не! Почакай! Не искам кукла Барби. И Кен не искам, нито пък кола с дистанционно управлени ...
Когато смъртта е на ход
Той я погледна, и в този поглед беше притаена цялата любов н ...
Без заглавие - (работен формат)
* * *
Дим от цигара образува пръстени във въздуха и замъгли звездите на който беше дала имена.Леко се стресна ,после чу глас:
-Тръгваме ли?-попи ...
ОТМЪСТИТЕЛЯТ
Йордан Матеев
Дякона стисна ножа и се надвеси над жената. Беше изключително красива: като манекенка от модно списание. Ако не беше архангелът, който му нареждаше какво да прави, ако срещата им беше при други обстоятелства, сигурно щеше да се влюби в нея и да й изпраща всеки ден цветя с ...
сълзливото
Моят Един
Телефонът звънеше непрекъснато. Виждайки името, изписано на екрана и съмнявайки се, че това едва ли ще се случи отново, аз не устоях. Мислех, че греша, но не... Вдигнах. Знаех, че не трябва, но какво можех да направя? Беше по-силно от мен. Чух нежният му глас. Чух така желаната покана за с ...
Любов в сънищата
Спасение
ЗА ЕДИН ПОГЛЕД
Усещам присъствие,хладен дъх и се обръщам.Оглеждам се,търся те с очите си.Жадувам те!Но когато те погледна,аз виждам само една сянка и погледът ми минава през теб.Губи се.Претопява се в болката.
Бледият силует сега ми навява само горчиви спомени и аз бързам да отместя очи,преди техния ...
Една малка Кралица на Драмата
"Голяма работа !"-обърна се и каза Валентина.
Но всъщност работата си беше доста голяма.Но понеже тя не беше свикнала да губи,предпочете факта,че не е изчакала края на събитията,от колкото раздвоя на нещата,които определено не бяха такива,каквито си ги представяше тя.Ва ...
В борба за епилога
Мънках си нещо под носа. Пара излизаше от устата ми и
контрастираше с мрака пред мен. Бях по любимите си чорапи – любими вече от две
седмици, по най-умопомрачителния анцуг, от модна гледна точка разбира се, беше
възможно най-удобния който имах, абе страшно си бях привързан към него ...