Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Стъкло

Стъкло
Стъклото, като призрак, се спотайваше под клоните на безименния боров столетник. „Дали се опитва да скрие красотата си под тъмнината на дебелата сянка или иска да забрави топлината на Слънцето" - се запита момичето, докато гледаше безмълвната статуя. Бе от матово стъкло, красива женска фигура ...

Radeto

Проза

1.6K

За любовта , изневярата и ....още нещо ...

Колкото и да е изтъркано... целият ни живот се върти около любовта... а и как няма да е така,след като тя е най-хубавото чувство,на което човек е способен... без нея животът ни е непълноценен... Вече съм на 35 и малко са моментите,които мога да си спомня, в които не съм обичала, не съм била обичана, ...

Mili4ka

Проза

1.7K 3

"Хей,мъничка"(или едно доказателство,че съдбата съществува!!!)

"Хей, мъничка" дочух приятен глас онзи ден, точно онзи ден, който беше най-непоносимият в училище. Не се обърнах, просто защото гласът ми беше напълно непознат, но той пак извика: "Хеееей, мъничка". Притихнала, просто извърнах глава назад, зърнах някакъв човек, който тичаше след мен. В първия момент ...

vampire_blood_kiss

Проза

1.8K 5

КОШМАРЪТ

КОШМАРЪТ
Забелязали сте колко невероятни могат да бъдат сънищата, нали? Когато настане нощ и Морфей ги загърне под топлата си пелерина, хората обикновено сънуват. Докато някой центрове на мозъка се изключват, за да се отдадат на заслужена почивка, други, според науката, продължават своята си дейност ...

LONTANA

Проза

1.3K 2

МОЯТА МАЙКА

Като малка бях убедена, че моята майка е най-добрата,
най-хубавата, най-работната, защото е родена на седми март, само ден преди осми март - празника на всички жени.
С татко бяха здрава сплав, щом създадоха, отгледаха и възпитаха четири деца. При трудова злополука мама загуби лявата си ръка.
Нито фи ...

Цанка

Проза

2K 1 3

МАНАСТИРЪТ

МАНАСТИРЪТ
“Манастирът тесен за мойта душа е...”
Иван Вазов
- Чедо, толкоз грижи ли имаш?
Топла ръка на тила ми... ...

сиа

Проза

1.9K 3

Ангел Войвода

АНГЕЛ ВОЙВОДА
От ранни детски години остава без майчини ласки. Откъснат от приятели и близки, става козарче.
Баща му го дава за пази козите на Алиш Беноглу. Отстъпчив по характер, Ангел трудно се справял с козите, те бягали от него. Често седял и слушал птиците, гледал как се стрелкат в небето. Опит ...

ElenaGutman

Проза

5.3K 4

* * *

Сред безкрайната пустиня чувствам по кожата ми горещия вятър. Пред Морето, което няма край, стоя и морски бриз гали моята коса. А мислите ми се реят там някъде, в небето и мечтаят за по-добро начало. Иска ми се всичко да започне отново, за да мога да оправя това, което развалих. Не искам коли, не ис ...

bagunko

Проза

1.3K

Обречени

Кръстосваме погледи кратки и ясни.
Защо ли сълзите са чужди сега?
Да те загърна със нежност не мога,
в очите ти - само горчива тъга.
Понечих с ръце да докосна дъха ти, ...

vasisid

Проза

1.2K 1 9

Какъв късмет, че ти си ми майка!

Какъв късмет, че ти си ми майка!
Купувам на малкия нови обувки. Разхождаме се. По едно време той започва да куцука. Поглеждам, от „удобните" обувки, отзад на крачетата, са се появили две пришчици. Разбирам, че няма да мине без моята помощ и го гушвам. В едната си ръка държа дамска чанта, тип „пазарс ...

svetlanal

Проза

1.5K 20

Кой казва, че всички жени са еднакви?

Кой казва, че всички жени са еднакви?
Все... това повтаряше мъжът ми, докато не отидохме на гости у Сончето - всички жени си приличали. Приятелката ми се беше омъжила наскоро втори път, та трябваше да полеем събитието. Хапнахме, пийнахме. Оплюхме политиците и цените, и неусетно стигнахме до вечната ...

svetlanal

Проза

2.3K 21

Ще си сложа силикон

Брях, макя му и жина! Дъ знайте, нема отърване га им влейне некоа муа у кратуните. Жинатъ Стойна зепала у тиливизоръ нящо там „Испълнена подмяна” ли, нящо такова. Зепа го цела седмица и кату мъ емнъ:
- Ваньо, бре, Ваньо. Иди – вика ми – земъй пари ут банкъта. Ша съ пудменям.
- Кво ша си пудменяш мъ? ...

Романтик

Проза

1.6K 16

Пред чудото но Ниагара

(Съчинение – разсъждение)
Алеко Константинов пише различни по вид произведения. Едни, от които са пътеписите. Той успява майсторски да въведе читателя в темята и да му предаде всички свои чувства и виждания. Именно пътеписът „До Чикаго и назад” ни кара да усетим тези чувства, да разберем живота на д ...

da4kinov

Проза

4.9K

Една цигара време

Обичаш ли да ме мъчиш с мълчанието си, защото аз много обичам, наистина обичам и не мога да спра да харесвам това у теб, да харесвам жестокостта си към себе си и твоята жестокост, сякаш ти си паяк, а аз - муха, сякаш ти си паяк, а аз муха, страхливо оплетена в мрежата ти?...
Обичаш ли да изтръгваш д ...

cheshire_cat

Проза

1.4K 3

1-ви Юни 2007

Жега. Бай Добри с песен на уста се прибираше от работа. Криейки се от следобедното слънце, той си мислеше как ще зарадва децата си послучай 1-ви юни. Беше им купил по един голям шоколад - толкова му стигаха възможностите. Спомени минаваха през главата му, когато си помислеше за празнуването на 1-ви ...

Xpu100

Проза

2K 11

Антракт

Няма кой да облече думите ми, те са голи, скитат се в тунелите на неразбирането ти, търсят някаква пролука, процеп, смисъл, пауза, наслагване, изход, антракт… Антракт… Имам нужда от антракт…
…
Някой да намери думите ми, те са толкова изгубени и не могат да си повярват, не могат да се огъват като пла ...

cheshire_cat

Проза

1.2K 1

Няма отговор

Това е една история...
Моята история... Моя живот така суров към мен...
Но такъв съм си го напарвила май аз!
Търсеща всеки ден компанията на някой и накрая нищо не намираща,
аз се отказах от мисълта, че мога да бъда щастлива... ...

piweto

Проза

1.8K 2

Що време загубих да чекам прасето!

Що време загубих да чекам прасето!
На гости съм на баба на село. По телевизията дават запис на ски-спускане, финален слалом. Баба седи, върти се неспокойно и по едно време се обажда: „Що стана, бе, Вени, от един час чекам да видим пусто прасе , а го нема." „Кое прасе, ма бабо?" „Как кое? Все викат - ...

svetlanal

Проза

1.5K 18

Вакуум

Усмихваше се слънчево в тъмния коридор. Чакаше те такси. Бързаше, едва успях да те извикам. Обърна се, прегърна ме, покри ме с цялата си обич. Целуна нежно шията ми и ми каза: "Ела с мен". "Не мога, детето е там и ме чака". "Вземи я". Погледна ме изпитателно, очите ти бяха пъстри и малко тъжни. "Ще ...

virginblack

Проза

1.7K 3

И след 50г. не забравих баба си

Само 43 годишен дядо ми е починал, а мама е била едва дванадесет годишна.
С много труд, лишения и обич, баба сама е отгледала и възпитала три сирачета - вуйчо, мама и леля. Те я дарили с четирима внуци и шест внучки, три от които носим нейното име. Дъщерите й свили семейни гнезда в столицата, а тя и ...

Цанка

Проза

1.8K 2

18+ Червената точка

В главата ми все се въртят едни такива мъжки, греховни мисли. От ония, в които жените все са в особени пози, а аз, притворил блажено очи, се наслаждавам на тях. Не, че не мисля за друго, но карам, карам и все там я докарвам. По едно време си викам: „ Що не взема да си скенирам мозъка, да видя дали с ...

Романтик

Проза

2.1K 26

Кучката

Забрави кучката, която живее в теб! Тя само те разсейва, а се намира просто в абстрактното помещение около слепоочието ти... Кой би могъл да предположи, че цялата ти същност се върти около тази долнопробница?!
Сега заспивай недоволен и се събуждай без капчица разсъдък! Щом не можеш да се контролираш ...

chocolate

Проза

1.7K 3

Приключения във влака

Бях прилежна ученичка, отлична дори. Баща ми настоя да уча и аз естествено, като примерна дъщеря, го послушах. Станах студентка в Академията в Свищов, задочничка, щото нашите нямаха финанси да ме издържат. Работих и си спестявах да си помагам... И тъй... пътувах си аз по влаковете, беше ми станало н ...

Jane_d

Проза

1.6K 16

"Бъди ми вярна"

Често си спомням за тях. За моите баба и дядо. За тяхната любов. Защото те се обичаха. Непретенциозно, обикновено, патриархално. Истински.
Бяха родили и отгледали майка ми и още четири рожби. Цял живот един до друг. През трудности, несгоди и недоимък.
Спомням си ваканциите, които прекарвах там. Спом ...

LONTANA

Проза

2.4K 1 7

За улиците, моста, самотата и романтиката

Обичам тези улици.
Лятото тичам боса, с мокра коса по тях... Асфалтът е горещ, улиците са пълни с туристи и няма нито един тъжен човек...
И изведнъж завалява дъжд, туристите си тръгват...
Асфалтът изстива и става нежно хладен, дори студен... Въздухът е топъл и тежък, пълен с влага и аромат на море. ...

HighHanged

Проза

1.9K 3

Защо си тръгна?

Не, не викам след някое момче. Имам своето момче и то е при мен. Не си е тръгнал...
Ти си тръгна!
Да, точно ти... Ти, който... Не си на Небесата.
И не си при нас, не си в родината.
Ти избяга, за да избягаш от проблемите. ...

HighHanged

Проза

1.7K 5

За греха и мъдростта

Когато тя повярва в тази любов, вече беше късно за нея! Късно, да пристъпи храма на праведните...
Омъжи се за първото си гадже, първият мъж, когото целуна. Този, който я освободи от тягостния затвор на непотребната й девственост. Която беше най-голямото й бреме, сред толкова врели и кипели в секса в ...

катеринарина

Проза

1.5K 6

ОТ ДЪЩЕРЯ МИ

Чух нещо... Сякаш ти ме викаше... Приближих се с бавни стъпки, тихи, отшумяли до стаята ти, и сякаш викът ти ставаше все по-далечен, все по-губещ живота си. Почуках, ти не ми отвори... Потреперих, ледени тръпки ме побиха... Страх ме беше да те видя... В този момент не знаех защо, но все пак влязох и ...

сиа

Проза

1.3K 4

SMS flirt

SMS flirt SMS flirt SMS flirt SMS flirt SMS flirt SMS flirt SMS flirt SMS flirt SMS flirt SMS slirt
Лято е!
Слънцето силно напича всяко ъгълче на моята душа... – това го бях чувала някъде, но не помня къде.
В мислите ми се прокрадва бъдещето на една идея...
Това е! Най-накрая го измислих. Не може да ...

toneha

Проза

5.9K 5

Италианска работа

Италианска работа
Или за трима идиоти, които рисуват по улиците
Торино, Италия
Часът е някъде около 0:45.
Намирам се на ЖП гарата в Торино с цяла тумба италиански безделници, които познавам от по-малко от час. Всички говорят оживено и се смеят, а на мен ми е крайно неудобно, защото така и не го науч ...

toneha

Проза

2.2K 1

Пътепис за Коста Рика

Идеята за Коста Рика се роди зимата, тъй като повечето кивита (новозеландци), с които работя са сърфисти и решихме да си направим сърф ваканция в някоя евтина, латино страна, където да има добри условия за каране. Джеф освен, че много се лигави и прави смешки непрекъснато, е и доста организиран. За ...

toneha

Проза

2.9K 3

МОНОЛОГ - І

Споделям и това с уважаваните от мен към четящите и пишещи люде. Простете, моля, некадърните ми "режисьорски" бележки. Те не вредят никому... Както и аз...
МОНОЛОГ - І
(През цялото време къса една маруля и "общува" с несъществуващ субект.)
... Ми то, щото... Да! А, не! Ти луд ли си бе?! Как ще ходя ...

bydy

Проза

2K 3

До моето неродено дете...

Здрасти, Денис!
Когато четеш това писмо, вече ще си роден и ще си голям човек. Поне се надявам, че ще станеш човек. Пиша тези редове, превила се над нощното шкафче. Неонова лампа ми осигурява светлина, за да мога да ти пратя поне това.
Защото сигурно ще умра. Доста сигурно. Въздишам тежко, но се усм ...

Chaosmaster

Проза

4.2K 17

Приказка

/ приказките на Пилигрим /
Живял на края на едно село старец.
Той бил много мъдър и благ по сърце...
Всички го почитали като първенец.
Започнел ли да се смее - цялата земя сякаш се тресяла от радост... ...

Vrabcheto

Проза

1.1K 1

Не ви ща Европата, отивам у Китай!

Не ви ща Европата, отивам у Китай!
Како, я съм у градо, у болницата. Да мъ не мислиш, ако си мъ търсила де съм от три месеца... Те, вече съм добре, мога да говора, та диктувам на една женица. То аз не помним, ама добре, че Тина, на кръчмаро жена му, ми прати абер за кво съм тука. Щот дофторите само ...

svetlanal

Проза

1.3K 21

Що си толкоз завистлива бе, колежке?

Що си толкоз завистлива бе, колежке?
Пътувам в трамвая. Стоя си до последната врата и следя зорко да не ме пипне контролата. До мене застава хубав мъж и ме пита: „Извинете, ще слизате ли?" Стрелвам го подозрително: „Няма какво да се интересуваш! Не виждаш ли, че съм с халка, значи съм омъжена!" Оня ...

svetlanal

Проза

2.7K 22

Изкушение и устойчивост

Той стоеше опрян на прозореца и гледаше минаващите хора по улицата. Всичко бе толкова еднообразно - все същите хора, все същите коли и все същите измъчени и разтревожени лица, на които им бе омръзнало от ежедневието.
На лицето му беше изписана болка и тъга. Разочарованието, което беше преживял през ...

MySoul

Проза

3.9K 2

От края към началото и обратно

Денят й не беше различен с нищо от всички други. Трудно се събуди за работа. И както всяка сутрин, докато си чакаше водата за кафето, се помъчи да си спомни какво е сънувала. Напразно... Изпи си кафето, лек грим и хайде на вън. Ако беше друг петък, щеше да е по-приятна сутринта, но този... Утре е ра ...

Tajnax

Проза

1.2K 1

Така ли свършва най-съвършената love story?

Един ден той просто изключва телефона си. Завинаги…
Сутринта е прекрасна. Мрачна, твърде хладна и твърде многообещаваща за края на май.
Леко ръми. Липите са сънени и лениво излъчват тежкия си аромат.
Тя се събужда към 08:00. Както всяка сутрин, поглежда телефона си.
Търси някой нощен SMS от него, на ...

GoldenRose

Проза

1.5K

За Него!!!

Минаха месеци, докато разбера, че съм влюбена в теб! Ще минат повече, докато разбера, че вече не съм... Не знам дали обикнах теб или образа ти запечатан в паметта ми, но всяка вечер копнея за тялото ти, нежните ти ръце и влажните ти устни. Нo и знам, че нищо няма да излезе от това, защото прекалено ...

GoldenRose

Проза

1.7K 1 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Стъкло

За любовта , изневярата и ....още нещо ...

"Хей,мъничка"(или едно доказателство,че съдбата съществува!!!)

КОШМАРЪТ

МОЯТА МАЙКА

МАНАСТИРЪТ

Ангел Войвода

* * *

Обречени

Какъв късмет, че ти си ми майка!

Кой казва, че всички жени са еднакви?

Ще си сложа силикон

Пред чудото но Ниагара

Една цигара време

1-ви Юни 2007

Антракт

Няма отговор

Що време загубих да чекам прасето!

Вакуум

И след 50г. не забравих баба си

18+ Червената точка

Кучката

Приключения във влака

"Бъди ми вярна"

За улиците, моста, самотата и романтиката

Защо си тръгна?

За греха и мъдростта

ОТ ДЪЩЕРЯ МИ

SMS flirt

Италианска работа

Пътепис за Коста Рика

МОНОЛОГ - І

До моето неродено дете...

Приказка

Не ви ща Европата, отивам у Китай!

Що си толкоз завистлива бе, колежке?

Изкушение и устойчивост

От края към началото и обратно

Така ли свършва най-съвършената love story?

За Него!!!

Опашка