Проза и разкази от съвременни български писатели
42.2K резултата
Летен дъжд
Ранният следобед в града е напрегнато тих. Вървя по улицата сякаш на никъде, но всъщност се прибирам вкъщи. Започва леко да вали и веднага се сещам за чадъра в раницата и си мисля колко предвидливо го взех сутринта. Все още не мисля да го отварям. Нека няколко капки дъжд да се посипят върху мен – ля ...
1.7K
2
Вълшебната гора
Беше студена зимна вечер. Вятърът свиреше по покривите на къщите и играеше с падащия сняг, разпилявайки го в различни посоки. Валяло беше цяла седмица и по первазите на прозорците имаше няколко пръста дебел сняг, а стъклата бяха покрити със скреж. Хората тъкмо привършваха с вечерята си и беше време ...
2.1K
2
Да обичаш е грях(Toujours à toi)
Toujours à toi...
В нощта съм сама.Винаги е така. Искам го. Изгарям по него…
Но той няма да дойде. Сигурна съм в това. Защото не съм единствената… не съм и няма да бъда…
Но ето, че вратата на стаята ми плавно се отваря. Той ...
В нощта съм сама.Винаги е така. Искам го. Изгарям по него…
Но той няма да дойде. Сигурна съм в това. Защото не съм единствената… не съм и няма да бъда…
Но ето, че вратата на стаята ми плавно се отваря. Той ...
1.5K
Картини от вековете
КАРТИНИ ОТ ВЕКОВЕТЕ
Нощта бавно спускаше завесата си над уморения град. Заведенията постепенно изпращаха хората, излезли за обичайната чаша следработно кафе и посрещаха онези, които излизаха за развлечения и запознанства. И Никола трябваше да е навън, където бяха неговите приятели и връстници по тов ...
Нощта бавно спускаше завесата си над уморения град. Заведенията постепенно изпращаха хората, излезли за обичайната чаша следработно кафе и посрещаха онези, които излизаха за развлечения и запознанства. И Никола трябваше да е навън, където бяха неговите приятели и връстници по тов ...
1.9K
5
Ще ми липсваш
Ще ми липсваш... Ще ми липсваш така както, сигурна съм, залеза липсва на зората.
Ще ми липсваш толкова много... Не мога да го опиша с прости думи. До последно не
осъзнавах, че дори минутка без теб е като цяла вечност. Не искам да плача, искам
да буда силна, ала не мога... Нещо в мен напира, силзите ...
Ще ми липсваш толкова много... Не мога да го опиша с прости думи. До последно не
осъзнавах, че дори минутка без теб е като цяла вечност. Не искам да плача, искам
да буда силна, ала не мога... Нещо в мен напира, силзите ...
7K
4
Кати
К А Т И
- Добре сега, какво искаш да кажеш?
- Това, което казах – че не мога повече така! Аз имам достойнство и не искам повече да бъда мъчена. Не мога, не искам, край!
- Обещавам да се променя! Още след като затворя телефона, ставам нов човек. Всъщност още сега - сега вече говориш с нов човек! - ве ...
- Добре сега, какво искаш да кажеш?
- Това, което казах – че не мога повече така! Аз имам достойнство и не искам повече да бъда мъчена. Не мога, не искам, край!
- Обещавам да се променя! Още след като затворя телефона, ставам нов човек. Всъщност още сега - сега вече говориш с нов човек! - ве ...
2.6K
8
Изгубен в съня
Слънчевите лъчи започнаха бавно да се промъкват в далечината на гората, прогонвайки тъмносините воали на ноща. Златните дълги ръце на слънцето погалваха заспалите дървета и упорито проникваха през клоните им, за да огреят всяко място от Долината на водопадите, чак до тучните склонове на планината, о ...
1.6K
4
Пеперуден дъжд
Пеперуден дъжд
….
а след пеперудата –
зависи от мерната единица... ...
….
а след пеперудата –
зависи от мерната единица... ...
1.6K
3
Някога
Тъмната уличка водеше към дома му, а той бе също толкова неприветлив, колкото и пътя, водещ към него. Там никога не се случваха хубави неща. Може би преди, когато баща му все още бе жив, а майка му не беше болна. Тогава цялото семейство и роднините се събираха и празнуваха заедно. Но слънцето залезе ...
1.1K
2
Ад
Как да започна? Родих се... Отраснах... Бях там?
Или, може би... Видях. Запомних. И все още го виждам?...
Красивите дни на омагьосващата ледена зима. 1813 година.
Хората се бяха събрали на площада в центъра на малкото германско
градче, ликувайки и подсвирквайки около петима едри мъже, ...
Или, може би... Видях. Запомних. И все още го виждам?...
Красивите дни на омагьосващата ледена зима. 1813 година.
Хората се бяха събрали на площада в центъра на малкото германско
градче, ликувайки и подсвирквайки около петима едри мъже, ...
1.6K
7
Шебеците
Зноен юлски ден. Петровите пекове са в стихията си. Всички божи твари са се скрили на сянка, търсейки прохлада. На излъка, пред малката софра, са седнали двама стари приятели - Мито и Павел. На софрата стои изпотено павурче с ракия, а до него калайдисан сахан с резени обелени круши.
1.5K
1
Чешмата на Мустафа
Неделен августовски ден. Ясно синьо небе, а слънцето припича ли препича. Двамата стари приятели Павел и Мито се връщат у дома след черковната служба по случай св.Панталей Пътник. Вървят бавно и мълчаливо, премисляйки черковната служба и житието на светеца. Пръв наруши мълчанието Мито:
1.6K
Историята на пясъчното човече
Пясък,слънце,горещина...Пясъкът е горещ,толкова горещ,че не може да се стъпи по
него.А слънцето така напича,че пресушава с топлината си дори мечтите..Сред
цялата тази кратина живее само едно същество.Едно такова малко същество. Там
живее пясъчното човече.Но не,то не е какво и да било човече,то е раз ...
него.А слънцето така напича,че пресушава с топлината си дори мечтите..Сред
цялата тази кратина живее само едно същество.Едно такова малко същество. Там
живее пясъчното човече.Но не,то не е какво и да било човече,то е раз ...
1.8K
5
Една стара история
-Сипи по едно малко първо и после ще ти разкажа историята,която ти обещах.За да разкажеш тази история трябва да изпиеш поне две-три малки,но и едно ми стига на мен.Помниш ли селото Ружа,което остана изоставено и хората го напуснаха за дни,е точно там се е развила тази история,научих я от кореняк руж ...
1.5K
3
Пуалецо
На какви ли работи не се е нагледал и натеглил врачанина. Народната власт национализира "едрата градска собственост", ограничи жилищната градска площ и накрая взема земята. Всичко това се правеше за "благото" на народа, не го измислиха каламите. Апетита идва с яденето. Като се сдобиха с градската со ...
1.2K
"Дръжте прасето!"
Другарят Георгиев преподаваше география. Случи се така, че освен, че ни учеше да познаваме и обичаме земята, ни беше класен ръководител от четвърти до осми клас. Водеше и кръжок по ориентиране в училището. Беше дребен, сух, мургав. Строг, с надвиснали вежди и показалка в ръката. Изпитваше на дъската ...
1.8K
2
Искам да си щастлив
Обичам те,обичам те толкова много,че дори аз самата не мога да осъзная колко
е.Но защо трябва да си такъв?Защо всеки ден ме нараняваш с думи,макар и
неволно..Защо във всеки един момент ми причиняваш такава болка каквато никoй не
ми е причинявал до сега.Разбирам,зная,не ти е било лесно.Всеки ден от б ...
е.Но защо трябва да си такъв?Защо всеки ден ме нараняваш с думи,макар и
неволно..Защо във всеки един момент ми причиняваш такава болка каквато никoй не
ми е причинявал до сега.Разбирам,зная,не ти е било лесно.Всеки ден от б ...
3.4K
7
Изпитанието на живота
Диана стоеше и с усмивка си мислеше Странно нещо е живота , винаги ни поднася изпитания и чака да види колко можем да понесем от неговия изпит .
Тя се усмихваше сега , защото премина проверката на живота си с вдигната глава и чиста душа .
Всичко беше вече в миналото и спокойно , без угризения можеше ...
Тя се усмихваше сега , защото премина проверката на живота си с вдигната глава и чиста душа .
Всичко беше вече в миналото и спокойно , без угризения можеше ...
2.1K
15
Тя и той
Тя се обърна към него, поглеждайки го умолително. В погледа й се четеше
отчаяние, мъка, тъга, всичко наведнъж. Тя не искаше нищо освен да срещне поне
още веднъж неговият поглед, поне още веднъж да види усмивката му, още веднъж и
той да я погледнеше с този мистичен поглед, с тези светещи очи, сякаш т ...
отчаяние, мъка, тъга, всичко наведнъж. Тя не искаше нищо освен да срещне поне
още веднъж неговият поглед, поне още веднъж да види усмивката му, още веднъж и
той да я погледнеше с този мистичен поглед, с тези светещи очи, сякаш т ...
1.8K
2
Оставям те
Толкова дълго време се борих сама със себе си... Да, обичах те, но преди. Сега
все едно сърцето ми е изстинало. Всеки път, когато ме целунеш... на мен ми се
иска да не си ти. Всеки път щом се доближиш и ми се усмихнеш, вместо да ти
отговоря и аз със същото, на лицето ми се появява една неискрена, тъ ...
все едно сърцето ми е изстинало. Всеки път, когато ме целунеш... на мен ми се
иска да не си ти. Всеки път щом се доближиш и ми се усмихнеш, вместо да ти
отговоря и аз със същото, на лицето ми се появява една неискрена, тъ ...
2.6K
8
Кафенетата
Във Враца, като областен център на почти цяла Северозападна България бяха събрани всички държавни, обществени и частни учреждения. Естествено е, че интелигенцията тук беше голяма. Наличието на много банки, съдилища, учебни заведения, войска, фабрики обуславяше различните съсловия. Поради това, че по ...
1.4K
залезът на Иракли
Сутринта към 8:00 часа…
- Какъв е тоя залез!?
- Хей, хора! Станете и вижте има залез…
- Какви гъби си ял снощи та чак сега те хващат, а? Е със сигурност са страшно добри, за да ги говориш такива щуротии…хехехе
- Не бе хора, станете и вижте Залезът е пред нас!!! ...
- Какъв е тоя залез!?
- Хей, хора! Станете и вижте има залез…
- Какви гъби си ял снощи та чак сега те хващат, а? Е със сигурност са страшно добри, за да ги говориш такива щуротии…хехехе
- Не бе хора, станете и вижте Залезът е пред нас!!! ...
1.7K
Гостенката, която ми помогна да направя избора си
В този следобед докато пиех кафе ми се звънна на вратата. Зачудих се, не очаквах
гости. На вратата ми се появи тя. Красива и студена, както винаги, бих казала
съвършена, ако знаех какво е съвършенство. Не я бях виждала отдавна. Седнахме,
направих й кафе и се заприказвахме за живота, за любовта и раз ...
гости. На вратата ми се появи тя. Красива и студена, както винаги, бих казала
съвършена, ако знаех какво е съвършенство. Не я бях виждала отдавна. Седнахме,
направих й кафе и се заприказвахме за живота, за любовта и раз ...
2K
7
