Проза и разкази от съвременни български писатели
Светещият край
Фрагмент от репортаж
ОСЪЖДАМ ТЕ....
Не вярвам. Не може да бъде истина. Отварям очи и през мъглата на собственото си студено съз ...
Тежки криле
Сън в релността
ФОРМУЛЯР №8
" Изгубихме много време, за да си изясним какви документи се представят в Данъчното, сподели пред "Марица" Георги Игнатов. Оказа се, че удостоверенията, изброени в решението на ОбС, не могат да бъдат извадени по-рано от един месец. Така ние не можем да спазим срока за внасянето на докум ...
Изповед
>
>
> В живота има много неща, които може да загубиш - пари, кола, кучето си, любовта, чувствата, достойнството си, но никога не трябва да губиш мечтите си! Така и аз не изгубих мечата си, че някой ден ще се върнеш! А дали сега искам да си тук?... Седя и се чудя какво правя в тази тъмна стая... Къ ...
Кафе
Къде се намирам? Ахх, че аз съм в кухнята. Вратата е заключена. Започнах да обикалям и забелязах, че машината за кафе работи. Изкушение мина през мен. Какво да правя? Да си пийна ли ? Отведнъж човек не може да стане зав ...
* * *
За мое щастие тя се обърна и ме изчака. Когато се обърна, видях красивото й лице, сияещите очи и страстните устни, който бих искал да усетя някой ден! Забързах ...
Вал от нашата улица
Разправяше, ч ...
Победа или загуба!?!
Един ден както всеки друг 7-ми В клас карат 6-ти час Английски при Мистър Д. Колев. Както винаги заговаряхме учителя и точно започна да предава урока и Директорката влезна. Всички станаха както подобава. ...
В един от онези,поетични кръгове
Почти винаги аз започвах.
-Днес бях в онова училище за олигофрени -казах.
-Има и по-важни теми -прекъсна ме онази глупачка.
-Да,естествено, че има... ...
кристалната стая
Тази нощ пак сънувах кристалната стая,с безброй врати и зад всяка врата търсих теб.Отварях ги и виждах безброй мъже ,но не и твоето лице.
Зад едната стоеше Лаван-поръчковият убиец на Господ.Зад другата Гавраил-падналият ангел.Отварях ги една по една и надеждата ти да си някаде там н ...
Кутийката
Сделка
- Добро да е! – отвърна той с лека усмивка. – Няма ли да ме погледнеш? Специално за теб съм се пременил.
Тя вдигна поглед за миг и после пак се загледа в черната течност. Той ...
Кървавата целувка
Метаморфоза
Сладури
-Здрасти. Как си?
-Защо ми се обаждаш? Да не би пак да си се надрусал, защото последния път май ми се обади в точно такова състояние.
-Не, не добре съм. Хайде да излез ...
Две мишлета в пръстта
Едно питие е толкова малко
Той пушеше бавно и пиеше бързо.
- Каза, че не ме обичала никога,
казвала го ей така!
-Лоша работа - погледнах чашата си. ...
Последна нощ
Малко или много не можех да разбера. Всичко, което знаех и усещах е че няма да доживея утрото. Болката се увеличаваше с всяка изминала секунда. Едва здържах сълзите си, но трябваше да бъда силна. Да остана силна до последния си дъх. Надявах се, че вратата пред мен ще се отвори. Бавно. И ...
Мухъл
И какво от това?
Ежедневието на един изоставен и разорен човек
Един ден там
Caм
***
Живот
Страх, който трябва да преодолееш, а не можеш. Всеки ден се бориш за приятелство и любов, защото изгубиш ли ги, ще ти бъде много трудно да се бориш с живота, да вървиш сам срещу всички изпитания, които ти поднася съдбата.
Вървиш, луташ се из улиците, а всъщност не знаеш къд ...
Ударник
Струните потрепериха под ръката на китариста и започнаха да издават нежни звуци сякаш свиреше не човек а сам бог бе седнал да сътвори нещо ново и неповторимо. Музикантът си дръпна от цигарата, избърса сълзата от очите си, и въздъхна тежко. Сърцето го болеше, душата му се късаше на малки парч ...
Красив съм
Спринцовката влезе навътре във вените му и той изпита необикновено блаженство и в същото време неповторим ужас от сторената грешка, дори и сега след толкова много време все още усещаше това отвратително чувство че е направил нещо наистина лошо. Звънчета започнаха да се чуват в съзнанието ...
Безкрайно пътуване из красивия град
Тя обичаше предизвикателствата, тя обичаше да е сама, обичаше скоростта, обичаше дъжда...обичаше всичко, което за много хора е незабележимо. По дългите осветени улици на спящия град нямаше никакво движение, само ситни капчици дъжд отскачаха от мокрия асфалт, който ...
съдбата ти
Да не забравяме, че нито единия от тях знаеше за съществуването на другия.
Тали замислено гледаше течността в чашата, а нечии мъжки погледи гледаха замечтано нея.
Тя бе свикнала с това. Беше красива и стройна с омаг ...
Бурен спомен
> Разрази се буря. Наоколо всичко бушуваше. Изви се вихрушка, която прерастна в торнадо. Силата му беше невъобразимо голяма. Минавайки през тихите му спомени, отнесе всичко повърхностно. Останаха само спомените за едно нежно създание - създанието на неговия живот. Създанието, което вина ...
Сънят
> Той стоеше объркан, потънал в мислите си, а нощта - тъмна и безлюдна подсилваше чувството му на подтиснатост. Нощният мрак го обгръщаше плътно и тук-там прокрадващата се през облаците луна, очертавяше неясен силует в праха на стария път.
> Мислите му препускаха между спомени и настоящи момен ...