Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Проект "Хаос"

Глава 1
Името ми е Тайлър. Тайлър Дъртан.
Може би сте чували за мен, може би дори сте ме виждали, ако сте били в "Боен клуб" или участвате в еволюцията му "Проект Хаос".
Да - онзи Тайлър Дъртан, който бе в заглавието на вестниците преди 5 години, да - същият онзи Тайлър, който се опита да взриви сгр ...

__FREEMAN__

Проза

1.9K 3

Просто история...

***
… някога тя бе добре.Говореше,смееше се и се радваше на детството си…
Последните месеци бяха трудни, майка й се разболя. Незнайно защо не и казваха от какво е болна. В главата на Каси изникваха въпроси, чийто отговор не бе сигурна, че иска да узнае - “Защо ходят толкова често до София? Нещо не е ...

BabyJohnson

Проза

1.4K 1

Желанието (Глава І)

Хайма копнееше да го докосне. Той, изтъкан от светлина и енергия, неудържимо я привличаше и караше буйната й кръв да се вълнува, желанието бучеше в ушите й, заслепяваше я. В полумрака на стаята тя приличаше на еретична принцеса, изкусителка и разрушителка. Черните й очи горяха и примамваха наустоимо ...

Diabolic_Angel

Проза

1.1K

"Моделът"

Това е разказ от моята първа книга - "Моделът". Бих искал да го споделя с Вас, тъй като зная, че Вие ще го оцените безпристрастно.
Модел 13.04.2003г.
- Имаш един ден! – Затваряйки вратата на къщата, каза той. - Този ден е само наш! Можем да правим каквото пожелаеш!
Тя влезе навътре във всекидневната ...

lubimo

Проза

2K 2

Една влюбена жена от 2103-а IV - Мелампус разказва

О, Мелампус – не дишаше сърцето на Белла, – когато будна в света закрача, мисълта без свян и пречка, и с устрем най-голям при теб отлита, а щом ресници неусетно склопя и в съня отворя си очите, образът ти мигом отпреде ми изниква, най-мил, най-близък, тъй светъл и любим. Умолявам те, кажи, има ли ка ...

чезал

Проза

2K 6

сборните групи мразя

Виждал съм много клошари, но никога такъв с котка. С черна котка, с бели лапички и с рижо куче. Кучето, обаче го видях после. Всъщност първо видях котката, която вървеше, гордо вдигнала опашка, после клошарят, който, пушейки цигара, отиде до контейнера, за да провери какво точно изхвърли една добре ...

kocekoev

Проза

1.5K 2

Приказка за Душата

„ -Защо ме разбираш така идеално?
-Защото ние сме двете части на едно цяло. Различаваме се само по обвивката."
Някога преди много години някъде далече в едно друго измерение, живееше Великия Творец. В това измерение нямаше г ...

Романтик

Проза

2.2K 23

Гласове

- Чакай, чакай да ти разкажа една смешка...
Тия очи не мога да ги понеса тъжни...
Ама на теб май ти е хубаво че си тъжен... то понякога си е много хубаво даже... ми... изживей си го...
Вчера бяхме в завода ... Ух че мръсно, ...

Цвети-Киара

Проза

1.6K

Мъртвата

Сигорно на всички вас Ви е интересно, защо съм се нарекла "Мъртвата". Та как да се нарече човек без душа, чувства и други такива гадости. Аз не почитам никой и нищо, ако искате доказателства ето:
1. Аз съм на 16 години както вече Ви е ясно, гаджето ми е на 35 години и от 2 години сме заедно. За тези ...

Мъртвата

Проза

1.6K 5

Завинаги

***
Какво правиш, когато някой ти липсва безумно много? До болка много? Когато дъхът ти спира от това? Когато всичко, което усетиш, го свързваш с него? С лика му? С гласа му? С него… И тиха болка плаче в душата ти, и стаена ярост се прокрадва в сърцето ти... Гори те…мисълга те гори и свива стомаха т ...

nvx

Проза

1.7K

НА ЗАЗОРЯВАНЕ

НА ЗАЗОРЯВАНЕ
Една жена на трийсет и три - това съм аз. Една самотна жена на трийсет и три. И аз съм имала първа любов още в училище. Даже мечтаехме като завършим да се оженим, но той замина за Америка. Чаках година-две да с ...

svetlanal

Проза

1.4K 7

НА СВЕЩИ

- Искаш ли още малко кафе?
- Не, защото ако пийна повече, довечера няма да оставя мъжа ми на мира.
- Ще ти сипя и мляко, айде остани още малко!
- Добре, давай млякото! Ужасна лепка си!
- А не е ли по-добре да сипя по малко кола и водка? ...

svetlanal

Проза

1.5K 9

Изгрев,но без залез

Беше ранна есен, времето бе прекрасно, нямаше го палещото Слънце от лятото, а вместо него имаше приятната топлина в иначе мрачните дни на този сезон. Но този ден бе различен, той бе слънчев, всяко растение бе все още зелено, но вече се виждаха първите жълти листа. Животинките из парка събираха каква ...

BulSoldier

Проза

1.9K 3

Първична история

Първична история
Внезапен полъх на вятъра го издаде. В древните гори теченията не бяха силни, но често сменяха посоката си. Водачката вирна глава, писна пронизително и скочи почти на сто и осемдесет градуса в противоположна на страната му посока. Нежелан, моментът настъпи. Отскочи напред и само след ...

Werewolf

Проза

1.7K

Лъжлива дума

Дишаше трудно, не умееше да се владее ни най-малко, ръцете му бяха на
облегалката на стола и`. Събра сили и го изрече: “Обичам те!”. Беше таял
истината дълбоко в себе си в продължение на 5 години, беше стоял редом до нея,
успокояваше я винаги, когато беше разстроена и я подкрепяше във всяко едно ней ...

irra

Проза

1.5K 2

Джин с рибка

ДЖИН С РИБКА
Златната рибка плуваше лениво из микроязовира, когато забеляза близо до брега един апетитно гърчещ се червей. Не беше гладна, но от улавящите я от време на време сухоземни двуноги чудовища беше научила, че авант ...

Svetozar

Проза

1.3K 3

Момчето от последния чин

Момчето от последния чин... Момчето със зелените очи... Той е красив, чаровен и така различен от всички останали... В един момент е саркастичен и агресивен, а в следващия от устата му излизат най-нежните думи... Като тайнствен оратор омайва женското сърце... Погледът му те пленява, а красивите неща, ...

Dona

Проза

2.4K 4

Моят данък

Стоях там... на края на света... Долу морето се разбиваше в скалите. Отсреща червеното слънце целуваше морето за последно... знаех, че е за последно... някак си го чувствах...
Не исках да напускам това място... обичах го... Седнах на ръба на края на света, свих юмрук и усетих онази болка от загубата ...

Samion

Проза

1.5K 5

нещото до сърцето му

> Той седеше на стола в кухнята ,ядеше кофти полуфабрикатите ,които си приготвяше всеки ден.Беше 19 и 30 ,време за новините ,време за поредната бира...Време...19 и 31...Тръпки в тялото,и изведнъж,просто така,тук и сега се появи нещо ,загнезди се близо до сърцето му,в най-закътания ъгъл,нещо малко,бе ...

Меллисса

Проза

1.7K 3

Посветено

Посветено
Дръпнах струните на китарата. Акордът сол мажор прозвуча изпод пръстите ми и продължи да отеква във вътрешността на музикалния инструмент. Дръпнах и следващия акорд – ла минор. И той прозвуча за няколко секунди и и ...

Siforest

Проза

1.5K

Ясновидката

ЯСНОВИДКА
Пак сме на една от онези комисии, когато търчиш като луд, доказваш се, и защитаваш честта на институцията, която разчита на реакцията и интелекта тиJ. Накрая всичко ще приключи с подпис в протокол, най-често полага ...

Меричка

Проза

1.4K 2

Умората

Уморено погледнах стрелките на часовника зад себе си.
Минава полунощ, а заведението все още е препълнено.
Трябваше да си тръгна към девет часа, така се бяхме уговорили
със шефа ми, че мога да оставам само до девет, после той да
заема мястото зад бара. Не съм на двадесет, изморявам се вече. ...

Djein_Ear

Проза

1.8K 16

Добра реплика

4 цигари с едно автоматно кафе – достатъчно добро, 178 тегела с новите ми ботуши по мръсните мраморни плочи на гарата, насъбран студ по настръхналите ми бедра в посока крайна на четирите ми крайника, новата брадва на беззъбия циганин в мръсно-бежова шуба с ципове, последните червени чушки в розови н ...

sylvia_doncheva

Проза

1.8K 4

ЗЛАТНИЯТ ЛАНЕЦ

ЗЛАТНИЯТ ЛАНЕЦ
Мария изкара цял месец на село при родителите си. Мъжът й не можа да си вземе отпуска и остана в града.
Днес тя реши да го изненада и се прибра, без да му се обади. Децата остави при майка си. Искаше една седм ...

svetlanal

Проза

2.3K 12

В търсене на...какво?

- Луташ ли се пак, красавице жестока, из грешките, които сътвори? Обидена на всичко и на всички пак ли тръгваш срещу спокойния свят? Съмнения и страхове разяждат ли душата ти себична, която иска единствено да е самичка? Но, остави ме да позная, ти отново недоволна си остана, самотата те подтиска, а ...

irra

Проза

1.6K

Смъртта част1

Коя е Смъртта? Нима има човек който не си е задавал тоз въпрос? Тя идва неканена и отнема най-близките ни хора, но с какво право? Нима ние нямаме право да искаме семействата ни да са цели и приятелите ни да са до нас? Но не е ли все пак и малко егоистично от наша страна да гледаме как тези около нас ...

Мъртвата

Проза

1.6K 5

Стената

> - Спомни си ... за стената...между стрелките на пясъчния часовник...сспомни сссиии....сссс...шшш....
> Тихият глас отдавна беше заглъхнал, но аз продължавах втренчено да се вслушвам в ехото...
> - “Шшш..."
> Миналогодишните листа шушнеха под краката ми. Вървях по студения сив тротоар и се препъвах ...

Arethe

Проза

1.8K 2

Нередактирани междуредия

….
Топло е. И с много звезди.Трябва да е август.
Асмата не е завеса за небето.Падат звезди , а гроздовете си седят.
Клатят вятъра.Автобуса е по тъмно и трябва да съм буден.
Трябва да се върна.Знам къде,но не знам защо . Искам да остана. ...

daik

Проза

1.4K 2

Есен

Дойде есента. Слънцето наметна своята тъмна пелерина и започна да грее по-слабо. Птиците отлетяха на юг. Вятърът засвири по улиците. Дните станаха кратки. Небето потъмня. Слънцето все по-често се криеше зад мрачните сиви облаци. Те ронеха бистри сълзи – плачеха за отминалото лято. Опадалите есенни л ...

mistress_of_pain

Проза

1.3K 1

Да помагаш

Зима е. Студ скова земята. Всичко е бяло и красиво. Улиците блестят като стъкло. Превозните средства се движат бавно. Навсякъде е заледено.
Прибирах се към вкъщи. По едно време един старец падна. Опита се да се изправи, но не можа. Аз му се притекох на помощ. Очите му се напълниха със сълзи. Той ми ...

mistress_of_pain

Проза

1.3K 1

Откриването

- Кажи, дете, защо си тъжно? Защо пак има сълзи в очите ти? Защо не погледнеш щастлива красивата зима около себе си?
Дейна погледа учителката си и само се усмихна замечтано, сякаш потънала някъде в миналото и нямаща нищо общо с настоящия момент. После проговори тихо сякаш на себе си:
- Мама е болна, ...

Diabolic_Angel

Проза

1.3K

Редутска драма ( Епизод 3 )

Редутска драма ( Епизод 3 )

Сватба решихме да вдигнем голяма, разбира се трябва да кажем на тате и мама.
Честта за това се падна на мене – Бисер и баба нямали време. Съобщих им новината по телефона, а татко ми обяснява за л ...

Mimi1001

Проза

1.2K 7

Люлинска драма ( Епизод 2 )

Е, както разбрахте, вече живеем при баба, че нашите в Люлин вдигнаха врява голяма. Какво пък толкова? Нали ще се женя. Щастието в живота сама ще намеря. Само че от два дни се чудя, така както си седя, дали любовта в живота, включва мирис на потни крака. Тъкмо се мая, от къде в бабината къща пила да ...

Mimi1001

Проза

1.2K 7

Wolf

Посвещавам този разказ на
Филип Киркитов
( Bad2theBone ),
на когото дължа идеята да напиша разказ от избледнял сън за непознат мъж с качулка… J
Вълк ...

nvx

Проза

2.9K 2

Време, време

Време, време
"Време, време. Часовникът стяга верижката около ръката ти. Времето те държи в окови, свива пулса ти, стиска напора на кръвта. Вечер, като снемеш верижката, върху туптящата ти ръка остава белег. Това е следата на времето, което преминавайки, те избраздява и те държи в окови до живот." .. ...

Dreeam

Проза

2K 2

Белегът на Времето

Не, този път чувалът беше много тежък! Нечестно тежък за влачене, бутане, дърпане, а да не говорим за носене. Но Съзнанието нямаше избор и въпреки изранените си от ръбовете на чувала плещи, продължаваше да се тътри.
“Ах, как ...

Ралица

Проза

1.6K 4

Една влюбена жена от 2103-а III - Камшика на Ницше

Старият Рис се беше облакътил върху перилата на тесния и сумрачен балкон, който опасваше силно осветената и направо безкрайна бална зала. В ръцете си държеше къшей “руда”, като оставяше своя скрит вътрешен импулс да определи формата й. Защо не, само за да може впоследствие да я разруши. В същото вре ...

чезал

Проза

2.1K 4

Спомен от детството...

Из историята на една старица....
Помня как като дете играех с моите приятели пред блока, бяхме толкова весели и безгрижни... Никога няма да я забравя - посивялата старица, която идваше всяка сутрин, сядаше на пейката и ни гледаше как се забавляваме и смеем. След време толкова много бяхме свикнали с ...

Rosica

Проза

2.2K 8

Подходяща диета за всяка надежда!

От днес Надеждата е на диета, стига съм я хранила с боклуци. Сдухан Художник за закуска, надут Музикант за обяд (и то какъв обяд беше!) и проклет Наркоман за вечеря. Признавам, послъгах - имаше и междинни хапвания.. Но те не са важни, въпреки, че допринесоха за тежкото ми състояние. Мислех погрешно. ...

naMy4Ho_KoTe

Проза

1.6K 3

НИКОЙ НЕ Е ЗАСТРАХОВАН

От всички приятели на брат ми най-много ми харесваше Цецо.Не заради външността му,въпреки че той е висок,добре сложен и красив.Не и заради това,че е интелигентен.Най-много ми харесваше неговото невероятно чуство за хумор.Според мен хора,които го имат,по-лесно преживяват трудностите в живота.
Така се ...

svetlanal

Проза

1.5K 10

Проза и разкази от съвременни български писатели

Проект "Хаос"

Просто история...

Желанието (Глава І)

"Моделът"

Една влюбена жена от 2103-а IV - Мелампус разказва

сборните групи мразя

Приказка за Душата

Гласове

Мъртвата

Завинаги

НА ЗАЗОРЯВАНЕ

НА СВЕЩИ

Изгрев,но без залез

Първична история

Лъжлива дума

Джин с рибка

Момчето от последния чин

Моят данък

нещото до сърцето му

Посветено

Ясновидката

Умората

Добра реплика

ЗЛАТНИЯТ ЛАНЕЦ

В търсене на...какво?

Смъртта част1

Стената

Нередактирани междуредия

Есен

Да помагаш

Откриването

Редутска драма ( Епизод 3 )

Люлинска драма ( Епизод 2 )

Wolf

Време, време

Белегът на Времето

Една влюбена жена от 2103-а III - Камшика на Ницше

Спомен от детството...

Подходяща диета за всяка надежда!

НИКОЙ НЕ Е ЗАСТРАХОВАН

Опашка