Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Пътят Към Живота

Пътят Към Живота
3.00 часа.
Вече седмица не зная що е сън. Блуждая из къщата като призрак, който търси нещо, за което да се хване, нещо, което да го матеарилизира. Дори и да успея да заспя, то е за малко, а сънят ми е придружен от неспирни кошмари... Празни улици, счупени усмивки, дъжд, сняг, облаци ...

night_spy

Проза

1.9K 4

НОЩТА НА "СВЕТИ ВАЛЕНТИН"

НОЩТА НА “СВЕТИ ВАЛЕНТИН”
“Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича.... не ме обича.”
“Знаех си, че не ме обича!” – помислих си, след като откъснах и последното листенце на маргаритката. Купих си я специално, за да разбе ...

LONTANA

Проза

4.2K 12

Аз работим в транспорта...

Аз работим в транспорта...

Тръгна Манго от Софийска градска околия за столичната митрополия. Всичко в живота му е наред, качва се в трамвая без билет. Качва се и контрола, друг циганин с брада набола и го пита за билет, а М ...

Mimi1001

Проза

2K 5

Безценната стотинка

Развеждаме се. Определено е кога и как ще виждам децата и т.н. гадости... Йоанка е само на три. Обича ме. И аз я обичам, но... няма как.
Отивам веднъж да ги видя само за малко. А не бях ходил доста отдавна. Така се получи. Влизам и всички започват да ми се хвалят какво е станало. В един момент малка ...

Sorbus

Проза

1.4K 10

Старите ми кокали

Боби е малко над двете. Точно във възрастта, когато започва да копира и да говори. Излиза веднъж баба му от банята, облечена в хавлия, прави изкривена гримаса и казва:
-Оооооох! Старите ми кокали...
Минава се време. В един момент и Боби излиза от банята, и той с хавлийката си. И какво виждат моите о ...

Sorbus

Проза

1.3K 7

И какво стана ?!

Чудя се...
Понякога се чудя - за какво всъщност е всичко това, за кого и какво е...
Нощем, не мога да заспя, излизам, лягам и гледам към небето...
Когато се загледаш в облаците, звездите, планетите, онези милиони... милиарди галактики и се изгубваш...
Ние ли сме толкова малки или всичко е толкова го ...

__FREEMAN__

Проза

1.7K 2

Рисунка

В стаята е полумрак. Светлината от свещта хвърля дълги сенки върху стените. Сякаш са оживели сцени от странен античен спектакъл. Тихо е... толкова тихо, че двамата чуват дъха си. Някъде зад стъклата на прозорците остават шумният град, неприветливите сгради, праха по улиците... Но в този момент реалн ...

Албиция

Проза

1.3K 9

Големите и малките

Боби и Мишо спорят. По-точно, по-големият дразни по-малкия. А по-малкият да е на три, три и половина. Баткото казва:
- А пък ти Мишо, колкото и да растеш, все ще бъдеш по-малък от мене с три години.
Което си беше чиста истина. Обаче в устата на Боби се оказва подигравка с по-малкия.
Спорят, спорят и ...

Sorbus

Проза

1.4K 6

ОСТАНЕТЕ СИ СЛЪНЧИЦА

Мен много трудно може някой да ме изкара от нас. Майка ми обаче знае паролата: - Идвай, имам хубава ракийка! - и аз тичам като за световно. Пиеме, ядеме, танцуваме с нейните приятелки и е време да си тръгвам. Групата ми маха от балкона... Обичам да идвам тук, където съм израстнала, където винаги се ...

svetlanal

Проза

1.3K 8

ЗВЕЗДНАТА ФЕЯ

ЗВЕЗДНАТА ФЕЯ
Живяло някога в далечна страна едно малко момиченце. Когато се усмихвало, големите му теменужени очи блесвали като звездици и цялото му личице грейвало. Прекрасна диадема придържала копринените му къдрици, коит ...

svetlanal

Проза

3.5K 1 6

Незабравима любов

Това което ще ви разкажа сега е само една малка част от историята за едно момиче и едно момче.
Преди около три години се запознах с едно момче - нищо особено: чаровен, хубава усмивка, хубави очи, но в него видях нещо повече от външната му красота - той говореше толкова красиви думи, описваше всичко ...

moniechka

Проза

2.6K 4

Небе

Сутрин е, слънцето се оглежда в късчета небе, разляти на асфалта... и в тези малки морета плуват като параходи парченца от облаци.
Така и не съм виждал морето. А вече надали някога ще мога.
Вятърът ми подарява красив, изсъхнал кленов лист... а слънцето мило заслепява очите ми до сълзи, и ме кара поч ...

Arethe

Проза

1.5K 1

ЗА ПЪРВИ ПЪТ IV част

... Деси се омъжи. Виждахме се често. Казваше, че е щастлива. Жак се разведе. Обажда ми се, срещаме се, но... някак не е както преди. Излизаме, вечеряме заедно. Той търси моята близост, но аз не мога да му я дам. Толкова много неща се промениха. Пращаха ме в командировка. Предната вечер го поканих н ...

svetlanal

Проза

1.7K 11

Before & after

Беше 14 февруари и кафене „Амурните стрели” беше препълнено с посетители. На вратата ме посрещна галантен възрастен мъж с белоснежна коса. Погледът му беше кротък и благ и за миг вълнението ми от предстоящата среща потъна в топлата и ведра усмивка на стареца.

Фройд

Проза

1.8K 8

Случайна среща...

Навън беше тихо и спокойно, гъста мъгла покриваше целия град, а аз - сама и изоставена от всички - се лутах из него. Не ме интересуваше никой и нищо, просто исках да избягам от миналото, от болката, от всичко познато и избледняло. Вървях бавно и си задавах хиляди въпроси, но само един се повтаряше в ...

Rosica

Проза

2.1K 9

Прасето и тиквата

Маршируваме към столовата. Отпреде сме ние младите, отзад - старите. Ние се дерем да пеем, а те ни обсъждат. В един момент един от старите се провиква:
- Хей, Цветков, ти маршируваш така, че между краката ти може да мине свиня, налапала тиква!
- Ами лапни една тиква, па мини - отговаря Цветков.
Песе ...

Sorbus

Проза

1.5K 5

Как се правят децата

Прибирам се от детската градина въодушевен до немай къде. Търча направо на двора, където родителите ми режеха дървата за зимата. Насреща, кацнал върху покрива, комшията ни бай Христо подреждаше керемидите. Едвам изчаквам да замлъкне канския рев на мотора и започвам:
- А пък да знаете какво правихме ...

Sorbus

Проза

2.9K 7

Червената роза

Навън слънцето напичаше много силно. Улиците бяха се нагорещили и сякаш тази горещина се пренасяше във въздуха. Целият град беше опустял заради нетърпимия пек.
В общежитието беше задушно. В малката стая с изглед към планина ...

SnowTiger

Проза

2.4K

РАЗКАЗ НА ЕДНА ДЕВОЙКА I

РАЗКАЗ НА ЕДНА ДЕВОЙКА I
- Видяхме се на улицата. Той ме погледна и предложи да пием кафе.
Съгласих се, щото си бях забравила стинките в другия ми бански.
Седнахме и дълбокомислено задремуцахме.
По едно време, съвсем неочаквано, пристигна сервитьорката и ми ритна стола - неволно, разбира се. ...

Биско

Проза

1.7K 1

14.02.

Разказът ми не претендира за художествена стойност, написан е основно с развлекателна цел, но бих се зарадвала много, ако ви хареса. С него поздравявам всички потребители тук с наближаващия Св.Валентин и и им пожелавам, независимо кой от двата алтернативни празника ще празнуват на 14-ти (а може би и ...

sunrise

Проза

2.1K 2

Факултетска драма ( Епизод 4 )

Факултетска драма ( Епизод 4 )

Здравейте отново! Добре, че не познавате майка ми – що думи, какво слово!
Говоря за сватбата, добре, че поне ми се размина брадвата. Иначе не беше лошо, бяха поканени всички – от Пешо до Гошо. ...

Mimi1001

Проза

1.7K 5

18+ Любов от пръв поглед...

На тази история ще повярат само тези, които са се влюбвали от пръв поглед, за останалите - приятно четене и дано го изживеете и вие! :)
Смело мога да кажа, че тази история промени живота ми коренно. Никога не съм вярвала, че ще ми се случи нещо такава, защото никога не съм вярвала в любовта от пръв ...

Rosica

Проза

2.2K 17

Закъсняло писмо

Погуби ме, любими, погуби ме. Защо ми взе живота? Отне ми го и избяга далеч – накрай света. А съм сляпа. Не виждам нищо, освен собственото си отражение в огледалото. Сега как да те догоня, за да си го взема, като дори не виждам?

Истинска

Проза

1.9K 6

18+ ЗА ПЪРВИ ПЪТ II част

ЗА ПЪРВИ ПЪТ
И тримата стояхме като вкаменени. Ние голи и прегърнати в леглото с Деси, той облечен и изправен до вратата. Трескаво започнах да мисля за какво е тук. Дали идва да ми остави ключа - беше забравил да ми го върне - или идваше завинаги при мен. И какво намираше!? Неспосбна бях да помръдна ...

svetlanal

Проза

2.6K 7

18+ ЗА ПЪРВИ ПЪТ III част

Мушнахме се и тримата в банята. Деси в началото не искаше, но кoгато ние настояхме, се съгласи. Напълнихме ваната и двете с нея седнахме вътре. Жак хвана подвижния душ и ни обля с вода. Започнах да я къпя. Най-напред с шампоан й измих косата. После отлях от белия кокос върху гърдите и корема й и зап ...

svetlanal

Проза

1.9K 6

ЗА ПЪРВИ ПЪТ I част

ЗА ПЪРВИ ПЪТ
Бях изпаднала в депресия. След пет години всеотдаване, той ме заряза. Взех си отпуска. Не исках никого да виждам. Когато си лягах, пиех приспивателни, когато се събуждах, пиех алкохол. Не исках да мисля, да си спомням, да разсъждавам. Вече нямаше за какво да мечтая. Пет години все обеща ...

svetlanal

Проза

3.2K 8

Спомен

Леденият нощен вятър брулеше короните на дърветата. Нападалите сухи листа танцуваха вяло по стария, набразден от мъка и време паваж, който унесен слушаше воят на нощта - ридания и болка, загърнати в предчувствие… Нямаше никой. Само луната надничаше плахо, зад черните облаци, а светлината и галеше не ...

Shax

Проза » Разкази

2.4K 1

6 месеца ЛЮБОВ

6 месеца ЛЮБОВ

Това е един обикновен разказ, неотличаващ се от другите с нещо по-особено. Със съвсем обикновена тема, а не с нова и непозната досега. И историята, която се описва тук е съвсем обикновена и за обикновени хора ...

Annihilator

Проза

2.5K 5

Отново заедно

Разказ 3 от цикъла „Докато смъртта не ни събере”

Най-после се върнахме, погребението ми беше хубаво - тъжно, но хубаво.
- Сигурно си изморена, искаш ли да поспиш?
- Не, добре съм. ...

Rumiko

Проза

1.5K

Погребението ми

Разказ 2 от цикъла „Докато смъртта не ни събере”

Ето ме тук - пристигнах. Колко време падах. Няма значение. Сега стоя и гледам мъжа, който излиза от сянката, ето, вече виждам лицето му. Висок, слаб с руса, до кръста дълга к ...

Rumiko

Проза

1.6K 1

Смъртта ми

Разказ 1 oт цикъла „Докато смъртта не ни събере”

Отварям очи, наоколо е непрогледен мрак. „Сляпа ли съм? Не просто е тъмно. Къде съм? Не зная.” Чувствам че падам. Не ме е страх. Странно… душата ми е обладана от спокойствие. ...

Rumiko

Проза

1.4K

Еф 2

F2
Днешните деца се раждат компютърно грамотни.
Когато беше на 2-3 годинки, Боби много обичаше баба му да му чете приказки. Когато дойдеше време за лягане, той се гушваше при нея под одялото, тя вземаше книгата и започваше...
Какво виждат очите ми в един хубав ден?...
Пак са си легнали и пак си чета ...

Sorbus

Проза

1.4K 5

Човекът Омраза

“Напълно изпразнен от мотиви,
той беше чистата проява на омразата…”
/откъслечна бележка на наблюдаващ психолог за рецидивист осъден на смърт/
Срещнах го вчера по пладне. Беше мараня, а междуселищният път се стелеше бездушен. Жигулата на татко, която напоследък шофирах, се свлече в канавката, а двига ...

чезал

Проза

1.6K 6

МразЯ!

МразЯ да обичам без да те признавам! МразЯ да желаЯ другите да впечатлЯвам! МразЯ да имам нужда да чуЯ гласа ти! МразЯ, когата не мога да те избиЯ от ума си! МразЯ, когато с други те виждам и нищо не казвам! МразЯ да се държа така сЯкаш нищо не забелЯзвам! МразЯ да не си до мен! МразЯ да не ми се об ...

iFkb

Проза

1.5K 1

След 1 година заедно

Гледам телефона, а той пак болезнено мълчи. Потъвам в мъчителни спомени за далечни
времена, през които аз и ти си говорехме по цели нощи колко се обичаме и колко
много си липсваме един на друг. Мисля си как някога знаех всеки ден как си и
какво правиш. Аз бях част от твоя живот и ти от моя. Днес, го ...

Слънчицето

Проза

3.5K

The man of my dreams...

Прибирайки се у дома, тя затръшна вратата на коридора. Тичешком влезе в стаята си и се хвърли на леглото, сякаш то беше единственото й убежище. Тя силно притисна възглавницата и прилепи прекрасните си алени устни към нея. Стискаше я здраво, подобно на удавник насред океана, чийто единствен начин да ...

BiSeR_MoI

Проза

3.4K 4

Добротата по земята

Живяло някога едно момиче. То много обичало да прави добро, защото знаело, че един ден доброто ще се върне при него. И както повечето добри деца, то било бедно. Живеело в приют за бездомни деца и имало много приятели, защото винаги им помагало.
Един ден то видяло един от своите приятели тъжен и мрач ...

AirDreamer

Проза

1.7K 2

Всички са против теб...

И до кога така? А до кога! Няма край, нали? Аз си го направих, нали, аз сама се
поставих на това изпитание на душата и живота ми. Какво друго можех да направя?
Защо пък да не ти простя, че за един миг срина живота ми. Мислех, че съм си взела
поука и никога повече нямя да позволя на някой да ме наран ...

Слънчицето

Проза

1.9K 2

Угасването на свещта

Тъмна стая. Пожълтели тапети. Стар продънен диван. Малка масичка в ъгъла спяща. Догаряща свещ. Самотно дете...
Две сълзи изтъркалят се бързо по нежното изстрадало лице. И две ръчички химикала пак взимат и дописват последните редове... Писмото е вече готово - грозно, горчиво, пълно със скръб... Надра ...

Dona

Проза

2.4K 5

За теб

Някога имах много добър приятел, дори бяхме в един клас. Споделяхме си почти всичко, съветвахме се за момичетата и момчетата, които харесвахме. Аз вярвах във него, знаех че може да постигне много в живота си. Мислех, че си по-различен от останалите момченца. Това беше ти! Мина време, пораснахме, ста ...

plami7o

Проза

2.1K 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Пътят Към Живота

НОЩТА НА "СВЕТИ ВАЛЕНТИН"

Аз работим в транспорта...

Безценната стотинка

Старите ми кокали

И какво стана ?!

Рисунка

Големите и малките

ОСТАНЕТЕ СИ СЛЪНЧИЦА

ЗВЕЗДНАТА ФЕЯ

Незабравима любов

Небе

ЗА ПЪРВИ ПЪТ IV част

Before & after

Случайна среща...

Прасето и тиквата

Как се правят децата

Червената роза

РАЗКАЗ НА ЕДНА ДЕВОЙКА I

14.02.

Факултетска драма ( Епизод 4 )

18+ Любов от пръв поглед...

Закъсняло писмо

18+ ЗА ПЪРВИ ПЪТ II част

18+ ЗА ПЪРВИ ПЪТ III част

ЗА ПЪРВИ ПЪТ I част

Спомен

6 месеца ЛЮБОВ

Отново заедно

Погребението ми

Смъртта ми

Еф 2

Човекът Омраза

МразЯ!

След 1 година заедно

The man of my dreams...

Добротата по земята

Всички са против теб...

Угасването на свещта

За теб

Опашка