Проза

Сънливко

В една дълбока и тъмна гора живееше един мечок. Името му беше странно за мечок, но някога майка му реши, че то е най -подходящо за нейното мече.
Медунчо? Не. Кръсти го Сънливко, защото най - много обичаше да спи.
Всяко утро едвам, едвам го изкарваше от леглото.
- Хайде, сине слънцето изгря.
- Добрее ...

dara33

Проза

2.1K

Желанието на момичето с маслинените очи

На Симонка с обич и на обичащите приказки)
Живеело едно момиченце, което имало големи маслинени очи, в които се гонели слънчевите лъчи и греели пъстри мечти. То обичало да играе, пее и танцува. Детето имало много желания, но най-силно желаело да има вълшебна пръчица с която да прави вълшебства. Дори ...

dara33

Проза » Приказки и произведения за деца

3.5K 7

* * *

Застана на върха на планината. Погледна надолу...бая стръмничко си беше, припомни си малкото хубави неща в живота си. Изправи си сноуборда, огледа го - бял, чист, като снега наоколо, недокосван от никого. Ръбовете по - остри от бръснач. Постави го на земята, сложи краката си в автоматите и ги затвор ...

Dark_Haho

Проза

2.5K 2

Принцесата със стъкленото сърчице

Сред морета и океани, там на края на света, където се раждал един нов свят, далече, далече от хората на чуден остров живеела една принцеса.
Тя била красива, бяла и нежна.
На острова имало много красиви гори, зелени и дълбоки, цветя с вълшебни сили, които говорели и разбирали езика на хората, та дори ...

dara33

Проза

2.4K 6

Щурци

Бачкам в завода от тъмно до тъмно. Сутрин ставам по тъмно разбираш ли. Вечер пак по тъмно се прибирам. Шибаният завод - целия в сиво. А на мен пич, ми е черно пред очите.

Открадвам си пет минути - да дръпна една цигара. И т ...

Paste

Проза

2.1K 4

Случка която промени живота ми

Колко е трудно да поставиш едно ново начало. Както ми е трудно и сега да напиша първите редове от моята история. Откъде да започна?...Не знам. Питам се и не достигам до отговора. Но знам едно – всяко начало е трудно. Както е трудно да започнеш да говориш за първи път, да започнеш да се храниш сам, д ...

dani_st

Проза

3.3K 2

Динозавърът и Принцесата от приказната гора

Някъде далече от света на хората, скрита в тайни и красота съществувала Приказната гора. Там живеела една принцеска на име Стефания. Красива била тя и имала нежно сърце. Помагала на всеки изпаднал в беда без да се замисли дори. Имала дълги тъмни коси, чипо носленце, което издавало нейния весел нрав ...

dara33

Проза

2.2K 2

Близо

Тази вечер тя се прибра рано. Чувстваше се смазана от всичко и някак обезверена. Рядко изпадаше в подобни състояния, но когато това се случеше песимизмът се наместваше трайно в съзнанието й и го обгръщаше с хилядите си черни лепкави ръце.
Задушаваше го бавно, наслаждавайки се на агонията му с презри ...

Keri

Проза

1.9K 8

Седем приказки разказани от пъстроцветната дъга

На дъщеря ми и всичките деца, които обичат приказки
Понякога след дъжд на небето се появява дъга. Тя е плетеница от цветове, които носят красота и радост в сърцата на децата. Дъгата е скрила чудни приказки в своите цветове. Сега ще Ви разкажа някои от тях.
Мечтата на розата
В една градина се родила ...

dara33

Проза » Приказки и произведения за деца

8.7K 4

Палачът

Секирата ми почти бе готова. Още най-много десетина движения и острието й щеше да бъде в състояние да среже на четири слънчев лъч, като слънцето щеше да разбере за това едва след залеза. Въпреки че знаех, че няма смисъл да се престаравам кой знае колко, по навик продължих леко и с чувство да гладя о ...

Wizard

Проза

1.7K

Лунатичка

Гледах жената срещу себе си. Сплъстената й коса, бръчките около очите, умората в тях и цялата отпуснатост на тялото й говореха едно: ”Не съм доволна от живота си” и неудовлетворението, което виждах ме караше да изтръпвам от страх.
Тя гледаше в една точка някъде пред себе си и дори не ме забелязваше. ...

dara33

Проза

1.9K

На кафе

Кафенето беше много хубаво. Така де, ако може да е хубаво едно кафене въобще. Беше не с обичайните масички и столове, а с мека мебел. В интериора преобладаваха светли, слънчеви тонове. Сиреч – жълто, оранжево, светло синьо...

Paste

Проза

2.3K 4

Без име - само спомен

sladka_ve6tica

Проза

1.9K 10

ОРИС

Paste

Проза

2.1K 3

Затворникът

(От цикъла „Кръчма „Зелената котка” – 10)
Скърцането на веслата и плясъкът на водата явно бяха успели да ме приспят, понеже когато лодкарят каза „Пристигнахме” се сепнах и доста време се чудих къде съм. След няколко дълги секунди обаче съзнанието ми възприе студа, влагата и отвратителното количество ...

Wizard

Проза

1.6K 1

Една нещастна голяма любов

В далечното минало или в близкото бъдеще имало едно момче. Седяло си то една вечер пред компютъра и решило да влезне в Интернет и там се запознало с едно момиче.
Той не предполагал какво ще се случи междо двамата и те останали приятели. Даже се и срещали,. В един прекрасен момент той изпитал непозна ...

BuGI

Проза

2.3K 3

Ухание на бели рози

Един спомен ме боде като остра брада по кожата. Подсеща ме непрестанно колко е важна вярата в човешкото сърце. Спомен от една история, в която има безверие и вяра. Още усещам уханието на бели рози...
Всъщност всичко започна в градчето Н., където хората живееха по каноните на църквата и бяха добри хр ...

dara33

Проза

1.6K 5

Обърнати светове

Те си живееха чудесно. Никога не се бяха замисляли върху вероятността, някъде около тях да съществува друг свят. Имаха строги закони и порядки. Изпълняваха задълженията си педантично и стриктно. И всичко щеше да си продължи в посоката, в която бяха свикнали да вървят, ако...
Един летен ден, когато т ...

dara33

Проза

1.4K

От ДО-ЛА-РЕ до долното МИ

Седи си Барашев на стълбите пред кралския дворец в центъра на Ботаническата градина и сърцезава нощното небе, което без усилие хранеше звездите. "Ех, да можех и аз" - проехтя в съзнанието му, което в първият момент го шокира. Превратностите на съдбата му обаче бяха оставили своя диря и той реагира м ...

Com_ocio

Проза

1.5K

Последният мохикан от ХIа

ПОСЛЕДНИЯТ МОХИКАН ОТ ХIА
За него необятната прерия се заместваше от панелната джунгла, наречена "Младост". Наистина, между крайните блокове и околовръстния път съществуваше известно пространство поляни и нивици, но то непре ...

Svetozar

Проза

1.4K 3

Шоколад

Пред витрината стоеше дребно момченце и по луничавата му муцунка личеше, че е от онези деца, които винаги питат нещо, а, ако се вгледаш внимателно в очите му, ще видиш, че зениците му приличат на въпросителни. След като си тръгна, на стъклото остана отпечатъкът на изцапаната му с шоколад длан. Вече ...

Eja

Проза

2.4K 9

Крадецът на сънища

(от цикъла „Кръчма „Зелената котка” - 9)

Една сутрин, още преди да съм седнал пред камината, за да изпуша първата си лула за деня на вратата ми се почука. В името на Мрака, как мразех да ме безпокоят по това време! В крайна ...

Wizard

Проза

2K 3

Тъмно

В покрайнините на този град имаше нещо зловещо. По ъглите на тъмните улици се криеше зловещото усещане за неизбежно зло. Тънещите в сивота улици засилваха тегобата в душите на хората, които закъснели се прибираха към домовете си.
Всяка нощ там се случваше нещастие. Всяка нощ имаше зловещо безследно ...

dara33

Проза

1.5K 7

Господарят на сънищата

Косите на момичето се спускаха, като тежко злато. Спеше. Сънят й не беше спокоен. Личеше си по трепкането на миглите и стиснатото юмруче готово за отбрана. Сякаш тази крехка ръка можеше да я спаси...
Демоните на сънищата преследваха това прекрасно създание. Черпеха живот и сили от нейната красота и ...

dara33

Проза

1.7K 12

Драконов дъх - недовършен

Тихи стъпки оттекваха в огромната пещерна зала. Ехото им се разнасяше наоколо и плашеше прилепите, които бяха накацали по тавана. Огромните сталактити и сталагмити учудваха странника, влязъл в пещерата. Наоколо блестяха кристали, които примамваха погледа му и го караха да спира уверената си стъпка о ...

Blade

Проза

2.1K 1

Затворен кръг

Затворен кръг
Отново от дъха му се носеше онова зловоние, за което нямаше лек. Така характерно, сякаш е роден с него. Беше пиян. Както винаги. А в началото все обещаваше и се кълнеше да не ходи в онази дупка, превърнала се в дом за него и такива като него. "Отрепки"- биха казали хората, минаващи пок ...

diana

Проза

2K 5

Шепот

ForsakenSoul

Проза

2K 7

Един ден...

Отново неспокойните ми сънища...Защо все сънувам такива ужасии?
Ох,...11:40 на обяд, а главата ме боли непоносимо...11:50 - трябва да ставам за училище...12:45 - излизам...1:15 - в училище съм...
Отново досадните 6 часа по английски...И отново това шиб*но главоболие...Както и да е, ще се направя, че ...

Slayer+of+my+Mind

Проза

2.1K

Един живот

Беше лято. Както всяка година и този август беше горещ и задушен, но във всяко детско сърце цареше веселието - няма училище, няма задължения, само игри и чиста, неподправена радост. Вили беше щастлива, за дванадесетте кратки години живот не беше изпитвала чувство, различно от щастието. Лежеше на пол ...

kleoo

Проза

1.8K 3 4

Коледна приказка

Имало едно време... Странно, защо всички приказки трябва задължително да започват с „Имало едно време”, когато в повечето случаи онова, което го е имало по онова време, си го има и сега - нито е станало по-малко тъжно, нито по-малко красиво, нито по-малко вълнуващо?... Странно. Но... обичай, какво д ...

Wizard

Проза

2.7K 6

Парченце живот

Туп.
Тишината глухо простена. Книгата падна върху една възглавница на земята. Пак беше чела до късно. Докато очите, вече зачервени, не се затвориха сами.
Обожаваше да чете. Само като видеше нова книга я грабваше с нетърпение, поглъщаше я с очи и я разтваряше с такава жажда, че досущ приличаше на чов ...

diana

Проза

2.3K 2

Из дневника на един

Из дневника на един малоумник
Ден първи: лятото на 2043 год.
Вече от няколко години ме държат затворен и нямам достъп до нищо и никой.
Тишината тягостно тежи наоколо. Понякога през решетките влиза заблудена мушичка. Тогава съм щастлив. Тя си лети, а аз и разказвам онова, което помня. Заблудилите се ...

dara33

Проза

2K 5

* * *

И слепецът пресече улицата хванал ръката на дребно червенокосо момиче. Той носеше обемиста тетрадка с твърди, изтъркани корици. Тази приличаща на парцал тетрадка носеше в себе си спомени, носеше една човешка съдба - съдбата на този слепец. Някога той виждаше. Беше фотограф и хората казваха за него, ...

Eja

Проза

2.6K 3

Размисли за смъртта

В гората беше тихо. Нямаше дори вятър, който да разклати клоните на дърветата, така че размислите на Алфред не бяха нарушени дори от шепота на листата. Дърветата растяха близо едно до друго и в сумрака на отиващия си ден хвърляха зловещи сенки върху покритата с кафяви листи земя. Небето беше обагрен ...

suffer_angelus

Проза

2.8K 11

Огледалото на Изидора

Тя беше обикновено момиче. Всъщност не дотам обикновено. Имаше вълшебно огледало, а колко хора могат да се похвалят, че притежават такова! Когато подадеше огледалото на някой, в него се виждаха цветове.
Не лице, не изражение или усмивка. Просто цветове. Изидора владееше изкуството на разпознаване на ...

dara33

Проза

2.6K 7

три кратки прози

Зима
" с вериги окован,
от двадесет години.
Вечерял плъхове нерядко,
смъртта да срещне не желае..." ...

henryoliver

Проза

3.9K 2

Многопластов,многодълъг разказ за края на една странност

Многопластов,много дълъг разказ за края на една странност
-Виж ме!Аз съм онова хлапе от вчера!
Дългата й външност зачудено се окова.Помисли, че се шегувам.Но това не беше шега.Отвратително е да се шегуваш с това!
-Аз пък съм момичето от онзи ден-направи се на не тя,тя.
-Нали ти каза,че съм бил странен? ...

henryoliver

Проза

1.7K 3

Очите на Сибил

Когато направиха поредната операция на очите й тя почти бе изгубила надежда, че ще вижда отново. Никога не искаше да си признае колко страх чувства всъщност в себе си. Още усещаше болката от огъня, който бе изгорил очите й завинаги. Блед спомен за светлина навестяваше съзнанието й, но после отново п ...

dara33

Проза

2K 8

Светещият край

"Нова моторизирана група агресори са се появили в западната част на О'Диеч -град, станал център на внимание с множеството зверски убийства от последните няколко седмици..."
Фрагмент от репортаж
ОСЪЖДАМ ТЕ....
Не вярвам. Не може да бъде истина. Отварям очи и през мъглата на собственото си студено съз ...

Insect-

Проза

1.8K 1

Блок ШЕСТ-ОСЕМ

"Този свят ужасно ме плаши..."
Ози Озбърн
"Телефонът писна и сънят ми се счупи със звън. Беше ми необходима цяла минута, за да отворя едното си око, а после още толкова , за да намеря копчето на нощната лампа.
Вдигнах слушалката
- Мда? ...

Insect-

Проза

2.1K 2

Сънливко

Желанието на момичето с маслинените очи

* * *

Принцесата със стъкленото сърчице

Щурци

Случка която промени живота ми

Динозавърът и Принцесата от приказната гора

Близо

Седем приказки разказани от пъстроцветната дъга

Палачът

Лунатичка

На кафе

Без име - само спомен

ОРИС

Затворникът

Една нещастна голяма любов

Ухание на бели рози

Обърнати светове

От ДО-ЛА-РЕ до долното МИ

Последният мохикан от ХIа

Шоколад

Крадецът на сънища

Тъмно

Господарят на сънищата

Драконов дъх - недовършен

Затворен кръг

Шепот

Един ден...

Един живот

Коледна приказка

Парченце живот

Из дневника на един

* * *

Размисли за смъртта

Огледалото на Изидора

три кратки прози

Многопластов,многодълъг разказ за края на една странност

Очите на Сибил

Светещият край

Блок ШЕСТ-ОСЕМ

Опашка