Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

раздяла

Обичам те - промълви той тихо, докато тя, обърнала гръб, с бързи крачки вървеше към вратата. Тъкмо кагато я отваряше, той затвори очи, така силно ги стисна, всякъш като човек, търпящ някоя, силна, натрапчива болка и пак продължи, все така тихо: "обичам те", "Обичам те", "Обичам те". Вратата се затво ...

iskrena

Проза

2.2K 5

СМИСЪЛЪТ НА СЪНЯ

В кафенето е топло. Кафето е ароматно и силно: дори млякото не може да омекоти достатъчно остротата на вкуса му. Отпивам на малки глътки и пуша първата цигара за деня. Поглеждам към жена ми и тя ми се усмихва. После премествам фокуса зад нея, през кристално чистата витрина навън. Неделна празна улиц ...

Чинаров

Проза

1.7K 1

Залез

- Не съм гладен, не искам да вечерям с тях. Ти отиди! - каза той и се отправи към брега.
Момичето с безразлично изражение продължи към пищно украсения ресторант, от който се чуваха звуци на глупав шум, гръмки смехове и скучна музика.
Мъжът остана сам, обърнал гръб на кипящия, но за негово съжаление, ...

iskrena

Проза

1.5K 4

Кръвта на Дракона

моля да ме извините, че не е цилия разказ,но ще пускам по пет-шест глави. Етого разказа
Кръвта на Дракона
Глава първа – Срещата.
Нощта се спускаше над Драконовия град . Нищо живо не се виждаше по улиците. Лекият вятър поклащаше клоните на дърветата и тревичките. Тук таме прелиташе по някоя птица. Лу ...

Верин

Проза

1.7K

Поход към Танит

Годината беше 149 пр. Хр. Рим отдавна бе завладял Апенините, Гърция и Македония. Не случайно всички му се кланяха. Този град решаваше съдбата на света и градеше историята му.
В Сената Мрак Порций Катон тъкмо свършваше своята реч:
- И все пак – почна за пореден път той, – мисля, че Картаген трябва да ...

Lady_Temptation

Проза

1.9K 1

Карнавал

Карнавал
Някога хората обичаха да мислят. Вплитаха се дълбоко в мисловни рефлексии, отразяваха света, такъв, какъвто го виждаха. Някога хората бяха хора. Но да мислиш не е изгодно, да мислиш е опасно. Това е като беззвучна, невидима, безплътна бомба, която тиктака, секунда след секунда, година след ...

Seven`Words

Проза

1.5K 1

18+ Женитба - продължение

Откак са спусна въздуха на Лили, бех като замаен. Бех си свикнал с жена у дома. И рекох на мама да ми дири некоа. Мама от радост подфръкна. Оди по селото и на всички се фалила, дето ша са жена. Мина са време, мама питала тук-таме и най-сетне у едно село намерили една дето се съгласила да ми е жена. ...

Романтик

Проза

1.6K 16

Обаждането

Телефонът звънна.
- Да?
- Здравей. Трябва да те видя.
-Не мога сега.
-Можеш, можеш. Нуждая се от теб. ...

eX_girl

Проза

1.3K

Буболечо Мечо и делвичките с мед

Беше летен, безоблачен ден - от онези дни, който ги помним само в детсвото... дни на щастие и красота...
Просто един обикновен ден за Магическата гора...
Лъвчо Ники, крачеше из гората, изпълнен с планове за всичко извън Магическата гора и пътешествието им.
Лъвчо отиваше да посети Бублечо Мечо и Кост ...

__FREEMAN__

Проза

1.7K 2

Нищо лично

Nada personal
С моята милувка ти потъваш все повече в самотата и пустотата си. Aз те изпепелявам, скрита зад маската на доброто. Но ти вече знаеш коя съм... късно е... късно е да ме спреш, ти си пепел... Аз те омагьосвам и те правя мое достойно копие, копие на моето зло, защото за теб съм глътката ж ...

Haunted666

Проза

1.2K 1

18+ На кафе

Орисала ме е съдбата да живея на една улица с много жени. Хем улицата дълга, хем жените много. И повечето с положение за оплакване. Някои съкратени от работа, други”прегърбени” от нея. Едни от тях самотни, моми или разведени, други с мъже посягащи към чашката по-често отколкото към тях. Та такава е ...

Романтик

Проза

2.3K 28

Компютърът ми пуши!!!

Един ден Пешо се събужда и вижда, как вчера купеният му компютър, който беше оставил през ноща включен, за да тегли филм, ПУШИ!
ПЕШО: Ужас!!! Какво да правя сега :(
След около 10 минути чудене и вайкане, на Пешо му хрумва страхотната идея да се обади на сервиз...
ПЕШО: Ало...
ТЕХНИК: Здравейте. С ка ...

Hurty

Проза

1.6K 2

Quo vadis, domine?

Хората казват, че човек има душа.
Хората казват, че човек е измислил тази история за душата, за да не се чувства толкова обречен, за да търси своето място под слънцето, за да... за да... много неща...
Хората говорят и говорят... но досега никой не е успял да опише това тяхно притежание, с което толк ...

`Fallen_Angel`

Проза

1.8K 1

Картонена къщичка

Не сатавам за нищо нали така? Винаги развалям нещата: или прекалявам, или не достигам. Винаги точно на най-хубавото ставам мрачна. Винаги забравям нали, винаги сякаш съм в сън. Или теб те няма, когато си до мен, или аз не съм тук. Амаааа, ама, ама знаеш ли, аз... аз все пак те обичам... А ти можеш л ...

iskrena

Проза

1.8K 4

Молитва

Нула беше задрямала. Беше уморена и въздуха от топли нашепвания я беше завил нежно, докато тя се ослушваше за нещо ново в себе си. В съня си тя се върна във времето, когато беше малко неделно момиче с протрити от задължителни молитви колене. Сплетената й на две рошави плитки коса се облягаше върху с ...

dexter_walrus

Проза

1.2K

18+ Женитба

В наше село язе съм най-личния ерген. Щото съм най-голем. И на кила, и на години. Веке съм триесе и пет и тежим сто и дваесе. Язе съм бил нормален, ама като малък съм си падал на главата и нещо ми става понекога. Она и макя ми се ми вика, щото съм повреден, та не съм са оженил. Ма не е само това. Яз ...

Романтик

Проза

1.9K 22

Болница

- Трогва ли те да виждаш плачеща жена? - запита загрижено тя, докато двамата стояха изправени до леглото на болната.
- Не - побърза да отговори той и продължи:
-Че защо, това не е ли вековното им призвание, да плачат, да просят по-добро отношение със сълзите си - погледът му беше застинал,
сляпо гле ...

iskrena

Проза

1.4K

18+ Лунна нощ

В студения ноемврийски ден, Мартин отиваше към телевизията. Преди половин месец се върна от командировка в чужбина и сега ползваше отпуск, който му беше останал. Нуждаеше се от почивка, а и от аклиматизация. Но сутринта му звънна шефът и го извика в работата. Мартин живееше близо и винаги ходеше пеш ...

Романтик

Проза

1.9K 12

* * *

Толкова дълго беше мечтала, а сега всичко се срутваше, бавно и грозно, както беззъб старец, гризе сух хляб. Седнала върху посипаната с роса трева, под огромното дърво, в това хладно, мрачно и влажно време, тя се чувствуваше в объркан сън на друг, всякаш тя бе само съновидение, призвано да обърква, л ...

iskrena

Проза

1.3K

тъга във влагата

Толкова дълго беше мечтала, а сега всичко се срутваше, бавно и грозно, както беззъб старец, гризе сух хляб. Седнала върху посипаната с роса трева, под огромното дърво, в това хладно, мрачно и влажно време, тя се чувствуваше в объркан сън на друг, всякаш тя бе само съновидение, призвано да обърква, л ...

iskrena

Проза

1.3K

Не извървеният път

Не извървеният път
Това е нещо, което написах след една раздяла, след едно начало, след един концерт, след един сън, в който осъзнах, че животът ни обича и ако си достатъчно тих може да чуеш любовното му ехо.
Ако бях лежал ...

Farud

Проза

2.1K 6

Разплакана тишина

Скоро песента на слънцето ще спре и сълзите на тишината ще изкажат любовта ми. Любов, родена в Ада, дишаща чрез отровата на самотата, по-силна от вечността и по-грешна от смъртта. Любов, отваряща очите на мъртвите спомени в сърцето. Любов, по-студена от леда, разделящ съдбите ни. Само тишината живее ...

Katence_to

Проза

2.3K 2

Разказ през ICQ

Elina (03:10 PM) :
Когато й дойде времето, пролетта се развихря като пристъп на треска, сякаш целият свят, който неспокойно се е мятъл и въртял в топлото зимно легло, внезапно потреперва, широко отваря очи и в него започва да пулсира живот под синьото като неразцъфнал зюмбюл небе, в което ще се нади ...

yoyo

Проза

1.3K 3

ПОМОЩ!!!

ПОМОЩ!!!
ОТКРОВЕНО ЗА ИРИНА
„...ДОЧЕТЕТЕ ДОКРАЙ, ТЯ Е САМА!!!”, моля ви!
Наскоро беше рожденият ми ден. Преди около две седмици. Никога няма да го забравя! Пожелавам си да остане единственият ми такъв! Различен ден, запомнящ се. Пропътувах много километри, бях с много хора, със семейството си, с бли ...

Румена

Проза

1.7K 4

ДИВИ КОНЕ

На баба Марийка и дядо Йордан
Пони – така го наричаше вуйчо му от времето, когато беше ей-такъв и се чувстваше съвсем удобно под стряхата на въображаемата си къщичка – масата. Вуйчо му го вдигаше висо-о-ко до тавана, а в очите м у се разтапяше детето, което някога е бил той. И понеже беше дребно мом ...

Румена

Проза

1.7K 2

Момичето с морските очи

Момичето с морските очи
(разказ)
Отражението на лицето й във водата беше бляскаво, ослепително. Косите й биваха развявани от нестихващия игрив летен вятър, който се занимаваше с това, да се провира между дърветата и храстите ...

ivoem

Проза

2K 3

Пилешка история

Пилешка история
(приказка за възрастни)
Имаше едно време едно дребно и невинно същество, което се наричаше лястовичка. Така поне й викаше старата бабичка, която най-редовно хвърляше житени зрънца на милите птиченца – задето ...

ivoem

Проза

1.8K 2

Ирония на величието

Архангел Михаил седеше сам на маса, в лятната градина на малък хотел. В човешки вид и бели дрехи, той бе отдаден на хубава книга и чаша ябълков сок. Градината беше почти празна – само няколко заети маси, като най-голяма беше компанията на съседната до него. Тя се състоеше от трима млади мъже и две о ...

нико

Проза

2K 8

Басня

Басня
Имало нявга една палка бяла,
Диригентска...
Срещнала тя Перото и се заинтригувала:
-Ей, какво ли ще е, ако сме ...

ЧАР

Проза

1.3K 4

Един есенен ден под дъжда...

Ситни дъждовни капки, лек есенен ветрец и бързащи хора. Черния отблясък на мокрия асфалт търпи все още тежестта на фучащите по него автомобили, търпениенто обаче ще се изчерпи, някоя кола ще излети от него подведена от хлъзгавината му.
Тя стой на спирката и пропуска поредния трамвай да отмине без не ...

tuik

Проза

1.8K 3

Франки

Франки
От
Георги Иванов
Здравейте, казвам се Франческо Минс. На улицата ме познават като Франки "Хлебарката". Викат ми така, защото като бях малък по-големите момчета ме караха да ям хлебарки, а ако отказвах вендага ме прину ...

noraks_beast

Проза

1.6K 1

Притча

Притча
Била нявга Баба,
скарала се с дядо:
-Ши забягна!
Дядо дръзнал: ...

ЧАР

Проза

1.3K 7

Последната Приказка

Добър вечер, млада госпожице! Не се плашете – не съм толкова страшен, колкото изглеждам на пръв поглед... Плюс това тази нощ ще бъда Ваш покорен слуга. Така заповяда Господарят, а неговата дума е закон за мен. Той нареди да Ви разведа из мрачните стаи на страноприемница „Виолетовият сън”. Смея да Ви ...

Wizard

Проза

1.6K 6

Двукракото куче

Автобусът намали и вратите се отвориха със свистене.Погледнах през прозореца и видях няколко улични кучета,които се въртяха покрай спирката.До самия автобус видях едно бяло рунтаво кученце ,което куцаше вдигнало единия си крак във въздуха.Какво беше учудването ми, когато кучето се приближи и това , ...

levski66

Проза

1.3K 3

На границата между реалността и фантазията

Вървях. Крачех бавно и както винаги замечтано, без да обръщам внимание на каквото и да е друго действие. Това бях аз - един мечтател. През по-голямата част от времето си фантазирах и живеех в своя сантиментален и красив свят, където любовта беше тунелът, през който минаваха всички мои мисли, превръщ ...

^Parallax^

Проза

2K 5

Споменът на Мила

Беше есен. Листата бавно се отронваха и напомняха студ и тъга. Ромолеше тих дъждец по покривите на къщите, а малките улички на селцето бяха безлюдни. Всичко наоколо беше пусто, сякаш никой, никога не беше живял в това село. Единственото оживено място беше кафенето до големият бук, издигащ се точно н ...

Самира

Проза

1.8K

На гурбет в Испания - ІІ

На втората спирка в сръбско вече ни чакаше тоалетна (въпреки неподправения професионален аромат)- с предверие, облицована с плочки и с два коридора с по няколко подразделения. В предверието дежуреше една женица и на нашенски диалект (то сръбският на туй прилича!) думаше: “По едно евро на чуляк.” Пон ...

Румена

Проза

1.5K 1

Честито ви в Европа!!!

Преди да започна - няколко думички: Всъщност не смятах да публикувам всичко това, не за друго, ами защото много ме е срам, пък и много ме боли от тия спомени. Поради това тези мои писания засега са недовършени. Но по повод придобиването на статута на европейци (не че географията се е променила,хеле ...

Румена

Проза

1.2K 2

МИЛОСЪРДИЕ

“Милостиня или милосърдие? От кое се нуждаят повече бедните и онеправданите от живота?”
Поставих въпросителната и доволен се отпуснах на облегалката. Получи се добър материал. Без да преувеличавам, един от най-добрите, които изобщо бях писал не само в моя ресор – “социална политика”, а в цялата ми ж ...

Чинаров

Проза

2.4K 10

РАНО ОТКЪСНАТО ЦВЕТЕ

РАНО ОТКЪСНАТО ЦВЕТЕ
На Румен Д. Ралев
Като че ли някой почука на вратата! Може би все пак нов човек ще влезе в тази потулена стая! Цветето разтвори листенца в очакване. Уви! Пак беше майката! Едно по едно листенцата се свиха в разсърдена пъпка. Откакто го затвориха в тая тъмна стая, бе станало така ...

Румена

Проза

1.6K

Проза и разкази от съвременни български писатели

раздяла

СМИСЪЛЪТ НА СЪНЯ

Залез

Кръвта на Дракона

Поход към Танит

Карнавал

18+ Женитба - продължение

Обаждането

Буболечо Мечо и делвичките с мед

Нищо лично

18+ На кафе

Компютърът ми пуши!!!

Quo vadis, domine?

Картонена къщичка

Молитва

18+ Женитба

Болница

18+ Лунна нощ

* * *

тъга във влагата

Не извървеният път

Разплакана тишина

Разказ през ICQ

ПОМОЩ!!!

ДИВИ КОНЕ

Момичето с морските очи

Пилешка история

Ирония на величието

Басня

Един есенен ден под дъжда...

Франки

Притча

Последната Приказка

Двукракото куче

На границата между реалността и фантазията

Споменът на Мила

На гурбет в Испания - ІІ

Честито ви в Европа!!!

МИЛОСЪРДИЕ

РАНО ОТКЪСНАТО ЦВЕТЕ

Опашка