6 656 резултата
той не ме докосва
почти безпричинно е
мисля си какво е разстоянието
нищо че знам отговора
нищо че знам и въпроса ...
почти безпричинно е
мисля си какво е разстоянието
нищо че знам отговора
нищо че знам и въпроса ...
1368
5
–Ако не беше толкова болезнено, щях да се опитам, кълна се... Но ме боли!
***
Първият път усетих как цялото ми тяло се изпълва с дим, всяка частича от мен започна да се дави, опитвайки се да диша. Все едно бях погълнал драконов дъх.
Ала това беше само тялото. Душата ми страдаше, всичко ме болеше, са ...
***
Първият път усетих как цялото ми тяло се изпълва с дим, всяка частича от мен започна да се дави, опитвайки се да диша. Все едно бях погълнал драконов дъх.
Ала това беше само тялото. Душата ми страдаше, всичко ме болеше, са ...
1267
3
Пътувах бавно сякаш цяла вечност. Дъждът шибаше металния корпус на колата, затруднявайки чистачките, които с усилие отмиваха поредния плисък вода върху стъклата. Двигателят мъркаше ритмично, а аз карах като през мъгла, отдадена на моята действителност, замислена над думите на една стара жена, които ...
1075
4
За птиците и хората
Нощните птици са сиви и мрачни. Никой не ги обича. Вдъхват печал, навяват мрачни мисли... Някои дори се страхуват от тях. Всъщност, страхуват се от себе си.
В града няма нощни птици, но има нощни хора. Можеш да ги видиш навсякъде – на тротоара, в магазина, взрени в небето или в с ...
Нощните птици са сиви и мрачни. Никой не ги обича. Вдъхват печал, навяват мрачни мисли... Някои дори се страхуват от тях. Всъщност, страхуват се от себе си.
В града няма нощни птици, но има нощни хора. Можеш да ги видиш навсякъде – на тротоара, в магазина, взрени в небето или в с ...
914
1
Стоя тук сама в стая, потънала в изкуствена светлина. Светло е, но отвъд тялото ми е мрак. Душата ми е пустиня, а мислите - безжизнен вятър... Навън вали. Дърветата танцуват тъжен танц, чувам аз мелодията на клоните, пресъхнали от самотата. Самотата, която обгръща и сърцето ми, това, което за тебе б ...
883
Фейлетон
Ето! Дойде и този ден…По-точно наближи. Толкова го чаках, а сега нещо ме дави… То никак не било лесно да си над другите или поне равен на тях. Брей, че проблем ми се отваря, но ще трябва да се справя. Поразпитвам тук-там, правя някаква имитация дори, но няма да се оставя в дъното - точно то ...
Ето! Дойде и този ден…По-точно наближи. Толкова го чаках, а сега нещо ме дави… То никак не било лесно да си над другите или поне равен на тях. Брей, че проблем ми се отваря, но ще трябва да се справя. Поразпитвам тук-там, правя някаква имитация дори, но няма да се оставя в дъното - точно то ...
949
4
Трябваше ли?
Сънувах красивата приказка за щастието. Разказа ми я човекът от магазина. От магазина за мечти.
Попитах го колко струва моята мечта.
- Колко даваш? – беше простият отговор.
Разбрах го. Но не намерих думи. Вперил очи в неговите, видях къде съм. Тук. ...
Сънувах красивата приказка за щастието. Разказа ми я човекът от магазина. От магазина за мечти.
Попитах го колко струва моята мечта.
- Колко даваш? – беше простият отговор.
Разбрах го. Но не намерих думи. Вперил очи в неговите, видях къде съм. Тук. ...
949
9
Врява... глъчка... суетня... погледът ми неуморно те търсеше сред тълпата... като дете загубило дома си... няколко мига бяха достатъчни, за да те зърна... с блестящи очи и леко нервно изражение... и тогава ти се усмихна... очите ми се напълниха с радост и с непозната досега гордост... царицата на съ ...
1366
4
Истина е - думите пробождат като острие сърцето. Ето, дори и химикала едва държа! Сила не ми остава дори и да пиша. Буквите се размазват пред очите ми. Но пиша, защо ли? Защото обещах, обещах, че няма да спра, каквото и да става!
Вглеждам се с празен поглед в словата, написани на това, сякаш кърваво ...
Вглеждам се с празен поглед в словата, написани на това, сякаш кърваво ...
816
1
Случило се отдавна... Някога, когато Земята била още млада, необуздана и влюбена. Тя била така вдъхновена, че не можела да удържа енергиите си и измисляла постоянно нови идеи, които да изпробва, за да живее по-пълноценно. Устремът й бил толкова силен, че денят и нощта едва смогвали да разменят места ...
904
3
Сутринта погледнах през прозореца. Беше жълто. Рошаво куче мина през улицата и се скри зад ъгъла. Усмихнах му се. И то беше малко лудо, като всички. Все пак му се живееше.
Момиченцето на съседите пресече пътя, подскачайки леко. Обичаше живота по свой начин, лек и тъжен. Лек, защото не го разбираше, ...
Момиченцето на съседите пресече пътя, подскачайки леко. Обичаше живота по свой начин, лек и тъжен. Лек, защото не го разбираше, ...
862
7
Стъпките ми рикошират кухо в стените на къщите от двете страни на празната улица, по която съм се забързал... нанякъде. Още няколко стъпки и съм стигнал Краят... или пък Началото на пътя. Стъпалата ми меко докосват изскочилият от мислите ми зелен килим. Глухарчета. Много жълти и още по-много пухкави ...
1033
1
Писмо до един странник
Питам се, кой си ти, Страннико? Появи се отнякъде в един стар влак, за да ми поискаш цигара. Беше ми скучно и исках да спя. Подадох ти цигарата, като мислех, че ще си тръгнеш. Но ти остана, за да ме пронижеш с поглед и да се промъкнеш вътре в мен, толкова дълбоко, че да ме нак ...
Питам се, кой си ти, Страннико? Появи се отнякъде в един стар влак, за да ми поискаш цигара. Беше ми скучно и исках да спя. Подадох ти цигарата, като мислех, че ще си тръгнеш. Но ти остана, за да ме пронижеш с поглед и да се промъкнеш вътре в мен, толкова дълбоко, че да ме нак ...
1026
Боли ли те да ме сънуваш? Плашещо истинска, безвъзвратно отминала... и очите ми. Очите, които те обичаха - топло кафяви и някак си огнени. Боли ли? Да протягаш ръце към мене, да ме искаш, да викаш... а аз, аз да се окажа привидение. Избледняващ спомен за изплакана любов - в душата ти. Боли ли да ме ...
1190
5
Лута се по глухи улици и все до тебе стига. Гони те от своя свят, но преди да си си тръгнал, приветства те с "Добре дошъл!". Мрази те, защото всичко свое тя ти дава, а не прави нищо, за да спре..
Изчезваш в тъмнитата, взел й всичко най-красиво. Вървиш, дори не се обръщаш, за да погледнеш дъжда, сипе ...
Изчезваш в тъмнитата, взел й всичко най-красиво. Вървиш, дори не се обръщаш, за да погледнеш дъжда, сипе ...
1099
Търсещи... борещи се... страдащи...
Осъзнаваме нещо, само за да разберем,
че нищо не е такова, за каквото сме го мислели.
Мислим, че има смисъл.
Вярваме... в нещо, и Бог не знае в какво. ...
Осъзнаваме нещо, само за да разберем,
че нищо не е такова, за каквото сме го мислели.
Мислим, че има смисъл.
Вярваме... в нещо, и Бог не знае в какво. ...
1233
2
Да се страхуваш да пораснеш
Химикалката се плъзгаше нетърпеливо по редовете, а те се омастиляваха с неравномерно изписани букви. Ръката, която здраво стискаше химикалката, беше бледа и студена. Ноктите бяха леко потъмнели, но грижливо оформени. На един от дългите и тънки пръсти като на пианист блест ...
Химикалката се плъзгаше нетърпеливо по редовете, а те се омастиляваха с неравномерно изписани букви. Ръката, която здраво стискаше химикалката, беше бледа и студена. Ноктите бяха леко потъмнели, но грижливо оформени. На един от дългите и тънки пръсти като на пианист блест ...
1262
2
В един-единствен миг, покриващ призмата на хиляди събития; застинали във черна самота; завинаги отрекли смисъла и собствената си съдба - разтичаща се... бавно като смърт, кротко полегнала върху ритмичното примигване на живото-поддържаща система... Онези бавни керемидени събития, които помним за цял ...
1080
1
2
839
4
Връщах се... Усмихната, безгрижна, заредена. Връщах се в България.
Хубаво ми беше в Гърция. Бели плажове, чисто море, хубава кухня... Пълен релакс. Чак не ми се прибираше. Шофирах и си тананиках някаква глупава песничка. Свърнах от главния път по табелата. Защо? Знам ли? Щеше ми се да се разходя още ...
Хубаво ми беше в Гърция. Бели плажове, чисто море, хубава кухня... Пълен релакс. Чак не ми се прибираше. Шофирах и си тананиках някаква глупава песничка. Свърнах от главния път по табелата. Защо? Знам ли? Щеше ми се да се разходя още ...
1417
4
той е взел със себе си всички усмивки,
натъпкал ги е в портмонето,
по джобовете и дори има една зад ухото – за всеки случай,
като молив...
тя е взела със себе си, за всеки случай, ...
натъпкал ги е в портмонето,
по джобовете и дори има една зад ухото – за всеки случай,
като молив...
тя е взела със себе си, за всеки случай, ...
8667
6
Днес някак е различно, денят е светъл и красив. Всичко е напълно променено, озарено от мека, пъстра светлина. Но какво бе обърнало света за мен? Странник бе превърнал мрака в светлина, страданието - в блаженство, омразата - в обич безгранична. Един притихнал глас, една светла усмивка, един шепот, пр ...
827
15-годишното момиче седеше на предпоследния чин в стая 101 в гимназията и слушаше музика. Разбира се, беше в час, но на нея точно сега не й се слушаше за Стария завет. Тя летеше някъде из облаците и мислеше за нещата, които правеха живота прекрасен. Мислеше за приятелите си, за любовта,за музиката, ...
1435
2
Приказка за малката принцеса
Лято е. Слънцето е спряло високо над смълчания свят и го съзерцава с горещо любопитство. Едно малко момиченце плаче под листата на стария орех. То е толкова тъжно и самотно, че на слънцето му дожаля и печална сянка легна в очите му. Мислите му трескаво полетяха в стремеж ...
Лято е. Слънцето е спряло високо над смълчания свят и го съзерцава с горещо любопитство. Едно малко момиченце плаче под листата на стария орех. То е толкова тъжно и самотно, че на слънцето му дожаля и печална сянка легна в очите му. Мислите му трескаво полетяха в стремеж ...
3194
2
Писъци дълбаят и съзаклятнически търсят да пробият тишината. Онази тишина – обезоръжената. Поробена от мълчанието. Нашето мълчание. Мразя го. Мразя и наивната вяра, която пазя. Уповаваща се на одраскани, кървящи лъчи. Лъчи, родени от борбеност, а обречени на мимолетен и осакатено-безпътен живот...
В ...
В ...
1262
5
В града има много светлина
и човек трябва да я усети с цялата си същност, човек трябва да се изгуби в нея, да потъне и да се разтвори на малки късчета неописуеми взривове, все още не е измислена дума, няма такава дума, която да опише светлината в града ми в шест часа следобед, начина, по който тя се ...
и човек трябва да я усети с цялата си същност, човек трябва да се изгуби в нея, да потъне и да се разтвори на малки късчета неописуеми взривове, все още не е измислена дума, няма такава дума, която да опише светлината в града ми в шест часа следобед, начина, по който тя се ...
1027
7
Хекът застина във въздуха... мълчалив и необятен. Тънък като конец слънчев лъч прониза своеобразната му елипса. Погълнат от простотата на собствения си, принадлежащ му момент, хекът ми изпрати тиха усмивка и закачливо смигване. Небето помръква; облаците се скупчват един върху друг, кривящи се в нетр ...
1059
2
За какво съм аз виновна, че те обичах толкова много ли? Защо пък аз да съм виновна, след като ме унижи, пак тичах подире ти, защо ти не си признаеш веднъж вината, защо не се вгледаш в тъмнината и не видиш очите ми как те гледат с презрение и тъга, обич, но и мъка. Защо аз да съм виновна, че ти не пр ...
2057
1
спомняш ли си Ден Номер 0?
разбира се, че не си го спомняш,
защото никога не се е случвал,
Ден Номер 0
е денят, който липсва от календара, ...
разбира се, че не си го спомняш,
защото никога не се е случвал,
Ден Номер 0
е денят, който липсва от календара, ...
1196
1
10
Ти промени ума ми!
Ти промени света ми!
Ти промени живота ми!
Ти промени всичко...
даром даде ми живота... на кръст с престъпници ТИ бе причислен, да дадеш на мен живот, ...
Ти промени света ми!
Ти промени живота ми!
Ти промени всичко...
даром даде ми живота... на кръст с престъпници ТИ бе причислен, да дадеш на мен живот, ...
1574
Много време се канех да пиша по темата, ама все си мислех, че ще разваля мнението за веселото Бедствие... Е, явно така съм решила или пък настроението ми е такова, или може би заради идващия ГОЛЯМ празник, или просто, защото искам да си го споделя с някой...
Искам да разкажа следното: Преди мноооого ...
Искам да разкажа следното: Преди мноооого ...
1047
7
Беше някъде след 1986 година. Бях в командировка на летище Безмер и оттам, малко преди полунощ, се прибрах в Ямбол, в хотел "Тунджа". А там, на площадката на етажа, заварих веселба - съветска група туристи пееха и танцуваха. И, преди да отмина към стаята си, спрях на стълбището да ги погледам.
В сре ...
В сре ...
1051
3
Безмълвни лица, студени души, лицемерни усмивки, приятели - предатели, бедни хора, изоставени деца - това е днешната реалност...
Как съм зажадняла за малко доброта в сивите дни! На лицето да грее щастлива усмивка, а не блестяща сълза. Забравихме онази стара думичка щастие. Предадохме душите си. Не м ...
Как съм зажадняла за малко доброта в сивите дни! На лицето да грее щастлива усмивка, а не блестяща сълза. Забравихме онази стара думичка щастие. Предадохме душите си. Не м ...
1342
1
3
ЗАТЪМНЕНИЕ. СТОЛ. ЧОВЕК С РЪЦЕТЕ ЗАД СТОЛА.
- ЖЕЛАЯЗО-О-О!
ВИК. СЛЕД ТОВА БЯЛА СВЕТЛИНА В ЛИЦЕТО НА ГЕРОЯ. ТОЙ ГЛЕДА В ХОРИЗОНТА.
СВЕЖДА ГЛАВА:
- ЖЕЛЯЗО!!! ...
- ЖЕЛАЯЗО-О-О!
ВИК. СЛЕД ТОВА БЯЛА СВЕТЛИНА В ЛИЦЕТО НА ГЕРОЯ. ТОЙ ГЛЕДА В ХОРИЗОНТА.
СВЕЖДА ГЛАВА:
- ЖЕЛЯЗО!!! ...
2366
5
Нали знаеш, че преди всичко, което имах, на теб го подарявах.
Обичах те.
Прости.
Това не ти достигна.
Съжалявам. ...
Обичах те.
Прости.
Това не ти достигна.
Съжалявам. ...
1078
2
Когато ти си с мен в тиха и студена нощ, гореща тръпка плъзва в мен. Когато ти си с мен в ранна утрин, денят ми е прекрасен. Когато ти си с мен в миг на радост, чувства още по-силни нахлуват в мен. Когато ти си с мен в печален ден, тя, скръбта, си отива. Ти си тази, която прави живота ми красив, ти ...
1277
3
Имало едно време една много, ама много тъжна принцеса...
Тя била толкова тъжна, защото била самотна. А била самотна, защото сама решила така... Да прекара живота си в самота. Построила за себе си въздушна кула, която била изпълнена с щастливия смях на приказни приятели. А между тях и принцесата няма ...
Тя била толкова тъжна, защото била самотна. А била самотна, защото сама решила така... Да прекара живота си в самота. Построила за себе си въздушна кула, която била изпълнена с щастливия смях на приказни приятели. А между тях и принцесата няма ...
1026
1
Обикновено седеше между стените или под масата. Там е най-сигурно. Защото се виждат пантофките. Можеше. Можеше да ги види, но тя се боеше да ги гледа, защото втренчеше ли очи, те изменяха и губеха формата си. Така повече нямаше пантофки...
Това, разбира се, беше нейният вечен страх. Сигурно защото н ...
Това, разбира се, беше нейният вечен страх. Сигурно защото н ...
1159
2
КРАЯТ НА МОРЕТО
На М.
Седеше на мокрия пясък и гледаше навътре в морето. Един спокоен и празен ден, без любов и омраза, без страх и радост, без погнуса и възхищение, без желания и умора, без съжаление и интерес, един чудесен празен ден, когато умът си почива и сърцето бие равномерно, когато нищо не ...
На М.
Седеше на мокрия пясък и гледаше навътре в морето. Един спокоен и празен ден, без любов и омраза, без страх и радост, без погнуса и възхищение, без желания и умора, без съжаление и интерес, един чудесен празен ден, когато умът си почива и сърцето бие равномерно, когато нищо не ...
988
6
Мъча се сега и казвам - по-добре е да умра, любовта умира в мен, защото не разбирам какво изпитваш към мен, не знам какво чувстваш ти, не знам дали те боли, болка чувстваш ли ти, моля те, кажи, но знай това, че аз те обичам и когато те няма, от болка умирам. Ако някой, някога те пита за мен, кажи му ...
1378
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
