6 420 резултата
Защо обичам Отечеството си?
Отговорът на този въпрос е един. Той е един и същ за всеки жител на нашата планета. Обичам Отечеството си, защото е мое. Със същата сила, с която аборигенът обича пустините на Австралия, а ескимосът - ледовете на Антрактида, американецът - Ниагарския водопад, японецът - я ...
Отговорът на този въпрос е един. Той е един и същ за всеки жител на нашата планета. Обичам Отечеството си, защото е мое. Със същата сила, с която аборигенът обича пустините на Австралия, а ескимосът - ледовете на Антрактида, американецът - Ниагарския водопад, японецът - я ...
13969
2
Розовите храсти на душата ми останаха без пъпки... без бодли дори. В мен говори даже съжалението. Съмняваш ли се в растежа на тръните?
Фино пълзят екземите. По болната гореща плът. Строящи парещи пътеки. Защо хвърляме кал върху святото си?
Мислите ми - бримки. С туморни окончания. Нажежена до червен ...
Фино пълзят екземите. По болната гореща плът. Строящи парещи пътеки. Защо хвърляме кал върху святото си?
Мислите ми - бримки. С туморни окончания. Нажежена до червен ...
924
2
Когато ти се иска да помълчиш, когато ти се иска да споделиш, няма кой, пред кой да премълчиш. Пред себе си дори, на шут или клоун бъди. Мълчанието е злато, казали са Те, по-добре за мен да е. Вътре нещо се бушува, тук отляво, дет тупти. Защо ли? Не е за пари. Някой пита: „Как си ти? Болен ли си, ил ...
1080
1
Мислиш ли, че можеш да ме познаеш в стичащите се капки пот по скулите ми?Капки надежда и грапавост? Чуй смесването - път към уродливи първичности... И жажда на райета. Нуждаеш се от мустанги, за да износиш утопичното... То е като кална яма. Молиш се за пиршества и обреди, а получаваш мухъл и слама.. ...
988
3
Имаше две маски, там в онзи магазин – колко красиви само бяха. Казваха ми, че са от Венеция и са творени от порцелан и сребро. Гледах ги като замаяна всеки ден. Едната бе усмихната, а другата тъжна – точно като в театъра. Копнеех за тях и си ги пожелавах за всеки рожден ден, за всяка Коледа. Ала те ...
1758
1
5
Усещаш ли аромата наоколо?
Мирише на страх.
Виждаш ли колко е черно наоколо?
Абсолютен черен мрак.
Не се опитвай да бягаш. ...
Мирише на страх.
Виждаш ли колко е черно наоколо?
Абсолютен черен мрак.
Не се опитвай да бягаш. ...
744
1
Разлиствам греховете си. В маслинено зелено. Сутришната ми кашлица се засилва... Всяка сутрин се будя с аромати - днес беше прясно окосена трева.
Мармаладови тръпки се гонят по кожата ми и оставят сладки петна. Като гъделичкане по ходилата. Или шепа кипяща роса.
Утрото се разлива в мен на талази. И ...
Мармаладови тръпки се гонят по кожата ми и оставят сладки петна. Като гъделичкане по ходилата. Или шепа кипяща роса.
Утрото се разлива в мен на талази. И ...
1277
6
Седя си в офиса и гледам. Отвън лед, вътре пак лед, погледът на колежката - и той лед, изобщо ледена история. Единствено ме топли мисълта за обедната почивка, а тя - далече. Ако го нямаше радиото, щях да чувам пулса на колежката. Гледам и нея. Представям си как сме на самотен остров, не много голям, ...
1158
8
Тази вечер получих подаръка ти - три перли и кратко писмо: „Заминавам... Нали ще поливаш фикуса ми?" Когато бях малка, понякога за Коледа украсявахме фикуса вкъщи, вместо елха.
Знаеш ли, че очите обещават? Телата обещават. Те са енергийно ядро. Като взаимодействащи съставки, разтворими една в друга. ...
Знаеш ли, че очите обещават? Телата обещават. Те са енергийно ядро. Като взаимодействащи съставки, разтворими една в друга. ...
902
4
Скици с молив и хартия
на Боряна Йосифова
Ето тук, тук ще нарисувам един човек. Ще го направя светъл и добър, после ще му нарисувам очите, а накрая ще нарисувам краката, та да има с какво да стъпва на този свят. Не, този молив не ми харесва, ще взема по-мек - нали човека, който рисувам е с мек харак ...
на Боряна Йосифова
Ето тук, тук ще нарисувам един човек. Ще го направя светъл и добър, после ще му нарисувам очите, а накрая ще нарисувам краката, та да има с какво да стъпва на този свят. Не, този молив не ми харесва, ще взема по-мек - нали човека, който рисувам е с мек харак ...
4994
6
Точно в миг, когато имах нужда
ми показа, че не съм ти чужда.
Почти бях захладяна от омраза,
когато ти се появи
и път към нещо по-красиво ми показа. ...
ми показа, че не съм ти чужда.
Почти бях захладяна от омраза,
когато ти се появи
и път към нещо по-красиво ми показа. ...
1302
1
Обичам да се загубвам. В дебрите на непознатото у себе си. В женската ми същност. Да говоря с плътни устни (моите са тънки)...
Докосвам се до минали животи. И бягам от рутинност. Бунтувам се... срещу циркаджийските паради. Не ми се вярва в Пепеляшки вече.
Можеш ли да ме разсмееш с крехките детайли н ...
Докосвам се до минали животи. И бягам от рутинност. Бунтувам се... срещу циркаджийските паради. Не ми се вярва в Пепеляшки вече.
Можеш ли да ме разсмееш с крехките детайли н ...
1229
7
Пиеса в черно-бяло
Драматична постановка в едно действие
Действащи лица:
София – млада поетеса на 25 г.
Лауринас – отчаян млад литвиец на около тридесет. ...
Драматична постановка в едно действие
Действащи лица:
София – млада поетеса на 25 г.
Лауринас – отчаян млад литвиец на около тридесет. ...
1554
7
Свикнах с тъмното. И с безсънните бездънни нощи. Сутрините да са буци тежък лед, прелюдия на самотата. Привикнах и към фарса, към загубените някъде слънчеви лъчи, нестигнали до мен.
Свикнах да ме обичат на порции, за малко. Или когато съм далеч, когато нямат ме. Обичат ме чужда. Или жената, която ис ...
Свикнах да ме обичат на порции, за малко. Или когато съм далеч, когато нямат ме. Обичат ме чужда. Или жената, която ис ...
1088
8
Гади ми се... От нищото. От псевдоотношенията. От мухъла във думите ми се гади.
Люспа по люспа - беля кожата си... и броя настръхналите косъмчета.
Разголвам душата си, разголвам коленете си... и бродя.
Многолики тревоги. Засядат в гърлото. Като рибна костица. Неизказването водело до задушаване.
Как ...
Люспа по люспа - беля кожата си... и броя настръхналите косъмчета.
Разголвам душата си, разголвам коленете си... и бродя.
Многолики тревоги. Засядат в гърлото. Като рибна костица. Неизказването водело до задушаване.
Как ...
964
5
Спокойствие, тишина, тъмнина в сърцето ми, но все още там има частица надежда за всеки ден, надежда, която идва и си отива в моментите за помощ, за всеки ден, за всеки час, за всяка минута, измината от съдбата на един човек!
963
4
Хрущялно-мозъчна се разграждам. И се вкусвам. С вкус на чисто кафе. Пия кафето си без захар. Изчистено-сънено... като неутолим копнеж.
Обичам неутолености. До хиперболизирано синьо. С малки копнежчета наоколо. И мъчности. А златото търси отражение в миглите ми. Като подтисната цялост. Готова да пред ...
Обичам неутолености. До хиперболизирано синьо. С малки копнежчета наоколо. И мъчности. А златото търси отражение в миглите ми. Като подтисната цялост. Готова да пред ...
1273
2
Не знаеш какво ще ти се случи там. Не очакваш дори и че ще отидеш.
Не си го планирал - просто те са те повикали, а ти си се отзовал.
И ето те там - на ръба, на края на света, в неговото начало, уловен в примката на безвремието.
Тук ти сякаш си излишен. Това е тяхното
царство - високи, недостъпни, ве ...
Не си го планирал - просто те са те повикали, а ти си се отзовал.
И ето те там - на ръба, на края на света, в неговото начало, уловен в примката на безвремието.
Тук ти сякаш си излишен. Това е тяхното
царство - високи, недостъпни, ве ...
755
2
И ето, пиша сега последни редове. Тук ще свърши любовта - колкото и болезнено да звучи това. Спирам да мечтая, спирам да копнея и от днес в реалността ще живея, но този път няма да са напразни слова, ще стана силна жена, която може да преодолее всичко това, като чувства и тъга. Ти не заслужаваш дори ...
1184
1
Сонорни ореоли над главата ми. С матово-копринен цвят.
Свещта в ръката ми се бори с разтапянето. И със сладникавия ванилов аромат.
Ще си предпиша слънце в сенките... и ще го зазидам. А гласът на душата ми прегракнал е... И шепне. Като воал във стихотворна форма.
Краката ми настъпват кристали. А аз г ...
Свещта в ръката ми се бори с разтапянето. И със сладникавия ванилов аромат.
Ще си предпиша слънце в сенките... и ще го зазидам. А гласът на душата ми прегракнал е... И шепне. Като воал във стихотворна форма.
Краката ми настъпват кристали. А аз г ...
939
5
Коледно парти - истинският репортаж
Фестивал на коледния разказ
Хубаво е да има празници! От време на време, но не прекалено често. Хубаво е да се събираш с приятели, но още по-хубаво е да прочетеш как си се събирал с приятели. Тогава с изненада установяваш, че повечето ти приятели освен физиономии ...
Фестивал на коледния разказ
Хубаво е да има празници! От време на време, но не прекалено често. Хубаво е да се събираш с приятели, но още по-хубаво е да прочетеш как си се събирал с приятели. Тогава с изненада установяваш, че повечето ти приятели освен физиономии ...
2387
19
Разтварям се... в съкровеното си. Виждаш ли гондолите в очите ми?
Тишина на бучки. С вкус на орех и кафява захар. Има известно насилие в очакването. Което те оплита като бръшлян. В началото го смяташ за омая. А после си без дъх... прогизнал от умора, самота и кръв.
Разтапям се... в осезаемото. Вижда ...
Тишина на бучки. С вкус на орех и кафява захар. Има известно насилие в очакването. Което те оплита като бръшлян. В началото го смяташ за омая. А после си без дъх... прогизнал от умора, самота и кръв.
Разтапям се... в осезаемото. Вижда ...
1069
4
Понякога се питам дали прекалената емоционалност не ми пречи? А уж обичах да съм истинска?!
Виенско колело. Като бръмбарчета във корема. И килим от чудеса.
Плаче ми се... знаеш ли. И тази нощ ще строя посредством сълзите си. С надежда за по-добър следващ ден.
Боли ме... във въздишките. Чуваш ли? Ког ...
Виенско колело. Като бръмбарчета във корема. И килим от чудеса.
Плаче ми се... знаеш ли. И тази нощ ще строя посредством сълзите си. С надежда за по-добър следващ ден.
Боли ме... във въздишките. Чуваш ли? Ког ...
1005
5
Защо пък да се пъна в нищото? Сякаш цигарата, запалена и погълната, не се превръща във фас?
Няма да съм непознатата... неосъзнатата... обърканата... аз. Ще бъда пламък. И плесен. Носталгичност. И цвят.
Къде са тази вечер ролите ни? Сцената май е потулена. А душата ми не играе вечния ад.
Събличам се. ...
Няма да съм непознатата... неосъзнатата... обърканата... аз. Ще бъда пламък. И плесен. Носталгичност. И цвят.
Къде са тази вечер ролите ни? Сцената май е потулена. А душата ми не играе вечния ад.
Събличам се. ...
840
3
Влюбвам се. Влюбвам се всеки път в утрото, в кафето, в душите. На другите. Душата ми - душа в празното. Душа - празно. Напразно.
Отвращава ли те цигарения дим?
Плувам в очите си. До удавяне. Сприхава съм напоследък. От невъзможността да се срещна с мечтите си.
Само пясъци. Крясъци. И потни чаршафи. ...
Отвращава ли те цигарения дим?
Плувам в очите си. До удавяне. Сприхава съм напоследък. От невъзможността да се срещна с мечтите си.
Само пясъци. Крясъци. И потни чаршафи. ...
1919
10
Навън валеше... Внезапен дъжд. Тя крачеше забързано, една жена, приближаваща средната възраст... Ловко прескачаше локвите, вървеше навела глава, за да пази грима си. "Закъснявам ли или е още рано?" Вървеше със свито сърце, досущ като гимназистка на първа среща... А вече лицето й бе покрито с тънък, ...
1037
8
Сама
Тя вървеше по заснежения мост, огорчена, изоставена и самотна.Това бе най-ужасният ден в живота ú. Къде отиваше? Не можеше да се прибере у дома, родителите ú казаха повече да не се връща там. При приятеля си? При човека, който уж я обичаше, а днес го хвана да прави секс с друга! Не, никога! При ...
Тя вървеше по заснежения мост, огорчена, изоставена и самотна.Това бе най-ужасният ден в живота ú. Къде отиваше? Не можеше да се прибере у дома, родителите ú казаха повече да не се връща там. При приятеля си? При човека, който уж я обичаше, а днес го хвана да прави секс с друга! Не, никога! При ...
861
1
Задъхвам се. На пресекулки. И се пръскам по пода. Като мъниста. Като капчици морска вода. Нека остана разлята. На пода. Като копнеж. По Долната земя...
Симпатизирам на стихиите. И на адреналина във кръвта. Харесвам кестените в очите ти. Като кестенявото във моята коса. Разпиляно. Като повик от тъмно ...
Симпатизирам на стихиите. И на адреналина във кръвта. Харесвам кестените в очите ти. Като кестенявото във моята коса. Разпиляно. Като повик от тъмно ...
1625
8
В парка беше пусто. Макар, че беше следобед, до него не достигаха никакви звуци. Дърветата сякаш поглъщаха шума от преминаващите по близката коли. Дъждът капеше нежно по пожълтелите листа. Навсякъде цареше хармония.
- Пълна идилия! - прошепна тихо Анна.
Наближаваше вечерта. Тук-там тъмнината вече се ...
- Пълна идилия! - прошепна тихо Анна.
Наближаваше вечерта. Тук-там тъмнината вече се ...
900
1
Вълчи огън. Като дихание на миди. Като потрес. Като свян.
Издишано-горчиво ще зачакам. Мечтае ми се... Искам да настръхвам... от глад за пътища, за нелогичности. Обременена съм от тежестта на позите. От сблъсъка с поредния им псевдо-храм.
Тази вечер ще танцуваме ли? Нека завалят игли. Копнея те. Ще ...
Издишано-горчиво ще зачакам. Мечтае ми се... Искам да настръхвам... от глад за пътища, за нелогичности. Обременена съм от тежестта на позите. От сблъсъка с поредния им псевдо-храм.
Тази вечер ще танцуваме ли? Нека завалят игли. Копнея те. Ще ...
1471
5
Абсурдно
Положението беше абсурдно! Вчера се разделиха, а сега бе принудена да кара час с него. Душата и се разкъсваше. Не можеше да се концентрира цял ден,в главата и бе само краят на разговора им.
- Нима вече не ме обичаш!?!
- Обичам те!
- Тогава защо ми причиняваш това? ...
Положението беше абсурдно! Вчера се разделиха, а сега бе принудена да кара час с него. Душата и се разкъсваше. Не можеше да се концентрира цял ден,в главата и бе само краят на разговора им.
- Нима вече не ме обичаш!?!
- Обичам те!
- Тогава защо ми причиняваш това? ...
898
3
Болката
Болката е тази, която най-силно докосва душата ни.
Тя ни свързва със същността ни...
Кой ражда болката?
Може би истината... реалността... ...
Болката е тази, която най-силно докосва душата ни.
Тя ни свързва със същността ни...
Кой ражда болката?
Може би истината... реалността... ...
901
6
Целувка по клепачите. И жадно протегната към мен ръка. Разперени крила. Летяща душа. Жадуване. Жажда. Пръсти в пръстите. Устни в устните. И две усмихнати кафеви очи. Галят ме от разстояние. Пият ме от разстояние.
Вдишвам коси - с мирис на борови игли. Сянка в сянката. И лилави минзухари пръснати по ...
Вдишвам коси - с мирис на борови игли. Сянка в сянката. И лилави минзухари пръснати по ...
1078
3
Стрелки на часовник. И навъсено небе. А помня лятото - портокалови дървета и зими - запотени стъкла. Искам да... искам да издишам болката. Пръстени. Пръстени в локва, смаляващи се, затягащи се, притискат ме. Искам да ме сграбчат цялата.
Ден - година. Две. Сивотата в гардероба ми ме плаши. Плашат ме ...
Ден - година. Две. Сивотата в гардероба ми ме плаши. Плашат ме ...
10087
7
Искам да благодаря на всички, които сте гласували за моите произведения, за всички хубави коментари, които получих. Да благодаря на създателите на сайта, на тези, които направиха възможно публикуването на работите ми.
Може отстрани да изглежда много изтъркано, банално, тривиално, куртоазно, но поняк ...
Може отстрани да изглежда много изтъркано, банално, тривиално, куртоазно, но поняк ...
923
2
Аз съм емоция. Огромна емоция.
Експлозия съм. Нямам почивка. Нямам начало, нито край. Нито среда имам.
Не съм жена. Не съм мъж. Аз съм емоция без род.
Чувствам. Аз съм локва, аз съм дъжд. Дишам.
Затварям очи. Дишам още повече. Не се нуждая от смисъл. Не обичам смислите. ...
Експлозия съм. Нямам почивка. Нямам начало, нито край. Нито среда имам.
Не съм жена. Не съм мъж. Аз съм емоция без род.
Чувствам. Аз съм локва, аз съм дъжд. Дишам.
Затварям очи. Дишам още повече. Не се нуждая от смисъл. Не обичам смислите. ...
1110
4
Ще си ушия бяла рокля. Носталгия. По пролетта. И дъжд ще има. И утрини. Топя се в утринна сълза. Ще те измисля. И бенки под очите ще ти дам.
Искаш ли да бъдем пустиня?
Ще съшием твоето русо с моето чипо носле.
Обичам да танцувам роклено. Напомня ми на предишен живот. Диво-зелени круши. На стръкчета, ...
Искаш ли да бъдем пустиня?
Ще съшием твоето русо с моето чипо носле.
Обичам да танцувам роклено. Напомня ми на предишен живот. Диво-зелени круши. На стръкчета, ...
968
4
Заедно
Държаха се за ръце, докато стигнаха дома й. Пред вратата се целунаха, сякаш за последно, и с мъка се разделиха. Щяха да се видят след няколко часа, но тези няколко часа им се струваха векове. Беше Свети Валентин, първият им празник заедно. Ходеха едва от три месеца, но знаеха всичко един за д ...
Държаха се за ръце, докато стигнаха дома й. Пред вратата се целунаха, сякаш за последно, и с мъка се разделиха. Щяха да се видят след няколко часа, но тези няколко часа им се струваха векове. Беше Свети Валентин, първият им празник заедно. Ходеха едва от три месеца, но знаеха всичко един за д ...
902
Зелено. Жълто. И малко синьо. Светло-синьо. С разпръснати облаци.
Светлина. Хиляди слънца. Градина. Огромна градина. Безкрайност от слънчогледи.
Капки дъжд. Море. В листенцата на слънчогледите. Танцуващи листенца. Умоляващи. Чакащи.
Усмивка. Музика. Музиката на вятъра. Лъчи. Лъчите на щастието. Като ...
Светлина. Хиляди слънца. Градина. Огромна градина. Безкрайност от слънчогледи.
Капки дъжд. Море. В листенцата на слънчогледите. Танцуващи листенца. Умоляващи. Чакащи.
Усмивка. Музика. Музиката на вятъра. Лъчи. Лъчите на щастието. Като ...
1431
6
Когато се родило, то не знаело. Когато проговорило, то не разбирало. Когато се влюбило, то започнало да живее.
Защо да дишаш, ако няма за кого? Защо да плачеш, ако няма кой да избърше сълзите ти? Защо да се смееш, ако няма кой да се удави в смеха ти? Защо те има, ако не знаеш какво е да обичаш?
Кой ...
Защо да дишаш, ако няма за кого? Защо да плачеш, ако няма кой да избърше сълзите ти? Защо да се смееш, ако няма кой да се удави в смеха ти? Защо те има, ако не знаеш какво е да обичаш?
Кой ...
861
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
