Други

7 резултата

Езда

Събуждам се и кротко размишлявам над сънищата си...
Ръцете чинно мируват покрай тялото и чакат команди.
Поглеждам към термомера да разбера колко е часът.
Удивлен съм - в 10:24 още се излежавам!
Е, като се вземе предвид, че съм си легнал след три, нормално, но все пак... ...
1.4K

Портретът на едно изгубено приятелство

24.11.2008
Искаше да го нарисува...
Хвана четката и започна да шари по платното...
В главата й звучеше до безумие познатият рефрен:
„Ти никога няма знаеш, че не мога да те преживея, ...
1.9K 3

Пак...

Див огън премина през мен и устните ми пожелаха мед, стичащ се по дъбова кора...
Исках, прегърнала дървото, да прокарвам език по грапавата твърдост на дъба...
Исках, обкрачила ствола, да погаля с ходила топлата повърхност на кората...
Допрях лице до жадната си длан и като животинче се погалих...
Изв ...
1.3K 4

Нашата зима

Нашата зима
Ето, дойде поредната зима! Снежна, необятна, мразовита и сурова в своята красота. И може би в тези студени дни, ще седнеш ти и ще се запиташ къде ли съм аз сега, какво ли правя, дали съм добре? Ще се запиташ ли дали все още гоня своите вятърничеви мечти? А дали още пазя тайните, нашепнат ...
1K 2

Кучешка приказка

На Димитър Г с поздрави
До гуша ми дойде от бедни роднини. Кой мине замине - все врънка за пари. Като почнеш с онова момче от Сиатъл - Бил Гейтс; омръзнали му компютрите и възнамерявал да отвори бира-скара в Кирпич-маала; та значи: „Дай, бай Раде, някой лев", после шейха на Катар - Амир Шейх Хамад б ...
1.1K 3

Зимна приказка

Тя излезе. До преди два часа беше валяло сняг и сега всичко беше покрито с бялата му пелена. Снегът беше едно от най-причудливите неща в природата, защото имаше способността да прави всичко до което се докосне по-красиво.
На утринното слънце снежинките проблясваха, сякаш шлемове на милионна армия, в ...
1.2K 1

Отенъци на сивото

На моя най - приятел
Мога ли да не те обичам, когато внесе цветовете в моя сив свят? И всичко стана толкова красиво, всичко започна да има смисъл. И най-красивото беше ти. Ти беше цветът на моя живот, цветът на моите сънища, цветът на моите на моите мечти. И всичко бавно придобиваше смисъл, мечтите ...
1K 1

До Велина

Вървиш, без да знаеш накъде, а навсякъде около теб са мъничките цветя, сякаш постлани от някого, за да покажат пътя ти.
Казваш си - "Оттук сигурно се стига до двореца на принцесата, господстваща над този "различният" свят."
И да... оказваш се прав... след всичко, което си преживял, сърцето ти усеща, ...
950 3

Въпрос

>>> Какво е любовта без капка омраза? Какво е омраза без капка любов? Любовта е навсякъде около нас, в листата, в пясъка, водата. Тя ражда и убива, тя стопля и вледенява, с нея радваш и тъгуваш. Какво е любов без нежен допир? Какво е нежен допир без любов? Какво е романтика без никакви свещи? Какво ...
1.1K 3

... Историята на един живот, разказана в 325 секунди...

... Историята на един живот, разказана в 325 секунди...
10 секунди... Отваряш очи, плачейки. Намираш се в нов свят и виждаш усмихната жена, която протяга ръце към теб. Собствената ти майка. Твоята опора.
15 секунди... Вече опознаваш света, тичайки по зелената трева... Хващаш пеперуди в шепите си и с ...
1.4K 6

Победител!

Сама съм, а така ми се говори! Искам да споделя, да заплача, да изкрещя! Не мога!
Боли!
Боли ме от лъжите, предателството, самотата. Кой ще ме чуе? Кой ще ме разбере? Кой ще ми помогне?
Боли ме! Заминавам! Отново бягам. Отново искам да съм силна. Отново, но не мога!Боли ме! Как да кажа, че съм слаба ...
1K 3

Некропол

В некропола на свойте сънища - пиян, отчаян и безличен - разгръщам стара, окъсана и прашна книга. Книга, на която страниците пазят остатъците от мойте мечти.
Книга на мечтите, на която някога пъстрите страници са събирали копнежи, блянове, желания - а сега са пълни с някакви размазани картини и букв ...
1K

Тъжна поредица

Случвало ли ти се е да откриваш себе си в онези малки неща, заобикалящи ни...
В малките дъждовни капки, стичащи се по прозореца...
в пустите улици...
в падащите есенни листа...
в разбиващите се морски вълни... ...
866 1

Харесваше ми, искам пак

Харесвам, когато случайно ме погледнеш, щом погледите ни се срещнат, нещо в мен потрепва, иска ми се да не спираш. Обичам да ме гледаш с тези големи сини очи, така красиви, че ме пленяват всеки път. Но винаги идва моментът, в който трябва да си тръгна, но мислите ми не те напускат, остават там при т ...
1.2K 1

Един пореден ден...

Един пореден ден...
Един пореден ден, а може би последен... Странно, нали? Веждаш истината и... пак, не можеш да я приемеш. Трудно е... То, реално, на теория е по-лесно. Но на практика...
Петър стоеше на терасата, засмуквайки последния фас. Дробовете вече го боляха, но той палеше един след друг. Не ...
828

Страх

Страхa... мразиш ли го? Пречи ли ти да правиш вълнуващи неща? Да зарежеш нещо и да не ти пука. И да си признаеш, и да не го направиш, е така, но в същото време той те държи жив. Пази те от собствените ти налудничави идеи. Пречи ти да умреш. Пазите от скок без парашут, от допрян до главата пистолет, ...
1.6K

Призив!

ПРИЗИВ!
Хей, ти!
Да, да, точни ти!
Ти, с доброто сърце и вярващата душа. Ти, с малката, но сплотена компания, с която ти е кеф да си прекарваш времето. Ти, с вечната усмивка на лице, макар не винаги да ти е весело. Ти, която вярваш в любовта, но не си го признаваш на никого. Ти, която ходиш на църкв ...
1.2K 4

* * *

Михаела
В един обикновен ноемврийски ден се запознах с нея. Небето беше сиво, ръмеше ситен дъжд и обстановката излъчваше някаква меланхолия, като че ли в хармония с душевното ми състояние. Външно бях весел, ухилен до уши като пача на витрина, но отвътре... Вече бях забравил даже за какво ми беше тол ...
768

За "Стълба към рая"

Дълга пътека... Вървя, а съзнанието ми изкривява картината.
Размърдалите се храсталаци по пътя ми шумолеха. "Хората са пешки в този свят" шепнеха ми те протяжно.
А аз не вярвах... Продължавах да гледам вътре в себе си.
Мраморна стълба, издигаща духа ми там... далече в памуковите облаци. Цветовете на ...
1.5K 1

Цветна шизофрения

... Истината е, че не знам откъде да започна, понеже ясно знам, че не съм сигурна кой ще свърши...
Става въпрос за Аз и моите подАЗове. Сещате се за онези грозни драсканици, които великите художници смятат за велики картини, от които пък не може да видиш нищо съществено... Е, това няма много пряк см ...
1.6K 4

спи

свалям тембъра на светлината с няколко октави,
разпилени по върховете на боровете,
самотно прегърнали гледките на слепите си очи
и настроенията на часовете съвпадат нетрайно някакси си,
а отраженията в огледалата ...
897 5

"Онзи Живот, който вечно обичам"

(На един Печатар)
Нощта - безкрайна улица.
В тишината вятърът се смее.
Сякаш Самотата е разбрала -
за Щастието дошло с мастилото. ...
980 2

Преобразуване

Нека си представим целта.
Свят от хора, лишени от съвест.
Свят от хора, лишени от морал.
Свят от хора, лишени от неразумни търсения.
Свят от хора, облягащи се на знанието. ...
1.1K 14

Луд

Аз съм на четиридесет години. Спомням си ясно времената на двадесет. Странно обаче, защо нямах почти никакви спомени на двадесет години за двадесет години по-рано. А откакто се помня, не вярвам в актуалната си възраст. Преследва ме нещо. Мисъл ли е, или чувство - не знам, но знам,просто знам, или мо ...
1.4K 2

Студ...

Зима...
Над земята се посипват ситни бели снежинки.
Тишина...
В едно тихо и закътано селце всичко спи под дебелата покривка на снега... Клоните на дърветата се огъват почти до счупване от тежестта. Вятърът вие в комините на набитите в земята къщи и лудува, като че ли иска да играе. Шум от страшно ск ...
1.4K 2

Ако искаш да потънеш някъде...

Отново животът те тласка в непознатото, от което те хваща страх. Отново мъгла се е спуснала, като завеса и ти пречи да виждаш светлината... А трябва да спреш да мислиш, обичаш, мразиш, говориш, мислиш, анализираш и да се впуснеш в течението, което ще те отведе на брега.
На онзи бряг, където непознат ...
1.2K 3

Нежна есен

От много време не бях сядала пред белия лист и бях забравила лекия път на писалката по тънкия ред.
Но щом погледнах в листа хартия, сякаш сам се изписа за миг, имах натрупани толкова думи, че се изляха като пролетен дъжд над златни нивя от жита.
А мастилото синьо се пръсна като бурно море, сдържало ...
1.2K

Последна среща на гарата

Последна среща на гарата
Беше ранно октомврийско утро. Слънцето все още плахо разкъсваше облаците. Тънката мъгла може би щеше да се вдигне съвсем. Крачех бавно. Не бързах. Почти бях стигнала пиацата със спретнато наредени таксита. Падналите листа танцуваха едва-едва под дирижирането на слабия вятър. ...
1.4K 1

Морето вътре в нея

- Искам да избягам оттук… - прошепна момичето, седящо на плажа, докато не затвори очи.
Кап… кап… кап… Една по една капки топъл дъжд падаха в морето, ширнало се пред нея. Именно тук искаше да дойде, затова бе тръгнала! Седеше на мокрия пясък и се взираше. Разрови песъчинките с пръсти и вдиша блажено ...
2.5K 3

История на Обеля (Основаване, война и робство)

"Не е важно да е истина, важно е някой да го е записал.”
Михаил Костов, обелски историк и философ
Независима Република Обеля се намира северно от Южния Полюс и източно от която и да е точка в западна посока от нея.
Републиката е мястото, където всички сили на доброто и злото се събират. По тази прич ...
6.4K 12

* * *

Искам да ти кажа нещо... Отдавна искам да го знаеш...
Опияняваш ме! Ти си моят наркотик, който ме измъква от проблемите и сивото ежедневие. Ти си опиатът, който пренася съзнанието ми в едно по-красиво и по-нежно измерение. Там, където сме само двамата!
Убиваш ме! Когато погледна в очите ти, докато д ...
1.1K 1

Утрото на Любовта

Любовта потърка очи, въздъхна тихичко и се усмихна. Размърда се лениво и каза със сънлив глас:
- Какво чудесно утро! В утро като това много ми се иска да изпълня със себе си две сърца. Да ги на карам да се обичат и желаят, както никога досега не са се обичали и желали. Колко прекрасно ще е тези две ...
1.2K 5

Една Психея...

Пожар! Огнени чувства превземат сетивата ми и разбиват красивите ми трепети на милион звезди...
Сласт! Студени пръсти и мека, топла кожа...
И Дива, невъзможна ярост разкъсва дните ми в тъга...
Мокрота - есенни листа полепнали по тяло на жена лежаща гола сред поле от безчувствени треви, иронично след ...
1.1K 2

П.П. Обичам те

Ти ме върна обратно към живота. Преди да опозная истинската ти същност, бях сянка, скитаща сред хората. Не намирах утеха никъде. Ти си мисълта, с която се събуждам сутрин, ти си мисълта, с която заспивам вечер. Живея за миговете, прекарани с теб. Приеми го, осъзнай го, повярвай го! Вървя сред море о ...
2.2K 3

Пеперудите

Пеперудите
Прекалено тъмно е, прекалено тясно е, прекалено тихо е. Трябваше да излезе, да разруши ограждащите я стени. Щеше да успее, знаеше, че може. Беше трудно отне й време, но накрая успя и лъч светлина премина през малкия процеп. Малко по малко, минута след минута той се разширяваше. Отне й дос ...
1.5K

Очакване

Чакам, притихнала, трепереща до телефона. От страх, че няма да звънне, краката ми потръпват. Аз знам, че ще чуя тази вечер пак гласа ти, но дали е правилно това. Лутам се в стените на собствения си разум, питайки се кое е редно и кое не. Как да спра мислите, който струят в главата ми, болките туптят ...
993

Начало

Нека за минутка помечтаем...
Да си представим свят от хора, непознаващи морала...
Свят от хора, непознаващи съвестта...
Свят от хора, непознаващи вината...
Свят от хора, непознаващи греха... ...
1K 2

Изяжда ме

ето го: подло, зелено и ухилено. увиснало ниско над килима до гардероба, То ме гледа нагло и присмехулно. сега ще ме изяде.
лицето ще ме изяде. мамка му, тоя път няма и гуша!!! (нищо, по-добре без гуша, отколкото като оня път - когато нагло се отпусна върху капачката на бутилката, в която пикая ноще ...
1.8K 25

Вдъхновение за есен

Тя идваше бавно и незабелязано.
Тя беше тиха и красива.
Тя беше чувство, желание, вдъхновение...
Обичаше дъжда.
Беше толкова жива и откровена, че понякога разплакваше небето и заспалите там. ...
1.2K 1

Човешка зима

Хайде да си облечем луксозните парцали и да си обуем излъсканите галоши. Толкова сме красиви и разядени. Нека да си завиждаме и да се мразим, та това е толкова благородно. И то е облечено с толкова лукс и мизерия. Не е ли хубаво всичко това?! Толкова сме подли и мили един към друг. Живеем като в при ...
854 2